Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият I модул на НВО успешно - 2

Нивото на българския език спадна драстично последните 30-35 години, речниковият запас на българите - също. Причините са комплексни като започнем от стила на изразяване, който навлезе и в журналистиката в началото на деветдесетте, защото "чичо на село няма да разбере", минем през говорителите по телевизията, артистите, които не говорят правилен български, нямат добра артикулация, та стигнем до клиповете, които гледат масово с ужасния неправилен изговор, осакатяване на думите, неправилни ударения, говорни дефекти на пишман артистите, граматически грешки. Борбата е неравна. Дори и да говори правилно родителят у дома, когато ежедневно детето е в среда, в която на никого не му пука "все тая, брат" и това, което гледат. Как да четат книги, когато речникът на българчетата е 2000 думи, а нивото им на владеене на езика едва ли покрива повече от А2?
Как да разказват, когато освен беден речник нямат достатъчно часове за писмени упражнения? Кой да ги научи да разказват, когато устни изпитвания почти няма вече?
Тест по математика, тест по БЕЛ, тест по история, по география... 70% не се борят за оценки и знания, играят на тото, стигат им 30% за тройката.

Щом са толкова зле с общата култура как си вземат сертификата накрая? Просто има деца и деца. Това важи и за родния език - някои го владеят, други не. Въпрос на мотивация и ценности основно. Е, и на програма, която вместо да наблегне на правопис и граматика иска да се знае какво е синекдоха, ямб и дактилна стъпка.

Някакво недоразбиране се получава в комуникацията, затова ще обобщя моето мнение. Не ангажирам никого с него.
1. Сертификатите за език  имат нива и горните нива не включват само разговорна реч, а и много повече. Затова и не всички, които се готвят за такъв, вземат  висок сертификат. А повечето деца мислят, че разговорният език и базовият писмен са достатъчни. Ненапразно, в горните нива се говори за фразологизми, богатство на речник, богатство на теми.
2. Всички ученици учат английски от първи - втори клас, но не е ли по- добре да се засили интереса към българския език и да се вдигне средното ниво на езикова култура. За чужд език има време.
3. Желателно е да се повдигне и общата култура на младото поколение, защото нещата са взаимосвързани. А затова трябват усилия от страна на образователните институции, семействата, обществото.
4. Не говоря за всички деца, но масата са с ниска езикова и обща култура и именно НВО-тата го изявяват. Може изисквания изкуствено да се свалят и баловете да се повдигнат (НВО 2024),  но това не решава проблема.

re_ge, а според мен нещата са свързани. Едно умно дете, растящо в интелигентно семейство може да започне да учи още в детската градина. Едно дете от гетото може и никога да не учи чужд език. Въпросът е какво да учат "средностатистическите" деца в общинските училища. Да ги имаме за бавно развиващи се или да се постараем да им дадем повече.

Dincho, какво означава "средностатистическо дете"? Кое е това дете? Как да го разпознаем в 1-ви клас, примерно?
Напомням, че в статията, която посочих, авторката  изрично е написала: "Няма средни деца". Вие четохте ли статията?

Статистически е невъзможно да няма средни деца. И никой не е казал, че си личат по нещо предварително - познава се кой какъв е в последствие по резултатите - някои дърпат напред, други изостават, а средните са по средата. Това важи и за възрастните.

Да, четох я и не съм съгласна. Имам ли право на това? Знам, че всички много обичаме да се имаме за изключителни, но реалността е друга. Да, в голямата си част хората сме средностатистически умни. Има малък процент глупави и още по-малък процент много умни. Общественото образование е като цяло насочено към голямата маса.

А в коя категория са децата, които не посещават курсове и/или частни уроци и няма близък, който да им помага за уроците ? 
^{По мое време всички в класа бяхме такива, математическа паралелка в провинциална гимназия. И всички успяхме да си вземем приемните изпити за ВУЗ и да влезем по първо желание - от математика и електроника, до право и медицина.}
 Сега има такива деца, "оставени" единствено на училищната подготовка - по финансови причини, от неблагополучни семейства, сираци, ромчета ...  , но "средностатистическите" още в детската градина учат чужд  език, събират, изваждат, пишат с печатни букви . Поне в София и градовете, които още са живи,  е така.

По твое време в училище се стоеше от 07.30 до 13.00 или от 13.30 до 19.00, а не от 08.00 до 18.00. На занималня ходеха тези, които не се справяха с материала, за да им бъде обяснен и да работят допълнително. Сега ходят всички и резултатът е, че масово нивото е надолу, защото дори и най-будните деца до края на 1. клас се научават, че тя госпожата от занималнята знае каква е домашната и ще ми я припомни, няма нужда аз да я записвам. А и, ако нещо не му изнася, винаги може да каже на учителите - "Мен, ако ме няма и теб няма да те има. Нали знаеш, че нищо не може да ми направиш". Занималнята обаче е 2 учебни часа, 2 часа занимания по интереси и 2 часа спортни дейности. В 1. и 2. клас двата часа може и да са достатъчни да напишеш и научиш по БЕЛ и математика, в 3. клас обаче рязко се вижда как започват да учат събота и неделя по разказвателните или пък го карат само на чутото в клас и в 5. клас - бам, челен сблъсък с тях, за чужд език в занимялнята време няма, а да не говорим, че той не се учи с отделени 5-10 мин за писане на домашната. В най-добрите държавни занимални успяват да, забележете, да НАПИШАТ всичко още в час, по всичко. Което обаче е за сметка на УЧЕНЕТО, защото домашната се пише в тетрадката без да е прочетен дори урока. Няма време за четене на урока и за писане на домашната - часовете са все пак само 2 - БЕЛ и математика. Ако някъде ги оставят в часовете по интереси да дописват, то все някой скача, че това не е по закон. И ако не си следиш какво се случва точно с твоето дете, се оказваш изнанедан в 5. клас (НВОтата в 4. клас са на ниво 3, ако трябва да ги оценяваме реално, та даже и родителите на отличниците се изненадват, като са мислели 4 години, че всичко е перфектно.)
По-будните деца ги спират от държавната занималня някъде до края на 2. клас най-късно и отиват в частна, защото там не се съобразяват с нормативните изисквания и учат колкото време имат нужда, групите са по-малки и нещата се получават. А и родителите им следят какво се случва с реалните знания и ако не може да си позволят частната занималня, остават вкъщи да се подготвят сами и тогава всичко си лъсва.
Едно време в 3. клас имахме дете, което повтаряше за 2. поредна година, за да научи таблицата и продължи с нас в 4. клас и завърши основно образование с прилични знания. Сега в 5. клас пристигат с пробойни по основните предмети, незнаейки таблицата за умножение или неможещи да събират и изваждат с преминаване (не всички, но голяма част) и в прогимназията окончателно потъват.
За едно време може да кажем още много неща, ама едно време си беше едно време.
Сега, ако не се промени системата на финансиране - парите следват ученика - едни училища ще продължат да обират по-будните деца, а за другите - каквото остане. В едни училища ще се постига и много повече от ДОС, в други няма да могат и да четат, но пък на кого е необходимо умни и можещи деца. Тези, които знаят и могат, най-добре да ги забием да се изравнят с масата като дадем няколко години подред елементарни НВОта, за да покажем колко високо е средното ниво и да демотивираме онези, които са учили наистина и не са ограждали наслуки, ама напрежението и стреса им е изиграло лоша шега и са изгубили 1-2 т, а на другите не им е пукало и са попаднали заедно в един клас.
Иначе учители и директори имат много правомощия на хартия за контролиране на дисциплина, ама реално тези мерки се прилагат в най-желаните училища. Те и затова са най-желани. В останалите не се занимават с мерки, няма смисъл, защото загубен ученик=загубено финансиране=липса на пари за училището=по-малко желаещи за това училище. И решението не е оценка на дисциплината. Тези, които така или иначе я нарушават не се стряскат от оценки. При тях обикновено проблемът е в това, че са по 10 часа в училище и няма къде да изразходват енергията, та след като оправят финансирането да не зависи от броя на учениците е редно да се помисли за намаляване на престоя в училище и предлагане на алтернативи за след училище, които да са интересни за децата. Тогава ще започнат да се виждат и резултати в училище на образователно ниво.

На занималнята, доколкото разбрах е важно, да се препише домашното, написано на дъската. И всички са доволни. Пък кой разбрал кой не разбрал...
Едно родинче щяло да ходи на съзтезание по бързо четене. Присъствах на "изхвалването" колко бързо чете. Зададох един въпрос по текста след прочита, въпросът беше елементарен, но отговор не получих. Четенето без разбиране за  мен е удивителен съвременен феномен.

Ако е първи клас, може да е трудно да осмисли.
От втори натам учат четене с разбиране, но си трябва и допълнителни занимания. Важно е лятото срещу втори клас да чете книги, каквито и да е, да му харесват просто.... и да се е научило да чете гладко.

За мен това засичане на време за бързо четене е едно от най-големите безумия. Детето може и да чете бързо, но дали чете вярно, дали чете изразително, дали разбира прочетеното? Ами деца, които четат, но допускат грешки - разместват букви, заменят? Децата с дислексия как да им засечеш бързо четене, че и с оценка и обявяване на резултати? В същото време деца без затруднения заради скоростно четене изобщо не вникват и не разбират какво са прочели.

В първи клас имат такова състезание, помня и при нашите се прави между всички класове.

Да, сега  бързичко намират най-краткия и най-лесния начин да се отбие топката - с още часове, съкращаване на ваканции, още печатни "помагала". Кутийки, кутийки, кутийки за попълване и седене в стая.  А има толкова научни разработки по въпроса и уж министрите не са прости хора, но ...

Очаквах скоро пак да се появят частните уроци. 😀
Обществото ни за щастие за развива и все повече хора искат да дадат на децата си добро образование. По мое време в София се ходеше на Алианс и частни уроци, но не можеше да се учи на Запад. Сега се появиха и частни училища. Тенденцията ще е натам. Доброто образование е скъп лукс. Важното е все пак общинското/държавното образование да е на едно прилично ниво.