Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте! Незнам как да помогна на 12 годишната си дъщеря. Като цяло си беше свита и срамежлива. Но последната година не излиза никъде сред хора, само по задължение на училище. Занемари оценките и като цяло не учи. Казвам й да се стегне, защото догодина ще кандидатства в друго училище (след 7 клас). Тя ми отговаря, че няма да й трябва защото това й е последната година и ще се самоубие. Вече е в лятна ваканция. Повечето време си стои заключена в стаята. Даже гледа вечер да не спи, а спи през деня. Отказва да се къпе, сменя дрехи и т. Н. Искам да посетим психолог, но тя отказва. Твърди че не е насилвана, не е обиждана. Моля за насоки какво да правя? Има по-голяма сестра. С баща й не сме разведени, живеем заедно, но не си общуваме като цяло. Уточнявам тези неща, защото може да са от значение.

Здравейте и благодаря за въпроса!
Моето мнение е, че всеки възрастен, родител или не, който желае да се развива в насока по-спокойно и успешно бъдеще, се нуждае от психотерапия. Психотерапията, най-просто казано, е наука за човека и живота. За да имаме по-добър живот, за да сме по-приемащи към децата си, първо е нужно да приемем себе си, да разберем собствените си емоции и чувства. За да се случи това обаче, е нужно да се опознаем, а това може да стане само чрез помощта на психотерапия, защото 95% от информацията, която използваме, е неосъзната, и е в нашето подсъзнание. Ние работим само с 5%, които са осъзнати. Как тогава можем да разберем подбудите си, ако са неосъзнати?!?
Чрез психотерапията достигаме до информацията в подсъзнанието и така разбираме защо реагираме по определен начин, защо се чувстваме например уплашени, самотни, потиснати, гневни и т.н. Психотерапията търси и намира причините и дава решения за справяне.
Що се отнася до тийнейджъра Ви, темата е дълга, но често в тази възраст децата се променят, защото и потребностите им се променят.
Бих Ви препоръчала да се консултирате с терапевт.
Може да се свържете и с мен, ако желаете. Може да откриете контактите ми в началото /на 1-ва страница/. Поздрави и успех!

Здравейте!
Ситуацията, която ми описвате, изисква по-задълбочено психологическо изследване. За да ви дам насоки, е нужно първо да направим консултация. В този формат това не е възможно. Ако желаете да се свържете с мен, контактите ми са на първа страница. Ако желаете да посетите друг терапевт, направете го съвсем скоро. Не чакайте нещата да се променят сами, защото има риск да се задълбочат. На първата консултация дъщеря Ви не е нужно да присъства. Понякога само промяната в подхода на родителите може да помогне за промяна и при детето, но за тази цел е нужно да се направи консултация с психотерапевт и да се прецени...  Поздрави и успех!

Здравейте. Имам нужда от насока/съвет какво да предприема, за да помогна на синът ми. Той е на 8 год, и още от малък изпитва страх. Страхът му е от чудовища/духове, като цяло несъществуващи същества. Много пъти сме говорили, водили сме го на психолог, имало е временно намаляване на страха, но проблемът продължава. Страх го е да стои САМ където и да е, независимо дали е ден или нощ, не ходи сам до тоалетна (кара ме да идвам с него, за да го пазя), не ходи сам до мивката в кухнята , докато аз съм в същата стая, но от другия край. Като излиза навън да кара колело иска да го изпратя до входната врата на блока (не на апартамента), не спи сам, дори в присъствието на по-малкият си брат не може да спи вечер, трябва и родител да има при него. Мога да изброявам още много, но мисля, че става ясно.

Нещо, което той споделя, и мисля, че може да има връзка, е че го е страх да не го изоставя. Ако отидем заедно в парка и се отдалечи от мен , изпада в паника ако не ме открие, и започва да ми крещи и плаче, че го е било страх, че се е изгубил и аз съм си тръгнала. Такива ситуации също има в много вариации. Сънува все по-често, че го оставям , че се връща при мен, а мен ме няма, също , че баща му не го взима от училище и т.н.

Не си спомням аз да съм му давала поводи да мисли, че ще го изоставя някъде. Уверявам го всеки път, че само си е внушил, че ще го оставя, а просто не ме е видял. Уверявам го, че той ми е най-важното нещо и никога няма да го изоставя, но това не помага. Той разчита да сме кажи-речи на 1 метър разстояние един от друг. И ако той е на дивана , а аз отида на терасата да простирам дрехи, той веднага идва, без да казва нищо, и се настанява на земята.  Не съм го оставяла без негово желание у някоя баба. Ходил е на детска ясла, там адаптацията мисля, че мина нормално, първата седмица поплакваше сутрин като го оставяхме , но след това не е имал проблем. В училище, когато има тържество иска аз да съм възможно най-близко до класа му, но тъй като има много хора и пак ме изгубва от поглед, започват скандали/паника. Когато ходи на училище в обикновените дни, иска да се увери, че няма да е първия пристигнал в клас, и се уговаряме доста на двора, докато не види някой съученик. Щом има съученици, няма проблем, и ме оставя. Веднъж, когато учителката ми обади от училище, че го боли зъб и го изпратила до мед.сестра, той не е отишъл, защото е бил сам и е мислел, че ще се изгуби.....

Много ще съм благодарна на отговор от Вас.