Буквално от хиляди години всяко старо поколение мрънка, че новото не слуша и не уважава, а новото - че старото е закостеняло. И въпреки това някои неща си остават, като пререканията между две жени в един дом. За мен в дъното на тази вражда е добрата стара ревност. Не коментирам и различията в умствения багаж, но ако се подхожда с доброта те не биха били толкова видни.
Кофти снахите стават кофти свекърви. Тъй че не виждам как се стига до някакви генерални заключения за лошите свекърви или лошите снахи. Единствено мога да се съглася, че мъжът винаги има вина в такива взаимоотношения. В крайна сметка той е поводът въобще да съществуват. Ако искаш да имаш спокойни семейни взаимоотношения трябва да бъдеш арбитър между жена си и родата си, а не да ги оставиш да се оправят, какво остава да се карат, сплашват, кълнат... Те не са се избрали взаимно, "натресъл" си ги едни на други така да се каже и трябва да поемеш отговорност.
Сега, знам, че някои ще се обидят, но и вярвам в правилото в общия случай, че жената често прилича на майката, тъй че е хубаво да погледнем и към самите себе си - дали това, което ни дразни в снахата/свекървата не е нашият огледален образ.
Аз пък имам вече няколко примера около себе си, в които снахата се разбира повече със свекървата, а с мъжа си са разделени. Съответно свеки поема синовните задължения, защото той е абдикирал.
Кофти снахите стават кофти свекърви. Тъй че не виждам как се стига до някакви генерални заключения за лошите свекърви или лошите снахи. Единствено мога да се съглася, че мъжът винаги има вина в такива взаимоотношения. В крайна сметка той е поводът въобще да съществуват. Ако искаш да имаш спокойни семейни взаимоотношения трябва да бъдеш арбитър между жена си и родата си, а не да ги оставиш да се оправят, какво остава да се карат, сплашват, кълнат... Те не са се избрали взаимно, "натресъл" си ги едни на други така да се каже и трябва да поемеш отговорност.
Сега, знам, че някои ще се обидят, но и вярвам в правилото в общия случай, че жената често прилича на майката, тъй че е хубаво да погледнем и към самите себе си - дали това, което ни дразни в снахата/свекървата не е нашият огледален образ.
Аз пък имам вече няколко примера около себе си, в които снахата се разбира повече със свекървата, а с мъжа си са разделени. Съответно свеки поема синовните задължения, защото той е абдикирал.
Адмирации. Не знам снаха ли си, или свекърва, но се подписвам с две ръце под казаното.
Само ще го допълня, относно това, че снахата прилича на майката. Не знам волно или неволно е това, но що се отнася до прилики, снахата/жената волно или неволно търси в съпруга си черти, а защо не и пълна прилика с баща си. И тези сравнения от рода на “ама тате това го прави перфектно“, “тате би го направил по друг начин“, “тате шофира по-добре от теб“...и т.н. /съвсем произволно го пиша, ясно е какво визирам/ основно пречат и създават напрежение при всяко младо семейство.
Знам, че е нарицателно да се говори за “мама и мамино синче“, а и е по-лесно предполагам, но със същата реципрочност стои проблема с “момичето на тате“, като в много случаи тате открито се намесва, за да мъмри зетя. И двете не са ок, и е редно тези неща да се изчистят между двамата в семейството още в самото начало, защото иначе се тръгва в грешна посока.
