Просто да споделя..

  • 4 563
  • 68
# 45
Според мен правиш от мухата слон.
Родителите са най-важните хора в твоя живот. Гледали са те 19 години. Всичко са дали за теб, включително здравето си.
Един ден като станеш родител, ще разбереш.
Тежко ти е, но аз предпочитам родителите ми да са добре, майната му на големия град.
Не знам какъв комплекс ти е това да живееш в голям град и да си мислиш, че това е центъра на вселената.
Проблемът е само в теб.
Стегни се, не си бебе.
Виж целия пост
# 46
И на мен хич нямаше да ми е весело да се върна в родния град и да се грижа за болни родители. Ама и аз сигурно имам комплекси.
Виж целия пост
# 47
Според мен правиш от мухата слон.
Родителите са най-важните хора в твоя живот. Гледали са те 19 години. Всичко са дали за теб, включително здравето си.
Един ден като станеш родител, ще разбереш.
Тежко ти е, но аз предпочитам родителите ми да са добре, майната му на големия град.
Не знам какъв комплекс ти е това да живееш в голям град и да си мислиш, че това е центъра на вселената.
Проблемът е само в теб.
Стегни се, не си бебе.

Е, чак пък най-важните! Естествено, че ще я гледат. Те са избрали да я родят. Нея никой не я е питал. И как точно разбра, че и здравето си дали за нея?

Родител съм на 2 деца на възрастта на авторката и за нищо на света не бих искала да идват да ме гледат като съм болна. Даже не бих им казала за да не ги притеснявам.

Да се живее в голям град е избор, предпочитание, вкус. Никакъв комплекс не е. Малките населени места са направо депресиращи за млад човек, особено там, където остават само старци и всичко младо бяга.

Бояна и писа да ходела в София на купон и приятелите и да ходели да я виждат. Малко студенти, които и работят, ще се вдигнат да се тътруцкат чак до някакво градче само за да се видят с някого. Аз не бих отишла. Купонът ще е супер, но за 2, 3, 5 часа и после обратно.

По едно време ходех често в командировки по различни места. В големите градове времето минаваше неусетно. В малките умирах от скука и от третия ден броят минутите.

Да стисне зъби и да се върне в София веднага, щом стане възможно!
Виж целия пост
# 48
Ако е много зле положението с родителите ти, опитай се да ги убедиш да се преместите в София. Там някои неща са по-лесни, лесен достъп до големи болници с добри специалисти, фирми с медицински сестри, които идват по домовете и много други такива неща. Аз моите не успях да ги убедя де, но нищо не пречи ти да пробваш.
Как хора от провинцията, дори близо до София, с дъщеря живееща на общежитие, просто ще решат и ще се преместят в София?
Как, за Бога, се дават подобни съвети Close

Авторката, имате ли близки, които могат да ти помогнат.
Родителите ти са сравнително млади и вероятно е  само въпрос на време да се възстановят.
Виж целия пост
# 49
Здравейте на всички, които ще прочетат следващите редове. Отдавна чета теми тук във форума, но нямах регистрация. Дори не вярвах, че някога ще пиша, но бих искала да споделя това, което ми тежи. На някой може да му се стори смешно и несериозно, но аз усещам как бавно започвам да потъвам в прегръдката на депресията.
На 23 години съм от едно малко градче не много далеч от София. От малка съм си мечтала да живея в големия град и когато завърших училище веднага се преместих в столицата. От този момент сякаш живота ми започна отначало - намерих нови приятели, чувствах се на мястото си и бях много щастлива. Живеех на общежитие, при това сама, работех и същевременно учех. Но наскоро поради ред обстоятелства се наложи да се върна да живея отново в родния ми град. Оттогава усещам как бавно започвам да изпадам в депресия. Не излизам изобщо тук, плача всеки ден, нямам приятели, хората са съвсем различни - недружелюбни, някак дори злобни са станали… Едно сиво ми и като цяло изобщо не се чувствам добре. Нямам желание за абсолютно нищо. Дори започна и едно ежедневно главоболие… Потънала съм в спомените за доскорошният ми живот..
И сега знам, че ще започнат въпроси от типа “И какво очакваш?”, “Ние как да ти помогнем?”..Не търся помощ, просто исках да споделя с някого, да си поговорим (попишем в случая) и да се почувствам поне малко по-добре. Благодаря Ви, че ме изчетохте!
Така поставена темата, акцентът е върху липсващия ѝ живот в столицата, не върху състоянието на родителите ѝ.
Виж целия пост
# 50
Ами това е темата, да, авторката не иска съвети за родителите си.
Много читаво момиче изглежда, половината 23 годишни няма да си зарежат купона и да се върнат. Очевидно е възпитана добре и не иска да натовара родителите си с тъгата си, а влиза тук да я сподели. И няколко лели й се нахвърлят като хиени - пак добре, че са малцинство се, в този форум си е цяло чудо.
Виж целия пост
# 51
Родителите ти ще имат нужда още известно време да им помагаш, няма да е вечно. А и сама казваш, че ходиш да се виждаш с приятелите си в София. И това ще мине и замине. Чак депресия не виждам защо си причиняваш. Приеми, че положението е временно и понякога обстоятелствата ни налагат промени, които не ни допадат.
Спокойно и горе главата.
Слушай музика.
Виж целия пост
# 52
Младо момиче се забива обратно в провинцията, зарязва социален, културен живот, самостоятелност, купони, компания, може би и някой любовен интерес и гледа двама болни родители. И й се начуква канчето, че преувеличава. Ми не. Аз също бих се депресирала. Даже тя го приема с голям стоицизъм. Аз бих потърсила някои по-улегнали роднини да ги гледат - лели, чичовци, баби, съседка, на които не им предстои тепърва да създават контакти, семейство и да градят кариера и за които всяка година е от значение.
Виж целия пост
# 53
Ако това ще те успокои ще ти кажа една истина,която всички знаем,но е хубаво да си я припомняме от време на време,а именно-нищо не е постоянно,както хубавото време,така и лошото.Живота е поредица от положителни и отрицателни периоди.В момента положението е такова,но то няма да е вечно.За да преминеш през този етап по-леко си вземи  някоя книжка за повдигане на духа,напр.тези на Дейл Карнеги"Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота".Може и в библиотеката на града да отидеш и да попиташ за такъв тип книги.Успех!
Виж целия пост
# 54
Младо момиче се забива обратно в провинцията, зарязва социален, културен живот, самостоятелност, купони, компания, може би и някой любовен интерес и гледа двама болни родители. И й се начуква канчето, че преувеличава. Ми не. Аз също бих се депресирала. Даже тя го приема с голям стоицизъм. Аз бих потърсила някои по-улегнали роднини да ги гледат - лели, чичовци, баби, съседка, на които не им предстои тепърва да създават контакти, семейство и да градят кариера и за които всяка година е от значение.

И с какво ще им плаща на тия лели, чичовци, баби или съседки? Тя каза, че проблемът да стои в София е и финансов. Родителите за около месец-два ще се възстановят. Не че ще са готови за олимпийския отбор след това, ама горе-долу толкова време ще им трябва, за да се възстановят до степен да се самообслужват, но може след това сегашната им работа им вече да не е подходяща за новото им здравословно състояние, да им намалеят за постоянно доходите, а може и да се възстановят напълно (макар че след операция на сърцето ли беше, се съмнявам да остане съвсем без някакви ограничения). Въпросът е, че тя сега завършва и вероятно веселият студентски живот, който толкова ѝ липсва, така или иначе няма да го има вече. Ако е разчитала на родителите си за основната издръжка, докато поработва от време на време и живее на общежитие, човек, който не живее на общежитие, трябва да помисли много добре какво ще работи, за да живее в София, защото много в такива случаи се връщат отново в родния град, при родителите, а не стоят на веселото, особено ако градчето е близо до столицата.
Виж целия пост
# 55
Според мен правиш от мухата слон.
Родителите са най-важните хора в твоя живот. Гледали са те 19 години. Всичко са дали за теб, включително здравето си.
Един ден като станеш родител, ще разбереш.
Тежко ти е, но аз предпочитам родителите ми да са добре, майната му на големия град.
Не знам какъв комплекс ти е това да живееш в голям град и да си мислиш, че това е центъра на вселената.
Проблемът е само в теб.
Стегни се, не си бебе.

Е, чак пък най-важните! Естествено, че ще я гледат. Те са избрали да я родят. Нея никой не я е питал. И как точно разбра, че и здравето си дали за нея?

Родител съм на 2 деца на възрастта на авторката и за нищо на света не бих искала да идват да ме гледат като съм болна. Даже не бих им казала за да не ги притеснявам.

Да стисне зъби и да се върне в София веднага, щом стане възможно!

Старите хора казват : Бай да не те стига.
Ако не децата кой? Оперират теб и половинката ти по едно и също време.
Една чаша вода кой ще ти подаде?
Мисли се малко, преди да се пише.
Едно добре възпитано дете само ще се прибере без родителите да го молят.А твоите на какво ги учиш?
Така че голям камък хвърли, но голяма дума не казвай.
Виж целия пост
# 56
Проблемът да стои в София е, че не може да стои в София, докато майка й и баща й не могат да си напазаруват и да си сипят една вода. Момичето си е учило и работило, сега се е наложило и работата си да спре. Честно казано, такова стечение на обстоятелствата би било стрес и шок на всякаква възраст.
Как не ви е срам да я хулите направо не знам.
Виж целия пост
# 57
Lanarte, какво би казала на момичето, ако беше на 33 с две деца, мъж, ипотека и работа в друг град, да напуска работа и да гледа родителите си, че това е най-важно? И банката да им вземе жилището или децата й да стоят гладни, ако не смогва мъжа й с една заплата да се справя. Чудесно е, че момичето помага на родителите си и още по-хубаво, че има възможност за това, но няма нужда да чувства вина, че й липсва предишния й живот. Дано да се оправят тези хора, до толкова, че да могат да се гледат и тя да може да си подреди живота, както желае, защото сега й е времето да гради кариера и да постига мечтите си.
Виж целия пост
# 58
Проблемът да стои в София е, че не може да стои в София, докато майка й и баща й не могат да си напазаруват и да си сипят една вода. Момичето си е учило и работило, сега се е наложило и работата си да спре. Честно казано, такова стечение на обстоятелствата би било стрес и шок на всякаква възраст.
Как не ви е срам да я хулите направо не знам.

Е, не може, да. Но това са сравнително млади хора, тя не споменава конкретни диагнози, но все пак е рядкост и двамата на тази възраст да останат перманентно да не могат да си налеят чаша вода. Като гледам, работата е последното нещо, за което споменава да ѝ липсва. Не останах въобще с впечатление, че изпуска шеметно кариерно развитие, като се е прибрала, но да не спекулирам. За някакъв кратък период все ще изтърпи, и няма кой знае какво да загуби, още повече че ѝ близо София. На мен също на тази възраст ми се наложи да се върна и ставаше дума за възрастен и лежащо болен човек, който не се очакваше изобщо да се възстанови, а така да си откара, докато си отиде, което стана след години. Ами намират начини хората, като им се наложи. И да имат деца и ипотека, нали не си представяте, че просто ще плеснат ръце и ще си зарежат родителите на произвола, щото пари нямат да ги гледа някой друг. Ще ги вземат, ако трябва при тях да ги гледат, и пак ще се погрижат за тях.
Виж целия пост
# 59
Абе момичето само сподели, какво я мъчи. Даже темата така се казва. И пак се намериха някакви да я плюят и съдят, при все, че си е зарязала живота и е отишла да гледа родителите си. То пък бива, бива тесногръди хора, ама чак толкова не бива.
И да, ако беше с 2 деца, мъж, работа и ипотека, нямаше да може да се върне за дълго, максимум за няколко седмици, докато леко си стъпят на краката родителите. Просто няма как.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия