Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

А имаше ли стереотипни движения преди годинката и, ако да, какви?

Напълно подкрепям мнението на re_ge, че не бива да се фиксирате само в една диагноза като Рет само заради едно движение с ръцете. При Рет картината е комплексна и задължително включва реален неврологичен регрес – загуба на вече придобити умения, а не просто забавяне, точно както е обяснила и тя.Споделям го от болезнен личен опит. Моята дъщеря е с чисти генетични изследвания, но на 10-годишна възраст започна постепенен и огромен регрес. В момента тя е на пълно обслужване – не може да се храни сама, не може да държи вилица или лъжица, аз я обличам, събличам и водя до тоалетна.В момента сме на терапия с Абизол и Сперидан. Агресията спря, но обсесиите и странностите се засилиха до такава степен, че изпитвам нетърпимост. Казвам го честно – стига се до моменти, в които имаш чувството, че ще намразиш собственото си дете от изтощение и безсилие. Положението е наистина нетърпимо и вече не знам към кого да се обърна. Лекуваща ни е д-р Трендафилова.Затова, когато гледате едно 7-месечно бебе, не бързайте с най-страшните заключения само по един симптом. Рет е много повече от „игра с ръцете“, но и „чистата генетика“ не винаги е гаранция, че няма да се появи проблем по-късно. Важно е да се следи общият неврологичен статус и най-вече – има ли реална загуба на социални и моторни умения.

Привет отново,
първо благодаря на всички, които са дали своето мнение.
Не бях чувала досега за Рет, но съвсем случайно написах термина за сключване на ръцете при бебетата в Гугъл и съответно, това беше първото нещо, което ми излезе. Оттам мисля, че всеки е наясно със спиралата, която следва.
Движенията на ръцете при бебчето ми понякога изглеждат естествено, понякога не толкова - точно като усукване е, но сякаш забелязвам, че го прави като се изнервя - дали ще е, защото и е омръзнало в стола, дали ще е защото и сменям памперса и няма нищо в ръцете си - ако и дам играчка, започва да се занимава с нея и сякаш забравя. Забелязала съм също, че и като сме навън с количката почти не го прави, само отново като се изнерви (най-вече като съм я сложила в пълно легнало положение). Отскоро сякаш се “учи” да пляска - понякога тръгва да сключва ръце, но сякаш се присеща да плесне и го прави.
Притеснява ме и това, че не проявява никакъв интерес към пълзене, изправяне. Седнала стои, както бях споменала - може да държи играчки в двете ръчички, занимава се, доколкото е възможно за човече на нейната възраст.
Аз попринцип съм и свръхтревожна, но просто наистина в цялото и будно време съм вторачена в това как използва ръцете си, упражнявам я във всеки момент на стоене на коленца и имам чувството, че това още повече я изнервя и целият интервал на будуване е съпроводен с недоволство, за което пък после съжалявам.

Първият съвет , който ми дадоха лекарите, когато разбрахме, че сина ни има проблеми , беше да не ровя и чета из интернет.
И без друго ни е трудно( визирам всички родители на деца със специални потребности) ,че да се "вкарваме в излишни филми".

Потърси тук низ темите, мисля че има една специялна тема за това, второ дете с аутизъм, на мен ми помогна.

Аз също като теб имах притеснения точно за това че с годините на бащата де ново мутациите и рискът са увеличават, и ако първото вече е с аутизъм, какво ли ще е второто след 10 години. Останах изненадно бременна и ни се роди момче (мъж ми беше вече 40) което няма ни А от аутизъм. Исчитах тогава всичките научни студии, говорих с няколко  доктори тук в Македония, и секое едно нещо което увеличава рискът, избегавах това в бременоста. Естествено там където може да се влияе, където не може оставих на Господ.

Здравейте!
Моят син е на 5 и половина. Миналата година имаше няколко силни стресови фактори за кратко време, а той е чувствителен. От началото на учебната година септември/октомври месец забелязахме регрес в говора и поведението му. До тогава беше с напълно нормално развитие, не е имал никакви признаци от аутистичния спектър или изобщо някакви проблеми.
Регресът започна с това, че почти спря да говори, губи фокус, имаше ехолалия, неориентираност, поведението му стана като на по-малко дете (дори често си преправяше гласа като бебешки), въртеше колелата на колите.
До този момент премина през различни етапи. Ехолалията спря, но говорът и социалните контакти много ограничени. През декември се появиха стереотипни движения и звуци, наподобяващи въображаема игра. Това се случваше когато не се занимава с нещо друго. Стресът идваше най-вече от моят партньор , който се появи в живота ни миналата година и се държеше прекалено строго с детето и го разстройваше. За съжаление, мина доста време докато осъзнае и спре това поведение.
През януари месец имаше значителен прогрес - тези движения като въображаема игра спряха, беше по-весел и спокоен и с повече говор и фокус, по-самостоятелен.
Този прогрес беше за няколко седмици и след това отново се появиха изключванията и стереотипни движения на моменти, говорът отново ограничен. Детето се държи спокойно през повечето време, не се съпротивлява на промени, храни се разнообразно, разбира инструкции и е послушен като цяло. Има въображение и се включва в ролеви игри.
Ходили сме на психиатър, който каза, че е на психоемоционално ниво проблема. След това посетихме невролог и тъй като това състояние продължи повече време, направихме ЕЕГ и ЯМР, които са нормални. Преди няколко седмици се случиха неприятни неща в къщи и детето беше свидетел на конфликт и отново грубо отношение от страна на моят партньор. Тогава синът ми се изплаши и започна да се вкопчва в мен или в баба си често, наруши му се съня. Увеличиха се стереотипните движения, много често върти играчки и предмети, започна отново да повтаря фрази, има неразбираем говор. Използва и структурирана реч, но главно когато иска или не иска нещо и когато нещо му е интересно. Включва се в игра с приятелчета, но те са водещите. Когато е тревожен ми е много трудно да го включа в смислена игра. Миналата седмица бяхме хоспитализирани за метаболитен скрининг, но и там няма проблем. Беше прегледан от клиничен психолог в болницата, който направи подробна диагностика и каза, че е в спектъра. Обяснението е, че признаците са били не толкова видими или компенсирани до момента на стрес, в който са станали по-видими.
Но той си имаше напълно нормално развитие, нищо странно или притеснително.
Може ли да се отключи аутизъм на толкова късна възраст? Дали е възможно да е от претоварена нервна система заради системния стрес и да не е аутизъм, въпреки че много прилича на аутизъм 😕?
Извинявам се, че стана дълго.

Може да се отключи аутизъм и след 3-годишна възраст, наричат го атипичен, защото не покрива всички критерии за диагнозата. Дори тук във форума има тема за момиче, което е диагностицирано след внезапен регрес на 13 г. Но независимо дали става въпрос за аутизъм или не, това което се случва с детето ви е много тревожно. Вие уж осъзнавате причината за регреса, а продължавате да се надявате на някакво органично нарушение. Отстранете причината и вижте дали ще има подобрение. Аз не бих жертвала детето си за който и да е мъж.

По съвет на невролога направихме изследванията, за да се изключат органични нарушения, защото там нещата са още по-сериозни.
След последния конфликт се разделихме с партньора и причината е отстранена.
От две седмици взима Атаракс за тревожността, но за сега не виждам значителен ефект. Не знам какво друго бихме могли да включим или да го заменим. Психиатърът последния път каза, че случаят бил извън пределите на психиатрията, явно не й се занимава.

И на моето дете беше изписан Атаракс преди време и не му действаше по никакъв начин. Етиологията на разтройствата на развитието все още е неизвестна за медицината и изписването на медикаменти е общо взето стрелба в тъмното. На детето сега, преди всичко, му трябва спокойна и подкрепяща среда. Има ли приятелчета - в детската градина или извън нея?

Има няколко съседчета, с които се събира да играе. От градината съм го спряла за сега е в болнични, да не ходи в това състояние.
Гледаме да създадем възможно най-спокойна среда в къщи и да излиза често навън, да има хубави емоции.
Всички тези изследвания и болници и прегледи само му създадоха още стрес.
Работим с психолог от ноември месец, от другата седмица започваме и логопед и специален педагог, вярвам да напредва.
Клиничният психолог се изказа, че не е толкова зле и каза, че като се елиминира тревожността, ще намалеят и стереотипите, може и да изчезнат.
Атаракс не е силно лекарство до колкото знам. Вече има намаление на тревожността, в сравнение с това, което беше преди две-три седмици, но все още си я има. Аз очаквах, че още като започнем да му даваме лекарството и ще се отпусне веднага, но не е така.

Sarah_, не ми е познато това лекарство, но други, които сме давали, действат с натрупване. Вижте листовката или питайте лекаря. Здраве и късмет!

Аз ще напиша своето мнение , базирано върху опит и наблюдения. Не съм медицинско лице но съм изучавала информация свързана с МКБ, DSM ,  интерпретации, нови тенденции.

За съжаление все още в бг битуват едни стари виждания за това какво представлява, как се проявява разстройството от аутистичния спектър. Писала съм го преди но ще се повторя. Според американската психиатрична асоциация,  към която в тълкуванията на това направление гледа целия свят,  в съвременните тенденции базовите диагностични  проблемите са два:
А) проблеми с комуникация/взаимодействие,  което обхваща специфика свързана с тълкуване на изпращаните от събеседника сигнали ( вербални, невербални) и съответно самата експресия е малко по-неестестествена от това, което възприемаме като социално адекватно. Не говорим в  никой случай за нежелание ( дебело го подчертавам) . По-скоро за неумение и неадекватно комуникативно-взаимодействено поведение.
Б) консервативност и стереотипизация. Второто отново иска обяснение защото всеки от нас , всичко невротипични имаме свои успокояващи ритуали. При РАС става въпрос за силен фокус към нещо интересуващо обекта, като това може да достигне ниво обсесия, Колкото е по-висок спектъра толкова по-голяма е вероятността ритуалния интерес с времето да търпи промени. Самият консерватизъм може да обхваща желание за минимални промените в някакво "ритуализирано" ежедневие с което обектът е свикнал. Но от наблюдения мога да кажа че колкото по-нисък е спектъра и по-ниско разбирането, толкова повече е захващането към ежедневни ритуали. При високия спектър консервативността обхваща по-често интересите. И заради ниската социална мотивация обектът може да развива изумителни качества в едно области и да поддържа много ниски в други.

От там
Диагностирането на РАС от медицински лица се извършва по признаци. За съжаление в бг присъстват още много медицински лица , които пряко обзърват признаци за сензорна дезинтеграция, или някакви социални тревожности, компулсивни разстройства...  с аутизъм.

Аз имам някакво обяснение (за мен си) защо това се случва. То е пряко е свързано с това че един на индивид  трябва да му се постави диагноза, с която  да му осигури подкрепа от социално естество. Както и финансова помощ под формата на ТЕЛК.  Подчертавам много дебело, допълнителната подкрепа в образователната сфера няма нужда от диагноза. Тя (диагнозата) се представя по желание.

В резултат на всичко гореописано се случва противоречие. Родителят си мисли че диагнозата описва точно и напълно състоянието на детето, медиците я поставят , първо защото това виждат и второ  да осигурят на детето някакви облаги. Те търсят кой медицински "образ" на заболяване най-добре "пасва" на демонстрираното в момента състояние. Т.е. както съм писала и преди диагнозата е какво виждат медиците в момента като "медицинско състояние/заболяване". Но всъщност поставят диагнозата за РАС по признаци.

Може ли да се "развива" аутизъм?
Само по себе си това твърдение е абсурдно, но ако индивид по някаква причина почне да проявява много от "вторичните" симптоми за РАС и някой от първичните то и следва логиката от гледна точка на лекар да попада в групата на РАС. И лекаря не се интересува как е били преди 5 години .Това се вижда, това се поставя като диагноза. Защото "подхожда" най-добре на спецификата на поведението.

Оставям настрана факта че колкото по-висок е спектъра, толкова по-късно се "хващат проблемите". Обикновено дори в училищна възраст. Отново заради липсата на социална мотивация.

Така че в случая за дете на 5 години са възможни два сценария:
1. Детето е от спектъра но до сега червените лапмпички не са били забележими. За родителя. Защото той като вижда инициира диагностика. Не е видял, не е инициирал.  В момента ситуацията обаче всичко е фокусирала. Нещо което е било под повърхността е изплувало. Самият родител, с мнението се , че всичко е било "напълно нормално" преди това , е напълно необективен, защото нито знае какво да гледа нито какво да вижда. Зад "нормални" за родителя неща могат да се крият много "незабележими детайли".
2. Детето не е от спектъра , но житейските ситуации дотолкова променят неговото функциониране, че генерират поведение което го поставя в тази графа. Да възможно е. Подобни случаи често се описват.

С написаното всъщност не давам рецепти, анализирам ситуация. Във всички случаи с детето се работи. А това до къде ще се стигне прогнози не би могло да бъдат дадени. Прекалено много детайли са намесени в ситуацията.

Благодаря _re_ge за подробното обяснение. Наистина е сложна ситуацията и иска проследяване. Аз преди години, когато живеехме в чужбина, работех в детски градини и много пъти съм била асистент на деца с аутизъм в по-лека и в по-тежка форма. Имам представа от поведението и признаците на това състояние и наистина не съм забелязвала нещо, което да ме насочи натам в поведението на моя син. Много от вторичните и някои от първичните признаци липсват при него. Освен това, до някъде има осъзнаване, защото наскоро ми каза: искам да ми помогнеш, аз не мога да говоря, не мога да си кажа думата. Също има запазена емоционална връзка и споделена емоция. Понякога идва да ми покаже какво е нарисувал или направил, търси одобрение.
Каквото и да е, съм с положителна нагласа и вярвам да вървим напред.

Център Всяка дума подаряват 8 оценки на развитие. В случай, че е от полза. оставям информацията тук
https://www.facebook.com/vsyaka.duma?locale=bg_BG

Ние посетихме психиатър,но за съжаление беше само писане на хартия и никакви насоки ,относно сензорните проблеми на детето ми. Имам опасения ,че моето дете е свръх сензитивно по отношение на допир ,понеже понякога ако някой го докосне ме кара после да го "погаля " на същото място. Не какъв специалист, трябва да го заведа?