Деф, докато не умра, притежанията ми не са наследство. Ако децата ми броят какво ще получат, докато съм още жива, много съм сбъркала някъде.
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО? 2024
- Публикувана: 1 ян. 2024, 10:07 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2024, 06:11 ч.
# 4 290
26 март 2024, 15:14 ч.
# 4 291
26 март 2024, 15:16 ч.
Понеже се пита "докъде е законът", оставам с впечатлението, че поне част от наследството вече е факт.
Виж целия пост
# 4 292
26 март 2024, 15:21 ч.
Наследство няма, докато са живи собствениците. И да, закона не ги задължава да оставят нещо на децата си, може да го продадат, дарят на друг, на държавата, да го заложат, могат да правят каквото си искат с него приживе. Децата нямат законов начин да накарат родител да им остави каквото и да е. Да, закона им позволява да не оставят нищо и децата не могат да противодействат.
Това е по закон, а кой какво би направил е съвсем друг въпрос
По казуса на анонимната, ако вече има прехвърлено на едно от децата приживе, а наследника на този родител е останал без нищо, то не е много трудно да се предположи какви ще са отношенията. Но за тях няма записано нищо в законите, затова всеки се държи/реагира както намери за добре. Аз бих укорила въпросния родител, който на едното си дете е прехвърлил приживе, а другото е игнорирал. А детето има пълно право да зачеркне родителя, дори в нужда. Такива родители, често опират до детето, което са пренабрегвали цял живот, а осигуреното се щрака с пръсти
Виж целия пост
Тоест,децата да не се интересуват какво правят родителите им с общото наследство? Защо? Те така може да го заложат и/или пропият и за децата да не остане нищо от наследството...
Това е по закон, а кой какво би направил е съвсем друг въпрос
По казуса на анонимната, ако вече има прехвърлено на едно от децата приживе, а наследника на този родител е останал без нищо, то не е много трудно да се предположи какви ще са отношенията. Но за тях няма записано нищо в законите, затова всеки се държи/реагира както намери за добре. Аз бих укорила въпросния родител, който на едното си дете е прехвърлил приживе, а другото е игнорирал. А детето има пълно право да зачеркне родителя, дори в нужда. Такива родители, често опират до детето, което са пренабрегвали цял живот, а осигуреното се щрака с пръсти
# 4 293
26 март 2024, 15:26 ч.
Явно този баща иска да избегне първото дете да наследи част от имуществото му. Възможно е това имущество да е придобито (или преустроено, поддържано, подобрено) заедно с новата му жена и затова да искат да бъде за общото им дете.
Виж целия пост
# 4 294
26 март 2024, 15:31 ч.
Никой няма право да ми държи сметка дали ще си профукам парите и имотите, дали ще ги изпия, изям и похарча за екскурзии докато съм жива, но в ситуацията се вижда едно умишлено делене на децата на моето, твоето и нашето, което според мен е некоректно. Все още наследство може да няма, но ето че родителите искат да лишат децата от такова чрез "дарение" преди да си отидат от този свят.
Имаше нещо за оспорване на запазена част в такива случаи, но сега попрочетох нещо - "вие можете да заведете иск за отмяна на дарението при запазена част независимо кога е направено то, но за да предявите това искане пред съда наследството трябва да е открито и наследодателят да е починал. Тоест ако наследодателят е дарил на брат ви апартамент през 2014 г., а в последствие е починал през 2022 г. вие не можете директно да искате отмяна на дарението през 2014г., а трябва да предявите иска си едва след смъртта на вашия наследодател през 2022г. " Хм, реално то може да е профукано и продадено отдавна. Според мен в такива случаи, колкото и да е трудно, трябва да оставите емоциите настрана и веднага да се свържете с адвокат. Защото иначе се приказват едни приказки, закани, заплашвания, които са неподплатени с факти. След това, като знаете закона, ще можете да прецените какво да бъде отношението ви.
Виж целия пост
Имаше нещо за оспорване на запазена част в такива случаи, но сега попрочетох нещо - "вие можете да заведете иск за отмяна на дарението при запазена част независимо кога е направено то, но за да предявите това искане пред съда наследството трябва да е открито и наследодателят да е починал. Тоест ако наследодателят е дарил на брат ви апартамент през 2014 г., а в последствие е починал през 2022 г. вие не можете директно да искате отмяна на дарението през 2014г., а трябва да предявите иска си едва след смъртта на вашия наследодател през 2022г. " Хм, реално то може да е профукано и продадено отдавна. Според мен в такива случаи, колкото и да е трудно, трябва да оставите емоциите настрана и веднага да се свържете с адвокат. Защото иначе се приказват едни приказки, закани, заплашвания, които са неподплатени с факти. След това, като знаете закона, ще можете да прецените какво да бъде отношението ви.
# 4 295
26 март 2024, 15:50 ч.
Ще го кажа грубо – само отрепка не би оставил наследство на децата си,а би го профукал. Баба ми беше такава отрепка,(нали си говорим откровено,а не философстваме),и се заканваше да лиши от наследство двете си дъщери,но когато Смъртта почука на вратата и,бързо си промени мнението и им остави всичко...
Виж целия пост
# 4 297
26 март 2024, 16:06 ч.
Защо да е отрепка някой, който по една или друга причина не желае да остави наследство на някого?
Малко ли възрастни хора има, които са забравени от деца и близки, но като починат някак си бързо се сещат за тях.
И ако човек е болен и така наречените наследници не го поглеждат - защо да не използва състоянието си да си осигури достойни старини, доколкото може.
Все пак и в много случаи потенциалното "наследство" е в резултат на много личен труд, понякога и лишения. И всеки има право да постъпи както намери за добре, никой не е длъжен никому да оставя нещо наготово.
Виж целия пост
Малко ли възрастни хора има, които са забравени от деца и близки, но като починат някак си бързо се сещат за тях.
И ако човек е болен и така наречените наследници не го поглеждат - защо да не използва състоянието си да си осигури достойни старини, доколкото може.
Все пак и в много случаи потенциалното "наследство" е в резултат на много личен труд, понякога и лишения. И всеки има право да постъпи както намери за добре, никой не е длъжен никому да оставя нещо наготово.
# 4 298
26 март 2024, 16:07 ч.
разбира се, че е негово право да 'профука' каквото има..
това не го прави отрепка, освен ако не го профука в хазартни игри или за дрога, което не мисля, че е точно обсъжданата хипотеза или често срещано..
може да го профука за скъпо лечение, за качествен старчески дом, за околосветско пътешествие, за дарения посветени на лична кауза, ако щеш..
ако това, което има не е нещо градено и трупано с поколения, а лично постигнат актив си е негова работа дали, или..
а дори в другия случай, пак той си решава..
Виж целия пост
това не го прави отрепка, освен ако не го профука в хазартни игри или за дрога, което не мисля, че е точно обсъжданата хипотеза или често срещано..
може да го профука за скъпо лечение, за качествен старчески дом, за околосветско пътешествие, за дарения посветени на лична кауза, ако щеш..
ако това, което има не е нещо градено и трупано с поколения, а лично постигнат актив си е негова работа дали, или..
а дори в другия случай, пак той си решава..
# 4 299
26 март 2024, 16:08 ч.
По въпроса с урната на мен ми се струва нормално да стои вкъщи. Затова са и урните, да се държи в тях прахта. Аз кремирах котката си, когато почина, държа праха й в урна на камината, а сина ми поръча да й нарисуват портрет, който сега виси на стената. За някои може да е лудост, обаче тя беше дълги години с нас и я обичахме като дете.
Аз съм детето Б от другия казус. Наследства аз не търся. Моите родители са все още живи, от майка си нищо не искам, не поддържам връзка с нея, струва ми се лицемерно да чакам наследства. Да ги дарява, да отиват за държавата, за дом, хоспис, не ме вълнува.
За това, което един ден би могло да дойде от баща ми мисля различно. Той и неговата втора жена цял живот са градили това, което имат. Тя е участвала наравно с него, както и изцяло на нея дължа факта, че сме близки и че имам брат и сестра, с които ме свързват много топли отношения. Тя е по-млада от баща ми с 11 години и въпреки, че за там ред няма, вероятно ще го надживее. Никога не бих търсила наследство и ако тя предложи да продава и делим, ще откажа. Нито имам нужда, нито искам да я затруднявам по какъвто и да било начин. Евентуалните наследства са в България и Франция и са значителни като стойност.
Виж целия пост
Аз съм детето Б от другия казус. Наследства аз не търся. Моите родители са все още живи, от майка си нищо не искам, не поддържам връзка с нея, струва ми се лицемерно да чакам наследства. Да ги дарява, да отиват за държавата, за дом, хоспис, не ме вълнува.
За това, което един ден би могло да дойде от баща ми мисля различно. Той и неговата втора жена цял живот са градили това, което имат. Тя е участвала наравно с него, както и изцяло на нея дължа факта, че сме близки и че имам брат и сестра, с които ме свързват много топли отношения. Тя е по-млада от баща ми с 11 години и въпреки, че за там ред няма, вероятно ще го надживее. Никога не бих търсила наследство и ако тя предложи да продава и делим, ще откажа. Нито имам нужда, нито искам да я затруднявам по какъвто и да било начин. Евентуалните наследства са в България и Франция и са значителни като стойност.
# 4 300
26 март 2024, 16:12 ч.
Много мъже са на принципа, детето е наше, докато сме заедно, и на жената, ако тя посмее да се раздели с него. Може би някакъв болен реваншизъм, може и новата да натиска. При всички положения ми е много гнусно такова отношение. Не знам как се навиват жени да им раждат на такива, като утре не се знае дали и тяхното дете няма да бъде "детронирано".
Виж целия пост
# 4 301
26 март 2024, 16:13 ч.
Виж целия пост
Още един казус - родители с втори брак, от първите имат по едно дете (А на бащата, Б - на майката), имат и едно общо в последствие. Първите деца са оставени да се отглеждат от разни баби и дядовци. След като общото дете навършва пълнолетие, бащата преписва (дарява, не знам) имуществото си на общото дете - тази сделка се прави тайно, А е обезпечено от имуществото на майка си, както и от това на бабите и дядовците си.
Бащата на Б има втори брак и там имуществото остава за новите наследници. - Прецаканият е Б, от баща си и от майка си. Ако съм на мястото на Б ще си имам едно на ум за родителите ми, а с доведените ми братя или сестри ще си запазя добри отношенията. Ясно е, че те не са виновни.
Може бащата да е преписал/дарил собствено имущество на общото дете, а на А да знае, че майка му и баба му ще се погрижат за него. Но, пак не е много честно спрямо А. При Б вероятно майката няма собственост и няма какво да му даде на Б, но и баща му ако го отпише- лошо. С две думи не е добре да делиш децата си по никакъв начин.
Какво би трябвало да са отношенията в подобно семейство? Един се чувства онеправдан, друг смята, че всичко е справедливо. До къде е законът и от къде започват семейните или общочовешки ценности? Или те се припокриват? Вие как виждате от страни тази ситуация? Какво би било отношението ви към останалите, ако сте на мястото на А или Б?
Бащата на Б има втори брак и там имуществото остава за новите наследници. - Прецаканият е Б, от баща си и от майка си. Ако съм на мястото на Б ще си имам едно на ум за родителите ми, а с доведените ми братя или сестри ще си запазя добри отношенията. Ясно е, че те не са виновни.
Може бащата да е преписал/дарил собствено имущество на общото дете, а на А да знае, че майка му и баба му ще се погрижат за него. Но, пак не е много честно спрямо А. При Б вероятно майката няма собственост и няма какво да му даде на Б, но и баща му ако го отпише- лошо. С две думи не е добре да делиш децата си по никакъв начин.
Какво би трябвало да са отношенията в подобно семейство? Един се чувства онеправдан, друг смята, че всичко е справедливо. До къде е законът и от къде започват семейните или общочовешки ценности? Или те се припокриват? Вие как виждате от страни тази ситуация? Какво би било отношението ви към останалите, ако сте на мястото на А или Б?
# 4 302
26 март 2024, 16:21 ч.
На мястото на децата, захвърлени по баби и дядовци, вероятно щях да се чувствам доста озлобена и то от много време. Имотите и тяхното разпределение са второстепенни... Аз съм много злопаметна и родител, който ме е изоставил, за мен ще е мъртъв. Нищо общо не бих искала да имам с такива хора. Не бих се и съдила, това за мен са цигании.
Виж целия пост
# 4 303
26 март 2024, 16:26 ч.
Тази тема съм коментирала с психолог, защото ми е странно как един ден ще спреш да обичаш малкото си и невинно дете. Та тя ми каза, че при мъжете, когато не обичат и най-вече не уважават жената, не желаят и да се грижат за децата. Поради обратната на тази причина, много мъже се грижат за чужди деца, като за свои собствени.
Виж целия пост
Много мъже са на принципа, детето е наше, докато сме заедно, и на жената, ако тя посмее да се раздели с него. Може би някакъв болен реваншизъм, може и новата да натиска. При всички положения ми е много гнусно такова отношение. Не знам как се навиват жени да им раждат на такива, като утре не се знае дали и тяхното дете няма да бъде "детронирано".
# 4 304
26 март 2024, 16:35 ч.
Не ми се вижда странно някой да държи вкъщи урната с праха и снимка - не са ли те точно за това? Но ако всеки гост се въвежда специално да се "запознае", не че само е станало на въпрос в разговор, бих си имала едно наум. Ако ми е близък човека, ще се постарая да проуча как е и как се справя със загубата.
Виж целия пост
Препоръчани теми