Как мъжете показват любов ( и пълната липса на романтика при някои от тях)

Твоето е все едно да се качиш на влака за Бургас и да се оплакваш, че не отива в Барселона. Ами освен ако не са ви сватосали родителите, изборът е бил твой, знаела си какъв човек си вземаш, от каква среда, с какви навици и т.н. Не разбирам и на какво се чудиш, след като сама определяш, че това неговото си е форма на обич, т.е. нямаш съмнение във вашите отношения. Освен ти да започнеш да се държиш по-романтично и да създаваш романтична атмосфера у вас, може пък да прихване и той, но на някои хора чувството за романтика просто им е притъпено и не се лекува, можеш само да четеш любовни романчета и да си набавяш емоцията с помощта на въображението. От това което описваш на мен ми изглежда, че за него семейния живот с теб е просто проддължение на неговия семеен живот с родителите, да има някой да върти къщата, но емоциите си ги набира другаде и с други хора, не с теб. Което е различен проблем от този за романтиката. Но пак, изборът е бил твой.

Мисля,че в темата се бърка романтиката с ежедневието.
Романтично може да е да пее серенади и да я събужда всяка сутрин с букет. Такива мъже са рядкост. Гледах интервю с Кофе Бабоне и жена му. Той е такъв, пък пак има втори брак.
В случая те нямат ежедневие. Не почиват, не излизат, не я подкрепя при болест, не се прибира да спи у дома и т.н.
Те двамата имат различна представа за ежедневието.
Ние ходим през уикендите на екскурзии, излизаме веднъж седмично само двамата, ходим на почивки. Това не ми е в графа любов и романтика, а в начин на живот, за който имаме еднаква нагласа.
Моят съпруг също не е кой знае колко романтичен. Обича за празник да ми даде пари да си избера сама подарък, не се прибира с букети изненадващо, не ми рецитира стихове на лунна светлина, но ми дава хапчета, когато съм болна и вечер спи извън къщи единствено по работа. И това последното не е израз на любов,а на уважение, защото не е малко дете да спи по хорските къщи след купон. Ама така приемаме и двамата,че е редно. Когато двамата виждат нещата различно, как изобщо им остава време да мислят за романтика,когато ежедневно им е кофти.
Ефибуш го написа точно. Ти си част от дома, нещо като родител, а животът му е навън. И това не ти харесва. Значи трябва или той да се промени, което надали ще стане, или ти да се промениш, или и двамата да смените партньорите си с такива, с които подобен тип съжителство е ок и не е проблем тя да си ходи на почивки сама,а той да си стои вкъщи или да се събира с приятелчета.

Човек, който те уважава, няма да те оставя цяла нощ да го мислиш жив ли е, нито ще забравя, че съществуваш, когато е далеч, нито ще ти се подиграва, когато ти е лошо. Има тотална липса на човещина и емпатия при него. Дори и със съквартирант да живееш, ще го е грижа повече. Ако забременееш ще имаш нужда от доста емпатия от страна на мъжа ти, след раждането също, не знам как ще я карате с правиш се, глезиш се, нищо ти няма...

Тук не става дума за липса на романтика, а за липса на уважение и любов към партньора. Авторке, какви са общите ви планове за бъдещето, искате ли деца, мъжът как разсъждава в тази насока?

Иначе е добър човек, казва авторката…

Женени ли сте вече?
В самото начало как беше?

Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
- Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаше толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше,
като момиче.
А когато мама умря –
татко се смали,
залиня
и набързо пое
към небето.
На гърба
на тяхната сватбена снимка
прочетох: “Василке, чакай ме.
Скоро ще дойда при тебе.”
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?

Не е до цветето, до липсата на отношение, внимание и любов е.

Ако е израснал в среда, където такова е отношението към жената, няма как да набере други качества, а тепърва да му светне и да се променя едва ли. Предполагам и романтични филми не гледа, та да вземе пример 😁

Много ми е тежко, момичета, защото изобщо не ми се иска, а и не мога така, с лека ръка, да сложа край... Когато няма насилие в една връзка, или пък някакви тежки проблеми, на човек му е трудно така категорично да каже Край на семейството си. Имам чувствата, имаме връзката помежду си, то се усеща с душата.
Но, в това положение пък съм все не удовлетворена, мрънкаща, чакаща. Дали така пък не вървя срещу себе си?

Иначе, за излизанията и преспиванията при приятели - то е, когато се вижда с приятели от други градове, и няма как да се прибере вкъщи, пил.

Когато го подсещам, подтиквам да направи нещо за мен, нещата се случват, всичко е наред. Но, може ли цял живот така?

За мен това не е липса на романтика, а липса на елементарно отношение и любов.

Ако можеш да живееш цял живот така - ок, кой те спира? Ако не си удовлетворена, сядаш с мъжа ти и му казваш. Ако той няма желание да се промени, не прави и опити, заслужава ли да се тормозиш?
Вие сте отскоро в брак и нямате деца, нали? Защо изобщо си решила да се омъжиш за него след като това положение не ти харесва?

И двамата продължаваме, явно несъзнателно, родовите модели. И моите, и неговите родители са крайно неромантични като двойки, практични, патриархални хора. Майка ми също е водила моите борби за внимание с баща ми, накрая се отказа и примири...

В случая, романтиката е последното, на което да обърнеш внимание. Щом в труден момент, не ти помага, а ти казва, да ставаш и че нищо ти няма, за какво си с него? Поне може да попита какво да направи за теб, ако не може да се сети сам. Остави романтиката, то грижа няма. И ако е купил къща на свое име, е купил къща за себе си, а не за вас.

Темата е готина и поддържа дискусията.
Разбира се че може. Ти напълно идеална ли си като личност и жена? Нали става дума за напасване, приоретизиране и компромиси.
Ако той не харесва дребни неща у теб и на чашка го съветват да ти бие шута, ти как ще се чувстваш?
Поздравления, че си намерила толкова добър във важните неща мъж.

Това не е романтика, това е отношение. Пак да попитам - колко пъти годишно излизате заедно? В парк, заведение, кафене, събития?