?Въпроси всякакви за СО? 2024

Не се карайте, когато никой не иска да направи компромис, дали с бизнеса, дали с кариерата, просто не се случват нещата. Няма драма, всеки продължава по пътя си и така. Не разбрах дали изобщо става въпрос за единствената неповторима голяма любов, за която да си струват големи жертви или просто връзка. Като никой не иска да се откаже от досегашния си живот, просто продължават поотделно, не е задължително да са заедно.

Едва ли може отсега да се каже дали е голямата любов. Във връзка от година и половина, без да са живели заедно и пътуват за да се виждат - ясно, че в момента са запленени ( поне авторката)  и идеализират другия, нормално е поне в началото да е така.

Е то това никой не може да го знае. А и дори в някакъв период да е така, после живота може да те хвърли на другия полюс. И не знаеш кой как ще се промени в годините ... И бла бла, големи любови, да не разчита на тях, е моя съвет. Да си гледа себе си, пък който е за нея, съдбата ще направи път един към друг.

Здравейте!

Имам едни терзания и реших да попитам тук, да видя чуждата гледната точка и друг поглед.
Има три майки, с които общуваме покрай децата, защото са в една група в ДГ. Едната от тях ми е най-близка. Децата ни от самото начало на ДГ са най-добри приятелки. Отскоро нейното дете предпочита вече да си играе повече с друго момиче от групата. И двете деца са приятелчета с моето и доскоро бяха неразделни трите. Съответно ние с майките също сме близки. Или поне аз живеех с тази заблуда.
Отскоро вече не е така и моето дете не играе с тях и те с него. Не са се карали, проблеми уж няма. Просто другите две деца предпочитат да са само двете. Моето дете не страда видимо от това, не ги търси, играе и с други деца. Обаче аз го изживявам много.

През последните няколко години се сближих с нея, излизаме всекидневно, чуваме се, ходим по площадки, тя идваше в нас, аз у тях. Помагала съм й, гледала съм й детето у нас когато не работех, вземала съм я от градина Водила съм я на работата й. Чувахме се почти всеки ден. Така да се каже станахме близки покрай децата, защото те бяха неразделни. Сега обаче нейното дете играе повече с друго момиче. И от близо месец тя не общува и с мен. Започна да излиза само с другите две жени. Промяната е внезапна и много видима. Отношението и на трите към мен се промени тотално. Когато децата ни играеха заедно не беше така. Вече излиза с другите две майки, с чиито деца детето й играе повече. От една страна разбирам това. Нормално е. Но видимо ни игнорират. И мен и детето ми. Когато аз и моето дете отидем на площадката все едно не съществуваме. Вече не ми се обажда. Не ме търси. Преди пишехме докато чакахме децата. Разхождахме се. Сега тя не иска да стои с мен, но дойде ли другата жена, тръгва с нея.

Пред мен трите се разбират къде ще ходят, кога ще излизат. Нас не ни канят. Говорят с мен колкото да не е бе хич. В родителския колектив съм аз, и две от тях. Не ми се казва какво ще се пазарува, къде ще се ходи и какви пари ще се събират. А аз съм част от този колектив. Другата жена не е. И там ми иззеха функциите. Разбират се пред мен какви подаръци ще избират за госпожите, без изобщо да ме питат кога ще се пазарува, ще идвам ли с тях. Уговарят се да си излизат отделно, мен все едно мен няма. Ходят си на гости.

Вчера отидох и тя беше там с детето й. Но другата майка и нейното дете още не бяха дошли. Не ми направи място на пейката както правеше преди. Дойде другата жена и нея веднага й направи място. После изчакаха да се освободи пейката и двете се преместиха сами на съседната пейка, а мен ме зарязаха. Стана ми обидно и тъжно. Все едно нищо не е било. Ходех в тях, тя в нас. Споделяхме си. Говорехме си. Сега изведнъж аз не съществувам. Вероятно на някой може да му се строи детинска работа и нищо кой знае какво. Аз обаче съм човек, който такива неща не приема и много го изживявам. И не мога да се примиря. За мен не е нормално.

Не мога да си обясня какво им пречи да канят и мен, защо се държат така и защо ме игнорират? Не приемам, че приятелството е само взаимна изгода и нищо повече. И щом моето дете не играе с твоето и аз няма да те търся. Много разочарования съм имала. Исках да създам нови приятелства въпреки това. Дадох шанс. Отворих се към хората. Помахах. Купувай всичко за празниците в градината, събирай пари, занимавах се. Изядох лайно. Мислех, че съм намерила сродна душа, човек, с който си говоря и ми е приятно.

В последната година имам много приятелски разочарования и ми е болно и ми тежи. Защото следват едно след друго. От хора, от които никога не съм го очаквала. Чудя се защо тези жени се държат така с мен. Само защото децата ни вече не си играят толкова това причина ли е да спрем да сме приятелки? Когато не работех й бях удобна. Сега работя в града и не мога нито да й взимам и карам детето, нито да го гледам както правят другите две жени. Много съм разочарована. Защото свикнах с тези жени. Мислех, че съм намерила приятелки. Децата ни порастнаха заедно. Разбирам ги, че ще излизат с тези майки, с които децата им обичат и искат да играят. Но не мога да разбера защо постъпват така. Излизала съм и с трите по отделно. Разбираме се, имаме си приказка, помагали сме си. Мъжете ни се разбират. Децата бяха близки. От друга страна всяко дете си избира с кого да играе. Знам, че това са само деца. Не мога да определям кое дете с кого да общува. Нещата се променят. Тепърва децата ни ще са ученици и осъзнавам, че ще се разделят, ще има други приятелства и т. н. Съзнавам го. Но много страдам, защото вярвах, че сме приятелки. А явно изобщо не е било така Защо се държат така? Ако не им бях приятна и не ме харесваха щях да разбера. Не са показали това. Напротив. Точно допреди месец изобщо не беше така. Просто изведнъж ме игнорираха.

Ядосвам се много, защото всеки ден излизам в парка заради детето и всеки ден забелязвам това отношение към мен. А бях изградила приятелства с тях. Общност, връзки, беше ми приятно с тях. Не сме се карали с тези три жени. Не съм направила нищо. Не мога да си обясня отношението им. И съм доста обидена. Излизам само заради детето. Защото тя има нужда да играе. Дори онзи ден детето ми попита приятелката си "хайде нашите майки да се разнесе и утре да си играем" и то директно и отговори "че ще излизат с другото дете и неговата майка. И моето увеси нос и ми стана кофти и заради нея. Всяка седмица иска да се обаждам на това дете и да го каня в нас. Всяка седмица се чудя как да й обясня, че няма как да го направя. Все пак имам гордост. След като майка й вече очевидно не иска да излиза с мен как да ги поканя. Как да обясня на детето ми, че те не искат?

Вчера беше особено неприятно, защото отидох, седнах при тях, после се освободи друга съседна пейка и те се преместиха двете там, а мен ме оставиха сама. Това са жени, с които общуваме ежедневно, които смятах за близки. Видимо има отношение и пренебрежение и към мен и към детето. Дори вчера нейното дете като видя, че приятелката й си тръгва искаше веднага да си ходи и то.  И майка й казва да ходи да си играе с еди кое си дете. Като изобщо не споменава моето дете(което също е на там, а която довчера са били неразделни. Не го разбирам. ММ казва, че не са ми никакви приятелки. И, че хората са такива. Разбирам го, виждам го, но ми е тъжно.

Знам, че много от вас ще им се стори нищо. Дори за мен това отношение е нелепо и смешно. Не го очаквах от големи жени. Едната уж доста интелигентна. Много от вас ще се чудят защо така го мисля и преживявам. Знам. И не очаквам всичко да ме разберат. Но вече започвам да си мисля какво на мен не ми е наред. Дали нещо против нямат към детето. Дали нещо не е станало. Питах в градината. Няма проблеми уж конкретно с тях трите.

Имате ли вие такива истории? Как успявате да преодолеете разочарованието си от хората?

Знам, че е много дълго. Нека, който има желание изкаже мнение.

Благодаря!

Не успях да изчета това, но това настина си е детска работа.

Време е и вие да пораснете, иначе ви очаква много тъга и разочарование. РазБирам ви донякъде, но го изживявате трърде сериозно.

Ами не са постъпили коректно, на мен също би ми станало неприятно, но от друга страна никога не съм гледала на познанствата от детските площадки/дг/училище като на приятелства. Добри познати, евентуално, но приятели не. За мен приятелствата ми са лично мои и нямат общо с друг (дали дете, дали мъж) и са ми от детинство. Не бих залагала много на отношения, създадени заради/покрай детето.

Ми явно ти завиждат за нещо. Или на детето завиждат за нещо. Но няма значение. Отношението им е крайно обидно. Изобщо не общувай с тях, ходи на други площадки, не ги поздравявай като ги видиш. Пълен игнор, все едно не съществуват. На детето обясняваш, че понякога приятелите се оказват врагове и не сме длъжни да общуваме с такива, а напротив - игнорираме ги. Аз даже бих ги и тровила с коментарчета като ги засека някъде.

Звучите много натоварващо, предполагам там някъде е причината да не мелите с другите майки.

Щом има повтаряемост и не е изолиран случай, аз лично в подобна ситуация бих се замислила дали проблемът не е в мен. Не е задължително винаги другите да са използвачи, интриганти и игноранти. Понякога може самите ние да сме твърде досадни и докачливи. Или твърде прилепчиви, или твърде изискващи. Хиляди причини може да има, един човек да не е добра и желана компания. Тръгнете оттам, анализирайте не само тези три или четири жени, а и останалите си приятелски разочарования. Отговорът е някъде там.

Не мисля,че ми завиждат.
Става дума за приятелство от няколко години.
Те ме поздравяват и говорят с мен.
Но колкото да не е без хич.
Не са ми дали повод са мисля,че не искат да общуват с мен. Напротив. Било ни е приятно заедно.

Ана Ива разочарованията не са били заради мен.
И не аз съм причината.
Едното беше,защото близък приятел се държеше лошо с мъжа ми.
Прекратихме отношения. Питахме защо се държи така. Отказа да ни обясни.
Другите са били свързани с гаджета и детски истории.
Последното е от кумците ни.
Такъв номер ни спретнаха,че не е за разправяне.

На мен ми изглежда ужасно неприятно. Доста неадекватно поведение от тяхна страна. Не мога да открия причина, освен да са наистина много неприятни и лицемерни хора.
Мисля, забравяте, че има доста затворени хора, които нямат приятелства от детинство. Има и чувствителни хора, всякакви. Каквато и да е авторката, освен ако не е много проста или опасна, не виждам защо и децата си ще държат настрана.

Не прочетох всичко, наистина е доста детинско и несериозно от това да се прави такава драма. В края на краищата попита ли ги очи в очи какъв е проблемът? Очевидно нещо е станало, а ти вместо като голям човек да опиташ да изясниш ситуацията, се оплакваш на мъжа, на форума... Събери ги тези жени и ги попитай директно какво става, ако не могат да отговорят адекватно, просто забрави цялата тая история. Децата да си играят, ако искат, ако не искат - не...

Питайте, с догадки няма да стане.
Ако имате нужда от обяснения на явната показност, че не искат да общуват с вас.

Съкращавайте, изказвайте се ясно и пишете в абзаци. По-пригледно, по -малък въглероден отпечатък.

Да. Натоварваща съм за себе си.
Не за другите. С тях общуваме от години.
Не мрънкам,не се оплаквам, напротив,разговорът върви и ни е приятно.
Сега нещата се обърнаха в последния месец.
Ако им бях натоварваща и неприятна,повярвайте ми,щях да разбера.
Защото съм видяла как се държат с хора, които не са им приятни.
Ние не само мелим. Говорим си с часове и винаги ни е било приятно.
И затова именно не разбирам сегашното им отношение.