Влюбена в преподавател

  • 4 347
  • 39
Здравейте,
Ще карам направо, защото скоро наистина ще се побъркам, ако не споделя с някого. Студентка съм - на 20 влюбена съм в асистент в университета, в който уча. Всички преподаватели ме харесват и съм изключително отдадена на това, което уча. Следователно и този преподавател ме забеляза бързо. Но усещам едно специфично напрежение между нас, гледа ме постоянно, усмихва ми се, шегуваме се, а честно казано с другите колеги той е доста голям темерут. Grinning Имаме 15 години разлика, той не е обвързан и съм сигурна, че това е специално отношение към мен. Въпреки това, виждам колко е странно цялото това и предполагам няма да направя нищо и ще чакам да ми мине. Някога били ли сте в такава ситуация или някой ваш познат? Как да игнорирам чувствата си? Има ли смисъл да пробвам?
Виж целия пост
# 1
В България ли сте студентка? Ако да, изживейте си го, както чувствате и намерите за добре. Слушайте сърцето си. Може и да ви е късмет.
Ако сте тук в Канада си е проблем. Трябва да се четат документите на университета за romantic relationship with someone in a position of authority/teaching staff.
Че и той да го репортира на Човешки ресурси.
Радвайте се на младостта си и весел 8 декември.
Виж целия пост
# 2
Здравейте,
Ще карам направо, защото скоро наистина ще се побъркам, ако не споделя с някого. Студентка съм - на 20 влюбена съм в асистент в университета, в който уча. Всички преподаватели ме харесват и съм изключително отдадена на това, което уча. Следователно и този преподавател ме забеляза бързо. Но усещам едно специфично напрежение между нас, гледа ме постоянно, усмихва ми се, шегуваме се, а честно казано с другите колеги той е доста голям темерут. Grinning Имаме 15 години разлика, той не е обвързан и съм сигурна, че това е специално отношение към мен. Въпреки това, виждам колко е странно цялото това и предполагам няма да направя нищо и ще чакам да ми мине. Някога били ли сте в такава ситуация или някой ваш познат? Как да игнорирам чувствата си? Има ли смисъл да пробвам?
И аз съм била студентка и по наше време имаше преподаватели коцкари. Някои колежки реваха, но за големи щети не се сещам.
Сега ако си ми дъщеря, ще направя всичко по силите си да ти обясня, че този 35 годишния необвързан асистент бройка всяка първокурсничка с бледо лице и овчи поглед. Там си отишла да учиш, не да се свашляш с даскалята, нали. Има си места където да се сваляш, да се шегуваш и да правиш и по така неща, университета не е мястото. Дори твърдиш, че си много отдадена на това което учиш, дали?
Добрата новина е, че си само на 20, има време да си счупиш главата няколко пъти и пак да завършиш.
Виж целия пост
# 3
Ако смяташ, че ще ти е полза за ученето, може да флиртуваш леко, ама до там. Повечето наистина са коцкари и лепят на всяка, която поддава. По-добре не се занимавай въобще. Някое момче колега няма ли по-интересен?
Виж целия пост
# 4
Хе-хе, сетих се за моята младост.
Един млад асистент ми даваше аванси и на мен едно време. Аз, захлупена, отличничка, отишла съм да уча, изобщо не му обърнах внимание. Захванаха да идват при мен разни "посредници" - ма колко имоти имал, ма семейството му незнам-си-какъв бизнес имало... В интерес на истината човекът не беше мой тип, та не се прежалих. На мен ми водеше упражнения във втори курс, като станах четвърти разбрах, че се оженил за колежка от долните курсове.
Та така, не съжалявам.
Не съм си помисляла как щях да реагирам, ако човекът беше по мой вкус.
Виж целия пост
# 5
Почти всички сме минали през някакви такива пеперуди - човек с авторитет, специалист в област, която явно ни вълнува, потенциално хубав, и обръща внимание точно и специално на нас, представяш ли си! Не го казвам, за да те иронизирам, много хора сме имали подобни тръпки в университета, включително и аз. При мен си остана само тръпка, не съм давала зелена светлина за нищо повече от леки закачки чат-пат, но знам, че тая тръпка беше споделена и това ми стигаше. Нямах нужда от развитие.
С времето го опознах като човек по друга линия и разбрах, че не става. Като човек не става, а това е трудно да го прецениш от контакти в университета, защото той там си е на мястото и едва ли ще видиш неприятната му страна, ако има такава. Рядко би имал повод да я покаже.

Хубавото е, че тая емоция, която имах към него, ме мотивира много по време на следването ми, понеже някак исках да му се докажа, да блесна, да съм най-добрата и да го накарам да се гордее (лапешки 20-годишен акъл), та учех много здраво почти по всички предмети. 😂

Изживей си, каквото имаш за изживяване, само не бий много барабан, за да не станеш за смях (в съседната специалност имаше две девойки, дето бяха тежко и нещастно влюбени в един и същи асистент, който си беше обвързан и хич не им пускаше фандъци, ама тяхното беше толкова очевидно, че целият факултет знаеше и човекът се беше видял в чудо).
Виж целия пост
# 6
Моя приятелка беше влюбена в асистент. Само че разликата в годините беше по-малка и всъщност в рамките на добрите традиции. Той прояви активност, тя също и станаха гаджета. Изкараха няколко месеца, но като характери не си пасваха и всичко свърши.
Тя в крайна сметка се омъжи за състудент.

Имай предвид този вариант: състудентите не са за изхвърляне, макар че не са толкова авторитетни и впечатляващи. С тях пък ще имате повече общи теми и ще се развивате заедно.
Виж целия пост
# 7
Направо ви завиждам, че сте имали някакви привлекателни асистенти. Моите все бяха доста опърпани и скучни. Говореше се за тях, че не могат да си намерят работа по специалността и да се реализират, та пак кацаха в университета, където да кютат на ниски заплати до пенсия срещу две статии на година. Нещо като да се влюбиш в учителя по география. За студентките, тръгнали с преподавател, се клюкареше доста жестоко, репутацията им страдаше, макар че на някои кариерата им тръгна, ама спяха с доценти и професори, не с асистенти. Дори и да е било любов, говореше се, че е по интерес. После другите студенти малко ги изолираха. Предполагам, че има разлика от университет до университет, или по специалности. Де да знам, мисля, че такива връзки не са особено в полза на жената, още от млада да започва афера с някой от "шефовете" на работното място, че и сама да му се натиска.
Виж целия пост
# 8
Сещам се за няколко такива истории от следването, едната с хепи енд, другата - не толкова.
Честно казано, аз бих се чувствала притеснена, ако приятелят ми (над 30) не може да разграничи работните от другите отношения и бих се чудила дали не заглежда студентките.
Иначе, не се притеснявай, ако решиш да не действаш, ще ти мине с времето. В такава възраст ще има и други варианти, със сигурност.
Виж целия пост
# 9
Авторке, поне изчакай да свърши курса, по който ти преподава и после си го изживявай. Без да очакваш, че ще останете завинаги заедно, разликата все пак не е малка. И бъди дискретна, особено ако имаш намерение да продължаваш развитието си в този университет и след завършването. Иначе в България поне има достатъчно примери за успешни подобни връзки.
Виж целия пост
# 10
В България ли се развива действието?
Ако не, тогава недей, защото в чужбина тези неща седят по различен начин.

В България на никой не му пука. Ако толкова те радва и искаш да си го изживееш, давай. Млада си, ще си счупиш главата, както казаха преди мен и ще се оправиш.

Сега, като по-голяма от теб ми се вижда излишно да се занимаваш с някакъв асистент, намигащ на студенти. Напълно възможно е да не намига само на теб, а да има някоя такава красива и мотивирана във всеки курс и да си намира красиви, наивни и млади студентки за забавление.

Пази се от забременяване, ползвай контрацептиви и не се надявай да се ожениш за него.
Виж целия пост
# 11
А аз си правех дипломната работа при най-най- големия сваляч. Ама не просто му се носеше славата, а съм 107384% убедена, че са си мислили, че редовно спя с него. А аз тогава още бях девствена Simple Smile. Той, разбира се се пробва, де, ама не случи Simple Smile
А колко студентки изгоряха, че на един пък жена му беше преподавателка и как късашееее. Умишлено.
Виж целия пост
# 12
Ах, леле, младост и наивност .... И как реши, че е "специално отношение" само към теб от цял поток, да речем?
Където и да се развива действието, това си е абсолютно НЕ, от чисто морална гледна точка. Освен това, 15 години са голяма разлика.
Виж целия пост
# 13
„Ела, Вълчо, изяж ме!“ се казва на това твоето. Simple Smile
И Вълчовците си похапват охотно малките, наивни агънца.
Ситуацията е класическа и наистина никой не се впечатлява, камо ли да има някакви последици за похотливите преподаватели. Най-много на момичето да му излезе име, ама то ще е от завист.
Виж целия пост
# 14
Не е точно така. Става въпрос за интегритет и морал. Ако сега е асистент в университета, после ще е шеф в работата. Авторитет в професията се гради не само с експертност по специалността, но и с лични качества и добро име. Отделно ако образованието е специфично и повечето хора след това си работят по специалността, впечатления от студентския живот могат да те преследват цял живот. Факт е, че в академичните среди се прави страшно много секс, но ако човек наистина държи на себе си и на реномето си, би трябвало такъв тип контакти да са му твърдо НЕ. На 20+ години човек е достатъчно зрял, за да прецени дали и доколко му е важно доброто име в професионалната гилдия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия