Баланс в отношенията с родителите

  • 28 277
  • 685
# 165
О за жуленето като свекърва и аз съм така с моята дъщеря, намирам и кусури, правя и забележки, мърморя. И често и казвам- ако бяхме снаха и свекърва, сигурно нямаше да се погледнем, ама тя ми е дете, всичко си и казвам и хич не и пука и на следващата вечер пак идват у дома.
 Всяка вечер- взема детето от градина и около 2-3   часа са при нас Grinning.
Няма отърване Joy
Виж целия пост
# 166
kriakla да съм на дъщеря ти повече няма да те пусна в къщата си. Бетер свекърва си, тя те вика защото си й майка, а я жилиш като свекърва.
[/ARIELLI интересно ми е в какви отношения си с родителите си.За една забележка няма да ги допуснеш в къщата си?
Попита жената, която по-рано заяви, че заради един гребен няма да помага.
Виж целия пост
# 167
kriakla, няма смисъл. На твое място не бих се хабила да им отговарям. В петък вечер има и други интересни занимания.
Женичките тук са от типа - важни, неблагодарни и много люти.
Всеки им е длъжен, те - никому, нищо.
Сутрин са сърдити на себе си, след обяд на целия свят.
Във всички теми пишат едно и също.
Дали и в реала са същите или тук изграждат мечтан образ - няма как да знаем.
Дъщерята, щом от скоро живее отделно постепенно ще си подреди натуриите. Коя какво казала и отговорила - ще се забрави, ако имате добри отношения. Но аз бих ходила да водя детето на ясла. Защо да става по тъмно и да виси още 1 ч. в яслата. Отивам/ с мой гребен и кремче в чантата/,  оставям го на ясла и си движа моите задачки. Мамка му да си подрежда и домакинства - стига и даденото жилище. Ако я мързи - да строи мъжа или да си наеме чистачка.

Виж целия пост
# 168
Прави са Aisha, тя и и дете, на нея ще каже какво я дразни.
И аз си признавам- не научих дъщеря си да е подредена, може би аз съм с ОКР, ама като дете съм и писала и бележки и график, кое да оправи, да си подреди- еми не става,  реших, че е ген Joy баща и е такъв,  разхвърлян за милиони.
Зетят не се оплаква, явно са си паснали, важното е да се разбират, аз като имам проблем просто не ходя.
Виж целия пост
# 169
Защо смятате, че вие сте най-правите и защо смятате, че трябва да напътствате, контролирате и наставлявате вече порасналите си деца? Не е ли редно сами да решават кое е правилно и кое не, как да живеят и т.н.
Някой постоянно да ти прави забележка, да мрънка, мърмори не е никак приятно. Това в едни отношения не е нормално. Вместо да си правите забележки, помислете как да имате хармонични отношения, иначе винаги могат да се търсят кусури.
Виж целия пост
# 170
Аз съм от разхвърляните млади. Всъщност не знам дали още важа за млада, ама продължавам да съм разхвърляна. Чиста, ама разхвърляна. И не, че майка ми не ме е учила да подреждам. Даже много пилеше за това и й правех на пук по едно време. Не си оправям леглото. Ама в спалнята само спим и през деня сме в хола.

И така си живея добре. Бях си загубила собствената четка за коса. Намерих една чисто нова, която ми беше подарък. Ползвах нея и след два месеца си намерих моята. За майка си съм ужас, но това е положението. И с мм се имаме някак, ама и той е разхвърлян.
Виж целия пост
# 171
О за жуленето като свекърва и аз съм така с моята дъщеря, намирам и кусури, правя и забележки, мърморя. И често и казвам- ако бяхме снаха и свекърва, сигурно нямаше да се погледнем, ама тя ми е дете, всичко си и казвам и хич не и пука и на следващата вечер пак идват у дома.
 

В един момент просто писва и силно се разреждат посещенията. Това разбира се случва с години, не от днес за утре.
Аз се осъзнах, когато моето дете ми каза: Мамо, баба като ме вземе от училище и до като стигнем до нас, не спира да ми се кара и да ми прави забележки. Ами постарах се да не се налага да го взима от училище.
Сега, когато се виждаме е обичайно на заведение и поводите за мърморене почти липсват.
Виж целия пост
# 172
Явно досега не си се научила да правиш разлика между уважение и помощ. И сега няма да проумееш, че не са едно и също. Не завиждам на дъщеря ти, с такава майка (почти) всяка свекърва ще е цвете пред теб.

Видях го в помощта, която и оказвам. Да не води дете в 7 на ясла, а да го водя аз в 8,30. Не навлизане в личното и  пространство и ровене в куп неща, докато намеря необходимото за което писах по горе.
И не си мислете, че крякла вика пред детето, тя само съска.
Виж целия пост
# 173
ARIELLI интересно ми е в какви отношения си с родителите си.За една реплика,забележка няма да ги допуснеш в къщата си?
И да напиша, че тази вечер идват в къщи и всеки се прави ни лук ял ни лук мирисал. Но пък аз съм забравила да включа аспиратора/случва ми се често/ И след направената/поредна/ от нея критика какво трябва да следва.
Темата е удачно озаглавена БАЛАНС в отношенията.  Та хайде без крайни констатации по написаното от мен.
Ти не си се ограничила с една забележка, недей да лъжеш. По подобни причини майка ми дълго време не я пусках у нас. Между другото съм на 42 в момента, та не е да е тинейджърски бунт. Сега не че съм почнала да чистя и подреждам по неин стандарт, ами я режа и не ми пука.

И отделно - ти можеш да правиш забележки, дъщеря ти не може? М? Лицемерно, а?


kriakla, няма смисъл. На твое място не бих се хабила да им отговарям. В петък вечер има и други интересни занимания.
Женичките тук са от типа - важни, неблагодарни и много люти.
Всеки им е длъжен, те - никому, нищо.
Сутрин са сърдити на себе си, след обяд на целия свят.
Във всички теми пишат едно и също.
Дали и в реала са същите или тук изграждат мечтан образ - няма как да знаем.
Дъщерята, щом от скоро живее отделно постепенно ще си подреди натуриите. Коя какво казала и отговорила - ще се забрави, ако имате добри отношения. Но аз бих ходила да водя детето на ясла. Защо да става по тъмно и да виси още 1 ч. в яслата. Отивам/ с мой гребен и кремче в чантата/,  оставям го на ясла и си движа моите задачки. Мамка му да си подрежда и домакинства - стига и даденото жилище. Ако я мързи - да строи мъжа или да си наеме чистачка.


Не. Никой не ми е длъжен, аз децата си САМА съм ги отгледала, без майка ми и свекърва ми. Няма за какво да съм благодарна. Вече няма и какво да се гледа, 15-годишния и на 17-годишния едва може да ги видиш. Усещаш, че живеят някъде наоколо по липсите в хладилника.

Подозирам, че дъщерята на kriakla също ще стигне до същото - ще си отглежда детето/децата сама за да не се очаква благодарност.
Виж целия пост
# 174
На мен пък много са ми дали и много са ми помагали. И съм безкрайно благодарна. Но още повече съм благодарна, че след отделянето ми от тях преди 30 г. повече не са посмели да ме поучават или да изискват. Всеки си е знаел дома, домакинството и семейството. За това съм им благодарна и днес аз им давам обич, внимание и грижи при всяка възможност. И по същия модел се отнасям с децата ми. Към тези, които са още в нашето домакинство, поучавам, възпитавам и изисквам. Към тези, които са вече възрастни и семейни, не си позволявам намеса, дори да ми коства усилия. Нищо, че и ние сме давали и осигурявали много, но езикът ми е зад зъбите. Ако нещо не съм го свършила в първите 7 г., нямам право да го наваксвам с вече изградени личности, пък и те не са съгласни с много мои особености, но си мълчат. А сме много близки, споделяме си, съветваме се, но стигне ли се до желание до забележка, прехапвам език и броя до 10, 20, 100 или колкото 2 нужно. За мен така е нормално. Както е нормално пълнолетните деца да се оправят сами, а при нужда да помолят за помощ, не да им се натрапва.
Виж целия пост
# 175
Добре де, когато някой е идвал вкъщи да гледа децата поради някаква причина, независимо майка ми, баща ми, детегледачка или приятелка, винаги съм се старала да им е удобно в нас, малко от малко поне да е подредено. Също така съм приготвяла или показвала къде стоят необходимите неща- дрехи, лекарства и пр. Защо хората,които са дошли да ми окажат помощ, трябва да се чувстват кофти и да седят на вили могили?
Пък ако някой е решил да сготви, изчисти или подреди вместо мен- ехеееее. Най-искрена благодарност за отмяната. То и сега не бих върнала желаещи, ама няма такива Grinning
Виж целия пост
# 176
От една реплика не се стига до такава ескалация, но най-вероятно предишните светофари са били пропуснати.
И още нещо - в такава ситуация няма дъщеря, която да не е гневна на майка си, колкото повече бабата гледа децата, толкова повече се меси, накрая и двете са с дълбокото убеждение, че правят голямата жертва, а отсрещната страна не заслужава, не оценява и т.н. Едната направила забележка за разхвърляно, другата за миризма, и двете се смятат за прави и незаслужено обидени. Това не е никакъв прецедент, наблюденията ми са, че при такива "обстоятелства" винаги се стига дотук, че и до по-нататък.

Така. Моят съвет отново е да успокоите малко топката, да разредите вижданията, от там и критиките една към друга, тъкмо и детето няма да ви гледа скарани и сърдити.
Виж целия пост
# 177
А защо по-младите тук смятате, че двете са скарани, обидени и огорчени след забележките? Ами майка и дъщеря са. Едва ли за първи път си правят забележки. Предполагам, че минава, не се задълбочават и не анализират с дни коя какво казала, пък другата как погледнала, въздъхнала. Все си мисля, че при близки хора не е толкова фатално. Ако беше свекървата - май всяка забележка тежи повече и има последствия.
Виж целия пост
# 178
Аз не съм от младите, но от най-близките най-много боли. Нали уж те са тези, на които да се облегнем при трудност, а не все да ни напомнят колко сме млади/стари/неопитни/некадърни/глупави/мърляви или каквото и да е друго.
Виж целия пост
# 179
Скарани, нескарани, сигурно няма да спрат да комуникират и да се обидят до живот. Обаче това не значи, че като има конфликт трябва да се мълчи. Ами прекалила е майката, нека си говорят и се разберат, да поставят граници. Естествено, че от близките най-много боли.

Много ми се събра преди време, ходя в университет всяка вечер и всеки уикенд, работя на пълен работен ден и имам и други неща. Споделих го това на майка ми за да е наясно, че не седя по цял ден да си клатя краката. И накрая отговорът беше “за какво го записа това висше?”

Ми не е готино, кажи едно “знам, че ти е трудно, но си струва”, нужно ли е да се казват грозни думи?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия