Трудно проговаряне - тема 27

Специалистите по детско развитие следим не толкова дали е проходило детето до 18 месеца, което е горна граница по принцип, прохождането късно ако е единствен маркер не е значителен, но червената лампа ще ми светне на мен лично сериозно , ако не е пълзяло детето. Масово идват при мен родители и казват-той, тя много рано проходи и като попитам пълзял ли е, клатят глава и казват, че направо е проходило детето. Работя с деца с невроразвитийни проблеми. Това е основен маркер, не толкова прохождането

Да вметна че прохождането може да случи и по-късно (при все детето да е нормотипично) , наистина в периода между 12 и 18 месеца, но е важно да се оценяват всички развитийни маркери.  Не само конкретно прохождането. Т. Е кога детето е седнало, кога е станало стабилно на крачета, кога успява да стои с опора или без, лазене, пълзене и др. Има деца които наистина прохождат с леко закъснение покривайки всичко друго като показатели и аз лично го отдавам на темперамент или родителска фактор. Но истина е, че повечето деца с  закъснява що прохождане, имат закъснение и в други показатели на физическо развитие (и не само) и малко са родителите които имат познанията  да ги забележат. За съжаление са малко и педиатрите, които обръщат внимание не само на покритите показатели на физическо развитие, но и на качеството на  усвояване на двигателните шаблони.

Ранното прохождане без пълзене може да е резултат и от малко по - жив темперамент. Както и да се случи  при носители на състояние ДВХА. В чист вид, като първично нарушение, този факт го подчертавам. Пиша от личен опит. Дъщеря ми проходи на 10 месеца и половина без да пълзи. Тя е носител на ДВХА като първично нарушение. Вторично при нея е СНУ ( дислексия). Същото се случи и наши близки, синът им проходи на същата възраст, без пълзене, защото имаше породен по-голям брат, който му беше голям катализатор. С това искам да кажа, че не можем да извадим някой факт от общата картина и по него да отсъждаме. Съществуват и много малки специфични малки фактори около всяко конкретно дете.

Абсолютно всичко което което пишат и Ре-Ге и Черешотото цвете си е право с целта.  Просто вчера се афектирах от грубия тон и не ми се обясняваше повече. Има и други начини човек да изрази несъгласието си според мен. Нещата са много по-комплекси и не могат да се обобщят до това дали детето е проходило до годинка или не.  Ако детето си прави моторното развитие, по схема, обръщане, лазене по корем, изправяне в поза за пълзене, пълзене, самостоятелно сядане от пълзене, изправяне, подене по мебелите но първите самостоятечни крачки ги направи преди 18 месеца си е моторно съвсем в рамките на нормалното. Съвсем отделен е въплоса дали има други сензорни, или други проблеми. Аз това не съм го и коментирала понеже не съм добре запозната. Като се натрупат вече "червени лампи" на няколко места е съвсем друго нещо и си струва да се потърси специалисти.
За съжаление наистина педиатрите рядко обръщат внимание на ранни признаци на в забавяне на развитието. Но пък и излишна паника и от прекалено влязли във "своя тунел"специалисти не виждам да е много полезна.
Този дето обяснил на майката, че детето и прекалено привързано и той сигурно си има свойте причине за смята че е прав. Ама не е чел или интерпретирал Пиажет май правилно.

Само че госпожата не е груба и некомпетентна, а е права. Педиатричната норма е до 1г и 6мес,но психологичната е до 1г и 2 мес. Лекарят отговаря за физическото развитие,но това не е равно на психическото здраво развитие. Психическото изоставане не е винаги свързано с нервната система. Продължавам да настоявам,че оценка се прави първо от клиничен психолог преди да се търси детски психолог,логопед и ерготерапевт. Също така логопед за говорни проблеми при дете никога не е достатъчен- нито при късно проговаряне, нито при заекване. Ако не се работи с психолог, резултати кой знае какви няма да има. Друга грешка е чакането детето да стане на 3 години и тогава,ако не го израсте,ще почне да се прави нещо,да се търсят специалисти. Често срещано е също да се правят странни приравнявания на недоносените деца с месеци назад по отношение на психичното развитие така ,както измерват наддаването на килограми. Ако тези неща са истина, защо ли тогава УНИЦЕФ прави програма за ранна детска интервенция( от 0 до 3г). Всяко протакане е за сметка на детето и след навършване на 3 години много неща са необратими.

Аз съм съгласна за ранната интервенция .Всички доктори и логопеди ми казваха да чакам до 3г ами не чаках и се оказа доста нужно да ходи на логопед за български и въобще за говорене .Все още не говари с чужси хора сама с нас родителите двуезична като клони повече към холандски.
В същото време в Нидерландия правят скрининги на децата доста по рано от България разбрах и се почва никой не чака до 3г това е солидна възраст тепърва да се почне.По света чета че също никой не чакя до 3г явно пак БГ изоставя във важни неща.Но да отбележа че в Нидерландия яслите и градините са сямо част от министерството на образованието не на здравето както е у нас...Тук са се превърнали в мед.сестри навсякъде и клиника вместо ясла с педагози това е голям минус за децата

Hellokitty1993, мутизъм се нарича състоянието на на вашето дете, и да има нужда от психолог. Сега дали детски дали, клиничен не съм съвсем сигурна.
Пожеже мой пост е цитиран явно смятате, че съм в " изоставащата от  останалия свят България", обаче не съм.
Живея в Германия, а тук не просто ще изчакат до 3 годишна възраст ами ще ми се изсмеят на желанието да пращам почти бебе все още на клиничен психолог.

Синът ми е на 3г. и 3м. и почти не говори в градината, но не знам как да разбера дали е мутизъм или срамежливост. Изглеждат ми доста близки признаците. Отделно той като цяло има закъснение с развитието на говора и мислех , че е заради това.
На консултацията със логопед и ерготерапевт трябваше да седне на детско столче с логопеда, а аз говорех малко по-далече от него с ерготерапевта. Той започна да се притеснява и да ме вика и трябваше да се преместим до него, за да е спокоен и да започне да изпълнява това, което искат от него. Като го питаха нещо, първо поглеждаше към мен за одобрение или чакаше аз да кажа. Иначе се стараеше да изпълнява каквото му кажат и се справяше добре. Като се поотпусна започна да отговаря. Затова казаха, че е прекалено привързан и аз трябва да работя върху това да стане по-самостоятелен и по-смел. Но не знам как точно, често го оставам при баба и дядо и няма проблем, с мъжът ми също излизат само двамата.

Това не начин да се стимулира именно самостоятелността, за която става въпрос в препоръката.
Под самостоятелен се няма предвид детето да изкара време без вас. А напротив, дори когато сте заедно да го стимулирате  да върши повече неща самостоятелно ( по самообслужването си и не само) , а не вие да вършите всичко вместо него или да го правите заедно.  Това е "зависимостта", която са имали предвид съветващите.

Що касае Елективният Мутизъм , то детето със сигурност няма такъв. При Елективен Мутизъм  детето се развива езиково-говорно напълно в норма , но е избирателно къде/с кого да говори. С родители и близки говори без проблеми и дори е словоохотливо ( тип компенсация). Разбирането му на речта също не страда, нито експресията. Страда социализацията, заради избирателността в комуникирането. При вас най-вероятно има проблеми и в разбиране и в говорене , за да се държи като "срамежливо" детето. Но то не е точно срамежливо. то има проблеми вероятно да разбира какво му се казва, както и да построява свободно отговор.. Защо е така -  не бих могла да предположа.

Това което забелязах според възрастта (3 години и почти три месеца)  е че детето родено в края на календарната  година и ако има някакво забавяне в развитието допълнително ( а и е родено недоносено), това определено го поставя в лоша светлина на фона на връстниците. които са и без това по-големи от него. А на тази възраст знаем как се различава дете родено пролетта от дете родено края на есента.


С това не мога да съглася и имам защо. Лично, като родител. А и като специалист от едно известно време. Невропластичността на мозъка не се "затваря" на 3 години. Дори не се затваря на 7. Според последни изследвания не се затваря до много късна възраст  и човек може да да продължава да се развива, обучава, усвоява. Особено ако узрява по-бавно.  Верно че по-рано е по-добре, но и по-късно не поставя върху детето кръст на "бракувано". При все положени усилия, то може и да не компенсира много неща/всичко, не защото не е на подходяща възраст, а защото няма капацитет. Апелирам към четене с разбиране, с това не искам да кажа че всички трябва да бездействаме до 6г. в очакване да ни споходи чудо, понеже всичко е поправимо. Да кажем така- колко по-рано,  толкова по-лесно, бързо и ефективно могат да се случат нещата.

Исках да разкажа един пример с едно момче, пораснало в гората и това е истински случай. Но не мога да намеря данни за него. Обсъждахме го в университета, като пример. След като е намерено е  било обект на "експеримент"  дали може да навакса. Момчето е било намерено вече в тийнейджърска възраст, а загубено/избягало като по-малко дете. В резултат на "рехабилитация", то добива известна самостоятелност, но никога не постига нормата за връстниците си. Учените остават в съмнение дали това е провален експеримент или просто детето по принцип е било с някакво развитийно отклонение, за да може да изкара толкова години в гора, без да търси комуникация с хора.
Намерих статия за "момчето от Аверон"
https://iskamdaznam.com/zhertva-na-domashno-nasilie-ili-divo-det … viktor-ot-averon/

https://www.who.int/tools/child-growth-standards/standards/motor … opment-milestones

Последните стандарти, които са сравнени с медицински извадки за норми и отклонения и стандартизирани с количествени и качествени проучвания, по които ние, като специалисти работещи с деца, се водим.



средната линия е златният стандарт, т.е там попада златната норма , 18м е горна граница, което виждаме че реално е по далеч от годинката, отколкото 8м -долна граница. Т.е 1 година е по-скоро ранно прохождане, медианата е 12, те там попадат най -много от извадката чисто статистически се приема за средна норма, останалото са крани граници на нормотипичната извадка, за тези , които са си учили в часовете по статистика, които са задължителни за такива, като нас, които работят освен с хора, с норми и данни. Това, че дадено дете попада в долна или горна граница, не следва обаче да се обявява като маркер и да се хвърлят родителите в паника, следва да се натрупат такива маркери и аз бих сложила детето под наблюдение, а не да се хвърля в паника родители и всички останали. Само по това, детето е в норма, освен ако няма други фактори, дори не знам защо се обсъжжда в тази група, като има къде къде по значителни неща в тази възраст - например как и с какво играе, как взаимодейства с други хора, споделя ли играчки и интереси с другите, поддържа ли очен контакт, следи ли обекти, хора, отговаря ли на въпроси , дори и с посочване и т.н....

Според мен трябва да се обсъжда, защото родителите имат нуждата да осъзнаят, че има някаква цялостна картина на развитие и макар  едно да е примерно напред , а друго назад, няма как да обръщат внимание на едни фактори , а да неглижират други  ( груб примерно детето е на 5 г. и чете,  но е на памперс. Родителят не вижда в това нищо обезпокоително) . Ненапразно всяка диагностика започва от едни и същи класически въпроси и те обезателно съдържат физическото развитие.

На един от изпитите си се провалих на един от въпросите от детско развитие, защото не можах да отговоря правилно на "какво е най-важното в развитието на детето на възраст до 3 години". Бяха дадени няколко варианта. Аз бях толкова "фокусирана" върху "патологията" че въобще не обърнах внимание на правилния отговор. А той беше  "физическото развитие" . Останалите варианти съдържаха езиково-говорно, емоционално, социално... Най-важното не означава единствено и все пак именно то е най-важно. Тогава ми беше казано съвсем справедливо, че за да познавам патология трябва да съм наясно с нормата. Така, че  трябва да се обсъждат и тези неща. Както Венел справедливо отбеляза (макар и "бодливо"), родителите често разглеждат развитието на детето "на парче". Трябва да се помни, че развитието на детето е като стълба.  Стъпала не могат да се "прекачат". Ненапразно за стимулация на развитието  на дете с дефицити може да се прилага невроразвитийна гимнастика, сеанси по  психомоторна интеграция и т.н.

Реге, много ми е полезна тази тема и твоите постове, макар че моите деца са вече по - големи. И живо ме вълнува как може да се помогне на по - големи деца с дефицити, които системата не отчита като дефицити, а по - скоро като всякакви други неща. (възпитание, характер, капацитет) И как може да се обследват или да се помогне на по - големи деца, какво да се обследва и от кого, за да се разбере на каква основа са дефицитите и може ли да се помогне.

Здравейте,  честит празник!

Включвам се да благодаря и аз на всички, които споделят толкова полезна информация.

По назад една дама беше питала дали логопед или ерготерапевт биха били по -подходящи за стимулиране на проговарянето. При моето дете което до 3 не говореше повече от отделни думи, истинската промяна дойде с включването на ерготерапията, като се регулира тялото и балансът , детето просто се отключи и буквално проговори за няколко седмици/ посещаваше логопед от 6 месеца към този момент/. Не си представяйте, че рецитира стихотворения, със съгурност има изоставане спрямо връстниците си, но вече може съвсем нормален и смислен разговор да се води с него от прости изречения.

Аз исках да ви питам за съвет, т.к. в детската градина го одобриха за допълнителна подкрепа заради забавянето в проговарянето и лека форма на СИД, от около два месеца започнаха занятия, но реално в момента няма никакъв смисъл от тях, защото  всички часове са следобед, а детето все още не спи добре в градината по ред причини, т.е. ако  успее да издържи да мижи там на обяд е толкова скапан следобед,че само мига и дефакто, ако има някакви занятия/ които всяка седмица са в различни дни и не могат да ми дадат някакъв график/  са абсолютно отбиване на  номера, т.к. детето е изключително уморено . В тези дни когато го взема и не е спал вкъщи става- ад ,всеки който знае как изглежда сензорно претоварено дете , което не е спало- плаче, тръшка се, тотално неконтролирум   е и до вечерта все едно не функционира. Това се отрази и нощния  сън  и там също става много тежко. Опитах се да говоря със специалистите и да помоля тези занятия  да бъдат сутрин, т.к. иначе е безмислено, но ми казаха,че техните графици не позволяват и не биха се съобразили,че детето има реална нужда, а не е просто наш каприз, за да го взимаме  по-рано следобед.

В такъв случай аз не виждам смисъл от тази допълнителна подкрепа, който е запознат, може ли съвет как да процедирам, четох наредбата за приобщаващото образование, но няма нищо конкретно за организация на самата дейност и честота на посещенията. Отделно със сигурност на взимат часовете на седмица, които се полагат , т.к. всяка седмица идват в различни дни и  не идват не мога да ги проследя.

mexicana_, детето ви е на допълнителна подкрепа (т.е. ресурсно подпомагане), а не обща подкрепа, нали? Всъщност и за двете трябва предварително изготвен от специалистите график и утвърден от директора на училището/ДГ или РЦПППО (само за допълнителна подкрепа), няма как часовете да се вземат кой, когато му скимне. Съответно специалистите трябва да запознаят родителите с графика. Броят на часовете зависи от нивото на интензивност на допълнителната подкрепа — ниска, средна или висока интензивност. Фигурират в картата за функционална оценка (мисля, че така се казваше), която родителят подписва. Не го приемай като критика, винаги си искай копие на документите, ако не е възможно, прочети внимателно какво подписваш. Желая ти успех!

Нека и Реге да каже,но смятам,че всяко обследване започва от клиничен психолог. Ако е необходимо,той ще насочи нататък.

Eli1907, да точно така, на ресурсно подпомагане със средна интензивност е. В плана, който се одобри и подписа има брой часове/ но не са упоменати дали са  учебни или астронномически/, но реално проблемът в случая е че те ни  ограничават да са само следобед и няма   график в определени дни, което за детето просто не работи или въобще не ги провеждат, ако се налага да го взимаме, защото понякога  учителките ни звънят, че е "тревожен" и нямало смисъл да го мъчат да седи до следобед при положение,че не издържа. Ще проведем разговор с директора, просто исках да знам каква е практиката и ако някой се се е сблъсквал с подобна ситуация.