Имоти за деца и внуци

А ти как наричаш хора, които са завършили образование, работещи по специалностите си (в сфера и на места, където нямаме близки и познати) на 1500 км от родителите си (виждаме се 2-3 пъти в годината), със свои семейства и самоиздържащи се? Все пак човек преминава през различни етапи по пътя до самостоятелността си, но пък немалко теми съм чела за пълнолетни хора, живеещи още в детската стая.
И не вярвам някой да откаже опция да бъде на квартира при познати, когато тази квартира е в чужда страна и имаш шанс да не плащаш по 1000+ евро наем.

Черна Станция, Оксбридж не им е бил в приоритетите. Записаха това, което искаха и там, където искаха.
Едната към днешна дата е ветеринарен лекар, а другата предстои да се дипломира през март като магистър по медицинска генетика.
Ако бяха избрали друго, пак щяха да се самоиздържат и пак щяха да получават помощ от нас, но не и да очакват да ги дондуркаме, докато единственото им задължение е само да учат. Същото ще важи и за останалите ни деца, ако имат желание и капацитет да се справят.
Може би трябваше и да замина с тях, че да им готвя и да им пера гащите, да не би да си нарушат комфорта, докато учат 24/7?
Както казах и по-рано, говорим за различни неща.

Не мисля, че някой оспорва това. Аз по-скоро виждам обратното в родителите - висше на всяка цена, без оглед на желанията и възможностите на детето.
Моята фризьорка е икономист по образование. Учеше и работеше в салона. Няма 1 ден трудов стаж по специалността, но е прекрасен фризьор.

Фивър, все едно да твърдиш, че да караш колело с помощни колела и без е все едно и също. Етап от научаването е, но не е самостоятелно каране. Същото като самоиздържащи се, но с редовни финансови инжекции. Преференциални условия не е самостоятелност.

Като повечето майки и Фивър е горда с децата си. Просто идва от добро семейство и вероятно не знае какво е мизерия.
Затова и бърка желанието за самостоятелност със самостоятелност.
Едно е да поработваш, докато учиш, друго е да работиш на пълен работен ден и отгоре докато учиш, защото трябва да се самоиздръжаш.
Едно е да плащаш пазарен наем, друго е да плащаш символичен наем.
Едно е да ти се пече яйцето на гъза, че ако останеш без работа оставаш на улицата буквално, друго е ако останеш без работа да се обадиш на вашите за финансова инжекция.
Просто някои неща в този живот ги разбираш само ако си ги изстрадаш.
Иначе съм сигурна, че децата на Фивър са добре възпитани и имат желание да работят, казвам го без грам ирония.

А не ви ли идва на ум, ще са изстрадани нещата:

Аз съм от семейство с възможности, да го наречем, за българската действителност. Обаче! Излязох от България. И всичките тези възможности се изпариха. И какво ми остана? Отличното владеене на език (теоретично, защото реално знанията от езиковата гимназия ми помогнаха много, но не ми бяха достатъчни), както и общата култура получена от извънкласни занимания. Образованието ми е солидно, но е дълго, трудоемко, скъпо струващо. Да кажем, че съм късметлийка и го получих с помощта на стипендии и финансови инжекции от спонсори. И апартамент, и къща ми оставиха близките ми, продадох ги. За мен, от личен опит, по-важни и по-ценни се оказаха навиците, възпитанието, образованието и културата, които получих от семейството си. Вещите и имотите мен лично не ме топлят.
Понеже това е моят опит и моите приоритети, опитах се да дам същото на дъщеря си. Възможно най-добро образование, среда, възпитание, културни ценности, възпитах я да обича музиката, тя пък се “пристрасти” и с години свири на пиано, танцува, ходи по концерти. Даже и сега се занимава с музика и танци в свободното си време. Да, можеше да работи в магазин, бар или кафе, като братовчедка си, но вместо това, тя участва в мюзикъли, пееше в хор, продължава да ходи на танци, като през това време учи. Завърши гимназия и университет с отличие, справя се добре с магистратурата (първият семестър току що свърши), работи по специалността си и от януари ще започне да работи и по специфичен проект. Работи, старае се, трудолюбива е. Както казах, свърших си работата, пляснах с ръце, сега е нейн ред, а ние с баща и ще живеем по-свободно. Е, оня ден си купих скъпи обувки за мен си, защото така!

Наивница, мисля, че никой в темата не каза да не се помага по някакъв начин по време на ученето. Аз казах само, че отговорността следва да е основно на младежите и да приключи в един етап, когато успеят да си подсигурят битието. В случая не мога да приема, че трябва родителите да финансират по какъвто и да е начин възрастни хора.
Накратко мнението ми (при възможност на всички участници):
Едно дете трябва да има свои доходи след навършване на 16 г., за да знае откъде идва хлябът.
Един студент трябва да си осигурява сам ежедневните нужди и родителите да го подпомагат до започване на работа по специалността. И след завършване на гимназия да живее отделно, грижейки се за ежедневието си.
При възможност, осигуряването на жилище на младежа (дори далеч от него) е идеална опция да му се помогне в дългосрочен план със стабилност, покрив над главата при нужда, място да се върне на стари години, вкл. като подсигуряване на старините на родителите (един наем може да изплаща чужда помощ за стари и болни възрастни, когато децата са далеч физически).
Млад човек, завършил образование и със собствено семейство не бива да бъде подпомаган по различен от емоционалния начин. Родителите трябва да имат и свой живот, а не да са цял живот в услуга.
Това е.

Ако не ги научиш на самостоятелност цял живот ще питат по разни форуми защо ги зарязало гаджето и какви хапчета да пият и ще се оплакват. Имотите не оправят такива неща ¯\_(ツ)_/¯ Най-голямата полза, че си купил имоти е че можеш да се похвалиш, че си го направил, чиста проба галене на личното самочувствие на купуващият.

Е, аз пък изцяло не споделям това. И не мисля, че финансиране на детето до 22-23 годишна възраст може да се окачестви като "цял живот в услуга".  Даже и по закон (в България поне) родителите дължат пълна издръжка до 25 годишна възраст на учещи деца. А това, че след 16 трябва да започнат да работят, даже не го коментирам.
Но няма да споря с теб, само споделяме кой какво мисли. От там нататък всяка коза за свой крак.

Аз не съм чула родител в България да е осъден, че не издържа 20 и годишно  си дете.
В България не 16 е много трудно за млад човек, граничещо с невъзможност да изкарва някакви пари законно и да работи  8-10 часа на седмица през учебната година  което е абсолютно реално и достатъчно ненатоварващо, особено ако има гъвкав график. Доколкото знам има  разрешение от Инспикцията по труда, а и малко часове трудно се намира и реално това са две големи пречки. Намирам го за много добро, но трудно да се реализира.
Аз съм в чужбина и моето дете на 16 вече имаше доход от дуалната форма на образование и втора работа, но системата го позволява и за мен няма по ценен учител от живота. Но пак казвам условията са много различни. От дуалната форма на обучение минава през всички отдели, изложения, все по-често участва в презентации с косюма, подготовка, в началото беше голям стрес, сега това става рутина. После на другата работа колко пъти я сменя, то какво ли не работи. Умората е голяма, но виждам удовлетворението, промяната. Ако преди слушаше музика, сега всичко е финанси и в тази област.  Общото взето стриктен график, отговорност и никакъв плейстейшън и такова губене на време.  Много е добре, когато почнеш от нулата и минеш по цялата "стълба", изкачвайки се нагоре. Реален случай шеф на голяма фирма се заяжда с почистващия персонал, че по перваза който е почистен имало паднали листа. И кел файла, къде и какво си завършил, като нямаш елементарните социални умения и уважение,  първо да падаш толкова ниско и второ да осъзнаеш, че двете листенца могат да паднат всеки един момент. "Голям проблем" в понеделник сутрин. Затова не случайно и на много богатите хора, не се свенят децата им да си "изцапат" ръцете, едно е да гледаш, друго е да си го работил и да знаеш, че това също са хора и труда им никак не е лек.
Иначе нека отчетем фактора манталитет, но колкото децата ни са по-самостоятелни толкова по-добре. Аз показвам винаги подкрепа и загриженост, но и спазвам дистанция. Имало е случай да ми поиска пари, но после ги връща.

На 16 навършени в последния момент отказаха работа на детето, защото... е на 16.И вече беше късно за ваканцията да се търси нова работа. Следващото лято стажът свърши към 20 юли(стаж, без 1 ст заплащане, но задължителен и много ценен като усвояване на знания), а след това почна и шофьорски курс. През учебната година няма възможност за работа, защото в училище програмата е много странна всеки ден започват и приключват в различно време. А в единия почивен ден ходи на допълнителни занимания.
Всичко това, обаче не го е направило мързелив и безотговорен. Цяло лято помага на баща си в строеж на новата ни къща, като върши хамалски или дребни технически дейности. Да, не изкарва от това пари, но спестява някакви пари, които бихме дали за външа помощ.Помага в домакинството на баба си, пазарува(аз не мога да нося тежки неща), когато го няма баща му, често готви.
Чак такова фаворизиране на задължителен труд след 16, не е нещо, което задължително има само добри страни.
Да не говорим за експлоатацията на детски труд, самоволно то разтягане на работно време, "глоби" от работодател за няма нищо.

За "символичния наем", да не вярвам някой да не се възползва. Обаче, ако не ти е предоставена тази възможност и не ти е по джоба "не символичен наем", ами ще си живееш в детската стая, няма как.
Въобще, няма правилно и грешно в случая. И опира да всяка конкретна ситуация.

Аз, например, никога не съм отказвала нещо материално на детето. Обаче, то самото няма никакви особени претенции, просто е такъв. Не помня да се е тръшкал в магазини, да грабил шарени пакетче та в ранна възраст и др.А сега, като голям едва го карам да си купи нови дрехи и обувки(защото го мързи да пробва)
Въобще, толкова фактори формират човек като характер и ценности, че доходи след 16 и дори след 18 са ми на много, много заднии позиции.

Доколкото темата е за имоти, тук вече нямам конкретна идея. Имаме имоти достатъчно, а имам само едно дете. За документално прехвърляне имам много резерви, дълга е темата, но най-малко нотариално и държавни такси в нашия случай ми е безсмислен разход.

Разбира се, че никой няма да откаже символичен наем или облекчена работа за детето си. Просто не разбирам тази нужда да се изкривява истината и да се приписват свръх-постижения.

"Купих си сама жилище на 21 (баба продаде ниви)"

"Съвсем сам започнах успешен бизнес (с голяма инвестиция от баща си)"

"Работя от 16-годишна (във фирмата на мама)"

"Детето ми е самостоятелно от 18 (в апартамент, който сме му дали и му покриваме сметките)"

Това в скобите не се казва, разбира се. А тези неща са си похвални така или иначе - че си развил бизнес (аз не бих могла и да ми дадат пари), че работиш, макар и на силно облекчен режим, че учиш и т.н. Аз съм много откровен човек и ме дразнят такива увъртания. Кажи си - много ми помогнаха, благодарна съм! Нямаше да съм това, което съм, без тяхната помощ най-вероятно... Пусто его.

Не винаги е страшно непосилен ученическият труд.
Третата ни дъщеря е в 11 клас на 17 г. Програмата в училище е твърда. Взима я автобусът в 7:20 и я връща в 15:20. До 17 ч. е научила, защото учат на блокова система и имат по 2-3 предмета на ден само. В събота спортува.
Работата й са преводи от и на основния език, който учи, ползва и така реално се подготвя за матурите и за живота в страната. Аналогично щеше да е да се занимава още час на ден по езика, но без пари. Тя преценява кога и как. Не е ежедневно и не стои някой до нея с остена. Това поиска да прави, съдействахме й (да, с познати, разбира се, за да сме сигурни, че няма някой да се възползва от труда и доверието й). Има определен в договора (максимален, предвид възрастта) брой страници на седмица. Отделя си парите и си преценява дали да ги пести или да ги харчи, защото от нас получава всичко на този етап.
През лятната ваканция тази година работи за първи път. В магазин на 4 часа на морето. Ходеше сутрин до обяд и после цял ден беше на плажа. Е, можеше да спи до обяд, но предпочете да прави друго 2 месеца.

И да уточня, че в чл. 144 от СК не се говори за пълна издръжка на деца, учещи във висше учебно заведение и на възраст до 25 г. Казва се, че родителите дължат издръжка,  когато децата НЕ могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си. Има и уточнение за възможностите на родителите, но това в друга тема.
В тази тема коментираме наличието на имущество, което (следва или не) да бъде осигурено от родителите и което също носи доход.

ЧС, не говоря за 22-23-годишни учащи, а за 24-25-годишни дипломирани и семейни хора, вкл. със свои деца. Има разлика и е добре родителят да знае кога да се отдръпне, за са не стане любовта му досадна.
Аз също не споря. Говорим си. Всеки си има виждания и целта не ни е (предполагам) да променим другия или да му набием канчето.

Наивница, нали знаеш, че всеки тълкува нещата, според собствените си виждания. Ако някой има определени комплекси, би му било проблем да си признае получената помощ и да търси дали друг се изтъква. Повечето обаче живеем в социума и няма как който и да е направи каквото и да е напълно сам (евентуално да иде в тоалетната).
Точно за това е и темата и това коментираме. За помощта и в какъв размер. Беше за имоти, намеси се образование. Всеки пише дали, колко и докога дава или е давал.
Винаги е плюс да ти дадат хляб, но е важно и да те научат да ползваш ножа.
Аз поне така разбирам коментарите. Пък, който иска, може на 18 да си тръгне гол и бос и да разчита само на себе си, че после да се хвали как е постигнал сам всичко.
В нормалния случай си взима живота в ръце, но има още 2-3-5 години нужда от реална помощ (вкл. финансова, стига родителите да имат възможност или желание и не пиленцето да продължава да отваря нахално човка), а след това вече от емоционална подкрепа.

Пропуснатите скоби могат да означават много неща, реален пример:
- от 18 годишен работя във фирмата на тате ( разтоварвам наравно с циганите, толкова съм уморен че заспивам докато седна, приятелите ми са във ваканция, но аз работя по 14 часа)
-имам жилище от родителите ми ( нямам нито маса, нито стол, ям на два кашона с книги)
-имам собствен бизнес ( вместо да взема кредит, взех заем от родителите ми. Изплащам го както бих плащал на банката. Покривам първо кредита, заплатите на служителите и...за мен, аз оставам с минималното)

Как ясно си личи в темата кой никога не се е самоиздържал, и влага в думата съвсем пожелателен смисъл Естествено, че когато е трябвало в рамките на месеца да избираш дали да си купиш важен учебник, или да отидеш на зъболекар, дали да отидеш да празнуваш с колеги 8 декември или да си купиш нови ботуши, за да не са ти мокри краката, впоследствие искаш да спестиш на децата си някои неща.
Не всички помагащи родители възпитават ленивци и  готованци, а и има много други начини да се възпитат полезни качества у един човек, не е само и единствено трудовия пазар, който прави това.
За моите 16 годишни предпочитах в свободното си от учене време да се занимават със спорт и изкуства, да се социализират и да имат адекватна среда, да имат самочувствие от изяви на терена и на сцената. От което пак изкарваха и си имаха пари, по линия на стипендиите за талантливи деца, които са не малка сума за тинейджъри.

На 19 Хваля се, разбира се, доволна съм от себе си и от човека, в който се превърнах. Всичко, което съм и което имам, е постигнато самостоятелно и с много труд и усилия. Истински, от нула. И не виждам никакъв смисъл децата ми да се връщат назад, като могат само да надграждат.