Свръхчувствителност

  • 10 761
  • 217
Като начало малко предистория.
Още от малка съм супер чувствителна към всичко.
Не нося на хапливи шеги, мога да се разплача ако някой ми повишава тон , а ако се скарам с близък не спя по цяла нощ, ако някой ми направи забележка я мисля с дни.

Попаднах в интернет на една статия, че това била вродена свръхчувствителност.
https://www.mila.bg/article/7604692

Всички признаци ми съвпадат, и добри и лоши.
Като цяло, живота и отношенията с хора са доста трудни така, но за 30 години не съм успяла да "не му мисля" и да "гледам по-леко на нещата".

Има ли и тук хора с този проблем?
Как се справяте с тези емоции, имате ли някакви стратегии в отношенията си с хората, особено в семейството?
Виж целия пост
# 1
Аз съм така. Така ми е притеснено относно нещо, примерно за да отстоя себе си в дадена ситуация , трябва да се конфронтирам с човека отсреща. Почвам да премислям всякакви сценарии, ставам изнервена, притеснена. Почва да не стяга стомаха от нерви и притеснение , чак до повръщане стигам. И аз се засягам лесно, напират сълзите в очите ми ...Не знам как да се преборя с това
Виж целия пост
# 2
Аз съм така. Така ми е притеснено относно нещо, примерно за да отстоя себе си в дадена ситуация , трябва да се конфронтирам с човека отсреща. Почвам да премислям всякакви сценарии, ставам изнервена, притеснена. Почва да не стяга стомаха от нерви и притеснение , чак до повръщане стигам. И аз се засягам лесно, напират сълзите в очите ми ...Не знам как да се преборя с това

И аз съм така, едно към едно.Психоложката ми каза, че е заради отделяне на много адреналин при стреса, който спира храносмилането.
Виж целия пост
# 3
Не знам, как да го преборите, но това нещо не ви дава предимство в днешния жесток и безпардонен свят. Хората са лоши, зли, завистливи. Това се среща, както в работната, така и в близката среда, от хора, от които най- малко сте очаквали. Но, такава е действителността, за съжаление.
Ако не пощадиш себе си, и своята психика никой няма да ти помогне.
Виж целия пост
# 4
Отстоявам се, не давам много шансове да ме тъпчат и именно за да пощадя себе си да не го изживявам и да се мъча аз повече във времето си казвам открито и свалям картите. После пак си поревавам , но по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.
Виж целия пост
# 5
Не го казвам лошо, но трябва да се прави разлика между свръхчувствителност и докачливост, защото от казаното в първия пост не е много ясно.
Може и двете да са заедно.
За свъхчуствителност не знам лек, търся.
Гаденето ме тормози много.
За докачливостта във всичките й размери има изход- осъзнавания и работа.
Виж целия пост
# 6
Не си сама, и аз съм така затова почти нямам приятели а ако е нещо свързано със семейството не ми дава мира докато не се наредят нещата,нямам подход не висля и че има ,просто живееш с това
Виж целия пост
# 7
Според мен има шанс, ако човек говори с психолог и погледне от друг ъгъл на нещата, малко по малко да придобие смелост и да има някаква промяна. Иначе сам би било доста трудно.
Виж целия пост
# 8
Стана ми много интересно как съвпадат нещата като виждането на малки неща, които другите не забелязват, непоносимост към насилие дори във филми и изтощаването от много хора и шум.
Аз направих следното (преди това цяла седмица го преговарях на ум...хаха)
Чувствам се като че натоварвам хората, ако покажа например че ми е неприятно да се майтапят за някои неща или да ревна по сред някой спор... Ужасно се притеснявам да плача за глупости, но не мога да го спра понякога.
Говорих с приятеля си и му обясних цялата ситуация и той се старае да ми помага с неща като да не пуска заядливи шегички и да внимава повече да не ми повишава тон ако спорим.Много се успокоих, че той го прие така, а не нещо от сорта на "Не бъди толкова докачлива"

Майка ми и сестра ми ме знаят отдавна и вече имаме изградени навици как да общуваме, та няма проблем там обикновено.

Най-ме плаши винаги това, че хората ще се отдръпнат от човек който приема всичко толкова дълбоко и затова не казвам на почти никого как се чувствам.
Виж целия пост
# 9
Хората се отдръпват, защото е изтощаващо вечно да ходят на пръсти около някой, и да се чувстват като задници по време на поредните сълзи заради спор, или криворазбрана шега.
Виж целия пост
# 10
Хората се отдръпват, защото е изтощаващо вечно да ходят на пръсти около някой, и да се чувстват като задници по време на поредните сълзи заради спор, или криворазбрана шега.
Точно
Понякога като мине първоначалният афект си мисля "абе много тъпа беше тая реакция, сериозно ли се сдухах от това"

Затова наистина не трябва да се реагира на всичко веднага.
Виж целия пост
# 11
Не знам до колко мога да ти помогна, защото аз съм в другата крайност, но може би ако отвръщаш с това, което получаваш, ще се почувстваш по-добре. Когато те овикват, викай и ти, когато агресират срещу теб- отвърни с агресия. Това е моят начин, доколко е приложим при теб, наистина не знам. Принципно тази чувствителност си е проблем, най-вече за самите чувствителни хора. Как да го преодолееш обаче, не мога да ти дам рецепта.
Виж целия пост
# 12
Защо според теб реагираш болезнено на шега, когато ясно разбираш, че е шега? Приемаме най- лесния вариант от страна на семейството, които по подразбиране правят добронамерени шеги.
Важно е да си дадеш честен отговор на този въпрос.
Виж целия пост
# 13
Хората не могат да ходят вечно на пръсти около теб, да не би да се разстроиш или обидиш.
Опитай се, да си тренираш и ума и реакциите и следващия път си кажи : Няма да рева, няма да се поддавам на такива емоции.
Ще го преодолея.
Аз също съм много чувствителна, особено когато ми пука, но имам и друга,  желязна и защитна страна и винаги се отстоявам.
Мен професията ме направи такава. Кали ме до нечовешка степен. Няма как иначе да оцелееш.
Няма как да умираш със всеки пациент,трябва и да се съхраниш.

Това се учи.  Като те помачка живота, като преживееш няколко разочарования, като спечелиш няколко битки, ставаш войн.
Виж целия пост
# 14
Хепи, ако позволиш да допълня картинката 😊🙏.
Воин, с белези от заздравели рани но и с огърлица от крокодилски зъби.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия