?Въпроси всякакви за СО? 2024

Покани някой млад, висок спортен тип за кавалер на сестра ти, да не е сама. И качи снимки, та онзи антисноб да обмисли кое е неговото и кое не.

Този човек не само че е пън, а и много невъзпитан. И както казаха нагоре, ако обичаше жена си щеше поне от елементарно възпитание да се въздържи от драми на рождения ден. Или да откаже навреме, ако му е толкова непоносимо.
И аз следващия път бих поканила само сестрата, и то в негово присъствие бих и казала -  Пенке, каня ТЕ на купон другата седмица, мъжа ти не го каня щото така и така няма да му хареса.

Заради такива неща не обичам скачените съдове и смятам, че всеки трябва да си има личното време и личната компания.

Обикновено канчето после намила, ама той защо не е канен!

Много рискован въпрос, особено ако си знае стоката. Защото аз например нямам скрупули да си отворя устата и да рекна в прав текст точно защо не е канен, подкрепено с примери.

Такива пънове после намилат на жена си насаме, за да скапят и нейното настроение  Затова бих му казала без да ме пита - много ме обиди, повече няма да те каня, защото еди какво си.

Тогава ще получи такъв хубав отговор, че свят ще му се завие.
Аз бих си отворила устата, анонимната не знам.

А между договорката за операта и купуването на билетите и предстоящия рожден ден не се ли е случило нещо?

Благодаря ви за отговорите
Птица, нищо необикновено не се е случвало през тези 5 месеца, виждали сме се два пъти за семейни поводи. Но това отношение е от 10 години, не е ново и не е насочено само към мен, просто аз останах последната, която се опитва да закрепи отношенията със сестра ми, другите отдавна си биха камшика.
Прави сте, сестра ми знае много добре, но досега винаги аз съм отсъпвала, за да не я карам да се чувства зле. Дотолкова е свикнала с това, че вече го приема като нещо, което се подразбира от само себе си. Смятам да им кажа, че отношението му ме е обидило и да се отдръпна.
Хубави почивни дни!

Ашколсун! Викаш,ако не е златно или пари   да си ловят пътя и да не ти се появяват

Аз бих предпочела нещо ,което ще ползвам или пари  ,не е до сумата , просто не обичам сувенири и прочие.

Въпросът ми не е точно за семейни отношения, а за служебни, но съм потребител, който пише редовно и нямам куража да отворя тема.
Работя работа, която не е много натоварена. Мениджър на ниско ниво съм. Станах такъв ненадейно, защото напусна колегата, която беше назначена на тази длъжност. Познавам добре работата си и съм работлива, но съм била служител цял живот. Нямам кой знае какви лидерски качества. Разбирам си от работата, но не мога да се налагам. Мекушава съм. И също така people pleaser.Извинявам се прекалено много  Също така съм неуверена и плаха. Въпреки това, моят пряк началник реши, че съм подходяща и мога да се  справя.
 Значително по-млада съм от колегите, на които трябва да давам задачи. Аз имам проблеми с увереността и самочувствието, а те са откровено токсични. Едната е негативна, говори срещу всички лошо и винаги търси под вола теле. Настройва хората. Другата разнася клюки и прави интриги. Пак казвам, нямаме много работа, а сме доста хора.
Проблемите са два - от една страна постоянно се вихри драма с нашия или другите отдели - някой е скаран с някого, скандали и т.н От друга страна, ръководителя над мен не се интересува изобщо какво се случва. Няма подкрепа, менторство, напътствия. Също липсва добра комуникация от горе надолу, а и обратно. Цари лек хаос. Това поражда много слухове, спекулации и допълнителни интриги.
И за капах на всичко, сега ми правят на пук, пасивно-агресивно се мълчи и се блъскат врати. Всичко това ме напряга. Пречи ми да съм продуктивна, да се концентрирам върху истинската ни работа.
Харесвам това което работя, но средата е ужасна. И не от вчера е така.  Лошото е, че няма много места, където мога да практикувам същото нещо. Дайте ми съвет как да издържа това, да израсна и да се справя? Как се справяте с токсични хора без физически да се махате от тях?  Живея в малко населено място и възможностите за работа не са изобилни. Имам семейство и не мога да си намеря лесно работа в друг град. И аз като другите имах нужда да извентилирам.  Дайте ми идеи.

Няма много да те успокоя, но понеже аз съм същата, първото ми повишение до мениджър беше абсолютно по същия начин. Просто тряба да се преживее и преболедува, но за жалост, това отнема години, хора и работни места.
На мен ми се получи на 3-тото място, на което бях мениджър, годините няма да броя колко ми отне, че съвсем ще те отчая, ама са много.
Просто се минава трънливия път и се минава от другата страна, но изобщо не е лесно.

Чак да си напускаш работата, защото са ти възложили да ръководиш малък екип, ми се струва прекалено.
Дали е възможно и ти като "висшето началство" да се абстрахираш от интригите и просто да си изпълняваш задълженията? Да разпределяш задачите и после да проследяваш кой до къде го е докарал?
Не им се моли и извинявай. Те са там, за да работят, и ти също. Концентрирай се само върху работата.

А ако ти е толкова непосилно, кажи на прекия си началник, че не се справяш и да определи някой друг. Но аз си мисля, че след като е избрал теб, значи можеш да се справиш и ще се справиш.

Явно наистина нямат достатъчно работа, щом имат време за интриги.
Бих говорила за това с началника и да освободи част от хората,  примерно най-токсичните. А другите да се натоварят повечко и да не мислят за глупости. И на компанията ще се спести ресурс.