Баланс в отношенията с родителите

-НЕ съм анонимната авторка на последните постове, но пиша анонимно, защото не искам да споделям много лично инфо във форума.

Манипулативните родители така правят. Особено с любимото дете, което получава повече "награди" с времето те стават за послушание. Къде сега ще ходиш да ми учиш в София/чужбина? Я чакай, ще ти прехвърлим апартамента, ти си стой тука в Каспичан има филиал на не знам си какво. Къде сега ще си хващаш гадже? Я учи тия уроци и не се занимавай с глупости. Ама ние ще ти плащаме сметките и ще ти готвим вечеря. Аааа, ще ми ставаш стюардеса? Да летиш ден и нощ и да обикаляш? Я стани една учителка, тука при леля ти Цецка в детската градина и ще видиш колко е хубаво да работиш с децата. Винаги ще имаш работа и ще си добре.

Ей такива неща. По-хитрите даже не прехвърлят документално имота, а го говорят как ще се случи някога. В това време нелюбимото дете си е хванало отдавна пътя и се оправя само и без пари, апартаменти и грижа от родителите. Само, че липсата на финансови потоци води и до пълна независимост в решенията. (Не казвам, че всеки родител дал апартамент на детето си го манипулира, разбирате ме, говорим за конкретно такива, които го правят).

Интересното е, че в моя случай любимото дете получи награда - апартамент, документално оформен като изцяло негов. Сега всичко друго, което остана да делим като наследство приема, че е само негово. Аз съм лошата сестра, която иска да докопа нещо, все едно съм натрапница, която му пречи да завземе цялата нива, къща, апартамент или каквото е там.

Но истината е, че щастието за мен е в това да си независим. Той 40 години е слушал и изпълнявал каквото му се каже, за да получи една панелка. Аз си живея трудно, но щастливо. Много е гадно да напуснеш родния дом, защото си нежелан там и то видно. След това никой дори да не те потърси и да не се поинтересува дали днеска имаш 1 филия хляб да ядеш. Защото аз нямах в някои дни и това, докато си стъпя на краката и намеря по-читава работа.

И сега, години по-късно, преживелият родител продължава да жали по маминото дете, колко му е трудно и тежко, а на мен всичко ми е лесно и супер. Добра дума не помня от кога не съм чувала, може би от 10 години някъде.
Онзи ден избухнах много заради отношението на преживелия ни родител към мен. Разбрахме се да не се чуваме известно време и ми е по-добре. Преди пращахме по някой стикер на вайбър за добро утро. Сега и това няма и ми е по-спокойно.

Те просто те манипулират и ти не можеш да се отделищ от тях емоционално. Щом разговора загубее казваш, ясно, че не искаш да слушаш и си тръгваш, още по-лесно е по телефона, любезно приключи разговора. Повечето хора се 'хранят" от провокацията и ако "клъвнеш" добре дошло. Винаги когато можеш избягвай конфликта. За имота не им обръщай внимание, не влагай емоция, по-скоро ги парирай в стил, колко пъти ще ми го натекнеш. Нестандартна реакция работи най-добре, защото не отговаряш на очакванията им и защото не им влизаш в тона.

Не виждам причина да им ходиш по гайдата, щом НА е на твое име. Да са мислили Като започнат да ти дават акъл в живота и ти кажат "ама ние дом ти дадохме, щеше да останеш на улицата без нас", блокираш номера, живия контакт и всички социални мрежи. След няколко месеца можеш да ги отблокираш да провериш дали са се кротнали. Ако са, започвате отначало. Ако не, пак ги блокираш. Имай предвид, че излизането на квартира или тегленето на ипотека няма да ги усмири. Ще ти обясняват, че си глупава, защото си имала подарен дом, а си се изнесла да плащаш на чужд човек или на банката. Тъй че психо атаките няма да спрат. Не си заслужава да отстъпваш жилището си. Защо да го правиш?

Е, нали е трудно, но щастливо , що тогаз жалите към днешна дата?! Обидно е ако при едни и същи постъпки и действия на децата отношението е различно - ама ако едното дете "играло" по правилата, другото се е "отстоявало" т.е. направило си е изборът, не е изненада различното държание на род. тяло. По-лесно им е с онзи, който припознава техния ред.

Защото винаги са защитавали по-некадърния, по-мързеливия... винаги отношението към мен е било "ама ти ще се оправиш някак"...

И сега, когато вече преживелият родител е възрастен и болен става неизгоден за любимото дете. То го гони от апартамента и не се интересува какво се случва от там нататък. Ама пенсията, че е смешна, че няма за лекарства да стига... няма значение..

Как така го гони? Този апартамент на кого е, на брат ти? Не е ли приписан срещу гледане или как?

Явно трябва да си платите апартамента ( + другите получени неща) с нефинансови инструменти.
Няма как да знаете, какъв би бил животът Ви без този апартамент и пари, така че усмирете малко гнева, позамислете се и им окажете някаква почит, приемане, уважение, без да се налага те да си го просят или да ви манипулират с вина, благодарност и т.н. Надали реално искат да Ви  командват ( ако така Ви звучи), просто искат да са сигурни, че имат значение за Вас, че са ценни и необходими, че ги оценявате и пр.
За да изкарате парите за апартамента ( а по това как пишете, очевидно не е панелна гарсониера в "Сухата река" на последен етаж, а тристаен в престижен квартал, знаете ли колко би Ви се наложило да се събразявате с други хора, да отнемате от времето с децата и съпруга си и пр.
 А тук се изисква да вложите в отношение към близки. Все в някакви отношения щяхте да вложите немалки усилия.
"Да се справиш" с трамплина, който са Ви поднесли на тепсия, и да се справиш без него е океан разлика, който очевидно не виждате.

А относно изразът Ви: доста корав е сирашкият хляб, та си вземете думите назад, че животът е променлива величина и кой каквото си пожелае ...

О, горките манипулатори, въобще не искат да го правят, принудени са...

Ако имаше сърдечни отношения, никой нямаше нищо да си проси. Родителите са задали този модел на общуване, разбрали са грешката си и нямат сили да я оправят и се стига до калциране на отношенията. С кое точно да са ми ценни такива родители, които манипулират детето си с тухлички? Примката е около шията на детето, което дори не живее собствения си живот.

Имам няколко въпроса към човека с болката.
1. Тези тухлички лично техни ли са, или са ги получили от техните родители?
2. Каква е гледната им точка за паричните потоци за имуществото? Правят ли го за себе си, за да си поставят условията и да извиват ръце, когато им изнася? Правят ли го за детето, защото имат, родители са и е редно да го обезпечат така, както техните родители са обезпечили тях? Смятат ли, че по този начин тяхното дете в двойката (семейството си) ще има преимущество?
3. На чие име е това имущество, което са дали на разположение? Знаят ли какво ще последва, ако между децата възникне спор за имуществото? Искат ли децата им да не могат да се гледат?

Ако се наложи, обсъдете част от тези въпроси с родителите си, за да имате реална обратна връзка. На тази основа направете своите изводи и изкажете мнението си. Дали тухличките ще определят занапред отношенията ви, ще решите заедно.

Много болна дресировка е да уважаваш манипулатор, да уважаваш подритващия те.

Аз бих посъветвала да си купите жилище и да се изнесете от даденото. То ще си остане ваше, може да го давате под наем, може каквото искате.
Но за мен човек, за да се откъсне и отдели от родителите си, трябва с действия повече и по-малко думи да покаже, че е голям човек, самостоятелен.
Вече възрастна жена, със семейство, деца, от вас си зависи колко съвети/манипулации/намеси ще приемете - действайте си живота както го разбирате, ако има полезни съвети си взимате нужното, ако не не.

Аз съм благодарна на родителите ми и без да са ми осигурили собствен дом или пари за него. Ако някой родител смята, че единственият начин детето му да го цени и да му се отблагодарява цял живот, е апартамент, значи не си е свършил работата правилно. Дори послушанието, което те явно търсят, се възпитава по друг начин, не с изнудване, тъй че и това не успяват да направят както трябва. Авторката търси уважение.

Безкористният родител не би трябвало въобще да учи детето си на благодарност, затова че е родител. Той е избрал да бъде родител, не детето му.

Всъщност, преди да родя, приемах користното родителство за част от нормата. "Аз съм те създал/а, ти ще ме гледаш", "Аз съм правил/а жертви, ти ще ме гледаш".... И гледах. И козирувах на всяко щракване с пръсти. Зарязвах си плановете, защото на майка ми ѝ беше щукнало нещо. Голяма грешка, за която сама съм си виновна, но поне я поправих.

Абе нищо не е дарум в този живот… стига с тия блянове. Дават за да го ремонтираш този имот и да ги гледаш, не че те са се блъскали кой знае колко за този имот, но на теб така ще ти е поднесено. Бяла спретната къщурка с две липи отпред, която да те преследва в кошмарите ти защото е стара и на майната си и ти изпива енергията да се чудиш как да я ремонтираш.

Натякват за имот. Моята майка онзи ден ми натякна, че заради нас едно време й се наложило да започне работа (тя половин живот не е работила). Всъщност с парите от работата си покриваше цигарите и кафетата основно, но заради нас, нали.
Болни отношения са това, не е нормално за техни решения ти да носиш отговорност.
Родителството е компромис, но е компромис от страна на родителите да поставят нуждите на детето си преди техните, а не обратното.
Всичко друго е болно.