Просто да споделя..

  • 4 544
  • 68
# 60
Според мен правиш от мухата слон.
Родителите са най-важните хора в твоя живот. Гледали са те 19 години. Всичко са дали за теб, включително здравето си.
Един ден като станеш родител, ще разбереш.
Тежко ти е, но аз предпочитам родителите ми да са добре, майната му на големия град.
Не знам какъв комплекс ти е това да живееш в голям град и да си мислиш, че това е центъра на вселената.
Проблемът е само в теб.
Стегни се, не си бебе.

Е, чак пък най-важните! Естествено, че ще я гледат. Те са избрали да я родят. Нея никой не я е питал. И как точно разбра, че и здравето си дали за нея?

Родител съм на 2 деца на възрастта на авторката и за нищо на света не бих искала да идват да ме гледат като съм болна. Даже не бих им казала за да не ги притеснявам.

Да стисне зъби и да се върне в София веднага, щом стане възможно!

Старите хора казват : Бай да не те стига.
Ако не децата кой? Оперират теб и половинката ти по едно и също време.
Една чаша вода кой ще ти подаде?
Мисли се малко, преди да се пише.
Едно добре възпитано дете само ще се прибере без родителите да го молят.А твоите на какво ги учиш?
Така че голям камък хвърли, но голяма дума не казвай.

Чашите с вода на хора, които не могат да станат от леглото ги подават санитарите в болницата. Никой не изписва и не хвърля в дома му човек, който чаша вода не може да си налее сам. За хора, които не могат да се обслужват и няма кой да ги гледа, а живеят сами си има социални грижи. Идва човек сутринта и ги къпе и облича, оставя им закуска и обяд и си тръгва. Следобед пак и им оставят вечеря. Ако не могат да се хранят сами и са лежащо болни отиват в специални старчески домове. На съседката сложиха гривна като почина мъжът и, така че ако падне и не може да стане или се почувства зле, да натисне копче и пожарната идват до 5 минути. Синът и никакъв го нямаше. Свекървата живее сама. Има и тя гривна. Никого не притеснява и не кара да се прибира да я гледа, а е на 90г.

Нямам право да режа крилете на младите ми деца за да ми подавали вода. Предпочитам да си умра жадна. Е, те сигурно ще дойдат ако живеят другаде, но им се прецаква годината.
Виж целия пост
# 61
Във Франция може и да е така, ама в България, ако се разчита на санитарите да се грижат за теб, е много зле. С една баба лежахме след операция на мозъчен тумор, получи рани от подсичане, и като казвам подсичане, такова нещо при бебе не съм виждала. И ги изписват със сигурност, дори и да не могат да си налеят вода сами. Във функциите и клиничните пътеки на болниците изобщо не се включва грижа за лежащо болен, при който всякакво по-нататъшно лечение е безрезултатно, ако не е в кома. Ако нямат роднини, вероятно ги прехвърлят в някой от държавните хосписи за такива хора, не знам.
Виж целия пост
# 62
Не е по темата на момичето, но в България има професия социален асистент на човек с увреждания и се взема месечно дори повече от една минимална работна заплата. Имам позната, която работи точно това и мога да кажа, че се грижи много добре за болните хора, работила е дълги години като болногледачка в Западна Европа и дори дава полезни съвети на близките на пациентите си какви улеснения в бита им може да се въведат, за да се чувстват по-добре. Естествено асистента е на 40 часова работна седмица, при човек, нуждаещ се от 24 часова грижа, няма как да се случат нещата, без да се включи и близък човек, но си е огромна помощ.
Виж целия пост
# 63
В контекста на конкретната ситуация - хора, които се очаква да се оправят след някакъв период, наистина асистент не по темата. Не само че трябва да имат ТЕЛК, но и трябва да са с над 90% увреждания с придружител. Ама то и за ТЕЛК, и за личен асистент пак си трябват близки, за да придвижат нещата.
Виж целия пост
# 64
Младо момиче се забива обратно в провинцията, зарязва социален, културен живот, самостоятелност, купони, компания, може би и някой любовен интерес и гледа двама болни родители. И й се начуква канчето, че преувеличава. Ми не. Аз също бих се депресирала. Даже тя го приема с голям стоицизъм. Аз бих потърсила някои по-улегнали роднини да ги гледат - лели, чичовци, баби, съседка, на които не им предстои тепърва да създават контакти, семейство и да градят кариера и за които всяка година е от значение.

Пред или по време на цикъл е този драматизъм? Smile
Ша ма прощаваш но тук в дълбоката, дива провинция, като се сборим с мечките, накладем печките, обършем сополите се оказва че пак се намира тук там и култура, и социален живот, и интересни хора, че и любови. Някак си тази клета душа, дето се надпреварвате да тупате по пухестото дупе 19 години е устискала в тази тъпа, дива, забита, скучна провинция и все някое познато лице и е останало. Даже нявгаш сигурно е имала и приятели, и компания, които може още да са там. Да не говорим за родата... Някак си 19 години селяндурската провинция я я ошлайфала като диамант да заблести сред лукса на столицата!

Та вероятно по-драматична би могла да е темата само на някоя мома, поживяла някоя годинка у Прижето и връщайки се в селянията на Софето да страда за зарязания социлен, личен, културен, самостоятелен, купонджийски живот. Щото, ще ме прощавате, ама веднъж в Парижето и после не мой се върнем назад ... тъпо някак си е....
Виж целия пост
# 65
Съвсем изплискахте легена. То човек да не се оплаче, че нещо му тежи. Тя прави, каквото трябва, има право да не е безкрайно доволна от ситуацията.
И да, аз също предпочитам София, пред някое малко градче.

Авторката най-добре да поиска заключване на темата, че аман от глупости.
Виж целия пост
# 66
Аз също няма да съм никак щастлива да се върна в родния си град. Но пък може да се изтърпи щом е временно.
Виж целия пост
# 67
Та вероятно по-драматична би могла да е темата само на някоя мома, поживяла някоя годинка у Прижето и връщайки се в селянията на Софето да страда за зарязания социлен, личен, културен, самостоятелен, купонджийски живот. Щото, ще ме прощавате, ама веднъж в Парижето и после не мой се върнем назад ... тъпо някак си е....

Е, чак пък селяния на Софето! София предлага и културен живот, и хубав транспорт, и заведения, опери, театри, чуждестранни културни центрове, прекрасни паркове, Витоша, разкошна студена и вкусна течаща вода, всякакви хора от всякакви градове и села, други държави, много туристи, изложби, които малко градче не ги предлага. Варна, Бургас и Пловдив, даже Русе, Плевен и Стара Загора са друга бира.

Познавам много парижани, които се преместиха да живеят в София и Пловдив. Също много софиянци в Париж. София има много предимства пред Париж. Сещам се за: компактна и всичко е близо, сняг зимата, възможност да караш ски наблизо през март и април, късо разстояние до единственото летище, добро обслужване в заведения, прекрасни оперни и театрални спектакли, за които се намират билети, че и евтини, липса на непрекъснато протести и демонстрации с насилие. Тук вчера едвам се прибрах. Сега сравни София с Мездра, Котел или Чирпан! Ми не се виждам там.

Момичето просто пише как се чувства. Предпочита живота в София и толкоз. Не е единствената. Аз избягах буквално от там. Не беше моят град преди 35г. За Нарциса е върха на сладоледа.

Доволството и щастието на някои хора зависи силно от мястото, което обитават. При други зависи от хората, с които са заобиколени. Хора и места са и свързани.
Виж целия пост
# 68
В контекста на конкретната ситуация - хора, които се очаква да се оправят след някакъв период, наистина асистент не по темата. Не само че трябва да имат ТЕЛК, но и трябва да са с над 90% увреждания с придружител. Ама то и за ТЕЛК, и за личен асистент пак си трябват близки, за да придвижат нещата.
Аз изрично написах, че коментара ми за асистентите няма връзка със ситуацията на момичето, просто реагирах на коментарите, че в България е много зле в сравнение с Франция по отношение на здравните грижи. Може да чете някой, на който ще му е полезно като информация. А тези сравнително млади хора дано се възстановят, за да могат да живеят нормално. Може би са на моите години, аз се асоциирам по скоро с родителите, имам дъщеря на 14 и се надявам като стане на 18 и завърши училище да ходи да учи някъде и да се развива, не си мечтая да живеем заедно докато стане на 40, та сигурно и те също. Просто да приеме ситуацията като временна и да си доставя през това време някакви малки удоволствия, да си завърши образованието и да вярва, че хубавото предстои.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия