Като цяло нещата за мен в момента са под контрол. С ММ сме го изговорили, взели сме решение как да процедираме за напред. Естествено няма как да я режем всеки път, но както аз правя компромиси, така ще направи и той. И той си е в центъра. Гледа си семейството, не всичко върша аз, просто има и такива моменти.
Благодаря за съветите и подкрепата, много сте готини, дами ♥️
Иначе последната изцепка беше, че не е нормално дете на 4 да чете вече и да съм я била спряла докато е време. Е нормално или не, не знам, но мога ли да спра гората да се разлиства?! И детето пишеше букви, обърна буквата З надясно и голямо мрънкане падна. Накрая малкото каза "ето, знам че не мога, мамо, няма да пиша повече". И ми кипна и не си замълчах. Опита се да измрънка нещо на ММ, и той я скастри и замина да ляга. Е то вярно, че търпението ми е безкрайно, ама спрямо детето не мога да мълча.

Не знам, аз съм изумена. Оставам с впечатление, че не се коментира въобще дали да дава или плаща нещо. Сякаш се подразбира, че й се полага и сте длъжни. Ужас.