Трудно проговаряне - тема 27

За мен основната полза от ДП в детската градина, ще е да помогне да детето по-добре да посвикне в обстановката, да поработи с различни специалисти и да се отпусне, както и да бъдат по-търпеливи и толерантни със затрудненията, които в момента има със самообслужването. Честно казано не очаквам нещо уау от ДП, по-скоро да е  допълнение към работата, която вече вършим с  външни специалисти и вкъщи ежедневно.

При мен се случва , точно така , аз искам да ми кажат какво да правя вкъщи , но не ми казват.
Аз съм писала и назад. Мойте проговориха късно , имаха някакви изоставания , започнахме работа с Нина Йорданова изключително рано на 1,3г , като в началото беше за храненето , но много бързо започна и за развитие да я разпитвам . На 1,3г , отговаряха на 9 месечни, на 1,7г , отговаряха на 1г .
Горе долу продължиха до 2,6г да влачат и да са с половин година назад по развитие. Нина Йорданова ми даваше изключително много работа за вкъщи , ама наистина много.  Правеше ми цели програми с игри по 4 страници за вкъщи. След това , понеже сме от друг град ни прехвърли на нейна колежка логопед , който не работеше с толкова малки деца , децата бяха на 2г , все още не говореха, като тя абсолютно всяка седмица говореше с логопеда от нашия град и му даваше наставления, дори му се караше в някакви моменти , че не е научила децата на нещо. Този логопед от нашия град , не ми даваше работа за вкъщи. В началото аз звънях на Нина, тя ми даваше работа , но с времето започна да ми става неудобно , защото Нина следеше случая изкъсо , пък пари не взимаше и то щеше да е тъпо да плащам на два еднакви специалиста. Започнах  да натискам логопеда от нашия град за работа за вкъщи, започна да ми дава, в един момент момичето навакса , отпадна от терапия , момчето продължи. На 2,10г логопеда каза ,че вече и момчето няма нужда , проведохме разговор , аз не бях на същото мнение , речта още му беше много неразбираема. Тя ми каза ,че са останали само звуци които се учат след 4г. Еми аз не бях съгласна , особено в изречения и в думи , които има струпване на съгласни , направо ги изпускаше. Накрая се уговорихме да остане веднъж седмично ,но да направим пауза лятото. Съгласих се. Лятото добре се разви , прави по дълги изречения, но отново ако има струпване на съгласни , направо ги изяжда, но все пак говори на 3,3г , прави изречения и по 5 думи. Записах го на логопед в център безплатен към министерството на образованието. Момчето на логопед и ерготерапевт, защото Нина и предишната логопедка ми бяха казали ,че има сензорна орална чувствителност. А момичето на психолог , заради напикаването. Отново не ми се дава за домашно , аз чакам всеки път , вчера говорих с логопеда , каза че работи за разширяване на изреченията , вижда се че с детето е работено , видяла е че му харесват карти  и доста от картите ги знае , пита ме , дали имаме вкъщи карти, имаме , за това ги знае някой от тях. И ми каза , че вкъщи не е нужно да се прави нищо , там е достатъчно 2 дни в седмицата по 30 мин и пак попадам в ситуацията ,че не знам какво да ги уча вкъщи и как да ги развивам.  Днес хванах ерготерапевта, каза че не е видял сензорни проблеми за момента. Много било изпълнително послушно детето , аз и казах че вкъщи не е така , игрите са му толкова бесни ,че често ни пребива по невнимание. Каза ,че няма проблем , ще се оправи , тя знае че вкъщи не е същото. И тя не ми даде напътствия. Психолога за момичето , ми каза че ме манипулира, защото той днес взе детето , то тръгна с него , а попринцип реве и не ме пуска , ако трябва да остане с баба си и баща си в стая, каза че това е манипулация , това че не иска да се облича и обува сама , също било манипулация за внимание. Но за напикаването , освен че е от стрес и че мине , като се успокои детето , други напътствия не ми даде. Надявам се ,че просто му трябва повече време и следващата седмица ще ми каже поне някоя малка стъпка, какво да правя.  Силно се надявам да не отбиват номера тия специалисти , защото е безплатно и да не си губя времето. Мисълта ми беше ,че и аз обичам наставления , но не ми се дават, а се водя точно от това ,че колкото повече се работи вкъщи с детето , то толкова по бързо ще навакса, но някой специалисти им трябва побутване , за да дават работа за вкъщи, което е тъпо. И отново съм на етап, в който  не зная на какво да ги уча, взела съм учебниците, по които работят в градината , поне това да не изпускат, като не ходят на градина.
Re ge , Мерудийка или който има инфо , дайте малко напътствия  , ако имате време , какво да учим на 3,3г . Животни , броене , части от тялото, емоции , действия, цветове , плодове , зеленчуци учихме до сега. Момчето само цветовете го затрудняват мноого , цяла година ги учим и той не може да ги запомни . Другите неща МИСЛЯ , че са ги научили, ако ми е правилна преценката. Момичето не млъква , тя се води и доминантния близнак, момчето по малко говори, при него ми е трудно да водим диалог свободен текст, дори примерно , ако го питам какво искаш да обядваш спагети или супа, той не отговаря , на такива въпроси , не може да вземе решение , но сестра му отговаря много често вместо него и мисля ,че от там идва проблема. Също и на въпроси с отворен отговор не отговаря, мисля че от там идва и проблема с диалога ни. Иначе на въпросите по помагалата на градината , отговаря, знае ги . Страхувам се , че ако оставя нещата така и не правя нищо вкъщи ще изостанат пак. По ролевите игри мисля ,че може още да се работи.... Не знам .

Абсолютно сте права, вкъщи трябва да се работи. Децата прекарват основния ресурс от време у дома. Направо е престъпление да не Ви дават насоки за домашна работа. Имайте предвид, че в дневните центрове се работи, НО там специалистите вземат нещо около минималната работна заплата (обикновено е малко повече). Мотивацията често им куца. То не че на добре платените учители не им куца, ама... няма да влизам пак в тази бездънна яма.
Така. Списък на ДОС (примерно учебно заведение, нямам досег с него, просто са добре подредени). Гледаме първа група.
https://yanbibiyan.com/forsp.php?id=185
Вече обясних за активното слушане и обсъждане на приказки. Имена на герои, основни събития, залепяне на героите в последователност на събитията. Не е проблем Вие да сте водеща, детето слуша и попива. Посочвайте им къде да лепят, ако трябва им дръжте ръцете.
С цветовете могат да се правят много неща, освен самото наименуване. Разпределяне на предмети по цвят, големина, форма. Групиране на предмети по брой. Разпределяне на играчки по цвят в кошчета. Разпределяне на топчета (или нещо друго) по цвят в кошнички от същия цвят. Ако има достатъчно разбиране, можете да навигирате с посочване и наставления. Ако детето не може само, дръжте му ръцете и обяснявайте. Инструкциите да са по-кратки и ясни, не се впускайте в дълги обяснения. Децата се объркват и губят нишката на мисълта. "Занеси зелената топка" - посочвате я, подавате я, или я хващате заедно - "в зеления кош." Извършвате действието. "Браво. В зеления кош има една зелена топка."
Децата по принцип обичат песни. Пейте ги заедно. Пляскайте в ръце в ритъм. Слушайте песни за изпълняване на действия. Правете ги заедно. Възрастният е водещ.
https://m.youtube.com/watch?v=seeEM_WDHRA&list=PLTNAGbMuzOm0zUJh … dex=2&pp=iAQB8AUB
Песен за частите на тялото. Възможно е в първите няколко пъти децата само да гледат. Това не е проблем. Хубаво е в един момент да се включат в дейността.
Има магнитни лепенки за разпределяне на предмети по цвят.
В тази възраст вгездяването на форми е подходящо упражнение. На пазара има много варианти. Може да се вгнездяват, може да се нанизват. Не е фокус детето на може да произнесе самостоятелно думата триъгълник, а да може визуално да различи къде трябва да влезе този триъгълник (да не го вкарва в квадрата). С един детски конструктор също могат да се правят много неща - цвят, брой, големина. Всички тези дейности изискват активното водене от възрастен.
Говорещи книжки са подходящи. Свързване на животно със звуците, които издава. Книжки с пъзелчета. "Да намерим място на пиленцето, което казва "пи-пи". Пиленцето е жълто. Пиленцето е по-малко от кокошката." Показваме кокошката. "Ето я кокошката, която казва "кудкудяк". Кокошката е бяла. Кокошката е по-голяма от пиленцето." Показвате ги за сравняване на размера (изграждане на представи за размер). Тази сцена е идеално да премине и под формата на диалог с детето. Вие питате - то отговаря. Но зависи от възможностите.
Показвате картинка на предмет (ябълка) или я казвате на глас, детето трябва да я намери на масичката си. Може да лепите бобчета в рамките на малки кръгчета, координация око-ръка.
Наблягайте върху игровата дейност за учене. В тази възраст това работи най-добре.

Продължавам да настоявам,че добрите психолози не дават съвети и домашни.Те да не са учители? Те трябва да мислят за връзките,които детето изгражда с другите и за значението на неговото поведение. При изоставането в развитието  и наизустяването на някакви неща не е нито развитие на мисленето,нито каквото и да е развитие. Родителят е този,който обича, подкрепя и разбира детето,а учителят е този,който го обучава, а психологът се занимава с психичното развитие ,иначе нещата стават още по-зле.  Никой не си гледа работата. Иначе подобен натиск ,уж за добро,уж помощ от всички страни, изглежда като да дресираш животинка или да се опитваш да си поправиш развалена кола, или като форма на манипулация. Въпреки всички усилия, които се полагат не ми изглежда като любов и грижа, за който и да е човек дали дете, дали -възрастен ,без значение.

Всички са всичко.
На психолозите функциите им далеч не се изчерпват с връзките на детето с другите. Съществуват лични и социални компетенции, които са тясно свръзани. Самото им развитие се навигира основно от ниво "дом". Да, психолозите имат специални техники, които няма как родителите да изучат. Но има достъпни стратегии за работа вкъщи. Възрастен човек, който посещава психолог, също получава съвети за техники, които да прилага. Иначе отивате просто на сладки приказки за 100 лв на час. Основната работа започва след излизането от кабинета. То там е зорът. Нека не си измиваме ръцете от отговорност с другите. Децата са основно при родителите си, те са водещи. Психологът е вид учител, просто не преподава конкретен учебен предмет.
"Родителят е този, който обича, подкрепя и разбира детето. Учителят обучава."
Ролята на родителя далеч не се изчерпва с това. Точно този тип на мислене много ме тревожи в днешното поколение - абдикиране от отговорност към собственото възпитание и развитие на детето и прехвърлянето й на външни хора. Родителят често се самоизключва като част от екипа на детето. Пак се налага да вметна, че едно дете прекарва основния ресурс от време у дома. Не е реалистично да разчитате само на други хора за неговото възпитание, образование, развитие на цялостни житейски умения. Вие сте активна и водеща част от цялостния процес. Вметвам, че не говоря за преподаване на вектори от майката. Това е абсурдно. Но за малките деца би било чиста форма на безхаберие да не се подпомага развитието.
Искрено не разбирам за какво натискане става въпрос във Вашия коментар. Няма спомен да съм съветвала някой да заляга на учебниците с тригодишните си деца. То би било и контрапродуктивно. Затова ги има образователните игри. И идеята не е по 10 часа на ден да се учи и играе, но трябва да се вкарат в ежедневието.
Учителите възпитават, като част от професията, но те не са самосиндикално отговорни за възпитанието на децата. Същото е и с образованието. Учителите полагат основата, у дома тази основа трябва да се отработи. После се стига до ниво самостоятелно отработване от децата.
Коментарът за манипулацията няма да го зачеквам, понеже не виждам логическа мисъл в него.

А Вие дали бихте искали да сте на мястото на това дете, с което "се работи " и никой не разбира истинските му трудности? Или на тези родители,които се  чувстват виновни,че не работят с детето си,защото са безотговорни или постоянно някъде грешат, а то видиш ли е било толкова просто,следваш съвет и  нещата стават съвсем другояче. Или си бил толкова глупав или невеж,че да се сетиш сам след всичко,което са те съветвали близки и далечни,разни гурута в мрежата и дори си чел съвсем научни статии. Дано Вие не сте психолог и съветвам родителите да не търсят такива психолози. Да,психолозите сигурно правят много повече  от това,което писах в предния си коментар,но те заедно с родителите търсят истинските причини,проблеми и начини на решаване, а не съветническо даване на домашни и упражнения като рехабилитаторите за раздвижване на счупен крайник. И това не е включване на родителите в екип, а е наставническо поведение в йерархична структура от типа аз знам, а ти не и затова ще ме слушаш и ще изпълняваш. За подобен род психологическо работене сигурно чат джи пи ти ще върши безплатно и по-добра работа....със съвети....ама се оказва,че хората се привързват и свършват зле...съдейки по информацията от новините. Сигурно и затова е по-добре да си платиш на професионалист.

Мила госпожо, съветите, които дадох, бяха отговор на образователен въпрос и са насочени към хора, които проявява интерес. Нищо не е просто, не знам кога съм го твърдяла. Точно защото е комплексно се търсят специалисти, които да ни помагат. Един специалист няма как да работи "само" с дете на такава възраст, тъй като то все още не е самостоятелна единица. Винаги се работи с цялото семейство, а, когато ходи в учебно заведение, и с другите участници в образователно-възпитателния процес. Нарича се екип (не говоря за допълнителна подкрепа) и не подлежи на субективното Ви мнение. Следването на въпросните наставления и съвети не е магическа пръчка, а подкрепя цялостния процес на развитие. Като специалист от по-тежка категория, няма как да приема Вашето мнение за компетентно. Честно казано, потресена съм.

За мен алогичен и неполезен начин за мислене. И не е в сила дори за нормотипични. При отклонения от нормата пък ако "знанията" не се "подкрепят" у дома  и не излязат, приложени в естествения живот (което е и роля на родителя) то за детето няма особена полза. То може да си рецитира цветове в кабинета, а извън него да не може да отговори на въпрос- какъв цвят е тениската. И в това специалиста не носи вина. Специалистът е свършил каквото трябва и в кабинета детето е перфектно. Но генерализацията на уменията е особена тема в обучението. Ролята на психолога не е толкова тесногръда та да обхваща само онова, което е наречено "връзки". Течения от работата на психолога при деца с отклонения в развитието са примерно е работа със социални истории и  емоционална интелигентност - като тяхната поука и прилагане на практика няма как да стане в кабинета с психолога. А извън него в ежедневни ситуации, които са за детето обучителни. Всичко това се обсъжда с родител, Но едва ли под колаборация с психолога имаме предвид че конкретно този специалист дава домашни подобни на тези, които дава специален педагог примерно. Но "домашни" касаещи неговата сфера на работа дава и родителя му връща обратна връзка.
 
Аз обаче чужди битки за това кое и как е важно в терапевтичната работа с дете с дефицити няма да водя, никого в нищо няма да убеждавам. Очевидно има нещо индивидуално, което  довело до формиране на подобен род виждания и притежателите им са в правото си да ги имат и отстояват. Световната практика е показала друго, но за всяко дете световната практика се свежда до това какво се практикува у дома. А то е според позицията на родителя.

Както казах би било чудесно родители и специалисти да се напаснат според вижданията си за терапия цели начини средства.

В случая под "домашна работа" имах предвид работа, която да се извършва в домашни условия с близките (извън кабинета на психолога). Не в смисъла на домашната работа в училище. Мислех, че е ясно, но може да съм се изразила погрешно.

След поредната консултация с Ерготерапевт, който за съжаление не може да работи с детето поради пълен график и мнението му, че основно логопед трябва да работи с детето и да изкара функционална реч, Ви моля да ми препоръчате такъв за София.

Тя ми даде насоки за Светулките, с които се свързах преди няколко дни, но все още нямам отговор от тях, а детето е на 3г и времето си тече, не искам да го губим. Няма значение от квартала, иначе сме от Западната част.
При нас проблема е отказ от твърда храна, емоционална регулация, с която с много работа вкъщи имаме успех, леки сензорни затруднения и донякъде липса на функционална реч. Извинявам се на специалистите, ако звуча лаишки. Детето говори много разбираемо, но много често не е в контекста на разговора и не можем да водим диалог, от което идват и останалите неща с поведението му. Благодаря!


п.с. ерготерапевт си намерихме, но издирваме нашия логопед, с първия нещата не се получиха, а е време да стартираме ударно, за да можем да изчистим задръжката на детето (изчислена според специалист около 6месеца назад)

До тук сме били при 3ма логопеди , най доволна си оставам от Нина Йорданова, и е единствената , която винаги има отговор на въпросите ми, което много ми помагаше в това как да подходя вкъщи към децата , даваше ми съвети ,как да предизвикам интереса им , когато не искаха да ми обръщат внимание и съветите и бяха много точни. За мен тая жена остава на челно място във всичко , просто съм и много благодарна за всичко , което направи за нас и децата ми нямаше да са това , което са в момента без нея, най вероятно  и мойта психика 🤣. Но преди няколко месеца пратих моя приятелка, детето и беше 2,7г , направи оценка на детето , то не говореше въобще , мисля че само ,,мама,, казваше и то рядко и Нина предложи да започне в Пумпелина , но с Елеонора , като Нина следи всичко изкъсо , често ходеше да наблюдава как се държи детето и даваше съвети на майката. Мойта приятелка отначало имаше резерви към Елеонора , някак не я усещаше , но детето я хареса , 5 месеца по късно детето прави изречения.  Иначе Нина си има минуси , често забравя , хванала е милион дини под мишница и се е налагало да я подсещам за някакви неща , като на мен това не ми е пречело никога и не съм я чакала особено винаги ми е благодарила ,че я подсещам, не се е изнервяла , но се е случвало да ми отговори на въпроси по Вайбър в 23:00 и в 6:00 сутринта , мисля че не спи тая жена . Тук има доста мнения назад за нея , някой лоши , други добри , но аз съм доволна във всички направления ми помогна и за хранене , като хранителен терапевт и за цялостно развитие и реч , като специалист по ранно детско развитие и логопед. Да не говоря ,че на моменти е трябвало да ме успокоява , като психолог , без да го е учила. Защото имаше моменти когато ми беше много трудно , не можех да изградя връзка с децата, не ме искаха и подобни , тогава много напътствия ми е давала. Като ги заведох на невролог , бяха на 1,7г и ми казаха ,че вероятно ще са с дефицит на вниманието , хиперактивност , веднага след това звъннах на Нина , силно разтревожена и тя ме успокои. В крайна сметка , децата ми такъв ,,дефицит на вниманието,, имат ,че на 3г играем с образователни карти по 30 мин, а на помагалата от градината може и повече от час да седим. Та и тогава бях в паника и ме успокои, дори отидох веднага при нея в кабинета. Въпреки , че ми каза по телефона , че на децата им няма нищо , което да не може да се навакса , аз исках на момента да им направи пак цялостна оценка  на близнаците и ме прие , то беше 19ч вечерта , пари ми взе някакви  смешни от сорта на 20 лв яко бях влязла във филма и тя го видя.

Аз няма да обсъждам общите програми и как се върви по тях, защото това може да го разкаже всеки  който има познания и опит.

Встрани от темата  искам да алармирам за две неща.
1 .Всяко усвоено умение трябва да се проверява в различна обстановка и с различен инструктор. това не означава детето да се сложи на друга маса, да се даде същата играчка, да се дава същата инструкция. Това означава че ако детето познава цветовете в кабинет , стая , на маса в структурирана среда, трябва да доразвие това умение и навън. Ако родителят обучава на нещо, трябва да осъзнава на какво учи детето всъщност, ученето може да някаква игра или упражнение.

Давам следния пример. Родителят твърди че детето познава цветовете. Показва ми играчка , и като даде инструкция на детето - покажи ми "червено", детето сочи примерно роклята или панделката, които са червени или при конада "покажи ми жълто" - сочи обувките които са жълти. И така по всички части на играчката. Когато обаче за да проверя дали наистина разпознава цветовете ги съветвам да се  изреже от цветен картон еднакви по форма парчета с различни цветове и да се  даде команда- подай ми жълтото, детето не се справя, макар и да е сочило нещо жълто върху играчката.  Така се случва, защото  е възможно детето всъщност да НЕ СЕ Е обучавало  да разпознава цвят.  Вие сте си мислили че го учите на цвят, но детето е научило че зад думата "червено" стои нещо друго с по-очевиден признак и това е вид/рокля, съответно на командата посочването е роклята на куклата. И за него червено е роклята на тази кукла  - а не цветът й. Ако се провери е възможно да се окаже че "червено" е и някоя друга рокля също. Тогава ако сте навън и го помолите- "посочи ми червено" при усвояване на правилното червено детето ще посочи примерно кола в червен цвят, значи всичко е наред. Ако ли не може да посочи нищо червено а то присъства в обкръжаваща среда, значи детето не разпознава цветовете. Възможно да не е генерализирало погрешното умение за разпознаване на рокля ( дори да е под думата "червено"). За него "червено"  остава само и единствено роклята на куклата у дома. Не цветът й, нито че е просто рокля. Това имам предвид под : да внимавате на какво точно обаучвате детето или обучение на правилно умени и  пренасяне на умения в естествена обстановка и . Това е т.н. обобщение или генерализиране на умението. Ако доразвиете примера ще разберете защо може би в кабинета детето се справя с цветовете но извън кабинета не. Защото в кабинета червено може би е онази чашка на госпожата , капачката, бутона на някаква играчка и др. отговарящи на "покажи ми червено", но не и точно цвета. А правилното е указване на цвета върху някаква предмет ( какъв е предмета е вторично) в околната среда.


2. Умението да се избира, да се взема решение  е от изключителна важност. Зад неумението  стои една много вредна за детето нерешителност. Всъщност,  темата за избора е много интересна. Детето е нерешително защото се страхува да не избере нещо неподходящо за себе си (аверсивно, може да не  му хареса, може да се случи нещо лошо като последствие)  , страхува се да не сгреши. А това го лишава от самостоятелност и от поемане на отговорност, на каквото трябва да бъде обучен всеки човек чрез градация във възпитанието. В приложния поведенчески анализ (АВА) има цели процедури за това как да се научи едно дете да избира.

Отварям една голяма скоба за изборите. Детето трябва да избира в рамките на своите "правомощия" за конкретната възраст и начин на отглеждане в семейството (родителски стил). Коя блузка да облече, коя книжка да му се прочетете, дали да яде супа или спагети. Като подчертавам, че от една страна трябва (наложително е да прави избори а не вие да избирате вместо него или ако избирате това е част от обучението което да му покаже че изборът на другия човек ( по принцип, не майка му),  не винаги може да му се хареса) . Както и че изборът му не трябва да се разпростира върху родителските избори.

Пиша го защото като говорихме за изборите с една майка, аз просто бях пропуснала да й кажа че изборите на детето не се разпростират над изборите и решенията на родителя, защото за мен някак следваше логиката. Която обаче явно не е очевидна. След разговора, майката беше поела инициатива да дава на детето възможност за избори. И след седмица коментираме, а тя ми казва- Аз давам избор дали да се учим на нещо си или да играем, а  детето винаги избира да не се обучаваме. Тук ми просветна че логиката на изборите не е очевидна. Можете да дадете избор на детето с коя задача да започнете ако сте решили че ще го обучавате на 3 неща ( три игри), или с коя игра да се обучавате днес, коя тениска да сложи. Т.е. трябва да избира в рамките на отговорностите и възможностите си.  Но да му дадете да избира дали да се обучава, дали да си пие лекарствата, дали да яде супа или шоколад - това е ваш избор не негов.

Ако е интересно ще потърся протокола за обучение на вземане на решение или избор. Там последователно от очевиден избор между желан и нежелан предмет или действие, полека се преминава към два равнопоставени избора ( два любими или два нелюбими) . Както и в някакъв разумен срок на изчакване, ако детето не може да вземе решение,  го взема родителя и винаги избира по-малко предпочитания от детето избор. Така му показва че изборът на другите не винаги е в негова полза. И е по-добре да не се бави в изчакване.

Що касае явлението "доминиращ близнак" това е един буквално парадокс 22 защото доминиращия е активен и много дърпа напред , защото "работи" над всичко в обкръжението, докато другия обикновено изостава защото е нерешителен и все някой нещо върши вместо него. Освен това сравнението между двамата никога не е от полза на по-изоставащия близнак. Това го натоварва и психически. Ако са норма още може да има леки отклонения (макар че проблемите със сравнението важи и за тези в норма. Ако характерът на пасивния  е взривен, често се получава много противодействие и опортюнистично поведение). Сред тези с дефицит и отклонения - аз поне паралелно активни близнаци не съм виждала. За да се спасят от този парадокс много родители разделят децата в групите в Дг и в класовете е училище (виждала съм го и за нормата. Просто единия близнак почва да "издиша" и тази преса че не е като другия направо го изпива. Затова разделението е много добрът подход) . Също да кажа че при разнополови близнаци  с отклонения в развитието нямам познати,  при които ситуацията да е обратна- момчето да е по-развито и доминиращо, а момичето пасивно. Не знам как го измислила природата това, но някак жената се справя по-успешно с проблемите които има. Винаги момичетата са по-напред и дори имам няколко познати двойки в които момичетата са с изключително обучителни способности, а момчетата, неуверени, изоставащи, психически и  емоционално нестабилни. Те искат специален фокус.


Всичко беше написано напълно понятно за всички ни. Няма повод за притеснение.

_re_ge_ това за доминиращия близнак е много интересно. Важи ли и за породени деца? Питам, защото моите са двама. Единия е на 1г9м, другия на 3г. Малкият дърпа осезаемо по-бързо от брат си, той вече говори с изречения и отговаря и изпълнява всичко, за което го помоля. Големия мълчи, ясно е за трудностите при него, но около нас постоянно валят сравнения. И просто ми е интересно дали и при децата с малка разлика е подобно, защото те нямат много съзнателен живот един без друг, а виждам как малкия буквално е настигнал брат си в много отношения.
Извинявам се, ако се отклонявам от темата!

Това със сравненията ми е болна тема! Не знам каква е тая българска отвратителна  черта.

Ре ге , Нина ми го беше обяснявала това с избора. Представи ми го , като ,, избор с граница,,. Може да избират , само между неща които са уместни и винаги избора е между две неща. За сегашното време , между два пуловера и винаги да питам ,, кой пуловер искаш с мечето или пчелата/червения или синия,, ,а не ,,кое искаш това или това ,, може да избираме между два чифта ботуши , две купи в коя да слагаме храна, две книжки , искаш да играем в хола или детската, да спиш с мечето или зайчето, коя игра ще играем с плюшена играчка  или  количка. Или кое ще прибереш първо количките или плюшените играчки. Общо взето неща ,които за нас не са от значение и не нарушават дейностите  през деня.

А това ,че винаги момичето е по напред е много интересно, сега като го каза  започнах да мисля и при мойте познати с близнаци е така . При някой е много зле положението и момчето е много назад .

Re-ge, на мен ми е интересно, би ли потърсила за протокола за обучение на вземане на решение или избор?