Gogo1979, дааа....абсолютно на противоположно мнение сме. Най-вероятно е въпрос на светоусещане. И си прав аз контактувам с толкова разнообразни хора и не знам дали има друга такава професия, която дава такава възможност. И понеже имам възможност да ги опознавам, категорично отказвам твърдението ти.
А на чужбината и знам и плюсовете и минусите. И най-малко здравеопазването или по-точно достъпа до него е плюс. Да не говорим за майчинството, което е 3 месеца и после успех с детските заведения.
Съвсем случайно ми попадна тази сутрин това, мисля, че е доста по темата.
Виж целия пост
А на чужбината и знам и плюсовете и минусите. И най-малко здравеопазването или по-точно достъпа до него е плюс. Да не говорим за майчинството, което е 3 месеца и после успех с детските заведения.
Съвсем случайно ми попадна тази сутрин това, мисля, че е доста по темата.
Скрит текст:
LUFTHANSA: ВСЕ ПАК, ПО ДОБРЕ КУЦ, ОТКОЛКОТО МЪРТЪВ.
Изключително, ама изключително (!) полезно е, да излезеш от релсите на нормалния си, гладък живот, на здрав и най-вече - прав човек, и да се окажеш в ситуацията да зависиш от някого.
Пък било то и от най-претенциозните представители на съвременността, в най-цивилизованите държави на нашето време.
На пръв поглед, - рутина.
Летиш с Lufthansa, не някъде на майка си в кътния зъб, а в сърцето на Германия. От богатия Дюселдорф, до още по-богатия Франкфурт.
Решаваш, че опериранoто ти, продънено коляно, няма да свърши работа и си поръчваш mobility assistance.
Разчиташ на нея, вярваш в професионализма и в човеколюбието, но в края на краищата, получаваш ... една безплатна услуга.
Което ще рече - едно голямо нищо.
За да не ви отегчавам: няма действащ протокол, няма създадена "непрекъсната верига", няма компетентни и състрадателни изпълнители.
Абе, братче... Нема хòра!
Оставен си на себе си, или на милостта на съдбата.Два часа след излизането си от вкъщи, вече си на 5000 крачки, изминати на крака... с десетина качвания и слизания по 20-30 стълби наведнъж, с преминаване на гарата и цялото летище, от единия край, та до другия, с висене на гишета, на които няма никой, или ти казват, че нищо не могат да направят, или простичко - че не говорят английски...
Преминал си и през идиотски телефонни разговори с човек с индийски акцент, от някакъв си кол-център в Калкута, който трябва да представлява Луфтханза ,а всъщност представлява единствено и само г*за си.
Е... И зле да си, ако не умреш по пътя, стигаш до контролните органи.
И тук, елегантният ти и лъскав черен бастун, неочаквано дава положителна проба за експлозииви!!!
("Младеж, който се преструва на инвалидизиран старец, за осъществи пъкленото си дело...")
Кой би си помислил?
....
Е... Дойде полицията, извърши всички видове необходими процедури, бяха галантни и това оправи настроението ми.
От значение беше и фактът, че успях да се добера (гордо изправен), до лонджа, където си отмъстих, като изпих уискито им на един дъх.
Сега, в добро настроение, се настанявам на мястото си до пътеката.
Убеден съм, че дори и Lufthansa да няма сили да долети до Франкфурт на Майната си, аз ще го направя.
С взривоопасния ядрен бастун в ръката.
Изключително, ама изключително (!) полезно е, да излезеш от релсите на нормалния си, гладък живот, на здрав и най-вече - прав човек, и да се окажеш в ситуацията да зависиш от някого.
Пък било то и от най-претенциозните представители на съвременността, в най-цивилизованите държави на нашето време.
На пръв поглед, - рутина.
Летиш с Lufthansa, не някъде на майка си в кътния зъб, а в сърцето на Германия. От богатия Дюселдорф, до още по-богатия Франкфурт.
Решаваш, че опериранoто ти, продънено коляно, няма да свърши работа и си поръчваш mobility assistance.
Разчиташ на нея, вярваш в професионализма и в човеколюбието, но в края на краищата, получаваш ... една безплатна услуга.
Което ще рече - едно голямо нищо.
За да не ви отегчавам: няма действащ протокол, няма създадена "непрекъсната верига", няма компетентни и състрадателни изпълнители.
Абе, братче... Нема хòра!
Оставен си на себе си, или на милостта на съдбата.Два часа след излизането си от вкъщи, вече си на 5000 крачки, изминати на крака... с десетина качвания и слизания по 20-30 стълби наведнъж, с преминаване на гарата и цялото летище, от единия край, та до другия, с висене на гишета, на които няма никой, или ти казват, че нищо не могат да направят, или простичко - че не говорят английски...
Преминал си и през идиотски телефонни разговори с човек с индийски акцент, от някакъв си кол-център в Калкута, който трябва да представлява Луфтханза ,а всъщност представлява единствено и само г*за си.
Е... И зле да си, ако не умреш по пътя, стигаш до контролните органи.
И тук, елегантният ти и лъскав черен бастун, неочаквано дава положителна проба за експлозииви!!!
("Младеж, който се преструва на инвалидизиран старец, за осъществи пъкленото си дело...")
Кой би си помислил?
....
Е... Дойде полицията, извърши всички видове необходими процедури, бяха галантни и това оправи настроението ми.
От значение беше и фактът, че успях да се добера (гордо изправен), до лонджа, където си отмъстих, като изпих уискито им на един дъх.
Сега, в добро настроение, се настанявам на мястото си до пътеката.
Убеден съм, че дори и Lufthansa да няма сили да долети до Франкфурт на Майната си, аз ще го направя.
С взривоопасния ядрен бастун в ръката.
