Трудно проговаряне - тема 27

Никога не позволявам нещо , което съм отказала преди това. Не е това причината на 100%.
Но баба им се случва да го прави , тя ми помага от месец и нещо и постоянно се караме за това.  Иначе като цяло децата не са тръшкащи се. Може да реагират остро в рамките на 30 сек и им минава , сега вече явно не е така с това 3 часово реване. Напоследък баба им иска да ме съсипе , постоянно като ревнат им дава това което искат , научи ги да спят с нея , те си заспиваха самостоятелно , сами в стая и едното го научи да го храни . Това за един месец. Другия месец няма да ми помага вече , а на мен ще ми идва да се гръмна сигурно.

Определено неприятна ситуация. Общо казано, за деца до 5г. - максимум до час на ден.
Аз лично не съм поддръжник на тоталното спиране на екрани. Но трябва да е с ясни граници и правила, които да се спазват от всички лица, полагащи грижи за детето. Ако то получава разнопосочна инфорамия от възрастните, настъпват обърквания в психиката и възприемането му спрямо самите обгрижващи.
Сега погледнах последния Ви коментар. Това разминаване във възпитателните модели между Вас и баба им е сериозен проблем. Може би тя не го осъзнава, но така вреди на децата. Дано да се коригира.

Няма вариант да се коригира, водя борби с нея , които не печеля , тя се крие и пак го прави това , което иска. Децата я командват нея , не тя тях , всеки път я питам , ,,кой е възрастния,,. Давам пример , излиза на разходка с тях и не се прибират до 15ч, децата не са обядвали ,не са яли от 7,8 часа ,не са спали на обяд , питам я ,, защо,, и тя ми казва ,че децата не искали да се прибират
В такива случаи си казвам ,че по добре напълно сама да си се справям с децата, да , трудно ми е , защото съм 4 години вкъщи , нямам никакви контакти с възрастни вече (буквално ми е трудно да разговарям с хората вече) , но поне децата са спокойни и ме слушат.
Сега имаме друг проблем , може би ще можете да ми дадете съвет , въпреки че не е за говор , а за умение.
Момичето ми си свали памперса пролетта , напълно сама, буквално. Аз бях с гипсиран крак в тоя период и въобще не ми се занимаваше , а и нямаше как с патерици да бърша напишкано и да я  мия, та въобще не беше момента според мен (поне така мислех в началото)  . Ставаше сутрин , сваляше си памперса , напълно самоинициативно , и сядаше на гърне , само веднъж се напишка , през останало време си сядаше и пишкаше на гърне , много лесно стана , без да я подсещам кога да сяда , без нищо.  Бързо се научи да си казва и на вън когато сме, вкъщи директно си ходеше на гърнето, сдържаше се по няколко часа на вън без проблем .
(Сега не завиждайте , с близнака и нямах тоя късмет ) . Не е ходила на градина до сега , на 3,3г .  Края на септември я заведох 3 пъти на балет, казваше че много и харесва , но първата нощ сънува кошмари крещеше ,,каките ме щипят , каките ме хапят,, . В същия период и майка ми (въпросната баба ) започна да идва да помага и брат и си сцепи устата и трябваше да го лепят. След това един ден се наака малко , бяхме навън и нямах резервни дрехи. Прибрахме се бързо , но докато се приберем се подсече , и следващите 2 дни я болеше като пишка и започна да се напикава. Вече месец и половина се напикава и нааква. Няма медицински проблем , изследвахме няколко пъти , ходихме на прегледи, нищо няма, а буквално в някой дни се напикава по 12 пъти за 8 часа, не пие много вода , не знам от къде идва толкова много урина . Правихме физиотерапия за стягане на тазовото дъно, с която се убедих ,че проблема е психологичен , не медицински. Първия ден на физиотерапията , служителката се държа ужасно и детето се сцепи да се напикава през 10-15 мин, напикаваше се и докато спи и се събуждаше с писъци. Попринцип като спи не се напикава , само в будно състояние.  И така месец и половина тя се напикава всеки ден , ака в гащите, някой дни по над 10 пъти , други дни по 4,5 пъти , но всеки ден . Днес направих консултация с психолог , той потвърди ,че е от стрес напикаването , каза че е болестно залепена за мен . Общо взето не получих съвети , каза че ще отмине , като детето се успокои. Времето беше недостатъчно и само аз говорих , утре имаме още една консултация, но той каза че иска детето да влезе без мен . Не ми даде напътствия , какво да правя , какво да и говоря. Ако говоря за напикаването на детето , тя буквално се прави , че не чува.  Вчера и педиатърката се опита да говори с нея , детето пак се направи че не я чува. Като педиатърката я тества дали чува, като я пита ,,обичаш ли шоколад,, и детето веднага скочи да и обясня колко обича шоколад. Просто по темата с напикаването се прави , че не чува.  Мъчих многократно през игри да говоря с нея за това , но тя сменя темата. Акото също започна да стиска и  ходи на няколко дни , веднъж. 
Моля , ако някой е минал през нещо подобно или чел по темата ,  да даде съвети. Вече ми е много стресиращо това , като излезем все се чудя къде да я преоблека , ако се изпусне , вече си е студено. На вън все съм в очакаване , че ще се опикае . Не ми се иска да слагам памперс , вече е голяма и ме е страх ,че ще и хареса и няма да има сваляне после.

Според мен върнете памперса. Плюс работа с психолог. Предполагам сте спрели балета, след като детето плаче, че там го стискат и щипят.

Да, само 3 пъти ходи и спряхме, но не мисля, че е имало ситуация там, по скоро се е стресирала от многото деца, въпреки че е контактна, все пак не е ходила на градина. През деня не изглеждаше стресирана, а точно обратно, преповдигната и много се кефеше, разказваше на всички за балета, сега като минем покрай танцовата школа, иска да се качи винаги. Треньорката се скара единия ден на едно дете, аз слушах пред вратата, не беше по мойто дете, но тя после ми каза, че на нея се карала, защото не слушала, но другия път ще слуша повече, това ми каза. Явно така го е приела, но не е точно така, на друго дете се караше .

Това е неприятен казус. Не съм изследвала детето, но на първо четене прилича на стресова реакция. Това не е изобщо нетипично за малки деца. Съветът ми е да не връщате памперса. Практиката с махане на памперси късно, води до забавяне в цялостното развитие. И няма да помогне за преодоляване на стреса, само ще създаде зона на комфорт, което ще замаскира проблема и може да го задълбочи. На принципа на компенсаторните механизми, може да вземате портативно гърненце с Вас, когато излизате, за да продължава да се отработва навикът. На 3 г.в. това все още е умение е процес на развитие. Добре е да не й се карате за тези "изпускания", тъй като това би увеличило стреса и може да отключи невротично разстройство. Проявявайте разбиране, бъдете емоционална опора, казвайте й, ще й помогнете и че не е нещо страшно, кажете й да обръща внимание и да Ви сигнализира при първи признаци на нужда. Можете да си измислите някоя играчка, която "забравя" да ходи до тоалетната и дъщеря Ви да я учи какво трябва да прави. Може да вкарате система с награди за успешно използване на гърненце. Можете да измислите песен и танц за ходенето до тоалетна, което да вкара забавен елемент за детето. Казахте, че сте правили изследния за уринарни инфекции, свръхактивен пикочен мехур и диабет, значи вероятно остава психологическия фактор. Няма магическа пръчка. Проблемът ще се преодолее, но бъдете подготвена, че ще отнеме време. Има и билкови сиропчета за успокояване, ако се констатира необходимост.
Не мога да кажа нищо относно болезнена привързаност към майката, но е възможно. Проблем, който отбелязвам ментално, е, че детето на тази възраст не ходи на градина. Колкото по-късно се пусне дете на градина, толкова по-трудно се адаптира и стресът от раздялата с основния обгрижващ е по-голям. Най-добри резултати има при пускане на детето в заведение от 2г.
Ако на уроците по балет няма реални стресови ситуации (някаква форма на тормоз или лошо отношение), няма необходимост и полза да се спира. "Клякането" пред малките проблеми ( пак подчертавам, ако няма пряк и реален стресор) създава едни зони на комфорт, които се пренасят и в по-късните етапи на живота, а там вече много трудно се преодоляват. Спортът учи децата на ред и дисциплина, освен всичко останало, а, доколкото разбирам, на нея й харесва.
Чудесно е, че сте се насочили към работа с психолог. Специалистите в работа с деца имат инструментариум, с който да въздействат. Това, което ме смущава, е че не са Ви дали съвети как да процедирате. Ако това не се промени, бих препоръчала смяна на психолога.

Благодаря много
проблемът с детската градина е здравословен, просто не мога да ги закрепя здрави за да ги пусна . Целта ми е една седмица здрави за да ги пусна на градина , но  няма такава ... С постоянни кашлици и сополи са и едновременно карат всеки чревен вирус. Миналата есен ги пробвах на ясла , ходиха 2 дни и половина , и 95 дни бяха болни без прекъсване , УнГ ме посъветва да ги спра и да пробвам пак пролетта , според него беше трета сливица. Междувременно децата имаха ужасни поведенчески проблеми след яслата, регрес на всички ежедневни  дейности и хранене , тревожност , много дълго продължи и от там тръгна ,,болестното залепяне,, за мен , дълго е , но на кратко е това. Пролетта тъкмо щях да ги пускам на ясла , попитах лелите мога ли да ги заведа в двора на яслата, за да поиграят , защото още ревяха само като минавахме покрай оградата на градината. Заведох ги поиграха си , но прозореца на наща група беше отворен , лелята крещя 40 мин на дете в истерия, накрая го заплаши че ако не млъкне ще го затвори само , след това че ако не яде майка му няма да дойде да го вземе. Звъннах и , и я спрях , но слушах 40 мин крещене. Пуснах жалби , отписах си децата , но след случая те се разболяха на следващия ден , отново 3 месечно боледуване , антибиотик след антибиотик , орбазон , оказа се астма накрая. Дойде лятото и реших,че няма да ги пускам в друга градина сборна група , изчаках месец и половина (бяха здрави, което не случва никога)  и те пак се разболяха. В постоянна въртележка сме. В последните 90 дни , имат макс 20 здрави и то по няма седмица. Целта ми беше да се задържат цяла седмица здрави, за да ги пусна на градина , но тази цел не я стигат. Този път педиатърката е много против да ги пускам на градина, направо все едно има мисия да ме отказва да ги пускам , всеки път ми чете лекции. Но съм решила , задържа ли ги малко здрави да ги пусна , но сега не знам с напикаването пък как ще стане , да не вземе да и сложат памперс там и след като е провокирано от стрес , кога аджеба е моментът да ги пусна ( с психолога ще го обсъждаме) . Отделно ходим по други здравословни причини в София ( на 3:30ч път) на ендокринолог за момичето , и кардиолог за момчето и пулмолог за двамата. Буквално постоянно се налага да пътуваме за някакви прегледи, щом са здрави - пътуваме  и се връщат болни естествено.

Ох, миличките. Пробвали ли сте консултация с имунолог? Педиатърът не им ли изписа нещо за подсилване на имунитета?  При мен има много майки, който се допират до хомеопатия. И там има изненадващи резултати.

Добрите психолози не дават съвети и не се подвизават по тик ток и прочие да леят акъл. За всеки проблем се иска време и със сигурност не става магически с едно или две посещения. 
По повод на коментарите за детските градини и комисиите, струва ми се цялата дискусия доста оплетена...как било по закон,какво искали учителите,какви часове си набавяли...Всеки,който иска може да си потърси психолог на частно и да провери как се развива детето му. Ако се открие проблем,едва ли работата с ресурсен център може да е достатъчна. Твърде е възможно специалистите по детските градини  и ресурсните центрове да нямат достатъчно време да работят системно,може също да не са достатъчно мотивирани. Ако обаче нещата се потвърдят,едно е сигурно и то е че трябва да се работи с човек,на който родителите имат доверие. А госпожата , която повдига темата, определено няма доверие, нито на учителката ,нито на човекът,който  е написал оценката. Или поне аз така го разбрах.

Само имунолог не сме пробвали. Все отлагам ,,да видим какво ще каже УНГ , пулмолог, алерголог и така и не стигаме до имунолог.
Имуностимулантите , имам чувството че са изпили всички на пазара + хомеопатия , нищо не става, нищо не действа. Тв боледуват от 3 месечни непрекъснато, все се надявам ,че в един момент ще изградят имунитет и просто ще им минава по леко и по бързо.  Дано!  Благодаря много за съветите!

От опита ми с по-големият ми син,няма смисъл да давате на децата имуностимуланти.
Докато не изградят имунитет,ще сте болни често.
Има дечица,Кито боледуват песто и тежко,друго пък изкарват същите вируси с леко сополче.
И ние бяхме обиколили най-добрите специалисти в града ,но ефект Нула
Всеки си изписва това,с което работи,но без резултат.
Единствено,което в последствие сама прецених и започнах да давам и имаше ефект беше Сироп от бъз.
Желая ви спокойствие!

Добрите психилози дават наставления при работа с конкретен казус, тъй като техниките трябва да се отработват и в домашни условия. Няма как да работиш със семейство и да не знаеш какъв съвет да им дадеш. С един час на седмица работа, резултат трудно ще има. И, да, става бавно, това го написах. Трябва търпение и разбиране.
Относно постъпването в ясла и ДГ - коментарът ми беше чисто на ниво психологическо развитие, не сформиране на групи. Часовете на учителите изобщо не са фактор. Има деца, при които имунитет се изгражда по-трудно, затова препоръчах имунолог. Добавките имат лимитирано действие, така е, но някои работят.

Минавам да споделя,че оценката от РЦ мина- пълна пародия, на хартия, тестване нямаше освен да го питат на колко години и как се казва. Общо взето мен разпитваха и да им  да бях казала,че  ходи на ръце от бебе щяха да го впишат сигурно. Нито се водеха по теста ,който коментираме преди няколко  страници, никаква конкретика.   Дано поне има ползa от цялата история .

Съжалявам. Звучи като отбий номер. Не би трябвало да е така.

А какво би било от полза според вас?


Нека отбележим че това важи за всякакви терапии, не само за работа с психолог. И за специален педагог един път седмично за 30-40 минути не става. И за ерготерапевт. И за кинезитерапевт.. логопед


И така тук изпадаме в следния казус.

Много често специалистите казват- родителя не се интересува. Мисли си, че е като да води детето примерно на танци. Един или да  пъти седмично за по 30-40 минути работа в кабинет и достатъчно. У дома детето си "почива" Всъщност се пропилява ценното време. Понякога родителите не желаят дори да им се каже какво са правили на терапевтичен сеанс, пък камо ли да решат, че у дома ще правят нещо по проблема. Познавам специалисти, които примерно казват че НЕ започват да работят с дете  ако родителя не вземе обезателство да участва, да работят у дома да правят домашни, да съобщават какво са "видели" у детето в резултат на работа- положително, отрицателно. На мен самата са ми казвали родители, които се опитвам да консултирам - но защо да чета  този материал, не може ли с две думи да ми го обясниш (примерно по проблема за сензорната дезинтеграция или по АВА - което не става с две думи)

Често се случва и обратното. Родителя води детето, тръпне специалиста да му каже нещо, да сподели, да посъветва, да даде насоки за работа, да даде домашно. Специалиста вади детето от кабинета, взема парите. Взема някакви пари и ако детето е било болно и е пропуснало неволно час. Времето си минава, никакъв прогрес няма. Дори минимален. Иначе специалиста твърди че в кабинета детето е перфектно, ама извън него е трагедия.

Не знам как да се случи добрите  специалисти да попаднат на заинтересовани родители. Защото един час при специалист се отработва още 3-4 часа у дома. Не точно на един ден. Тогава системата за терапия е функционално пълна. С детето се работи и в кабинет и в полеви условия ( генераилизиране на уменията). Всички комуникират, обменят информация, обсъждат проблеми , коментират напредък, предлагат решения. Детето прогресира. Може с малко , може с много, според възможностите. но рядко стои на място.