Работа, CV-та, HR-и, съвети - 91

  • 41 263
  • 742
# 150
Е, то и от Стара Загора пътуват до Гълъбово, ама това са изключения. Трудовият туризъм обикновено е от малък към голям град.
Виж целия пост
# 151
И защо се оплаквате, че няма работа в малките места тогава? Явно ви е достатъчно комфортно, че да нямате нужда да се местите.
То и в големите градове има вечно безработни, некадърни, ама с претенции.
И наистина е по-комфортно в по- малките градове, едната работата ми е била на 5 минути пеша от къщи, другата на 5 минути с кола, не губиш време в път, спокойна, когато искаш излизаш, вършиш си лична работа.Не плащаш наем, не плащаш пътни. 14 детски градини, места винаги има, ако не в едната в другата, такситата от единия край на града до другия са 10 лева и за 500 метра може да си поръчаш, не е проблем като в София и Пловдив да не изпращат за къси разстояния и други такива леснинки.
Виж целия пост
# 152
Хората са различни, но човек трябва да поема някаква отговорност за решенията си или поне да не мрънка толкова за неща, които са били личен избор. В малките населени места работата е по-ограничена, факт е. Отделно, може да е сравнително еднотипна (продавачка, общ работник, счетоводител). Но когато човек реши да се премести да живее в дадено населено място, той сам преценява позитивите и негативите от това си решение - малкият град е по-спокоен, няма ги софийските наеми, цени, трафик, но в повечето случаи, ги няма и софийските заплати и работни възможности. Дистанционната работа е чудесно решение, но дали ще е вечно? Аз моята корпоративна работа в родния ми град няма къде да я работя, но принципно това са неща, които хората би трябвало да могат да преценят преди да се преместят. Идиличната картинка на селската къща с полянката отпред, или наемите във Видин, примерно, са прекрасни (в сравнение със софийските), но човек трябва да мисли поне малко в перспектива - как ще се издържа сега, след 3-5 години, ще има ли какво да прави, да се развива (ако му е важно, разбира се). Съгласна съм, че работата не е всичко, и приоритетите на човек се менят с възрастта, но колко от нас могат да си позволят лукса да не работят и да не допринасят към семейния бюджет?
Виж целия пост
# 153
Интересно ми е какво може да направи малкия човек в провинциално градче или село, за да създаде работни места и привлече инвеститори?!? И как на стари години, когато по естествен път намаляват когнитивните способности и ентусиазъм, да се преквалифицира?!? Не е ли задължение на общини, държава, европейски институции да създават здравословен климат за развитие на бизнеса в регионите и децентрализация в прехода към зелената идея?!? Все въпроси, на които много хора не намират отговор... и далеч по-лесно и естествено е да мигрират в друг град, държава или континент, за да търсят работа и щастие. Дистанционната работа също е лукс и повечето корпорации избират хибриден модел или връщане на служителите в офисите. Иначе хиляди хора биха се върнали по родните си места, ако можеха.
Виж целия пост
# 154
Например много жени изкарват педагогически профил в по-късно възраст. Аз уважавам това. Вместо да се оплакваш. И в малките градове се записват задочно и изкарват.
Виж целия пост
# 155
В малките градчета специално за преквалифицираните ще отворят училище или детска градина да им осигурят работа.
В малките градчета има производства.
Ама лошото е, че и малките градчета се пренаселиха, работа има, ама инфраструктурата не може да поеме толкова хора и коли.
Ние по статистика сме 75 000, реално сигурно надхвърляме 200 000, места за паркиране няма, сутрин и вечер, ако тръгнеш пеш, ще стигнеш по-бързо отколкото с кола, затова почти всеки търси работа или в квартала си или в центъра.
Даже и лекарите започнаха да работят с часове,защото хората станаха много и не могат да смогнат на калабалъка, а преди не беше така, отиваш и чакаш.
Виж целия пост
# 156
Например много жени изкарват педагогически профил в по-късно възраст. Аз уважавам това. Вместо да се оплакваш. И в малките градове се записват задочно и изкарват.
Няма лошо да го изкараш. Въпросът е, дали ще си намериш работа после. В повечето случаи се предпочитат учители с опит. Освен, ако нямаш връзка в някое училище, та влезеш по втория начин.
Виж целия пост
# 157
Това важи и за големите фирми в София🙂 Дай да си стоим у дома.
Виж целия пост
# 158
Малко, малко, колко пък да е малко това "градче" с официални 75 хил. и до 200 хил. с приходящите? Изобщо не е малък град (не знам за кой точно става въпрос, но в никакъв случай не влиза в дискусията за възможностите в малките градове).

Знам за София, че работа като учител не е чак толкова лесно да се намери, освен ако не е по език или компютри.
Виж целия пост
# 159
Докато българинът си лежи на мисълта “не се налага да живея на квартира”, все ще има оплакващи се от липсата на работа в малкия град. Това е положението, но такъв ни е манталитета. Аз лично съм от тези хора, сменящи градове, държави и континенти.

Браво, Хелене. Обаче, има едно обаче.
Имам около 5 предложения да ме изтеглят в централата на компанията. Очевидно, там, където се намира централата на компанията, няма как да имам собственост, защото имот за 4-членно семейство започва от около 3 милиона евро, значи ще трябвяа да живея под наем. Няма лошо, ще си плащам наема, нали ще вземам западноевропейската заплата. Да, ама не.

Седнах с един калкулатор, взех средната заплата за позицията и почнах да смятам. Наем, нова кола (щото няма как, еко норми), храна, облекло, включително и представително - ми сметката не излиза, в БГ е по-добре.

Та защо ти го пиша това: че е много лесно да се каже - сменяйте град, държава, а, у, но сметките показват друго.
Виж целия пост
# 160
Слънчезара, така е, но ти смяташ разходи и заплата тук и в чужбина, но сметката е различна, ако нямаш заплата тук. Тогава няма какво толкова да пресмяташ и да се чудиш. И да, не всеки може да си хване шапката и да се премести другаде, където ще има работа, но и не може да не се отчете факта, че има хора, които дори и при наличните работни места, не започват работа.
Виж целия пост
# 161
Навсякъде където заплатите са високи и наемите са високи, защото има наплив на желаещи за високите заплати. Вижте наемите в Лондон, Мюнхен, Ню Йорк и т.н. Поне навсякъде в свободния свят. Нереално е да искаш хем същата заплата, хем да си живееш в на мама и тати къщата, че да не плащаш наем, хем им да ти е под носа офиса, че да не пътуваш.

Така работи пазарната икономика и хленченето и триенето на мненията казващи това няма да променят нищо.

Не е ли задължение на общини, държава, европейски институции да създават здравословен климат за развитие на бизнеса в регионите и децентрализация в прехода към зелената идея?!?
Как мислиш, че може да се създаде бизнес климат без да имаш квалифицирани работници? И не само квалифицирани, а и желаещи да работят. Защото като масово предпочитат социалните помощи няма как да развиеш бизнес. А зависимостта от социални помощи е изгодна на управляващите (и нови, и стари).
Дистанционната работа също е лукс и повечето корпорации избират хибриден модел или връщане на служителите в офисите. Иначе хиляди хора биха се върнали по родните си места, ако можеха.
Ако си съгласен на малко по-ниска заплата от работещите в офиса не е толкова трудно да си намериш дистанционна работа. Но трябва да имаш и квалификация, физически труд няма как да е дистанционен. А разликата в цената на живота в малкия град лесно може да компенсира разликата в заплатата.
Виж целия пост
# 162
Реално погледнато, не е нещо често срещано да има много развит бизнес в малки населени места, като това важи за света, не само за България. Естествено, има изключения от правилото, но в повечето страни хората пътуват всеки ден до работа в големите градове. Аз съм от Варна, познавам хора, които всеки ден идват от Добрич, Шумен и Провадия, това не са изключения, а масов случай. Не смятам, че е нещо изумително или само наш проблем.
Виж целия пост
# 163
Един приятел в Мюнхен плаща наем, колкото ако живее на Руски паметник, където живее брат му в същата конфигурация семейство.
Освен това - под "същия" имам предвид превърнат от валута във валута, демек реално два пъти по- нисък.

Скрит текст:
Напечатаха писмената оферта. Joy Абсолютно еднаква крайна сума, само че разпределена между заплата (със 150 по- ниска) и ваучери (150), каквито ние нямаме. На коментара, че едно сме говорили, друго са написали, отговорът беше "мдаааа". Като се има предвид, че разговорът беше след интервютата. Ми нот куул. Не ме цитирайте, ако обичате.
Виж целия пост
# 164
И на мен ми се е случвало преди години. Питаха ме за минимум, под който няма да падна, казах си (нищо фрапиращо, дори в долната граница на заплатите за позицията). После ме викаха на две интервюта още, едното от които буквално 6 часа отне. Дадоха ми списък с документи, които събрах - медицинско, дипломи .... И накрая ми "правят предложение". Идва една нахакана, която виждах да пръв път - финансова директорка била и ми казва сума със 100 лв. по ниска (на днешни пари примерно 200 лв). При което ѝ казах, че съм обявила минимума на исканата заплата . Това било, толкова давали..... При което аз попитах защо са ми загубили времето в интервюта, когато изрично съм казала минимума си. И тя с цялата си наглост - "Не мислех, че ще направиш въпрос за 100 лв..." Rolling Eyes  А аз - "Тогава вие защо правите въпрос за 100 лв? На всичкото отгоре съм казала "минимум". Защо не ми предложихте 100 лв. отгоре на моя минимум? Нали е за някакви си 100 лв...." Най-много ме хвана яд, че си загубих времето при тези измекяри!

ПС: Само да допълня - това се прави, понеже, като си минал вече една камара интервюта, извадил си си документи, нагласил си се психически за почване, има голяма вероятност да си кажеш - е, айде сега, 100 лв. не са кой знае колко, мога и без тях.... и за почнеш. Обаче щом в началото се държат така, после положението няма да стане по-добро.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия