Проблеми в двойката и семейството: на въпросите отговаря семеен консултант Мая Манева

  • 23 453
  • 82
# 75
Здравейте!
От 3 години живея с втори мъж,вследствие на голяма и продължителна любов заради която зарязах съпругът си.И двамата имаме по едно дете от предишна връзка.
Проблемът е в бившата му която продължава да се държи все още като негова партньорка.
Работи във фирмата му,постоянно е у майка му ,ходят на почивки,на театър,по болници и т.н.яде и стои постоянно у тях /живеем врата до врата/ - всичко уж заради детето /15г/ .Когато се подразня на това нейно постоянно досаждане ми се казва - какво те интересуват майка ми и бившата ми гледай ние да сме добре.Да ,ама не аз се дразня защото тя е нон-стоп в живота ми.Опитва се да ме убеди ,че това е супер нормално и не трябва да обръщам внимание.
С майка му се разбирам като цяло,но за мен това е двулично поведение.
Как да действам според вас?
Здравейте,
Когато се свързвате с човек с предишен брак и деца, е важно да приемете съществуването и отношенията с хората от предишното семейство.

По Вашите думи, преди да заживеете заедно сте имали голяма и продължителна любов. При това положение няма как да не сте знаели, че бившата му жена работи с него, живеят врата до врата и има близки отношения с майка му. Когато сте правели планове за съжителство, сигурно сте обсъждали кой какви отношения ще има с предишния си партньор и деца. Изглежда, че в тези разговори има неизказани неща или надежди за промяна, но без ясно изговаряне на очакванията.

На етапа, в който се намирате, е важно да приемете, че Вашата връзка с майка му не зависи от това дали тя поддържа нормални отношения с бившата жена на сина си. Нещата не са „или–или“. Тяхната близост не застрашава вашата, която зависи само от вас двете. Това са различни отношения, а в крайна сметка е разбираемо и уважително майка му да иска да поддържа добри отношения с майката на внучето си.
 
Важно е да споделяте с партньора си как се чувствате, да се интересувате той как вижда случващото се и какво би Ви посъветвал да направите, но да не очаквате той да се намесва във вашите отношения с майка му. Подобни разговори биха създали близост и доверие помежду ви.
Виж целия пост
# 76
Здравейте! Омъжена съм от 19 год., имам 2 прекрасни деца. От известно време със съпругът ми сме да го наречем финансова криза, доста дълбока. Наложи се той да започне и допълнително работа, и в момента почти не се прибира вкъщи. Въпреки това всеки ден се чуваме, ако не се видим, интересува се за мен и децата и по няколко пъти дневно казва "обичам те". Аз обаче започнах да се съмнявам да няма друга жена в живота му. Говорих няколко пъти с него по този въпрос и той отрича, твърда,че аз съм единствена, обича само.мен и ако има друга ще ми каже,няма да крие, а той е много прям човек. Въпросът ми е дали да му вярвам, дали изневяра е само в моята глава?
Здравейте,
При така описаното отношение на съпруга към Вас и децата, мисля, че преживяванията Ви по-скоро са следствие но отключване на стари травми. Явно се нуждаете от повече внимание и присъствие, за да се чувствате сигурна във връзката си. Когато не е достатъчно, сте тревожна и въображението Ви работи на база на тази тревожност, а не на реални действия от негова страна. Това може да отблъсне съпруга Ви.

Ако пък емоциите Ви са плод на Ваши усещания и действително имате повод за тях, единственият начин да разберете истината е да описвате как се чувствате и какво ви липсва в ежедневието, но фокусът в тези разговори трябва да остане върху вас като двойка, а не върху въображаемия трети човек. Затова е важно самата Вие да сте наясно какво искате и от какво имате нужда.

Бих Ви посъветвала повече да говорите и се интересувате от това как той се чувства в тази ситуация, на него какво му липсва и има ли идеи как и кога можете да промените това положение. По този начин най-добре ще изясните неговите нагласи. Това от една страна ще намали Вашите страхове, а от друга – на него ще му дадете чувството, че е разбран и подкрепен, че мислите не само за своите липси, но и за неговите преживявания.
Виж целия пост
# 77
Здравейте, мъж на 35 години съм. Със съпругата ми сме заедно от 15 години и в брак от 10 години и имаме прекрасно дете на 9 години. Отне ми 2 години да спечеля сърцето и защото тя беше точно след развод с първия си мъж. Преди няколко години загубих и двамата си родители. След това започнах да посягам към чашката. Съпругата ми много се дразнеше от това. От време на време е имало и спорове от различно естество, но нищо ненормално в една връзка. Преди 3 седмици ми каза да си събирам багажа и да се изнасям от жилището. Аз така и направих, в момента живея на квартира. От тогава не съм докосвал алкохол и правя всичко по силите си за да си ги върна нея и сина си отново. Преоткрил съм грешките си и се разкайвам за това, но тя казва, че на този етап няма как да сме заедно. Самотата ме убива направо, толкова хубаво семейство бяхме а сега... Моля дайте ми съвет как да постъпя, как да си върна любовта на живота си и отново да бъдем силно и сплотено семейство. Просто целият ми свят рухна, не се храня, не спя, все за това мисля и за грешките които съм допуснал през годините.
Виж целия пост
# 78
Здравейте, мъж на 35 години съм. Със съпругата ми сме заедно от 15 години и в брак от 10 години и имаме прекрасно дете на 9 години. Отне ми 2 години да спечеля сърцето и защото тя беше точно след развод с първия си мъж. Преди няколко години загубих и двамата си родители. След това започнах да посягам към чашката. Съпругата ми много се дразнеше от това. От време на време е имало и спорове от различно естество, но нищо ненормално в една връзка. Преди 3 седмици ми каза да си събирам багажа и да се изнасям от жилището. Аз така и направих, в момента живея на квартира. От тогава не съм докосвал алкохол и правя всичко по силите си за да си ги върна нея и сина си отново. Преоткрил съм грешките си и се разкайвам за това, но тя казва, че на този етап няма как да сме заедно. Самотата ме убива направо, толкова хубаво семейство бяхме а сега... Моля дайте ми съвет как да постъпя, как да си върна любовта на живота си и отново да бъдем силно и сплотено семейство. Просто целият ми свят рухна, не се храня, не спя, все за това мисля и за грешките които съм допуснал през годините.
Здравейте,
Етапа на семейните ви отношения изисква по-задълбочено запознаване с личната и общата ви история, за да може да ви се помогне, което не може да стане в този формат.

Това, което разбирам е, че Вие сте потънал в мъката си, вместо да я споделите. Мъжете обикновено го правят и заради модела си на справяне с емоциите, и защото не искат да товарят „половинката си“, но всъщност пропускат, че в споделянето на тези моменти се изгражда по-дълбока близост с партньорката. В същото време, докато сте се справял с преживяванията си, сте останал затворен за съпругата си, за това как тя минава през този период и така връзката ви се къса.

Може да прочетете моите книги „За брака, развода и любовта“ и Партньорството: Път към любовта“, в които има много по тези въпроси.
Виж целия пост
# 79
Здравейте,
Впечатлена съм от отговорите Ви в темата! Разпознах се и в част от статиите, за съжаление...
На 48 години съм, имам първи брак, голямо дете, което вече живее отделно. Със сегашния ми мъж сме от 13 години заедно, с дете на 11 г. Той е по-млад от мен с 5 години, няма предишни бракове и деца. Срещнахме се много години след развода ми. В него ме привлече неговата амбициозност, умен е, инициативен, умее да общува с хората, интелигентен, начетен, интуитивен, в добри отношения със семейството си. Не сме имали сериозни проблеми през годините, но в последните няколко месеца конфликтите зачестиха.

Преди 7 години той започна самостоятелен бизнес, който изискваше сериозни вложения. Част от парите вложих аз, теглих кредит. Впоследствие му давах и още пари, макар че част от мен не желаеше да го прави. От първия си брак нося травмата да не оставам без пари, защото когато напуснах първия ми съпруг поради физическо насилие, трябваше да издържам сама мен и детето. Пестях всеки лев, работех на няколко места, за да постигна добър стандарт. По отношение на парите се чувствам нервна, винаги трябва да имам резерв, не обичам да давам назаем, преследва ме мисълта, че ако нещо се случи, аз ще остана сама с дете и трябва да имам средства.

Та откакто той се захвана с този бизнес, влага цялото си време и енергия там. Разбирам, не правя забележки– кога се прибира, къде ходи, какво прави – смятам, че сме големи хора и тези неща сме ги надраснали. Няма ревност, нито от моя, нито от негова страна. Старая се да го подкрепям, макар че не ми е лесно да се справям с работа, дете, къща и куче. Той често отсъства, пътува, аз не съм от жените, които ще звънят, ще ровят в телефона, ще вдигат скандали. Интересувам се от работата, но му вадя думите с ченгел. Научавам за бизнеса от негови служебни разговори по телефона с други хора. В същото време ме обвинява, че не се интересувам какво се случва с бизнеса и колко стрес му носи. Иди го разбери.
Когато му кажа, че нещо трябва да се свърши вкъщи, го върши. С детето е добър и внимателен, макар че ме обвинява понякога, че не са ми правилни методите на възпитание. Да предложи други методи – той предложение няма... С детето проблеми също няма, слуша, учи се добре, понякога отговаря и вдига скандали – нормално предпубертетно поведение.

Проблемът, който преля чашата е, че в присъствието на определени хора, той се държи зле с мен. Когато излизаме с приятели, той е изцяло фокусиран върху тях. Говори само с тях, на мен не обръща никакво внимание. Първият такъв случай бе преди години на едно пътуване с друга двойка. Дори когато вървим по улицата, той върви с тях, ако аз изостана, не се връща да ме изчака. Напоследък всички излизания и пътувания са му по работа. Мисли всякакви комбинации, стратегии, за успех на бизнеса. Слага и мен в тези комбинации – с кой бизнес партньор трябва да се срещнем, аз какво трябва да кажа, как да се държа и каква роля да изиграя, за да внуши определена идея на бизнес партньора.

Миналата година назначи във фирмата колежка. Преди нея, пътуваше с колега по форуми в чужбина, само двамата. Не съм идвала с тях, освен ако колегата не е взел жена си. Сега пътува с колежката и колегата. Била съм с тях няколко пъти – наемаме голям апартамент, аз идвам като турист, те си ходят по форумите. В последните пътувания забелязвам как всяко нещо в мен го дразни. Обвинява ме, че не се съобразявам с тях, че като влезем да пазаруваме казвам какво трябва да се купи за вечеря и т.н. Според него налагам мнението си на всички, а те са му важни, защото фирмата зависи от тях и така не съм пазила авторитета му на ръководител. Същевременно задачата да приготвя вечеря е на мен – те са цял ден заети.

Миналия октомври бяхме в Лондон. Пак беше наострен. Но е любезен с колежката, носи й чантата, подава й ръка. На мен ми е нон-стоп сърдит, защото съм го „излагала“ пред хората. След тези подчертани жестове към колежката избухнах, бяхме само двамата, нямаше ги другите хора. Казах му, че колкото и да са важни колегите му за фирмата, половината от парите за тази фирма съм дала аз и трябва да признае моя принос. Единствения позитив, който тази фирма ми носи, са пътуванията (много обичам да пътувам). И че следва да се примири с факта, че ще използвам неговите служебни пътувания, за да удовлетворявам моята страст. Скарахме се, че откакто се е захванал с фирмата, аз виждам само финансови загуби и липса на време и енергия за семейството от негова страна. И като много му тежи присъствието ми в живота му, да ми връща парите, които съм вложила в този бизнес и да се разделяме.

Това много го засегна – прие го като предателство. Че било обидно, че той работел заради нас (мен и детето, което също търпи вечните му отсъствия), за да стабилизира фирмата, че вече нямал друг изход, освен да продължава да работи. Че е вложил и собствени средства немалко, което е така. Не можел да приеме, че точно аз не го подкрепям, че съм си искала парите и че нашите отношения се свеждали само до това. После проведохме разговор, обясних му, че нося стари травми, че финансовата сигурност е важна за мен, че всичко се случва в този живот и както днес те има, утре може да те няма, или да те има наполовина, на което съм ежедневен свидетел (работя в болница). Съзнавам, че прекалих и го засегнах, но се чувствах много обидена и пренебрегната.
Уж всичко тръгна нормално след този разговор. Той се вглъби във фирмата, аз в работата, кучето и детето. Сексуален живот имаме, бих казала средно удовлетворителен, макар че от месеци наред аз нямам никакво желание
На следващо пътуване не отидох с тях, макар и да ми предложи. После пътувахме само двамата на почивка – нямаше никакъв проблем в комуникацията помежду ни.

Преди седмица отново имаше служебно пътуване. Той, колежката и колегата и аз. В момента, в който тръгнахме, стана подчертано груб. По пътя имаше реплики кога съм щяла да замина далеч от него, защото съм го уморявала. Да не съм говорила, да съм си гледала в телефона. Подаде ръка на колежката да слезе от автобуса. Пита дали не й е тясно в колата. Аз бях в същата кола, на същата седалка, но мен не ме попита. Когато тя пуши – я чака. Когато аз пуша, ме юрка, че трябва да тръгваме по-бързо и че всички мен чакали. Ей такива други уж дребни неща. Старах се няколко дни да не му попадам в полезрението – той си е с колегите, аз си ходя сама по забележителности. Но това подчертано пренебрежително отношение ми тежеше, макар и нищо да не му казах. На връщане той обърка пътя и му казах, че не е добре да ползва тази навигация, има и други. Избухна, накара ме да млъкна – всичко това пред тях. Аз не се сдържах също и му повиших тон.

Днес му казах, че моето отношение е рефлексия на неговото към мен. И че е обидно и унизително да се държи с мен пред друга жена по този начин. Отвърна, че били глупости и не съм имала за какво да се засягам. Той 13 години правил всичко, за да ми угоди. Че тези хора били важни за него и аз съм трябвало да мълча и да се съобразявам. Че съм го дразнела и затова бил груб. Дадох му четири конкретни примера за негови постъпки, които са ме обидили. Няколко пъти попитах да с какво конкретно го дразня аз. Няма конкретен отговор. Само общи приказки - "всичко", "цялото ти поведение". Защо не съм питала него и колегите дали не били уморени? Защо не съм се интересувала от тяхната работа? Казах му, че след Лондон – изрично спазвам забележките – да не се меся в бизнеса, да не давам съвети, да не говоря, да ги оставя сами да пазаруват, да решават какво ще вечерят и т.н. Няма угода. Имам чувството, че каквото и да кажа и да направя, той се дразни. А в присъствието на колежката е особено раздразнителен към мен. Не допускам, че имат връзка, той не е такъв типаж, не ми е изневерявал, или поне не знам за това, винаги гледа да е с мен и детето, когато не е зает с бизнеса, но пък може да има някакви чувства към нея и още да не ги осъзнава.

Когато се скарахме днес, той заяви, че от месеци сме били съквартиранти. И че „след Лондон всичко свърши. Разбери, всичко свърши. Ние не сме заедно“.  Разстроих се изключително много. Аз държа на него, държа на семейството ни. Старая се да потискам това мое желание всичко да е под контрол. Опитвам се да работя върху себе си. Не желая да се държи пренебрежително с мен пред чужди хора, но това продължава и ми е обидно. Когато го споделя, моите чувства не се зачитат – отговорът е, че явно съм го подразнила, затова така реагирал. Когато го попитам с какво – не помни. Оказва се, че той месеци наред живее с мен „като съквартирант“, а аз смятах, че всичко е наред. Не е могъл да преглътне това, че съм казала да ми връща парите. Това сложило край на нашите отношения.
Не знам как да продължа напред. Не знам дали си струва да полагам аз усилия, когато „всичко свърши“. Той не е по драмите и по силните приказки. Много е прагматичен и считам, че след като говори така, значи нещо в него се е счупило. Не знам дали може да се поправи. Аз бих работила за запазване на отношенията, защото сериозни проблеми – насилие, алкохол, наркотици, хазарт, изневери – ние нямаме.
Благодаря, че изчетохте дългия ми разказ. Моля за съвет!
Виж целия пост
# 80
Здравейте,
Впечатлена съм от отговорите Ви в темата! Разпознах се и в част от статиите, за съжаление...
На 48 години съм, имам първи брак, голямо дете, което вече живее отделно. Със сегашния ми мъж сме от 13 години заедно, с дете на 11 г. Той е по-млад от мен с 5 години, няма предишни бракове и деца. Срещнахме се много години след развода ми. В него ме привлече неговата амбициозност, умен е, инициативен, умее да общува с хората, интелигентен, начетен, интуитивен, в добри отношения със семейството си. Не сме имали сериозни проблеми през годините, но в последните няколко месеца конфликтите зачестиха.

Преди 7 години той започна самостоятелен бизнес, който изискваше сериозни вложения. Част от парите вложих аз, теглих кредит. Впоследствие му давах и още пари, макар че част от мен не желаеше да го прави. От първия си брак нося травмата да не оставам без пари, защото когато напуснах първия ми съпруг поради физическо насилие, трябваше да издържам сама мен и детето. Пестях всеки лев, работех на няколко места, за да постигна добър стандарт. По отношение на парите се чувствам нервна, винаги трябва да имам резерв, не обичам да давам назаем, преследва ме мисълта, че ако нещо се случи, аз ще остана сама с дете и трябва да имам средства.

Та откакто той се захвана с този бизнес, влага цялото си време и енергия там. Разбирам, не правя забележки– кога се прибира, къде ходи, какво прави – смятам, че сме големи хора и тези неща сме ги надраснали. Няма ревност, нито от моя, нито от негова страна. Старая се да го подкрепям, макар че не ми е лесно да се справям с работа, дете, къща и куче. Той често отсъства, пътува, аз не съм от жените, които ще звънят, ще ровят в телефона, ще вдигат скандали. Интересувам се от работата, но му вадя думите с ченгел. Научавам за бизнеса от негови служебни разговори по телефона с други хора. В същото време ме обвинява, че не се интересувам какво се случва с бизнеса и колко стрес му носи. Иди го разбери.
Когато му кажа, че нещо трябва да се свърши вкъщи, го върши. С детето е добър и внимателен, макар че ме обвинява понякога, че не са ми правилни методите на възпитание. Да предложи други методи – той предложение няма... С детето проблеми също няма, слуша, учи се добре, понякога отговаря и вдига скандали – нормално предпубертетно поведение.

Проблемът, който преля чашата е, че в присъствието на определени хора, той се държи зле с мен. Когато излизаме с приятели, той е изцяло фокусиран върху тях. Говори само с тях, на мен не обръща никакво внимание. Първият такъв случай бе преди години на едно пътуване с друга двойка. Дори когато вървим по улицата, той върви с тях, ако аз изостана, не се връща да ме изчака. Напоследък всички излизания и пътувания са му по работа. Мисли всякакви комбинации, стратегии, за успех на бизнеса. Слага и мен в тези комбинации – с кой бизнес партньор трябва да се срещнем, аз какво трябва да кажа, как да се държа и каква роля да изиграя, за да внуши определена идея на бизнес партньора.

Миналата година назначи във фирмата колежка. Преди нея, пътуваше с колега по форуми в чужбина, само двамата. Не съм идвала с тях, освен ако колегата не е взел жена си. Сега пътува с колежката и колегата. Била съм с тях няколко пъти – наемаме голям апартамент, аз идвам като турист, те си ходят по форумите. В последните пътувания забелязвам как всяко нещо в мен го дразни. Обвинява ме, че не се съобразявам с тях, че като влезем да пазаруваме казвам какво трябва да се купи за вечеря и т.н. Според него налагам мнението си на всички, а те са му важни, защото фирмата зависи от тях и така не съм пазила авторитета му на ръководител. Същевременно задачата да приготвя вечеря е на мен – те са цял ден заети.

Миналия октомври бяхме в Лондон. Пак беше наострен. Но е любезен с колежката, носи й чантата, подава й ръка. На мен ми е нон-стоп сърдит, защото съм го „излагала“ пред хората. След тези подчертани жестове към колежката избухнах, бяхме само двамата, нямаше ги другите хора. Казах му, че колкото и да са важни колегите му за фирмата, половината от парите за тази фирма съм дала аз и трябва да признае моя принос. Единствения позитив, който тази фирма ми носи, са пътуванията (много обичам да пътувам). И че следва да се примири с факта, че ще използвам неговите служебни пътувания, за да удовлетворявам моята страст. Скарахме се, че откакто се е захванал с фирмата, аз виждам само финансови загуби и липса на време и енергия за семейството от негова страна. И като много му тежи присъствието ми в живота му, да ми връща парите, които съм вложила в този бизнес и да се разделяме.

Това много го засегна – прие го като предателство. Че било обидно, че той работел заради нас (мен и детето, което също търпи вечните му отсъствия), за да стабилизира фирмата, че вече нямал друг изход, освен да продължава да работи. Че е вложил и собствени средства немалко, което е така. Не можел да приеме, че точно аз не го подкрепям, че съм си искала парите и че нашите отношения се свеждали само до това. После проведохме разговор, обясних му, че нося стари травми, че финансовата сигурност е важна за мен, че всичко се случва в този живот и както днес те има, утре може да те няма, или да те има наполовина, на което съм ежедневен свидетел (работя в болница). Съзнавам, че прекалих и го засегнах, но се чувствах много обидена и пренебрегната.
Уж всичко тръгна нормално след този разговор. Той се вглъби във фирмата, аз в работата, кучето и детето. Сексуален живот имаме, бих казала средно удовлетворителен, макар че от месеци наред аз нямам никакво желание
На следващо пътуване не отидох с тях, макар и да ми предложи. После пътувахме само двамата на почивка – нямаше никакъв проблем в комуникацията помежду ни.

Преди седмица отново имаше служебно пътуване. Той, колежката и колегата и аз. В момента, в който тръгнахме, стана подчертано груб. По пътя имаше реплики кога съм щяла да замина далеч от него, защото съм го уморявала. Да не съм говорила, да съм си гледала в телефона. Подаде ръка на колежката да слезе от автобуса. Пита дали не й е тясно в колата. Аз бях в същата кола, на същата седалка, но мен не ме попита. Когато тя пуши – я чака. Когато аз пуша, ме юрка, че трябва да тръгваме по-бързо и че всички мен чакали. Ей такива други уж дребни неща. Старах се няколко дни да не му попадам в полезрението – той си е с колегите, аз си ходя сама по забележителности. Но това подчертано пренебрежително отношение ми тежеше, макар и нищо да не му казах. На връщане той обърка пътя и му казах, че не е добре да ползва тази навигация, има и други. Избухна, накара ме да млъкна – всичко това пред тях. Аз не се сдържах също и му повиших тон.

Днес му казах, че моето отношение е рефлексия на неговото към мен. И че е обидно и унизително да се държи с мен пред друга жена по този начин. Отвърна, че били глупости и не съм имала за какво да се засягам. Той 13 години правил всичко, за да ми угоди. Че тези хора били важни за него и аз съм трябвало да мълча и да се съобразявам. Че съм го дразнела и затова бил груб. Дадох му четири конкретни примера за негови постъпки, които са ме обидили. Няколко пъти попитах да с какво конкретно го дразня аз. Няма конкретен отговор. Само общи приказки - "всичко", "цялото ти поведение". Защо не съм питала него и колегите дали не били уморени? Защо не съм се интересувала от тяхната работа? Казах му, че след Лондон – изрично спазвам забележките – да не се меся в бизнеса, да не давам съвети, да не говоря, да ги оставя сами да пазаруват, да решават какво ще вечерят и т.н. Няма угода. Имам чувството, че каквото и да кажа и да направя, той се дразни. А в присъствието на колежката е особено раздразнителен към мен. Не допускам, че имат връзка, той не е такъв типаж, не ми е изневерявал, или поне не знам за това, винаги гледа да е с мен и детето, когато не е зает с бизнеса, но пък може да има някакви чувства към нея и още да не ги осъзнава.

Когато се скарахме днес, той заяви, че от месеци сме били съквартиранти. И че „след Лондон всичко свърши. Разбери, всичко свърши. Ние не сме заедно“.  Разстроих се изключително много. Аз държа на него, държа на семейството ни. Старая се да потискам това мое желание всичко да е под контрол. Опитвам се да работя върху себе си. Не желая да се държи пренебрежително с мен пред чужди хора, но това продължава и ми е обидно. Когато го споделя, моите чувства не се зачитат – отговорът е, че явно съм го подразнила, затова така реагирал. Когато го попитам с какво – не помни. Оказва се, че той месеци наред живее с мен „като съквартирант“, а аз смятах, че всичко е наред. Не е могъл да преглътне това, че съм казала да ми връща парите. Това сложило край на нашите отношения.
Не знам как да продължа напред. Не знам дали си струва да полагам аз усилия, когато „всичко свърши“. Той не е по драмите и по силните приказки. Много е прагматичен и считам, че след като говори така, значи нещо в него се е счупило. Не знам дали може да се поправи. Аз бих работила за запазване на отношенията, защото сериозни проблеми – насилие, алкохол, наркотици, хазарт, изневери – ние нямаме.
Благодаря, че изчетохте дългия ми разказ. Моля за съвет!
Здравейте,
Имам желание да бъда полезна с отговорите си, но за тази цел, в рамките на този формат, е важно изложението да бъде кратко и ориентирано към конкретен въпрос.
Виж целия пост
# 81
Добре, ще се постарая с конкретен въпрос - какви конкретни стъпки да предприема, за да се преодолеят конфликти и отчуждението в брака, откъде трябва да се започне и как да се процедира, ако мъжът откаже семейна терапия. Имам желание да работя върху себе си.
Виж целия пост
# 82
Здравейте и благодарим на всички потребители, които се включиха в темата със своите въпроси!

Поради повишената си натовареност, Мая Манева временно няма да бъде на разположение за нови въпроси. Темата ще бъде заключена и преместена в Архив Консултации.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия