10месеца сме заедно и въпреки че нещата не са някакви интересни с разнообразие и преживявания, твърдя че връзката беше прекрасна. Спокойна и приятна винаги се чувстваш спокоен и свободен, можеш да имаш доверие че всичко е наред. Смятам я за здравословна, но вече към края си на 10тия месец той ми казва че не е същото и тръпката е няма че не му е комфортно или даже обратното, прекалено комфортно и точно заради това не е същото вече. Искал разнообразие и преживявания, да пътува и да се наслаждава на живота, на хубавите нови неща в живота. Каза ми че е решителен и ако нещо не му допада то няма да го търпи но в случая се задържа защото не знае какво да прави самия той с нас. Тези думи ме нараниха защото Виждам как се дърпа и дърпа и с времето, дните, става все по далеч от мен. Виждам че се опитва да се научи да живее и без мен за да ме пусне спокойно от себе си. Явно няма връщане назад и всичко бавно приключва пред очите ми.
Тъжно ми е, знам че е нормално да мисля че няма да намеря друг кто него да се разбираме и да съм спокойна, дори не ми се мисли за нови запознанства, вечв съм го израстнала това да се кефя на нови запознанства и да търся страста. Искам нещо дълготрайно и чисто. Как да постъпя, как да се чувствам щастлива със себе си и някак да не падам в депресивни състояния да мисля че няма да има хора които да са сходни като мен. Иска ми се да знам че всичко ще е наред но се чувствам наранена и самотна на този етап. Трудното в 21 век с връзките е че хората се променят и се изменят, мисленето им се променя и те искат нови неща, различни от тези които са искали в началото например и заради тях сте си паснали. Аз не искам страста да ме води, просто искам някой с който да се обичаме и меним на едно ниво. Ще намеря ли човека и ако съм такава да давам и да съм чувствена ще съм избирана ли. 🙂