Понеже се обърна специфично внимание около професионалния ми живот, ще си позволя да хвърля допълнително светлина по темата.
Не съм психолог или социолен работник. Работата ми с уязвими групи е или като доброволец, или в позицията ми на копирайтър в социално предприятие. Почти всекидневно имам контакт с възрастни /да се разбира - пълнолетни/ хора с ментални затруднения или хора със слухов дефицит - ние сме по-близко до "колеги", отколкото взаимотношенията между "даващ грижата" и "получаващ грижата". И - както споделих - работата ми с тях ме вдъхновява и зарежда.
Относно връзките - в романтичен план ми липсва емоционална интилегинетност и увереност. Имала съм две "сериозни" връзки с противоположни по характер типове. Но и в двата случая съм се затруднявала да изградя близост, пълно доверие и т.н. Знам, че тези неща идват с времето, но аз с почти всички - да не кажа с всички - се страхувам да комуникирам конфликтни ситуации и т.н.
Знам, че в момента аз нося отговорност за своите избори и за живота, който водя. Не искам да бъда в ролята на жертва - именно заради това искам да "узрея", но някои неща не успявам да преглътна.