Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

  • 118 532
  • 1 029
# 1 020
Ние посетихме психиатър,но за съжаление беше само писане на хартия и никакви насоки ,относно сензорните проблеми на детето ми. Имам опасения ,че моето дете е свръх сензитивно по отношение на допир ,понеже понякога ако някой го докосне ме кара после да го "погаля " на същото място. Не какъв специалист, трябва да го заведа?

За съжаление, психиатрите рядко дават насоки за тези проблеми. Може би е по-добре да се насочите към ерготерапия и сензорна интеграция.

При нас положението никак не е цветно. Малката рязко се влоши – започнахме отново да използваме памперси, супер неспокойна е, постоянно размества мебели, тича да бърка в контакта, качва се на шкафове и иска да скача от тях, тича да яде препарати за пране и почистване. Всяка хапка се сдъвква, вади се от устата и после се пъха в тениската. Постоянно поддържаме контакт с лекуващата я детска психиатърка, в момента е на комбинирано лечение с Абизол и Сперидан. Заради поведението ѝ, което е доста рисково, се притеснявам, че не можем да ѝ подсигурим напълно безопасна среда, и се замислям за резидентна грижа.
Виж целия пост
# 1 021
Здравейте! Имам останали сиропи Ноотропил, ако някой има нужда да ми пише на лично.
Виж целия пост
# 1 022
Ние посетихме психиатър,но за съжаление беше само писане на хартия и никакви насоки ,относно сензорните проблеми на детето ми. Имам опасения ,че моето дете е свръх сензитивно по отношение на допир ,понеже понякога ако някой го докосне ме кара после да го "погаля " на същото място. Не какъв специалист, трябва да го заведа?

За съжаление, психиатрите рядко дават насоки за тези проблеми. Може би е по-добре да се насочите към ерготерапия и сензорна интеграция.

При нас положението никак не е цветно. Малката рязко се влоши – започнахме отново да използваме памперси, супер неспокойна е, постоянно размества мебели, тича да бърка в контакта, качва се на шкафове и иска да скача от тях, тича да яде препарати за пране и почистване. Всяка хапка се сдъвква, вади се от устата и после се пъха в тениската. Постоянно поддържаме контакт с лекуващата я детска психиатърка, в момента е на комбинирано лечение с Абизол и Сперидан. Заради поведението ѝ, което е доста рисково, се притеснявам, че не можем да ѝ подсигурим напълно безопасна среда, и се замислям за резидентна грижа.
Искрица , теб като те чета , ми се къса сърцето! Само ти си знаеш как се "справяш " . Каквото и да си говорим тук сме обречени . Колкото и да се опитваме да се справяме и да се държим, децата растат -с тях и проблемите ,които предстоят . Моето дете днес прави 5 г. Посещава психолог , логопед, отделно е воден на психиатър, няма полза от нищо ,поне аз не виждам никакво подобрение ,той си е в неговия свят и това е ! Което си го е заинтригувало през деня си го говори , изобщо нищо общо с това ,което го питам . Цялото семейство сме "шашави" вече , ние едно си говорим -той мисли ,след една седмица може да  каже какво сме говорили ....въртележка ,от която няма спасение
Виж целия пост
# 1 023
Здравейте на всички! Момченцето м е на 2 годинки и 8 месеца и се оказа, че е от аутистичния спектър. Не разбира нищо, не говори. Не изпълнява никакви команди, започна агресия когато нещо не му се даде когато иска. Започнахме терапия с логопед, психолог, ерготерапевт, но това е много дълъг процес и ще трябва време и години. Никой не може да ни каже или успокои ще има ли напредък и до къде може да стигне. Започнахме да се интересуваме от стволовите клетки. За съжаление не съм замразявала. Въпросът ми е.. Има ли някой от Вас да сподели мнение за тях, има ли вероятност да увредя детенцето си още повече, положителните моменти и най-вече къде сте правили процедурата? Ние сме от Гр Пловдив и дочух, че тук има клиника Феникс, която се занимава с това. Някакво мнение за нея имате ли? Благодаря! Отворена съм за всички ваши коментари. Просто много сме отчаяни и молим за насока някаква от родители които са минали през това.
Благодаря предварително на всички!
Виж целия пост
# 1 024
Ние посетихме психиатър,но за съжаление беше само писане на хартия и никакви насоки ,относно сензорните проблеми на детето ми. Имам опасения ,че моето дете е свръх сензитивно по отношение на допир ,понеже понякога ако някой го докосне ме кара после да го "погаля " на същото място. Не какъв специалист, трябва да го заведа?

Този тип дезинтеграция в посока хиперсензитивност и е по - добрия вариант от хипосензитивност. Принципът на работа е да се работи сензорно върху кожата дозирайки постепенно (не в един сеанс) контакта от лек в началото до по-силен по-нататък - галене, брашинг, увиване, прегръщане, тесни дрехи, сензорни одеала и елеци. В бг няма сензорни терапевти, техните функции изпълняват ерготерапевтте, но много рядко рядко започват от сензорен профил. Каквото трябва да бъде направено го правите вие. Търсете литература по сензорна дезинтеграция и по-специално за тактилното сетиво.

 ролята на психиатър е да ви напише на хартия какво вижда и как го тълкува. Може да ви изпише лекарство ако детето има нужда. С това ангажиментът му към вас се изчерпва.
Виж целия пост
# 1 025
Здравейте на всички! Момченцето м е на 2 годинки и 8 месеца и се оказа, че е от аутистичния спектър. Не разбира нищо, не говори. Не изпълнява никакви команди, започна агресия когато нещо не му се даде когато иска. Започнахме терапия с логопед, психолог, ерготерапевт, но това е много дълъг процес и ще трябва време и години. Никой не може да ни каже или успокои ще има ли напредък и до къде може да стигне. Започнахме да се интересуваме от стволовите клетки. За съжаление не съм замразявала. Въпросът ми е.. Има ли някой от Вас да сподели мнение за тях, има ли вероятност да увредя детенцето си още повече, положителните моменти и най-вече къде сте правили процедурата? Ние сме от Гр Пловдив и дочух, че тук има клиника Феникс, която се занимава с това. Някакво мнение за нея имате ли? Благодаря! Отворена съм за всички ваши коментари. Просто много сме отчаяни и молим за насока някаква от родители които са минали през това.
Благодаря предварително на всички!
Здравейте , във Фейсбук има група Аутизъм България.Има мнения за тази клиника .Чета за Турция, там правят вливане с екзозоми.Проучет също и клиниката в Нови сад.
Виж целия пост
# 1 026
Здравейте!Някой пробвал ли е метода за хранене на д-р Наташа Макбрайт GAPS има издадена книга https://www.ciela.com/gaps-sindrom-na-hranosmilatelnata-sistema-i-psihikata.html твърди ,че е излекувала детето си аутист с режим на хранене
Виж целия пост
# 1 027
Аз ще напиша своето мнение , базирано върху опит и наблюдения. Не съм медицинско лице но съм изучавала информация свързана с МКБ, DSM ,  интерпретации, нови тенденции.

За съжаление все още в бг битуват едни стари виждания за това какво представлява, как се проявява разстройството от аутистичния спектър. Писала съм го преди но ще се повторя. Според американската психиатрична асоциация,  към която в тълкуванията на това направление гледа целия свят,  в съвременните тенденции базовите диагностични  проблемите са два:
А) проблеми с комуникация/взаимодействие,  което обхваща специфика свързана с тълкуване на изпращаните от събеседника сигнали ( вербални, невербални) и съответно самата експресия е малко по-неестестествена от това, което възприемаме като социално адекватно. Не говорим в  никой случай за нежелание ( дебело го подчертавам) . По-скоро за неумение и неадекватно комуникативно-взаимодействено поведение.
Б) консервативност и стереотипизация. Второто отново иска обяснение защото всеки от нас , всичко невротипични имаме свои успокояващи ритуали. При РАС става въпрос за силен фокус към нещо интересуващо обекта, като това може да достигне ниво обсесия, Колкото е по-висок спектъра толкова по-голяма е вероятността ритуалния интерес с времето да търпи промени. Самият консерватизъм може да обхваща желание за минимални промените в някакво "ритуализирано" ежедневие с което обектът е свикнал. Но от наблюдения мога да кажа че колкото по-нисък е спектъра и по-ниско разбирането, толкова повече е захващането към ежедневни ритуали. При високия спектър консервативността обхваща по-често интересите. И заради ниската социална мотивация обектът може да развива изумителни качества в едно области и да поддържа много ниски в други.

От там
Диагностирането на РАС от медицински лица се извършва по признаци. За съжаление в бг присъстват още много медицински лица , които пряко обзърват признаци за сензорна дезинтеграция, или някакви социални тревожности, компулсивни разстройства...  с аутизъм.

Аз имам някакво обяснение (за мен си) защо това се случва. То е пряко е свързано с това че един на индивид  трябва да му се постави диагноза, с която  да му осигури подкрепа от социално естество. Както и финансова помощ под формата на ТЕЛК.  Подчертавам много дебело, допълнителната подкрепа в образователната сфера няма нужда от диагноза. Тя (диагнозата) се представя по желание.

В резултат на всичко гореописано се случва противоречие. Родителят си мисли че диагнозата описва точно и напълно състоянието на детето, медиците я поставят , първо защото това виждат и второ  да осигурят на детето някакви облаги. Те търсят кой медицински "образ" на заболяване най-добре "пасва" на демонстрираното в момента състояние. Т.е. както съм писала и преди диагнозата е какво виждат медиците в момента като "медицинско състояние/заболяване". Но всъщност поставят диагнозата за РАС по признаци.

Може ли да се "развива" аутизъм?
Само по себе си това твърдение е абсурдно, но ако индивид по някаква причина почне да проявява много от "вторичните" симптоми за РАС и някой от първичните то и следва логиката от гледна точка на лекар да попада в групата на РАС. И лекаря не се интересува как е били преди 5 години .Това се вижда, това се поставя като диагноза. Защото "подхожда" най-добре на спецификата на поведението.

Оставям настрана факта че колкото по-висок е спектъра, толкова по-късно се "хващат проблемите". Обикновено дори в училищна възраст. Отново заради липсата на социална мотивация.

Така че в случая за дете на 5 години са възможни два сценария:
1. Детето е от спектъра но до сега червените лапмпички не са били забележими. За родителя. Защото той като вижда инициира диагностика. Не е видял, не е инициирал.  В момента ситуацията обаче всичко е фокусирала. Нещо което е било под повърхността е изплувало. Самият родител, с мнението се , че всичко е било "напълно нормално" преди това , е напълно необективен, защото нито знае какво да гледа нито какво да вижда. Зад "нормални" за родителя неща могат да се крият много "незабележими детайли".
2. Детето не е от спектъра , но житейските ситуации дотолкова променят неговото функциониране, че генерират поведение което го поставя в тази графа. Да възможно е. Подобни случаи често се описват.

С написаното всъщност не давам рецепти, анализирам ситуация. Във всички случаи с детето се работи. А това до къде ще се стигне прогнози не би могло да бъдат дадени. Прекалено много детайли са намесени в ситуацията.
Здравейте, имам син на почти 3,5 години. И тъй като и на брат ми децата проговориха много късно, като дори за по-малкия му син имаше съмнения, че има аутизъм заради неизпълнение на команди и хиперактивност, по-късно се оказа, че няма и сега са по-големи и двамата си говорят и нямат поведенчески проблеми. Та и аз мислех, че моя е такъв и го оставих спокойно да си расте, но го заведохме на логопеди за говора и те отказаха да се занимават с него и препоръчаха психиатър да го прегледа заради вероятен аутизъм. Водих го вчера, психиатърката каза, че за момента проявява някой от симптомите за аутизъм, но в лека форма и не всички и за сега не може да каже твърдо. Препоръча ни да го запишем в център за деца с изоставане да работят с него и наесен на психолог. Ако намеря и АБА терапевт също било плюс. Аз освен с говора се притеснявам, че има и проблемите които сте описала в точка А. Трудно изпълнява команди. За сега се е научил само на "ЕЛА" и "СПРИ". Като му ги кажеш идва или пък спира да прави това което върши и те чака. Но да донесе нещо или да направи по-сложно действие абсурд. Психологично изглежда добре, не се вглъбява, не е хиперактивен, не се самоизолира, опитва комуникация по някакъв начин с хората, които познава. С непознати не или много трудно. Другото което ме притеснява е, че има и симптомите от Б). В ежедневието в апартамента ни си играе кажи речи по един и същи начин, като рядко променя нещо. Играчките си предпочита да ги хвърля вместо по друг начин, чекмеджета отваря и затваря, и обича да ме включва мен в игрите му, дали ще тича към, дали ще съм до него докато скача на батута , ще го прехвърлям през дивана и други които си правим заедно. Също има проблем и с храненето, не обича нови храни, не посяга и не иска/може добре да дъвче. Знам, вече след като изчетох всичко, че вероятно е в спектъра, но все още тая лека надежда и да не е. В центъра ще го запиша още тази седмица, но въпроса ми е какво мога да очаквам като развитие и поведение от него ако е или ако не е в спектъра, да кажем следващите месеци и години. И какво значи нисък и висок спектър. Нисък е по-малко засегнат или обратното нисък - повече засегнат. Ще ми се да чуя мнения на хора с повече опит, а не като мен от 1 седмица четене на статии.
Виж целия пост
# 1 028
"нисък висок" е неофициално описание или деление. Лекарите го мразят, родителите го използваме описателно. Това наше деление ще отпадне с МКБ 11 където всеки код на диагноза за групата РАс ще описва комбинация между интелект и вербална комуникация.

Иначе нисък спектър означава че индивидът  е силно засегнат. Казваме често "функционира на ниско ниво" от там нисък спектър. Високия обратно , по-малко е засегнат индивида , но все пак има късно проговаряне и други съпътстващи симптоми в много по-ранна възраст отколкото примерно при аспергерите, традиционно диагностирани в училищна възраст и по-късно.

Говоренето и разбирането много често са свързани. Детето не говори  - често е знак и че разбира. Има изключения но са голяма изключителна рядкост. Липсата на говор дори при децата с нарушен слух имитира спектрално поведение и изоставане в интелектуалното развитие.  Мит е че  едно дете разбира всичко но не говори. Вие поне в този капан не попадате с една седмица четене. Детето не говори и не разбира, изпълнява наизустени команди, т.е. функционира на ниво дете между 2 и 2,5 г.

Върнете се все пак да четете темата, защото "попада или не дете в спектъра" е много философски въпрос. Попадането за мен лично е моментно състояние, сега попада има симптоми. Така го виждат лекарите , това демонстрира детето.  Ако предприетата интервенция е навременна и подходяща може да "излезе"  - сега или после, когато компенсира, когато симптомите се редуцират. Но може да излезе, може да не излезе. Ако четете до тук внимателно ще стигнете до извода че не диагностиката а какво се прави по въпроса го кара да тръгне да излиза. Всеки родител  прави каквото му е виждането за спектъра - един предприемат биохимичен подход, други стволови вливки, трети спират ваксини, четвърти барокамера, пети нещо друго, някои като мен се концентрират върху терапии ( логопед, АВа , психолог, специален педагог). Има родители които комбинират. Виждания много, позиции също. Но всеки подход изисква много "израстване" от страна на родителя до разбиране какво е това Аутистичен спектър и как касае неговото дете. Проблемът се решава от родител а не от някой друг.

Относно стереотипните игри и нагласации,  съветът към мен беше да разбивам стереотипи и аз разбивах. Полека с разбиране, преминавайки през режим с вариации. Има родители които се зациклят в тях и искат да не променят нищо за да не създават проблеми, детето да е спокойно. Въпрос на виждане. гъвкавостта е начин за оцеляване според мен. Разбиването на стереотипи не трябва да става фронтално и грубо но трябва да става. За деца среден и висок спектър които имат разбиране в някаква степен.  Ниския спектър е трудно обучаем. Но всеки нисък спектър има потенциал вярвам в това. Детето ми е тръгнало от нисък спектър и ако  бяхме се примирили там щеше и да остане. Но в крайна сметка дете, робуващо на стереотипи, накрая стига до ситуация в която решава кой къде ще седи на масата на семейна вечеря. И това е защото родителя е преценил че няма да се бори с консерватизма, който при нисък спектър често се "излива" в упражняване ан контрол върху живота на всичко около детето.
Виж целия пост
# 1 029
Лошо,  значи сега разбирам, че малкия е по-силно засегнат от колкото си мислех. Въпреки,  че майка му бяга от проблема и казва,  че всички деца са инати и той не е аутист,  аз съм убеден. Последната седмица даже тази стереотипизация се засилва и все повече почва да се сърди ако не е неговата. Особено когато сме навън,  дали в магазина или на пързалка, или се разходим , държи да е в посока която той каже. Разходките от ден на ден стават все по трудни заради тръшкане. Също и наистина много трудно учи нещо ново. От два, три дена учим подай парчето строител вместо да го хвърля и успя да ми го даде парчето в ръка едва 2,3 пъти. Майка му и баба му викат нищо му няма на детето какво е кротко. А той е кротък защото си прави едно и също постоянно и така си е доволен. Иначе нито говори,  нито може да си подхвърля балон примерно и да го хване,  да каже че е гладен,  за пиш или пък да се храни сам абсурд,  той даже и храната не иска да сменя. Аз вече страшно притеснен какво ще стане с него,  а ми казват че съм луд и нищо му няма. Какво ще предложите да направя за да се развива малко от малко поне,  притеснен съм вече да не вземе да остане и бавно развит. Какво развитие да очаквам от него и какво да правя да му помогна доколкото зависи от мен. Единственият син ми е и умирам за него но последните 10 дена имам чувството че всичко се срива и го губя като нормален човек, откакто ми просветнаха симптомите му и поведението.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия