?Въпроси всякакви за СО? 2024

Детето Б, явно се чувства прецакано, щото неговите братя /сестри ще получат / вече са получили имоти, пък за него - нищо.
Най добре е да приеме факта, че животът е несправедлив, и да гледа напред, какво той / тя ще може да остави на децата си, един ден, и да работи в тази посока, вместо да завижда.
Животът е сурав и курав, както казваше единият ми дядо.

Според мен детето не завижда на получилия, а е разочаровано и отблъснато от родител. Изобщо не е същото. И това определя бъдещите отношения, защото част от питането беше в тази насока. действията на родителите ги определят, не детето което е получило преди или за сметка на другите

Откъде се знае, че бащата на Б ще остави всичко само на новите си деца? Това може би са предположения.
За А. вече е видно, че не е за завиждане - бащата ще се погрижи само за общото дете (тази идея сигурно идва от майката на общото). Видно е, че майката на общото и бившият й партньор са си били лика - прилика, жалко е, че тази така меркантилна двойка с разбирания как "старите" деца трябва да се изоставят, се е разпаднала. Новият й мъж все пак доста прилича на предишния, но пък може и да е само безхарактерен чехльо и да действа под натиск.

Това мисля за семейството.

Аз ги виждам нещата така - майката да си има едно дете и да си го осигури с каквото може. Вече бащата ако остави нещо, хвала на такива бащи.

Мисля, че са му направили услуга на детето Б. Нищо не му дават и нямат право да искат каквото и да е от него. Ако има капацитет, ще се справи, ако не и с 25 имота пак ще фалира.
Трудно е човек да се абстрахира от чувството за справеливост, от това че е бил нежелан, неглижиран, но трябва да гледаме от добрата страна на нещата.. все пак...

Това е изкривена реалност, не нормална. Значи по дифолт жената отговорна, мъжът безотговорен? Надявам се не възпитавате така детето си.

Добре де, така или иначе нали наследство повечето хора получават на една доста зряла възраст. Когато вече са си изградили живота, купили са си имоти, гледат си децата, имат някакъв план за бъдещето.
Ето аз и повечето ми приятели сме между 30-40 год и нагоре. Всички сме с поне един, но и с двама живи родители. Купили сме(изплащаме) жилища, в които живеем и си гледаме децата. Имаме някаква идея за бъдещето. Кой имоти, кой професия, кой по чужбина, кой бизнеси
Нищо Слава Богу не сме наследявали, дано и не се налага скоро.
За кога бихме чакали и мислили и изчислявали някакво наследство, което пък толкова да ни промени живота и да ни подсигури, на дърти години (дай Боже още дълги години да не мислим за наследства).
Никога не би ми и хрумнало на 20-30 години да мисля за наследство, толкова е зловещо!

Така че ако случайно са решили да ме лишат от хипотетично наследство, то на мен това с нищо няма да ми промени живота нито отношенията с хората.
Нямам претенции към нищо. Може би пък и защото не сме някакви имотни босове и двете роди. Може би ко се делят десетки жилища, фабрики и гори, тогава е различно

Явно родителите приживе са прехвърлили имоти, с което е станало ясно кое за кого е.
Аз например имам и купено на мое име, и прехвърлено от родителите по нещичко. И двете са направени на възраст, когато хабер съм нямала от недвижимо имущество и за какво ми е. При това съм единствено дете и не е с цел да ощетят някого, а са го смятали за практично. Така че това не е някаква имагинерна "собственост", а напълно реална, дошла от родителите. Така явно са направили и в случая на Анонимната, но там децата са повече и съображенията са именно да се даде на едното, а да не се даде на другото, а не за удобство.

И то хубаво никой няма право да очаква нищо, но докато даряваш брат му/ сестра му, е малко нагличко да обясняваш така на пренебрегнатия. Естествено че звучи като "Ти си ми по-малко дете от него/нея, обичам те по-малко, даже хич, затова за теб няма нищо!"

Обикновено такива действия са заради съгласие с втория партньор, който, естествено, е силно мотивиран всичко,  което двойката притежава да бъде за общото им дете. Това е често условие при втори брак, много хора искат, ако придобиват заедно някакво имищество, в него да няма дял за бившите деца, а всичко дае на името на общото. Иначе то  би изпаднало в неизгодна позиция някой ден да дели с хора, с които може и да не поддържат връзка.

Наистина, от една страна е някак неприятно при живи родители да се мисли за тия неща, но пък някои желаят да се разпоредят приживе именно за да не оставят имуществени каши на децата си.

Разбира се,ако има имущество в изобилие, за деца и внуци  може и по-лежерно да се подхожда, но ако става въпрос за единствен  наследствен апартамент, тогава със сигурност ще има ощетани и обидени

Винаги съм твърдяла, че единствената психоаналитична драма, която може да настъпи при българина е да припишат етаж от къща на някой друг. Подобни въпроси като този тук само го доказват. Хората живи и здрави, народа вече ги закопал на теория и се бори за наследство. По закон децата имат равни запазени части и даренията, които ги нарушават падат в съда. Ако някой държи да прехвърля нещо без тези проблеми трябва да му го продаде. Мисля, че всеки средностатистически селянин е наясно с това. Не трябва докторат по право.

Разказвала съм и по други поводи - свекърите ми прецениха, че не могат да се грижат адекватно за голямото си жилище, и направиха замяна - с по-малко, и на по-нисък етаж. Остана им и сума, която ги кара да се чувстват спокойни, че ако се наложат някакви медицински манипулации или платена грижа, няма "да ни тежат".
Нямате представа от колко човека чухме коментари, ние луди ли сме, и как сме им "разрешили", и как сме "допуснали" да направят това - та този апартамент е за нас и за нашите деца, как така "самоволно" ще заменят!!! На първите няколко коментара се опитахме да обясним, че това са здрави и прави хора, с акъла си (макар и на почти 80), и че могат да се разпореждат с имуществото си както пожелаят. Не, това било "наше", и трябвало да си "защитим интереса". Вече нищо не обясняваме, и ни мислят за луди
Аз наистина не бях предполагала до този момент, колко широко разпространено е това мнение, че родителите трябва да съобразяват решенията си с "децата"
При втори бракове, с предишни и общи деца, колкото и имоти да има, колкото и по равно и справедливо да се разделят, винаги има недоволни. Там нещата са силно емоционално оцветени, отношенията никога не са розови и щастливи като по филмите, особено за децата, които са в ролята на "посещаващи", а не са постоянно живеещи в семейството. Винаги има горчивини и усложнения, и понякога материалното се търси не толкова от алчност и недоимък, а като някакъв вид компенсация за липсата на внимание. Та от морална и човешка гледна точка всеки може да си е прав за себе си, последната дума е на закона.

Офф все някой не разбрал. Естествено, че не е нормалното това. Ама ги има всякакви бащи. Затова е добре майката да си мисли за детето, а не да чака на баща му. Той ако е читав, чудесно. Ама ако не е...

Значи майката не отглежда собственото си първо дете, бащата и той. Реално нито А, нито Б са в семейството на родителите си, защото родителите им са се развели с тях също. Ами, майната им на такива родители! Ако съм едно от първите деца, и след като се открие наследство след много години, ще си проверя правата в зависимост от това, как е станало въпросното прехвърляне и дали мога да ползвам или не запазената си част.
Но на този етап, когато са ме натирили някъде и хал хабер си нямат, че съществувам, ще ги задраскам от виртуалния си списък с близки хора (защото и те са ме задраскали) и, признавам, ще съм им много сърдита и зла.
Много е трудно да приемеш отхвърляне. Който не е бил отхвърлян, трудно ще го разбере.

В общия случай всеки избор носи в себе си "меда и жилото", така че когато правиш даден избор, трябва да приемеш и "жилото" му.
Когато си показал на едно дете, че няма да се съобразяваш с него или че то е второкачествено, трябва да си напълно готов, че то има пълното право и може да ти отговори със същото.

Да, двадесет и пет години след прехвърлянето (например) ще водиш дело, че са ти накърнили запазената част. Той имота може да е сменил трима собственици оттогава. За щастие наследственото право не ме интересува, не съм се занимавала с него и няма да го правя и занапред, защото ми звучи тегава работа.