?Въпроси всякакви за СО? 2024

  • 246 777
  • 6 770
# 6 495
Напълно съм съгласна с Динчо, че ако сам не се оцениш, няма кой да те оцени. Което обаче не е равно на самочувствие без покритие. Ако някой не ти връзва години на изискванията, значи вероятно тези изисквания не са за теб.

Иначе конкретно за нейните - не мога да си представя да се омъжа без да сме живели заедно. Финансови министри не приемам - и двамата сме личности, и двамата печелим, и двамата трябва и можем да разполагаме с пари. Но щом това са били изискванията на Динчо и се е намерило кой да й отговори, значи са били на място за нея.

Иначе изисквания не съм поставяла, но съм опознавала човека и съм преценявала може ли да ги покрие. Едно такова например е било да живеем самостоятелно, без намеса от родителите. Ако той не мислеше като мен, не виждам смисъл от условия, които във всеки момент той може да се пробва да промени, понеже не импонират на вижданията му.
Виж целия пост
# 6 496
Изисквания не съм поставяла, но пък си имам критерии за партньор за сериозни отношения/брак. Те всъщност са съвсем нормални, не някаква екзотика, но за мен са важни.
Да има добри отношения с родителите си без да е зависим от тях емоционално и финансово, да има професия, в която е добър, да има приятели, да няма зависимости - хазарт, наркотици, алкохол, да обича да пътува, да не смята, че децата в едно семейство трябва да бъдат поставяни на първо място.

Честно казано никога не съм си търсила целенасочено партньор, но при поява на потенциален такъв преценявам дали само бихме излизали, но без ангажимент или отношенията ни биха минали на друго ниво.
Виж целия пост
# 6 497
Не мисля, че някой поставя чак такива детайлизирани изисквания. Обикновено хората нямат чак толкова варианти за подбор, че да  проявяват чак толкова претенции, като къде да поставят неродените деца и дали обичат да пътуват.  Поставянето на изисквания е йерархично отношение, което предполага, че си в положение да избираш, едва ли не, персонал от цяла папка с кандидати, което рядко  някой може чак толкова да си позволи, както не може да си позволи и да минава такива цедки, ако отсрещния рече на него да му поставя изисквания.

Хората се влюбват и се избират по някой път дори необясними причини и ако няма някакви непреодолими пороци, или различия нещата вървят.

Просто не стават така нещата - някой да постави условия, за да благоволи да приеме другия... Иначе май все сам ще си седи. Особено ако условията са и някакви съвсем дискриминативни, като например да ти дава всичките си пари.
Виж целия пост
# 6 498
Добре е да има период на опознаване и в него се разкриват нагласите и вижданията за живот и на двамата. Тогава преценяваш дали те устройва или не връзка с този човек.
А и то на приказки е едно, в движение и при случване, е друго.
Сладки приказки и обещания може да има бол, после обаче да се окаже, че в действията не са точно така нещата.
Страст и химия – да, тогава условията увисват и са безсмислени. Но стигне ли се до съвместно живеене, тогава трябва да има подобност по базови житейски точки, защото става мазалация иначе.
Виж целия пост
# 6 499
Страстта и химията не могат да удържат връзката при фундаментални разминавания в нагласите за живота. Но ако те съвпадат, страстта и химията остават за дълго. В първия случай, ако връзката се запази, става токсична, във втория предпоставките за продължителна, щастлива връзка, са чудесни.
Виж целия пост
# 6 500
Те и насилниците, независимо от женски или мъжки пол, това казват - мило, ти нали не можеш добре да си организираш паричките, все харчиш за това и онова, дай аз да регулирам финансите в семейството, за да сме по- добре като едно цяло. Не ти казват - дай парите или ще те насиня.

А щом някой изкарва пари, значи не е чак толкова безполезен.
Виж целия пост
# 6 501
О, всъщност може и да е вреден дори. Ако харчи паричките само за тъпотии или за пороци.
Виж целия пост
# 6 502
Аки ги харчи за пороци, тогава какъв е смисълът да осиновяваш подобен индивид? Да забременяваш от него. И да си окей да ръководиш финансите. Кел файда
Виж целия пост
# 6 503
О, ако бях останала с бившия ми, най-вероятно щях аз да отговарям за парите. Тоя човек нямаше вредни пороци освен цигарите ( а беше нервак и като е нервен пушеше още повече, говоря стигал и до 2 кутии на ден), еми той нямаше представа какво прави с парите си. Бил е научен от техните да получава всичко като дете, тропа с крак и му взимат. В един момент баща ми починал и ги оставил с голям заем, майка му Бог да я прости (добра жена беше), го е гледала като цвете с саксия. Еми, преместихме се да живеем на квартира, наложи се да работя докато уча (по негови думи той щял да се оправя с всичко аз да уча спокойно), един месец изтраях без работа и се връщах пак. Случваше се да му дам 100 лв и да ги похарчи за два дни (не ползваше транспорт и не отговаряше за храната вкъщи, не пие и не ходи по казина, живеехме близо на 10-15 мин от работата му). Питам го къде са, не знае. Еми не издържах. И още много фактори имаше ама да, с финансите беше много зле. Мамино синче, ужас.
Виж целия пост
# 6 504
Много буквално приехте финансов министър 😁
Не съм заключила всичките ни пари в сейфа и сутрин не му давам 2 лева джобни. Това си е стара шега между нас, кой е министър на финансите. Имаме общ бюджет и в 95% от случаите плащанията ги правя аз. На него така му е по-удобно, защото съм доста по-спестовната. Да, щеше да е по-коректно да напиша като изискване общ бюджет.

Лъвица, права си за границата между правилната самооценка и самочувствието без покритие.
Аз все пак се омъжих съвсем млада според сегашните критерии, година след като завърших университет. Идеята да живея с някого на семейни начала, докато съм студентка и сега ме потриса.  Може и да съм консерва, но това живеене заедно без брак, за мен е във вреда на младите жени.
Виж целия пост
# 6 505
Защо да е във вреда и защо само за жените? А по-добре ли е, ако връзката се окаже несполучлива цялата разправия с развод? Кому е нужно?
В миналия век при несполучлив брак и разводите бяха рядкост, търпяха и то предимно жените. Трябва ли и това да върнем? Сега жените имат повече самочувствие да разкарат някой муньо и в този ред на мисли е по-добре
Виж целия пост
# 6 506
Ма Ко, за коя част на миналия век говориш дето нямало много разводи? Той все пак е бил 100 години.
Малко ли теми има от млади жени, които не се чувстват добре от това, че живеят без брак? Даже и сегашната дискусия тръгна от там - какви въпроси да задам на мъжа преди брак. На мъжете им е по-изгодно да живеят с жена/и без брак 10-15 години, докато срещнат подходящата съпруга. За жените не е точно така.
Виж целия пост
# 6 507
Никой не ги кара да живеят насила без брак. Както и обратното – да се бракуват, за да могат да живеят с някого.
От правото на избор по-хубаво няма.
Дали ще се получи зависи от двамата, не от брака.
Виж целия пост
# 6 508
Според мен много неща в характера, манталитета и разбиранията на един човек се разбират едва след като заживеете под един покрив. Иначе всеки е принц от приказките за вечер на гости. Не е даже само до битовизмите, просто различно е да видиш човек в наистина натуралния му вид, когато няма къде да се "скрие". И не бих се омъжила за никого преди да съм поживяла с него поне 1 година.
Виж целия пост
# 6 509
Като след една година пък той може да не ще да се жени и така...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия