Започване на работа като учителка за първи път

Какъв вечерен час за пълнолетна жена. Що за глупости са това.


Ще трябва да се изнесеш, и аз друг изход не виждам...

Майка ми не ще и да чуе да изляза след 8 вечерта. Наскоро бях на концерт, който продължи 2 часа до към 8 и нещо и почна да звъни дали се прибирам, а зимата редовно идваше до младежкия дом да ме чака, ако ставаше тъмно, свикнала съм вече , няколко човека преди ме питаха как седиш у вас без да не излизаш, това граничи с лишаване от лично пространство, ами доста дълго имах бунт, ревах, опитвах с общуване, но те продължават да ме третират като 10 12 годишна. Аз последно бях на психолог последните класове, не само ми е казвала за границите, ами дори ми говореше, че травмите отключват или твърде освободено държание или свръхразвит страх от околните, тя искаше да се срещне с майка ми поне, но първо те не знаеха, че ходя, защото харчих стипендията от училище и всеки път като започвах такава деликатна тема тя се оправдаваше, аз не съм луда, а то не ходят лудите там, но твърдо против е да посети такъв лекар. Брат ми изцяло прилича на нея о вечно някой друг му е виновен, защото го разглезиха, дума не смееха да му кажат, той както ви казах не ще да излиза, само работи, занимава се с колата и си седи вкъщи. Майка ми като че ли е доволна от това положение, заговоря ли на темата, че вече трябва да се задомява не ще и да чуе, а за мен тя говори ти гледай да си намериш хубава работа, брат ти няма половинка, ти за къде мислиш, не ти трябва мъж, да те използва и да се чудиш после кво да правиш. Създала ми е този страх от обвързване, страх дори да говоря с мъже, ако не са някои чичковци, които приюерно да попитам за часа или нещо в автобусите. Така някое момче да заговоря или той мен абсурд, правя всичко възможно да отклоня разговор. Виждам заплаха в мъжете, имах най-добър приятел, който замина д аучи в друг град, общувахме само онлайн, не можехме и с него да комуникираме както трябва, проверки, кой е тоя, криехме се да говорим, а аз бях студентка, той всеки път ме смъмреше как е възможно на 19 години да се случва това да се крия, че говоря по телефона. После си намери жена и остана там, някак общуването спря от самосебе си. Да, важното е да намеря нешо колкото да почна да събирам пари, но се съобразявам с часови диапазони и желанието им да е нещо в администрация или учителско място

Абе, жена. Ти за 10 страници не схвана ли, че на 30 години няма "майка ми" и няма "баща ми". Има само "аз". Не ти ли писна да се обясняваш все с майка си и баща си? Нито ще си първото дете на нескопосани родители, нито нищо. Вземи си хвани живота в ръце.

Ти сама се третираш като 10 годишна. Те само 10 годишните така стоят и слушкат като кажат нещо мама и тате. От 14 годишен не помня да съм позволявал на нашите да ми държат сметка за тва кога и какво правя. И тва при все, че аз бях от залюпените хлапета...

Това вече навлиза във фантастиката...
От 9 кладенеца вода донесе авторката да се оправдае, че още седи навряна при тези побъркани хора.

Аз прелистих постовете и… нещо съм объркана. Дамата си спомня за 20те си години с Модърн токинг и филма Хубава жена.. едните от които бяха далеч в 80те.. и вече всички писания ми се наместват.

Вече и аз клоня, че е пързалка… не може това да е истина.

Никого не карам да ми вярва, пак казвам темата беше за детската градина, просто исках да знам дали това е нормално да е освободен учител на ден втори, а как се справям с това, което ви разказах това съм си аз, не всеки е уверен в себе си и успява да се справя с проблемите си.

Е, хубаво де. Обаче това в момента ми звучи като да те мързи, а не да си неуверена. Не, че не успяваш да си решиш проблемите, а ти въобще не се и пробваш. Не можеш да ме убедиш, че на 30 не можеш за 2 наема пари да събереш и просто да приключиш историята с нескопосаните си родители. Не схванах кво те бърка дали ще те заебат после или не. В смисъл, за кво са ти и без това? Не ми звучи като да са ти много драги или нещо такова, а обратното е дори по- малко вероятно.

Трябва ти някакъв доход, със или без съгласието на родителите ти. Разшири си критериите, местата, на които търсиш - просто на всяка цена се измъквай.
А за детската градина нали разбра, не са имали законен начин да те изгонят, за да вземат някой, който се е появил на хоризонта, след като са те назначили. Упражнили са психологически натиск и ти си поддала. Това е. Ако не беше подала заявление за напускане, с топ нямаше да могат да те мръднат.

Девет страници пишем едно и също, но авторката носи вода от 100 кладенеца, как излезе ли от вкъщи, техните ще я мразят. Ами нека те мразят, те сега услуга не ти правят. Или направо осиновявай 10 котки и си живей така. Ужас направо, не знам ти щастлива ли си въобще в тоя живот?

Това със детската градина е най малкия ти проблем.
Трябва да си хванеш живота в ръцете,  да си намериш работа, да се изнесеш, и да започнеш да живееш. Ти сега само вегетираш.

Еми страх ме е , знам че трябва, но пустия ми страх ме доведе до това. Не съм рискувала да го направя и някак не намирам смелост да си тръгна. Аз не знам какво е щастие, в смисъл не и такова, което описват по филми, книги или телевизията.

А как си представяш живота си за напред?

Карай, да върви...в следващия ще се постараем повече

А не те е страх, че докато хленчиш у вас живота ти ще си отмине ей така, без да си разбрала че си жив човек? Не те е страх, че остаряваш и след някоя и друга година ще ти е късно за много неща? Не те ли е страх, че ще останеш без мъж, без деца, без собствен дом? Не те е страх, че един ден ще си сама и безпомощна и няма да има и един прител да ти донесе филия хляб...
Това за мен са много по страшни неща от страха,  какво ще кажат родителите ти ако се изнесеш във Варна, примерно.