Работа, CV-та, HR-и, съвети - 91

  • 33 105
  • 742
# 615
Значи, нека правим разлика между презумпция и личен опит. Аз не тръгвам с идеята, че някой иска да ме прецака, а разказвам как реално са ме цакали.
Освен това да се покриват две позиции би могло да е нормално в една и съща компания, което въобще не е задължително. За мен например въобще не е нормално и ако някой е в състояние да покрие две позиции, то или въпросните позиции са си клатене на краката, или човекът не ги изпълнява качествено.

Надскачане на изискванията в по-прост вариант - питала съм и съм поемала задачи. Това, когато имам време за такива, т.е.първо трябва да съм усвоила изискванията до степен да ги изпълнявам бързо най-малкото.
Виж целия пост
# 616
Не сменям позиция. Обучавам този, когото доведоха за позицията, за която исках да кандидатствам. И точно доведоха - приятел на шефа.
Виж целия пост
# 617
Мотай го и им гледай сеира.
Виж целия пост
# 618
Какво разбирате под това човек да дава повече отколкото се изисква от него (или казано по друг начин, да бъде проактивен)? На мен винаги тези думи ми звучат като едно клише без съдържание, защото и инициативността е въпрос на субективна интерпретация.

Допълнително, че има тънка граница между това да си проактивен и да изземаш функции на колега или на мениджър, което за мен не е колегиално.
Как разграничавате двете неща?

Бихте ли дали практически пример за надскачане на изискванията?

Освен нещата, които Кхуфу каза, мога да опитам да дам и малко по-конкретни примери:
- Виждате, че има нещо, което би могло да се оптимизира, губи се време в нещо, което би могло да се прави по-добре. Оптимизирате го и демострирате - не ви влиза в работата, но е подобрение. Не по принцип, а за 1-2 неща, за да се види.
- Изпълнявате задачите с качество по-високо от очакваното от вас - например, вместо статична, правите красива анимирана презентация. Това е доста над очакваното от вас, показва по-висока квалификация и умения.

Сега - ако шефа ви не се справя, не е добре да изземете функцията му и да му налагате вашата визия за решения.

Соул - съжалявам, но формално не са те излъгали - имало е, избрали са приятеля на шефа. Разбирам те как се чувстваш. Hug
Виж целия пост
# 619
Аз това правя, но се възприема като критика и нарушаване на статуквото, т. е. все едно отказвам да изпълнявам задълженията си по указания начин и критикувам установените процеси. Или пък идеите ми директно се игнорират, дори и да са подкрепени с аргументи.

Ето практически примери от личен опит:

1. Възлагат ти някаква задача с указания какво следва да се направи (те обикновено следват досегашната практика). Ти обаче забелязваш, че установеният подход не е оптимален по една или друга причина, и предлагаш нов.

2. Работиш по нещо, при което установяваш, че то има отражение и върху други аспекти, което първоначално не е забелязано. Отразяваш и тях без да се налага изрично възлагане и обсъждане.
Виж целия пост
# 620
При нас има доста екипи и много задачи зависят от няколко различни екипа и бих добавила към примерите за проактивност това като видиш такава зависимост да се свързваш с човек от друг екип, да дискутирате задачата и да изяснявате сами кой коя част ще свърши и да помагаш или напомняш на другия ако работата се бави и това те блокира. Това би трябвало да е обичайно поведение, а не чак проактивност, но напоследък съм склонна да го сложа в тази графа, защото виждам как все повече хора искат да вършат само конкретните си задължения и нищо извън тях, или ако са блокирани от друг екип си мълчат и го ползват като оправдание. Има задачи, които не влизат в конкретните задължения на никой, но не са много, не са трудни, а са необходими за да върви процеса, а и служителите имат време и ценз да ги свършат, просто не искат и си прехвърлят топката.
Виж целия пост
# 621
Edit (визирах поста на Deya): Това последното е много относително и трябва да се прави с много усет. Когато правим нещо при нас, на пръв поглед може да изглежда алогично, но има причина да бъде вършено по определен начин, която причина е обяснена. Новият колега, обаче, коравоглаво и упорито се опитва да разбие статуквото, защото така е решил - че ще прави нешата по различен начин, за да внесе подобрения. Тия подобрения, обаче, от опит - не работят. Така че целесъобразността е много важна.
Виж целия пост
# 622
Соул - съжалявам, но формално не са те излъгали - имало е, избрали са приятеля на шефа. Разбирам те как се чувстваш. Hug

Всъщност са. Подбор не е имало. Директно си го доведе.
Виж целия пост
# 623
И като съм била....?!?....какво от това?!? Беше ми обещано да има подбор за позиция, която искам, накрая пак сложиха парашутист, когото обучавам на всичкото отгоре.
Никаква инициативност повече. Rage
На когот не му се чете искрено и лично, да не отваря.

Скрит текст:
Абсолютно. Първите 2 години помагах на всички, развивах нови процеси, вкарваха ме на мениджърските колове да давам идеи, презентирах, бях единственият човек, който при нужда можеше да поеме ескалациите на най- претенциозната ни държава и да се разбере с тях, а те - доволни. Какво ли не. Където е имало дупка, винаги съм намирала начин и ресурси. Разбирах се с всички колеги и ме обичаха. Мениджърът, демек шефът на прекия ми ръководител, сядаше по масите и седянките и ме хвалеше все едно съм паднал ангел. Мед му капеше от устата, като каже Кечъра. С една малка подробност - нищо от това не е достигало до шефката, която раздава палачинките. И до момента, в който казах - ще се пусна за еди- коя си длъжност (имам ценза, бекграунда и т.н.) и ми каза- ми недей, няма да те взема, защото вече съм си намислил кого. Ама ако искаш - пусни се, де, тая длъжност ти е под нивото, много е скучна. Ама заплатата ѝ не е скучна, както моята тогава беше.
А на тази, която толкова години казва на всички колеги - не знам,питай друг, заета съм или направо игнорира, никога не работи минута повече и даже ѝ платиха още една заплата да обучи един нов, никога не поема грам инициатива за нищичко, освен за свирки явно, ѝ даде отговорите от мой труд, за да ѝ даде великото "visibility" пред шефката и да си я добута преко сили до длъжност, за която тя изобщо не е квалифицирана. Ама изобщо. То едвам говори и свързва две думи, но е хитряга и се лендзи на шефовете, мъкнат си я от предната фирма,танцуват си, гушкат се.

Едит: Сега, прочетох примерите. Точно тия неща съм ги правила, защото ми е идвало отвътре всичко да е оптимизирано, да е красиво (занимавам се в свободното си време с изображения и цветове, рисувам). Нищичко освен повече очаквания към себе си не съм получила, а около хората, които правят само минимума, се върви на пръсти и се гледа дали са доволни. Дават им се неща постоянно. А на мен само ми се взимат възможности.
Вярвам, че тук в темата пишат хора, които ги оценяват тия неща и че има такива и по други компании, но аз лично за себе си съм решила, че повече в бъдеще няма да се хвърлям през глава да се доказвам. Ако някой иска да ти даде шанс, ще ти даде. Ако не иска, ще си измисли сто подробности защо не може да стане и въпросната проактивност е само част от пейзажа.
Виж целия пост
# 624
Трудно е да се обобщи един универсален отговор на въпроса на Дея.

Всеки ще отговори от своя опит и познания в различните области, в които работим.

Докато работех в малка фирма, която нямаше ясно установени и разписани процеси, няколко пъти предлагах подобрения в неписания процес, давах идеи и ме гледаха като паднала от марс. В един момент спрях, защото осъзнах, че те не искат никакви подобрения или промени, защото така са си свикнали и им е по-лесно.

В големите фирми някак си по-добре приемат проактивността и желанието за промяна. Дали и колко се оценява е друг въпрос. Преди имахме годишно оценяване по 5 критерия и единият беше иновации. Трудно е за доста от позициите да предложиш значима иновация. Сега махнаха този критерии от задължителните и това ме успокоява.
Виж целия пост
# 625
Давам моя пример в отговор на въпроса, но ще помоля да не ме цитирате, защото по-натам ще изтрия. Simple Smile

Скрит текст:
....  

Искам да е ясно, че не се имам за голямата работа. Grinning В смисъл, моето може да се получи само в супер разбрана фирма с много широко скроени шефове, които приемат самоинициативата като нещо положително и са съгласни да се пробват нови неща и да дават шансове. В друга фирма щях да съм останала продавачка и да съм напуснала макс до 1 година. Така че, ако може да се направи някакъв извод, то е, че всичко зависи от фирмата, от средата, но и от човека. Един активен, работлив човек ще разцъфти дори в малка фирма, но с адекватна политика. Същия в среда като тази на Кечър, ще се демотивира ужасно.
Виж целия пост
# 626
Едно допълнение на тема подобрения.
При нас ситуацията е следната - нашият счетоводител е предложил и направил много оптимизации в работата на цялата фирма, всички отдели. По принцип оптимизациите са много добри, но той не е отчел липсата на хора. Физически липсва персонал и няма да бъде нает в обозримо бъдеще. А онзи не е отчел този факт, защото е страшно вглъбен в мисълта, че е проактивен и велик. Пробвали сме да говорим какво е реалното състояние - повечето пъти все едно си говориш с радиото, а в малкото случаи, когато до мозъка му достига нещо от думите ни - той го извърта така, че ние излизаме глупави, мързеливи, некомпетентни, не сме го разбрали, опитваме се да се измъкнем и да не работим, а ако е много ядосан, обръща нещата в лична посока, че не уважаваме труда му и се чувства недооценен.
Накратко, подобренията е хубаво да са съобразно ситуацията, след внимателен анализ и одобрени от ръководството, иначе просто някой се упражнява на гърба на фирмата и колегите.
Виж целия пост
# 627
Google76, браво и поздравления Simple Smile
Виж целия пост
# 628
Google76, браво, супер пример!

Хубаво е, че си попаднала на читави хора, които са оценили възможностите ти и са ти дали поле за действие.

Във фирмите, в които съм работила, това е почти невъзможно. Много бюрокрация, тромави процеси, бавни решения. Въобще такава проактивност би била невъзможна на сегашната ми позиция.

За това е хубаво всеки да помисли от неговата ежедневна работа какво би могло да бъде проактивност.

Наскоро една колежка направи нов шаблон за едни репорти, които правим. Проактивно, защото никой не я е молил. Старият бил демоде, новият по-шарен. Като цяло е все тая, ама постарала се е жената.
Виж целия пост
# 629
Примерите бяха по-генерални.

Малко конкретика: един колега пожела да учи специфична технилогия. Записах го на онлайн тренинг, защото ще му трябва, нямам против. Момчето много старателно учи около месец. После ми сподели, че са му отрязали някакви задачи от проекта, няма работа и би се радвал ако мога да му измисля нещо, което да прави с въпросната тахнология. Казах му, че има нещо, което яко ми бърка в здравето, касае само мен, но ако иска да се занимава - е ОК. Е човекът ми направи специален изструмент, тесвах го - от работа за 3 дни, мега досадна, работата се извършва автоматично за 2 часа. И да, човекът е за щедро повишение, защото ще спести времето на доста хора и ще им спести купища нерви.

Друг колега не му хареса програмата за онбординг. Проактивно беше направил нова. Не беше съвсем подходяща, но наистина имаше много добри идеи там.  Адаптирахме я заедно. Пожела и да я води. Също беше повишен.

Друг колега - не му работеха някакви неща. Една нощ, от терзание сподели, че не е могъл да спи, седнал и изровил на спокойствие проблема. Оптимизира работа на четири локации с около 250 човека персонал. Да, познахте, беше щедро повишен.

И това са много малко примери, разбира се, има още много. Но това е нещо, което според мен трябва да се поощрява, защото - едно, че те не са длъжни да си губят лично време, второ - опитваме се да им дадем възможност да правят това, което искат и не на последно място - възможност. Аз съм отворена към всякакви идеи, защото е вярно, че има установени процеси, но също така е вярно, че фокусирани в чужди тресчици, не виждаме гредите, които ежедневно ни спъват. Дай Боже да е все така, хората да могат свободно да предлагат идеите си и да се чувстват удовлетворени от добре свършена работа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия