С какво ви дразнят свекървите? – 155

  • 37 931
  • 748
# 540
Но последното изречение важи за всички, нали?
Виж целия пост
# 541
Имам усещането, че с повечето пишещи снахи живеем в паралелни вселени.
Всички си гледахме децата, иначе яслите и градините трябваше да ги затворят преди 35 години. Помагали са ми свекъра и майка ми, но в училищна възраст, през ваканциите.
Къде ги намирате тези мъже, дето все бабите им са ги гледали, не знам.
Виж целия пост
# 542
Аз пък имам проблем със зълва ми. Винаги е била такава, но откакто свекърва ми почина, като че ли и дойде повече кураж. В малкото време, когато оставаме на гости, постоянно ми мести вещите, бърка ми в чантата, влиза по всяко време в стаята ни, взима ми неща от ръцете, говори някакви измислени изисквания, налага какво да вземем, меси се да ни нарежда багажа и други на вид дребни, но много дразнещи неща. Разбирам, че няма свой живот, но просто на моменти не ми издържат ангелите, а като и кажа нещо, само мълчи и си прави нейното. Иначе е пълен гьон, не показва никакви емоции никога и дори не е съвсем в ред. Не знам как да намеря златната среда и за двете ни, защото никой в семейството не е успял да и повлияе или помогне да започне работа или да има свой живот, и всички я съжаляват. А тя даже ако и мине номера, се опитва да командори.
Виж целия пост
# 543
Имам усещането, че с повечето пишещи снахи живеем в паралелни вселени.
Всички си гледахме децата, иначе яслите и градините трябваше да ги затворят преди 35 години. Помагали са ми свекъра и майка ми, но в училищна възраст, през ваканциите.
Къде ги намирате тези мъже, дето все бабите им са ги гледали, не знам.

Когато жените се пенсионираха на 55 години повечето гледаха внуци,  да се ходи на детска градина беше рядкост, повечето сме гледани от баби, както и мъжете ни.
Сега вече бабите като работят, много ясно, че няма как да поемат внуците.

Аз пък имам проблем със зълва ми.
Скрит текст:
Винаги е била такава, но откакто свекърва ми почина, като че ли и дойде повече кураж. В малкото време, когато оставаме на гости, постоянно ми мести вещите, бърка ми в чантата, влиза по всяко време в стаята ни, взима ми неща от ръцете, говори някакви измислени изисквания, налага какво да вземем, меси се да ни нарежда багажа и други на вид дребни, но много дразнещи неща. Разбирам, че няма свой живот, но просто на моменти не ми издържат ангелите, а като и кажа нещо, само мълчи и си прави нейното. Иначе е пълен гьон, не показва никакви емоции никога и дори не е съвсем в ред. Не знам как да намеря златната среда и за двете ни, защото никой в семейството не е успял да и повлияе или помогне да започне работа или да има свой живот, и всички я съжаляват. А тя даже ако и мине номера, се опитва да командори.

Сама казваш, че става въпрос за малко време, в което сте на гости. Едва ли за това време ще я промениш, пък може и да си има някакви дефицити както казваш.
Пази си чантата и толкова.
Виж целия пост
# 544
Не е твоя работа, нека останалите роднини се "оправят", но ако си живее на къщата( образно) и има ментални проблеми надали ще има резултат. Ключ ще свърши работа, ако имате своя стая, но твоя мъж трябва да го сложи.
 milenaka - да, важи за всички.
 Връзка, каквато и да е- без желание, толеранс и уважение няма как да се получи.
Виж целия пост
# 545
Аз съм на 50 , но бабите са ни гледали през ваканциите.ходели сме на градина.После моите деца даже и през ваканциите не ги гледаха, щото работеха.И след пенсия.
   Не мисля , че е било рядкост да се ходи на градина.
   Сега, пак ще кажете ,че защитавам свекървите, но може просто да не й се занимава на бабата с бебе.Да не иска , да се притеснява, да се страхува. Ми не разчитате на нея и толкоз.
  Преди малко се видях с приятелка, баба на 10 дни. Пита ме  ,като се е родила моята внучка как съм я къпела и правила масаж. Ми не съм, не исках. Има си майка и баща , като искат дете , да се оправят. Тя чак не повярва. Тя след работа тича у тях, приготвя вечеря за сина си , / съпругът често е командировка/ , после с колата у щерката - къпе, храни, разнася, приспива до някое си време. Айде нЕма нужда.
Виж целия пост
# 546
Аз и брат ми сме гледани от бабите, ходили сме само на предучилищна. Майка ми е била студентка и е работила. При опит да ме запишат на ДГ, на първия ден, циганче ми открадва златните обеци и са ме спрели. Родителите ми ми помагаха за моите деца. Няма нужда от обобщения. И все пак, нормално е да помагаш, ако на теб са помогнали.

Относно моя казус със зълвата. Няма много повече семейство: свекъра, мъжа ми, това сме. След няколко месеца ще имаме две бебета и отсега се притеснявам как ще се държи с тях, при все че си изрази мнението, че не ни трябват деца на тези години. Свекърва ми беше същата. Твърдеше, че не иска никой от децата и да има деца. А ще ходим, защото свекъра е добър човек, но малко слабоват като характер и вече не е много добре със здравето, така че ще ходим, за да му доставим малко радост.
Виж целия пост
# 547
Аз като бях малка, цяло лято бях сама понеже нямах село и баби и дядовци. Нямах с кого да играя, чаках 1 септември за да се върнат от селата.
Майка ми като стана баба, изгледа 3-ма внука. Снаха ми ги оставяше в петък и си ги взимаше в неделя.  Ваканциите също, живеехме в един град и квартал. Директно се обаждаше, че идва да ги остави. На почивка или където и да е, децата се оставяха при нас. Такова беше времето да, но и бабите искаха да гледат.
Виж целия пост
# 548
Кой както е уцелил от тотото. Моите   сами стояха ,свекърва ми работи и след 55, свекърът нощен пазач и  спи денем, поне ако стане нещо има човек у нас. Аз се връщах през обедната почивка и готвех дори за вечеря.
 Свекърът получи инсулт и  му сервирах,  понякога /много рядко/ оставах с другите на обяд на стол и тя  ми се кара ,че се налагало да се връща от далеч да му сложи ядене. Ами има начин, приготвяш му чинията, той може да си сложи и измие дори после. Той беше добър човек. Свестен. Тя оса и половина.
 Да , гледала  ги е като съседка, следи с поглед, но пък е  ползвала друго, храна от-до.  И други ползи. Това преди почти половин век.
 Няма пълно щастие.
 Всеки себе си да гледа. Колко от вас ще доставят, приготвят храна, оправят имот,  движат напред нещата заради едното гледане на деца, внуци, дори да е  перфектното , не само на думи.
Виж целия пост
# 549
Няма нужда от обобщения, но се правят. На мен за моите деца никой не ми е помагал, бабите работеха. Аз не съм и настоявала, нито изисквала , и сега мнението ми е ,че като искаме деца, трябва да се оправяме сами. И преди съм казвала, не винаги откликвам да гледам внучка.  Имам свой живот, забавления, приятели, пътувания. Тепърва предстои да си живея живота,/ доста ме очука съдбата досега , имам право да си дотавя радости/ децата пораснаха и си хванаха пътя. Помагам, но винаги се съобразяват с мен.  Сори , но не съм длъжна .
Виж целия пост
# 550
Дразня се, когато се генерализира с това     "всички" и "всичко". Напоследък все по-често чувам как всички деца хапят и се тръшкат, понеже тяхното е такова, всички мъже са ги гледали бабите, затова били еди какви си, всички жени в критическата истерясват и реват от една дума и т.н.
Такова обобщаване е заравяне на главата в пясъка и неглижиране на собствените проблеми. Ми не са така всички, ама къде по-лесно е да си намираме оправдания.
Виж целия пост
# 551
Ясно, че не са всички на сто процента, но си беше нещо съвсем обичайно, затова е толкова разпространено мъжа да го е гледала баба му.
А и тогава детските градини бяха гадни - насилваха децата да ядат, докато не изяде всичко не става,  учителки и лели груби, даже удрят. Сума ти народ, който не е имало кой да го гледа изпитва ужас от сутляш, малеби, кисел и прочие  градински храни.. На първата ми работа имахме стол с цяло меню и колега ми даваше малебито си защото се втриса каго го погледне, карали го да го яде, че ще му го изсипят във врата.  Можех да позная кой  е ходил на градина по отношението към млякото с ориз Simple Smile
Детските градини си бяха травмиращи, затова който можеше ги избягваше, пък и някак се подразбираше, че бабата поема децата. Заради този психологически феномен и сега много снахи го очакват като да им се дължи.

Но времената много се измениха, сега се работи до по-голяма възраст и има повече възможности, докато преди пенсионираната жена вече е възрастна, или гледа деца,  или си намира някъде градина да сади нещо си и да прави консерви есента, че да има за зимата.

В днешно време  жена на 55 е направо млада, може да почне живота си отново, ако рече.
Виж целия пост
# 552
Ирис, аз съм ходила на градина. Изобщо няма такива гадни спомени. Кисела си е гаден и без градина. Едно време беше задължителна част от менюто и захранването на децата ,поне по времето  на моята голямата. Ми като го гледам как се тресе , никога не съм давала. Мъжете имат гадни вкусови спомени и от казармите. ММ от тогава не яде мляко с ориз.
Виж целия пост
# 553
Не искам да споря, нито да опонирам на някой, който ще дойде да напише, че е бил в прекрасна детска градина, и никога никой не се карал и храната била супер.

Отговарям  на потребителката, която питаше защо толкова мъже все са ги гледали бабите им, беше нещо съвсем обичайно, това е.  Не важи за всички потребителки до една и сто процента от мъжете им.
Виж целия пост
# 554
Моите родители работеха, когато аз имах бебе и бях студентка. Дори не сме се замисляли за градина. Работеха на смени  и се редуваха, а и аз си бях в къщи, защото таткото живееше другаде. Понякога дори на баба ми сме го оставяли. Свекърва ми си мечтаеше да го оставя на нея на село в детската градина, но да се откъсна от детето ми, няма как да стане, поне аз не го исках. Малкото ми дете ходи на градина в чужбина, но откакто сме в Б-я, родителите ми помагат през ваканциите, дори го вземаха на почивка, защото им е хубаво. По-важно от това къде са гледани е как са гледани децата. За едни градината е травмираща, за други е имала много положитела роля, децата са по-социални. Аз не бях много като малка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия