Просто да споделя..

  • 4 558
  • 68
# 30
Било ти е хубаво в големия град . Окей . Но родителите ти не са ли важни хора в живота ти ? Защото ти си се върнала при тях и заради тях , а и двамата не са в добро състояние , а ти се тревожиш , че си се чувствала зле.  Щом ти е скучно и мрачно прави нещата, които харесваш вземи си куче , разхождайте се , чети книги , гледай филми . . З Не го мисли толкова това е временно . Възползвай се и прави нещата , които харесваш и обичаш . Точно в този момент родителите ти имат нужда от теб не мисли само за себе си .
Виж целия пост
# 31
Много ми е странно как хората обвиняват авторката, която е млада жена, че е депресирана защото трябва да остави живота си на заден план и да гледа двама болни родители.
Тя го е направила все пак, какво очаквате, да е супер щастлива от факта, че вместо да си учи и излиза, да си се радва на най-хубавите години, тя трябва да стои на село.

Нормално е да й е кофти, това не значи, че не обича родителите си.
Виж целия пост
# 32
Същото ме възмущава и мен.
Виж целия пост
# 33
Извинявам се, но що за изказване?! Тя ако мислеше само за себе си щеше да си гледа учене работа и нямаше да е изцяло при тях.  Не споменава брат или сестра звучи като едно дете, та тази съвест и опора явно пада изцяло върху нея - хем самата помощ, хем мислене дали ще са добре. И изобщо грам не намеква, че гледа как по-скоро да се отърве от ситуацията, а споделя как се чувства и това как е съвсем разбираемо - грижа, тревога, изолация, несигурност, защото после следва един вид да започва отначало. В анонимен форум се оплака и се намери някой да намира кусури. Това за приятелите пък какво място има тук, тя очевидно не е от тези дето са ОК да си кукуват сами. Абе...
Виж целия пост
# 34
Извинявам се, но що за изказване?! Тя ако мислеше само за себе си щеше да си гледа учене работа и нямаше да е изцяло при тях.  Не споменава брат или сестра звучи като едно дете, та тази съвест и опора явно пада изцяло върху нея - хем самата помощ, хем мислене дали ще са добре. И изобщо грам не намеква, че гледа как по-скоро да се отърве от ситуацията, а споделя как се чувства и това как е съвсем разбираемо - грижа, тревога, изолация, несигурност, защото после следва един вид да започва отначало. В анонимен форум се оплака и се намери някой да намира кусури. Това за приятелите пък какво място има тук, тя очевидно не е от тези дето са ОК да си кукуват сами. Абе...
Различни хора, различни мнения. Няма проблем. Simple Smile Наясно съм, че за някой това изглежда като егоизъм и мрънкане от моя страна. Иначе имам полубрат от страна на майка ми, но той от доста години живее в чужбина и е семеен в момента с две малки деца. Просто няма как. А колкото до приятелите - аз съм екстровертна личност, обичам и имам нуждата да съм сред хора и затова и те ми липсват толкова много.. И може би затова изпаднах в това състояние..
Виж целия пост
# 35
Не виждам нищо егоситично, че авторката си позволява да не се чувства добре и да сподели. Тя е поела отговорност, но това не означава, че ситуацията трябва да я радва, .......авторката минава през труден момент, дори и да не беше липсата на големия град, явно момента е тежък за семейството когато има болен в семейството, страдат всички, нормално е да се сдуха и да се чувства депресирана.  Очевидно сега тя трябва да е опора на болните си родители. Мога само да и пожелая кураж, и колкото и трудни да са сега нещата, като всяко нещо и това е временно. Този период ще свърши в един момент и ще си вземеш живота в ръце отново, както и свободата да го живееш както и където ти харесва, така че горе главата, нещата ще се подобрят.
Виж целия пост
# 36
Ученето на чужд език хич не е евтино, както се оказа. За начално ниво само към 400лв, пък тя е писала, че има финансови проблеми.
Виж целия пост
# 37
Не можеш ли да прескачаш до София за по някое парти? Или приятелите ти да ти идват на гости понякога? Щом в момента е такова положението, че няма как да се върнеш за постоянно поне да не се законтриш там напълно. Все ще преспиш у приятелка за една вечер и ще излезете, дори и лежащо болен да гледаш можеш  да мръднеш за ден и половина. Прави си такива пътувания, пък дано скоро ти се оправи ситуацията, че доста тегаво звучи. Болни родители и в същия град да са  е тежко, а като зарежеш всичко съвсем. И ти си човек, млад човек, виж някакъв план за кога ще се върнеш към нормалния си живот и ще живнеш.
Виж целия пост
# 38
Ronkaaa, разбирам защо си изпаднала в такова състояние, но в живота има трудни години и сме поставени пред много изпитания. За теб в момента периодът е такъв, но няма да продължи вечно. Не знам какво е точно здравословното състояние на родителите ти, за да дам някакви варианти за бъдещето, но мога да кажа, че си постъпила много достойно, че се грижиш за тях. Трупаш добра карма сега, след време тя ще заработи в твоя полза. След като завършиш, може да се намери начин да работиш от разстояние и с времето да се разрешат поне финансовите проблеми. Брат ти като не е тук, не може ли да помага поне финансово? Потискащо е сама да се нагърбиш с толкова отговорности, но все ще се намери начин, не се отчайвай.
Виж целия пост
# 39
Сега едва ли е удачен момента за учене на чужд език. По-скоро да учи добре за университските изпити, да ги вземе всички в срок, за да има скоро диплома.
Второ, както вече се спомена, да задейства процедурата за ТЕЛК (ако вече не го е направила). Това също е свързано с време, прегледи, тичане..

Би могла да пита в Университета, като обясни ситуацията, дали има право на някаква еднократна финансова помощ - някои университети го правят за студенти  в момент на трудност. Или пък някаква допълнителна стипендия.
В секретариата на университета ще получи най-точната информация.
Би могла пак там да пита за 4-часова работа в университета - в библиотеката на университета напр, евентуално в деловодството или там, където има нужда.
Така ще е сред млади хора, това е много важно за човек на 23 г.
Виж целия пост
# 40
Авторке, първо искам да те поздравя, че си такава грижовна дъщеря и си сложила на пауза твоите неща, за да помогнеш на родителите си, когато се нуждаят от теб. Това значи, че и те са успели да възпитат едно отговорно и добро дете и напълно заслужават помощта ти. Знам, че на твоята възраст да си далече  от хората и местата които обичаш ти се вижда тежко и тези месеци, които ще отделиш за родителите си, за да им бъдеш от помощ ще ти се сторят безкрайни, но всъщност те ще минат доста бързо. Пожелавам ти само здравословното им състояние бързо да се подобри и отново да са в състояние да се грижат за себе си.  Нали знаеш какво казват хората - само да сме здрави.  Всичко друго ще се нареди. Пожелавам ти успех!
Виж целия пост
# 41
Във фейсбук и другите соцмедии не си ли комуникираш със състуденти, приятели, и в групи по интереси може да се запишеш и да си говорите на  разни теми да се развличаш, има разни групи за София пускат картинки, няма да ти липсва чак толкова.
Виж целия пост
# 42
Било ти е хубаво в големия град . Окей . Но родителите ти не са ли важни хора в живота ти ? Защото ти си се върнала при тях и заради тях , а и двамата не са в добро състояние , а ти се тревожиш , че си се чувствала зле.
Скрит текст:
 Щом ти е скучно и мрачно прави нещата, които харесваш вземи си куче , разхождайте се , чети книги , гледай филми . . З Не го мисли толкова това е временно . Възползвай се и прави нещата , които харесваш и обичаш . Точно в този момент родителите ти имат нужда от теб не мисли само за себе си .
Важни са. Но тя си е най-важна, това е здравословно и нормално.
Имаше една тема на 30-годишна жена, която няма приятели, няма партньор и постоянно беше с родителите си, емоционално зависима от тях като малко дете, мислеше постоянно какво ще прави, ако им се случи нещо, а те бяха напълно здрави. Едвам изтрайваше на работа през седмицата, докато отиде да ги види уикенда. Ето това не е нормално.
Авторката изпълнява моралния си дълг, което е достатъчно, чувства се в дупка в момента, което също е нормално. Пожелавам кураж и сила и дано всичко си дойде на мястото скоро.
Виж целия пост
# 43
Не съм казала нищо лошо , това е временен момент . И аз съм била в нейното положение , когато учих и живях във варна , копнеех да дойде петък и да си отида у дома . Там нямах приятели и т. н , но всичко зависи от човека за това казвам . Например аз съм си стеснителен и затворен човек , обичам самотата и мога да правя каквото ми харесва когато съм сама . Не обичам да излизам и т.н . Но пак казвам всичко си е до човека . Трудно е , гадно е , подтискащо е , но не е вечно и този период ще мине . Така ,че авторке не се разстройвай и това ще мине . Има време за купонясване живота е при теб . Бързо оздравяване на родителите ти , а на теб сили и търпение .
Виж целия пост
# 44
Май родителите, като са закъсали здравословно, финансите за живеене на чедото в големия град са намалели.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия