Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Публикувана: 20 септ. 2023, 13:00 ч.

Последно мнение: 18 юли 2026, 10:22 ч.

80 788

405

BG-Mamma™ - Администратор

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на детето си да се приспособи към детската градина?

Как мога да помогна на сина си, който има сензорни проблеми, да се социализира по-добре в детската градина?

Как мога да помогна на дъщеря си да изгради увереност и да създаде приятелства в училище?

* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.

Как мога да помогна на детето си да се приспособи към детската градина?
Приспособяването на дете към детска градина може да бъде трудно, особено ако изпитва тревожност и стрес. Важно е да подкрепите детето, да избягвате стресиращи ситуации и постепенно да изградите доверие в новата среда. Работата с детски психолог може да бъде полезна, тъй като те могат да изследват адаптацията на детето, страховете му и доверието му. Чрез лична среща с детски психолог и последващо сътрудничество с детето, ще получите по-добро разбиране за вътрешния свят на детето и ще намерите подход, който да улесни приспособяването им.
Как мога да помогна на сина си, който има сензорни проблеми, да се социализира по-добре в детската градина?
Дете със сензорни проблеми може да се бори със социализацията. Работата с психолог и участието в групи за деца, където могат да взаимодействат с динамиката на групата, може да бъде полезно. Психологът може да работи както с детето, така и със семейството, тъй като семейството е система и работата е с цялото семейство. Подкрепата и търпението на родителите са от решаващо значение за успешната социализация на детето.
Как мога да помогна на дъщеря си да изгради увереност и да създаде приятелства в училище?
За да помогнете на дъщеря си да изгради увереност и да създаде приятелства в училище, важно е първо да й помогнете за развитие на умения и след това я подкрепете. Насърчавайте я да чете редовно, за участие в различни дейности и активно участие в груповата динамика. Работата с психолог и участието в групи за деца може също да бъде от полза за нейната социализация и увереност.
Как мога да помогна на детето си да говори по-силно и да бъде по-уверено?
Как трябва да се справя със ситуация, в която синът ми избягва от училище?

# 405 18 юли 2026, 10:22 ч.

Цитат на: Ели-Мели в пт, 10 юли 2026, 08:28

Скрит текст:

Здравейте, детето ми е на 8 години, момиче. Винаги е била срамежлива и интровертна. Не обича да се изявява пред хора, имахме много проблеми в детската градина за това. Учителките настояваха да рецитира, пее и танцува пред публика, водеха я на психолог без мое съгласие. Детето изпада в ступор пред хора, почва да плаче. След разправии с госпожите по темата, просто спрях да пускам на градина, когато има такива събития, защото съм на мнение, че няма нужда да бъде измъчвана и не всеки е роден за сцена. Същото се случва сега и в училище, не я пуснах на празника на буквите, за да избегна цялата тази драма. Иначе в градината и в училище детето е общително, отличничка. Има много приятели, всички искат да са й приятели, госпожите я обожават. Има проблем обаче и с извънкласните дейности - уроци, спорт. Не желае да посещава, защото има хора там, непознати. Тръгвали сме си с плач и истерии от всякакви такива дейности. Нещата ескалират последно време, защото си тръгнахме с плач и от празника за завършването на 1 клас. Бяхме запазили заведение, там бяха целия клас и учителките, но тя изпадна в ступор, защото имаше родители, непознати родители и тръгнахме набързо. Аз гледам да съм подкрепяща и разбираща, да разпитвам, да обяснявам, искам да разбера какъв е проблема. Баща й обаче е прекалено изнервен от това и на всяка нейна такава реакция реагира с викове и неразбиране, понякога с подигравки "какво се излагаш, да не си бебе, стига глупости". На което тя реагира с плач и се затваря още повече. Стигаме вече до скандали и разправии с него, защото не удобрявам това негово поведение. Според него тя се лигави, а аз съм я разглезила и не смея нищо да й кажа. И излизам виновна за това, че детето е хипер чувствително и срамежливо. Опитвам се да договря с него, с нея и постоянно удрям на камък. Стигна се вече детето да казва "че е странна и живота я е създал такъв" и "не искам да живея, защото живота е ужасен". Много съм притеснена вече. Моля дайде ми съвети как да постъпя и да подходя и с нея, и с мъжа ми.

Здравейте и благодаря за въпроса!
Прочетох внимателно разказа Ви, но не изглежда детето просто да е срамежливо или да се „лигави“. Разбирам, че тревожността на дъщеря Ви се засилва с времето и вече започва да ограничава ежедневието ѝ. Фактите са, че отказва дейности, блокира в присъствието на непознати и преживява ситуациите много тежко.

Разбирам и желанието Ви да я предпазите, но постоянното избягване на трудните ситуации често неволно засилва страха. В същото време натискът, караниците и подигравките от страна на бащата провокират срам и могат да я накарат да се затвори още повече. Важно е двамата с бащата да изградите общ подход — без насилване, но и без пълно избягване на трудните ситуации.

Думите „не искам да живея“ не означават непременно, че детето възнамерява да направи нещо. На тази възраст те често са начин да покаже колко безпомощна и неразбрана се чувства. Въпреки това са знак за силно емоционално страдание и не бива да бъдат подминавани.

Препоръчвам Ви да се консултирате с клиничен психолог, който работи с деца. Добре е първо да се направи психодиагностична оценка на тревожността, емоционалното състояние и причините за тези реакции. След това е важно да се работи не само с детето, а и с цялото семейство, защото реакциите и отношенията между родителите също влияят върху състоянието му. Поздрави и успех!

Виж целия пост