Скрит текст:
На интервю нито ти можеш да разбереш всичко за нов колега, колкото и добър ХР, Мениджър или каквото и да си там.. нито той може да получи реална престава за живота в офиса. Ако имаше как - нямаше да я има тая тема и всеки да си помрънква за нещо от неговата камбанарийка 
Както в брака - всичко е въпрос на компроси, зависи на кой докъде и какво му стиска - и от двете страни на договора. Хората са различни - ценят различни неща и се дразнят от други, които за Х и У са напълно нормални. Може на мен да ми пасва идеално някое място, на приятелка да й е абсурдно да работи така..
Аз за тиквени медали съм спряла отдавна да се боря И издребняването тук понкога ми идва прекалено далече от живия живот (вкл. темата за HR съвети или както и да е формулирана)
Както в брака - всичко е въпрос на компроси, зависи на кой докъде и какво му стиска - и от двете страни на договора. Хората са различни - ценят различни неща и се дразнят от други, които за Х и У са напълно нормални. Може на мен да ми пасва идеално някое място, на приятелка да й е абсурдно да работи така..
Аз за тиквени медали съм спряла отдавна да се боря
И издребняването тук понкога ми идва прекалено далече от живия живот (вкл. темата за HR съвети или както и да е формулирана)Ако не можеш да се адаптираш - сменяш работа, сменяш обкръжение.. ок .. и по едно време получаваш 22 позиции в СВто и се чудиш с тоя богат опит как никой не те вика даже на интервю. А да, приятелите също не те разбират и започваш да се жалваш системно колко е гаден света...
Та чат-пат се изисква и малко сам със себе си да се оправиш, колегите после ги превъзпитавай...
За авторката на темата - системно шумните колеги ако са възпитани се поправят с възпитана забележка. Ако е инцидентен и изолиран случай - не е нужно и това, ще отмине. Слушалките също са решение, но ако се работи с телефонни обаждания, може да е проблем.
Като цяло това е работата в офис - низ от компромиси, недоволство, всекидневно премълчаване или изтърпяване на нещо. И осъзнаването, че както ние търпим разни неща, така вероятно и колегите ни също смятат, че се съобразяват с безброй неприятни наши черти.
Аз например водя многогодишна война да не бъда сварявана от жега с отоплението в офиса и съответно лятото да мога поне за час да включа климатика на хладен режим, но... още се търсим и намираме в баланса, защото както знаем зиморничавият е винаги прав, а останалите сме просто коравосърдечни хора, които искат да го разболеят. И при всеки отказ да се отоплим допълнително се започва със "заболя ме гърлото, схвана ми се гърбът, запуши ми се носът". И така...
На който не му харесва, може да мине на свободна практика и да си наеме офис, светът го очаква.
Знам, че звучи жестоко, но това са реалностите, на децата ми същото "преподавам" у дома.
В някакъв момент се налага да решиш работата ли ти е по-важна или личния комфорт на всяка цена.
