В момента как са родителите ти? В смисъл на легло ли са или могат да се обслужват за основните неща сами?
Виж целия пост
Просто да споделя..
- Публикувана: 29 май 2024, 20:12 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2024, 08:54 ч.
# 15
29 май 2024, 22:00 ч.
# 16
29 май 2024, 22:04 ч.
Демек тежи ти, че не си в столицата, не здравословното състояние на родителите ти?
Виж целия пост
# 17
29 май 2024, 22:10 ч.
Добре е, че сте запазили приятелствата си в София, след като това е мястото, което чувствате свое. А в настоящия труден момент те са и духовна опора, съществена.
Ще отмине периода на здравословни проблеми. По принцип хората се възстановяват дори след тежки операции или диагнози. Важно е да вярват те самите в това, да имат добро лечение и подкрепа от близките си. Затова чужбина не би било добре, както и интуитивно сте го усетили.
За останалото има време. Когато се наредят нещата с родителите ви (а то няма да е чак толкова много като време), ще прецените как е най-добре да продължите. Ако имате други братя/сестри, на които да разчитате, можете да помислете за установяване в София. Ако ли не, трябва да разсъждавате кое е онова, което да е добре за всички ви.
Вероятно хора от малкия град на възрастта на родителите ви, не чувстват София така, както вие. Но това не е пречка да намерите подобаващо решение - може след време и на вас София да ви омръзне. И да намирате за добро място за живеене малкото градче, в което сте сега.
Знам, че ви звучи неправдоподобно, но е факт. След определен брой години в един голям град, хората не се чувстват в него така, както преди години. И променят.
Виж целия пост
Цитат на: ronkaaa link=topic=1661416.msg48097731#
[/quote
[/quote
Varie, прегръдки
И аз се надявам всичко да се нареди. Иначе тъгувам по самият и град и приятелите ми там. Винаги съм чувствала София като моето място. Когато се разхождам из малките улички в центъра се изпълвам с едно прекрасно чувство на спокойствие.Имах и предложение да замина да уча в чужбина, но дори и всичко там да ми беше уредено аз отказах. Просто не го чувствам.
И аз се надявам всичко да се нареди. Иначе тъгувам по самият и град и приятелите ми там. Винаги съм чувствала София като моето място. Когато се разхождам из малките улички в центъра се изпълвам с едно прекрасно чувство на спокойствие.Имах и предложение да замина да уча в чужбина, но дори и всичко там да ми беше уредено аз отказах. Просто не го чувствам.
Добре е, че сте запазили приятелствата си в София, след като това е мястото, което чувствате свое. А в настоящия труден момент те са и духовна опора, съществена.
Ще отмине периода на здравословни проблеми. По принцип хората се възстановяват дори след тежки операции или диагнози. Важно е да вярват те самите в това, да имат добро лечение и подкрепа от близките си. Затова чужбина не би било добре, както и интуитивно сте го усетили.
За останалото има време. Когато се наредят нещата с родителите ви (а то няма да е чак толкова много като време), ще прецените как е най-добре да продължите. Ако имате други братя/сестри, на които да разчитате, можете да помислете за установяване в София. Ако ли не, трябва да разсъждавате кое е онова, което да е добре за всички ви.
Вероятно хора от малкия град на възрастта на родителите ви, не чувстват София така, както вие. Но това не е пречка да намерите подобаващо решение - може след време и на вас София да ви омръзне. И да намирате за добро място за живеене малкото градче, в което сте сега.
Знам, че ви звучи неправдоподобно, но е факт. След определен брой години в един голям град, хората не се чувстват в него така, както преди години. И променят.
# 18
29 май 2024, 22:15 ч.
Както съм писала по-рано - баща ми е с операция на сърцето, а майка ми на крака, но е тежка и сложна операция. В момента може да прави само по няколко крачки и то с помощта на две патерици. Баща ми не трябва да се натоварва по абсолютно никакъв начин - дори и бутилка вода не трябва да вдига. Аз върша всичко що се отнася до пазаруване, ако трябва да отида някъде нещо да свърша, чистене и помагам на майка ми доколкото мога в готвенето. Но чисто физически не се чувствам натоварена, даже изобщо.
Виж целия пост
В момента как са родителите ти? В смисъл на легло ли са или могат да се обслужват за основните неща сами?
# 19
29 май 2024, 22:27 ч.
Ами нормално е да ти тежи. Но ще мине. Баща ти е хубаво да потърси вариант през личната лекарка, за санаториум. В Банкя са много добри, точно за след сърдечни операции. За майка ти сигурно също има вариант за санаториум.
А ти си гледай ученето. Докато си ограничена от контакти и купони може да започнеш да учиш чужд език, така ще ти минава времето и няма да се сдухваш толкова. Помисли, какво полезно можеш да направиш за себе си, докато така и така си при родителите си.
Виж целия пост
А ти си гледай ученето. Докато си ограничена от контакти и купони може да започнеш да учиш чужд език, така ще ти минава времето и няма да се сдухваш толкова. Помисли, какво полезно можеш да направиш за себе си, докато така и така си при родителите си.
# 20
29 май 2024, 22:30 ч.
И аз щях да питам същото, видях пояснението междувременно. Има разлика дали сега помагаш повече физически или морално. Както и дали интервенциите са успешни и са в нормален етап на възстановяване /дано е така/ или има някакво усложнение. Ако е първото е добре, защото се предполага, че пряката нужда от битова помощ е за даден период от време. Моралната подкрепа и нужда е по-условна, но пак е нещо човешко. Когато те са по-добре, дай боже, ще го усетиш. Тогава може да обмислиш отново ситуацията и как да продължиш - как се чувстваш, искаш ли пак да заминеш, ще ги мислиш ли, можеш ли да временно да ги посещаваш по-често и т.н.
Хората дано се възстановят напълно и скоро всички да можете да се върнете към желания начин на живот. Казваш, че физически не ти тежи, дано емоционално се държиш и нямате дрязги. Адмирации за грижата към тях, но не забравяй и себе си.
Виж целия пост
В момента как са родителите ти? В смисъл на легло ли са или могат да се обслужват за основните неща сами?
Хората дано се възстановят напълно и скоро всички да можете да се върнете към желания начин на живот. Казваш, че физически не ти тежи, дано емоционално се държиш и нямате дрязги. Адмирации за грижата към тях, но не забравяй и себе си.
# 21
29 май 2024, 22:31 ч.
Хубавото е, че операциите са минали успешно и ще се възстановят.
Лошото е, че ти през това време не работиш и няма да имаш бюджет да се върнеш в столицата, без да имаш помощ или без спестени пари. Може да ти се наложи да поработиш в малкия град или да пътуваш, за да работиш, временно докато събереш.
Това пък, че страда за столицата, а не за болните си родители, думи нямам... Кой 23 годишен няма да изпита чувство на отчаяние, ако ненадейно се окаже, че трябва да напусне квартира, работа и да се откаже за известно време от плановете си. Това си е нормална човешка емоция, след като трябва да отидеш някъде, където не искаш.
Виж целия пост
Лошото е, че ти през това време не работиш и няма да имаш бюджет да се върнеш в столицата, без да имаш помощ или без спестени пари. Може да ти се наложи да поработиш в малкия град или да пътуваш, за да работиш, временно докато събереш.
Това пък, че страда за столицата, а не за болните си родители, думи нямам... Кой 23 годишен няма да изпита чувство на отчаяние, ако ненадейно се окаже, че трябва да напусне квартира, работа и да се откаже за известно време от плановете си. Това си е нормална човешка емоция, след като трябва да отидеш някъде, където не искаш.
# 22
29 май 2024, 22:32 ч.
Ако бяха на легло, тогава няма начин - или асистент, или вие. Но щом вече са се възстановили до положение сами да се оправят с личните нужди, какъв е проблемът да работите?
Всички работещи хора пазаруват, чистят, готвят и вършат каквото друго имат преди/след работа.
Проблемът според мен е, че дните ти са еднообразни и умът ти не е зает. Намери си работа, дори да е за няколко часа в началото, докато се стабилизират още малко, тогава и по-сериозна заетост.
Виж целия пост
Всички работещи хора пазаруват, чистят, готвят и вършат каквото друго имат преди/след работа.
Проблемът според мен е, че дните ти са еднообразни и умът ти не е зает. Намери си работа, дори да е за няколко часа в началото, докато се стабилизират още малко, тогава и по-сериозна заетост.
# 23
29 май 2024, 22:36 ч.
Винаги трябва да имаш някаква цел.
Мисли как да се върнеш в столицата.
Докато си в родния си град намери начин да оползотвориш времето си.
Имаш финансови затруднения-започни някаква работа,отделяй си пари.
Започни някакви курсове.
Използвай времето,за да научиш нещо полезно.
Идеята да учиш чужд език е много добра.Може и онлайн.Има безплатни курсове в You tube
Нямаш приятели?
Покани на кафе някоя братовчедка,съседка или бивша съученичка.
В малкия град се познавате..
Не се отчайвай и приеми ситуацията като временна.
Виж целия пост
Мисли как да се върнеш в столицата.
Докато си в родния си град намери начин да оползотвориш времето си.
Имаш финансови затруднения-започни някаква работа,отделяй си пари.
Започни някакви курсове.
Използвай времето,за да научиш нещо полезно.
Идеята да учиш чужд език е много добра.Може и онлайн.Има безплатни курсове в You tube
Нямаш приятели?
Покани на кафе някоя братовчедка,съседка или бивша съученичка.
В малкия град се познавате..
Не се отчайвай и приеми ситуацията като временна.
# 24
29 май 2024, 23:09 ч.
Благодаря ви, момичета. 
Наистина става някакси по-леко, когато споделиш и получиш топли думи, разбирателство и съвети, макар и виртуално от непознати хора. Ще опитам да погледна позитивно на нещата и междувременно ще намеря нещо, с което да запълвам дните си, докато всичко се върне постарому..един ден..
Виж целия пост
Наистина става някакси по-леко, когато споделиш и получиш топли думи, разбирателство и съвети, макар и виртуално от непознати хора. Ще опитам да погледна позитивно на нещата и междувременно ще намеря нещо, с което да запълвам дните си, докато всичко се върне постарому..един ден..
# 25
29 май 2024, 23:15 ч.
Точно така!
Прави си планове и си поставяй цели. Мен това много ме успокоява и амбицира. Имаш проблеми, много работа, скапан си, не издържаш, но пък си правиш планове, че след това ще отидеш на една хубава почивка някъде. - нещо такова
Виж целия пост
Прави си планове и си поставяй цели. Мен това много ме успокоява и амбицира. Имаш проблеми, много работа, скапан си, не издържаш, но пък си правиш планове, че след това ще отидеш на една хубава почивка някъде. - нещо такова
# 26
29 май 2024, 23:23 ч.
Пожелавам ти всичко да се нареди и родителите ти бързо да се възстановят. Разбирам ти притесненията, но няма да е все така. Животът ти не е свършил, сътресенията са временни. И аз съм на мнение, че ако намериш работа, било то и почасова, ще ти държи ума зает. А и финансово ще си помогнеш. Успех!
Виж целия пост
# 27
30 май 2024, 00:42 ч.
Съжалявам за всичко, което ти се случва. Пожелавам на родителите бързо възстановяване, а на тебе бързо връщане в София.
Върни се да живееш в София щом си щастлива там! Аз не мога да бъда щастлива навсякъде и малки населени места или заспали жилищни квартали жестоко ме депресират. Мъжът ми е същият.
Дори и животът в София да ти струва по-скъпо, поне ще си доволна и щастлива.
След завършване на гимназия половината младежи от малките населени места заминават и ако се върнат е след пенсия. Затова никога повече няма да намериш средата, която си оставила. Казвала ми го е майка ми и се оказа много вярно.
Виж целия пост
Върни се да живееш в София щом си щастлива там! Аз не мога да бъда щастлива навсякъде и малки населени места или заспали жилищни квартали жестоко ме депресират. Мъжът ми е същият.
Дори и животът в София да ти струва по-скъпо, поне ще си доволна и щастлива.
След завършване на гимназия половината младежи от малките населени места заминават и ако се върнат е след пенсия. Затова никога повече няма да намериш средата, която си оставила. Казвала ми го е майка ми и се оказа много вярно.
# 28
30 май 2024, 07:05 ч.
Само да добавя, че не е зле да се провери в НОИ дали родителите ти имат право на ТЕЛК. В такъв случай могат да им отпуснат някакъв процент инвалидна пенсия, дори и да си работят. Телк-ът също им осигурява защита при евентуални съкращения на работното място и ред други придобивки. Подновява се всяка година, т.е ако след година се чувстват съвсем добре, не е задължително да се удължи.
Виж целия пост
# 29
30 май 2024, 08:03 ч.
Какво е положението ти по отношение на шофьорска книжка и лек автомобил? Ще ти улеснят много живота.
Виж целия пост
Препоръчани теми