Моля за мнение.Преместване обратно в чужбина / Шотландия

Само ако живее в България и работи колкото е живял и работил (и двете заедно) за еднакъв период е релевантно да сравнява.
Дали ще успеете за същият период да се адаптира, да събере пари за жилище, да намери среда, половинка и т.н.
Ако се е прибрал с идеята нещата да станат отведнага розови, не винаги се получава от веднага и разочарованието е налице.

Трябва си време

Ние се преместихме наскоро от София в по-малък град, на не много голямо разстояние. Мъжът ми е от този град, има си приятели и познати, през годините е поддържал контакт. И пак ни беше шок по отношение на приятелствата. Не се подновиха както е било преди 15-20 и повече години. Нормално, установихме, как всички изключително много сме се променили. Едни са по-заети, интересите вече са различни. Посоката според мен е човек да работи върху себе си, да търси нещата, които го вдъхновяват и лека полека се изгражда нов кръг от познанства, приятели и среда. Където и да се намираш, важното е  да се чувстваш в мир със себе си.

calexit92, съжалявам, че се чувстваш толкова самотен и объркан. Разбирам те. От написаното разбирам, че предпочиташ да живееш в България заради близост с приятели и семейство, но установяваш, че липсва в отношенията ви топлотата и спонтанността, която е царяла като си напуснал и/или контактите ви са редки.

Съвет дали да заминеш не мога да ти дам. Мога да то кажа от опит, че:

1. Всяка емиграция е една малка смърт.

2. Втората емиграция е много по-трудна и тежка от първата, независимо от финанси, климат, здравословно състояние.

3. Дори и да се върнеш след 10, 15 или 20г, никъде няма да завариш хората и начина на живот, който си оставил. Никъде, дори в Шотландия и Лас Вегас.

4. Приятелските и семейни среди са динамични. Едни заминават, други се връщат, трети се заемат с нещо друго, четвърти умират, а с петите се изпокарвате.

5. Това, че днес печелиш малко, не означава, че след 5 години няма да печелиш тройно или ...... още по-малко.

6. Цените на имотите се качват и падат в зависимост от предлагане и търсене. Някъде може и с 5 минимални заплати да си купиш жилище, а другаде никога да не можеш и килер да купиш. Някъде може да купиш хубаво жилище, да стане война, бомба, буууууум и край ☹.

7. Където и да отидеш на съзнателна възраст, в началото ще сравняваш с предишното място, с по-предишното, като по-скорошното място ще има по-голям тежест.

8. Където и да емигрираш, ще има неща, които няма да харесваш особено.

Не си ориентиран, леко витаеш в облаците, не си постоянен и не проучваш достатъчно добре нещата.

А защо нямаш британско гражданство след 10 години в ОК? Ако имаше, можеше да си живееш колкото искаш извън OK и да се върнеш когато поискаш. Защо не изчака да спестиш повече пари преди да се прибереш? Работата в София преди да се прибереш ли я намери или първо се прибра?

Аз бих останала в София, но бих си направила ясен план, с ясни цели и ако до две години нещата не тръгнат, бих заминала. Бих останала, защото отпътуване към Шотландия си е нова емиграция, с много багаж, търсене на квартири, освобождаване на жилище итн.

Ако все пак решиш да заминеш, те съветвам първо да си намериш работа със заплащане, което те устройва и чак тогава да се местиш.

Успех ти желая и дано животът ти се нареди както желаеш!

И аз съм в чужбина от почти 30 години. Забелязвам един такъв момент сред много българи, като направят 10 години и им идва желание за връщане. И при мен го имаше. Свикнал си вече с хубавите страни на емиграцията и не ги забелязваш. От друга страна почваш да идеализираш България, защото я помниш такава, каквато е била, когато си напуснал. В чужбина все още се чувстваш чужд...Даже българският въздух ти се вижда по-различен. Отдавна не си се сблъсквал с бюрокрацията и здравеопазването и си забравил какво е. Отиваш за 1-2 седмици с еврото или доларите в джоба, харчиш на поразия, обикаляш кафетата и баровете и всичко ти се вижда розово. Ех, колко ми е познато това...Съвет не мога да ти дам, защото всяка ситуация е различна. При мен се получи така, че ми се наложи известно време да постоя в България заради болест на близък роднина. Изведнъж ми се наложи да ходя по болници и да се сблъсквам с "българската действителност". Чувах от лекари, чиновници, адвокати и т.н. "Вие какво искате, тук да не ви е Швейцария, в България е така". Приятелите ми изведнъж нямаха време и желание за мен, дори не намерих кой да дари кръв. В този момент разбрах, че съм чужденка в собствената си страна и повече не съм мислила да се връщам. Но това е моята история, при всеки е различно. Има хора, които в чужбина се чувстват зле и просто не е тяхното място.
Най-важното е да не си сам. Ако имаш семейство, приятели, където и да живееш, там ще си вкъщи.

calexit92, а живял ли си в Шотландия и имаш ли приятели там? Питам, защото явно искаш приятелски живот и близки наоколо. Аз съм ходила на дълги командировки в Шотландия. Зимата ранното стъмване е много депресиращо. Ставаш в 8 и е тъмно и в 9 е още тъмно, излизаш в обедна почивка в 15ч и в 16ч навън е нощ. В южна Англия не е чак толкова произнесено. Защо избираш Шотландия, а не Англия, където си живял? В Глазгоу не ми хареса преди 30г, но сега е променен. Миришеше на мизерия.


Не е само сред българи, но има нещо вярно в 10те години. И при мене след 10г се появява желание да се местя другаде. Няма го адреналина от новото, човек е осъзнал негативите на климата, начина на живот, много от приятелите са се преместили или са се върнали и затова, мисля, ни засърбяват краката. Желание да се върна някъде при мене не е имало. Никъде не съм живяла много над десетилетие, дори в България и ми е ясно, че връщането не е точно връщане, защото времето няма как да се върне назад.

Българската бюрокрация не може да ме стресне след френската, а болниците, пред тези, дето съм ги виждала и ползвала като дете насам натам, но и английските, са направо перфектни. Последно съм ходила преди десетина години и оттогава не знам как са се променили нещата.

Аз веднъж се върнах и не след 10г, а много по-малко. Още на гарата съжалих. Сега не съжалявам. Заминах отново след няма и година. Мои роднини неколкократно са ме питали имало ли е смисъл. Щом съм се върнала, значи за мене е имало.

Авторът е млад и няма деца. Може да се мести колкото си иска, лесно, бързо, евтино, с два куфара. След децата става много трудно.

Като бях без деца си хващах чукалата и заминавах. Изобщо не съжалявам.

Послушай интуицията си, всеки може да ти каже каквото си иска, един е щастлив там, друг тук, но това не си ти. Къде ще си не е толкова важно, важно е да не си сам.

Сега пък обратното, изгрев в 4.30ам, залез в 10рм, редовно се стряскам, че съм се успала, поглеждам, то 5 сутринта 🤦🏻‍♀️🤷🏻‍♀️няма пълно щастие в Шотландия 😀

О, аз лятото се чувствам перфектно в Шотландия. Ако зависеше от мене, само там щях да летувам. Обожавам храната, особено закуската. Простичка, но вкусна и полезна. Страхотно е. Хладно, приятно, зелено и рядко има нетърпими горещини. Пуснахме си радиото да слушаме шотландски. Ти знаеш ли го? Какви замъци! Каква история! Какво уиски! Но само за малко ми харесва.

Кой шотландски, келтския ли? Него не, само каквото съм запомнила от гари и автогари, защото на повечето пише на два езика, но то в Глазгоу не се говори, на север го говорят някои. Говоря с източноевропейски -шотландски акцент😭 имахме неотдавна на работа( аз работя в хотел) една бригада майстори, които стояха две-три седмици и се оказаха и двама българи от тях, единият като разбра, че съм българка ми висеше всеки ден на главата. С много лош английски, макар че е от поне 15 години тук, но живее в Англия. Та той ми каза, че като говоря с клиенти ме разбира, но когато си говоря с колегите ми шотландци абсолютно нищо не разбира 😂
На мен много ми харесва да ходя на екскурзии тук, и на дегустации, и по замъци. Сега по островите им ми се ходи, то един живот няма да стигне за всички, но поне по известните. Но са много, много скъпи.

А Неве, ние всички си живеем в Стокхолмски синдром, по отношение на нещата, които не можем да променим и към които се налага да се адаптираме.

И аз предпочитам северното лято, свежия въздух, напоен с предчувствие за дъжд, зеленината и маникюризираните полянки (точно така им викат!), сивото небе, което носи прохлада, а не жупел😝. Лятото де. Когато прекараш толкова дълго на друго място, че дори спомените ти са мигрирали на другото място, някои въпроси имат единствен и еднозначен отговор. Авторът още не е там😉.

calexit92, животът с партньор може да бъде много по-лесен, но не бих ти препоръчала да търсиш такъв в момента, само за да спестиш пари и да имаш компания. Това са погрешни мотиви. Намери своя човек, когато отново откриеш себе си - иначе ще предложиш нещо, което не си наистина.

Ще ми бъде интересно да чуя какво си решил в крайна сметка - ще въвеждаш ли промени в начина си на живот..?

Келтски, да, Gaelic имам предвид.

О, сиво небе и отровно, почти неоново зелена трева са ми любими. Това е първото, което удря по тези острови. Някак си ме успокоява.

Чак Стокхолмски синдром не съм развила към това, което не понасям там, където живея и винаги гледам да го избягвам и променям. Климатът в Англия и Ирландия няма нужда от промяна. За мене е перфектен. В България зимата ме депресира, а там не. Заради снега не ми харесва в Швейцария и планинска Франция. За 2 дена е ОК, но повече не.

Ясно е, че няма как всичко да е по вкуса ни. То и за да харесаш или намрази нещо, трябва да си а

Двата острова си имат и специфичен, Робинзон Крузо тип манталитет на самодостатъчност. Сред ирландците и шотландците има и кланова, селска, по скоро провинциална култура, в която всеки знае всекиго, но са сплотени около неписани правила за любезно съжителство и изразяваща се основно в общи приказки от типа “какво мислиш за времето”. Това някой с по-директен темперамент, не би издържал, затова и доста народ не ги разбира. Но и ирландците, и шотландците ги наричат латинците на Северна Европа, защото имат борбен и непоколебим дух, вероятно  придобит след многовековната борба с по-големия саксо-нормандски (т.е. континентален 🤣) опресор и тази величествена, обрулена от вятъра и океана, едновременно пуста и студена, но някакси одухотворена природа, типичен пейзаж на който е контрастът на електронно зелено и мрачно сиво-синьо, който ти си описала. За съжаление, и двете територии губят автентичността си, както и повечето европейски държави. Аз виждам огромни разлики за последния четвърт век, но това е, глобализация, няма оттърваване. Просто трябва да вървим в крак с времето. Светът се променя и амалгамира. Въпроси като в темата след години ще са безсмислени, защото и хората и правилата, законите, градските пейзажи и услугите, и наемите, цените на имотите ще бъдат уеднаквени не само в Европа. Но това е друга тема.

Много си права.

По повод цени и наеми на имоти и че авторът желае да си купи жилище.

В много обезлюдяващи се райони на Гърция, Хърватия, Италия, Франция и Испания местните власти предлагат къщи на символична цена, около 1€ при условие че човекът се засели там и плаща данъци и работи там в идните 10 години. Понякога има условие семейството да има дете. Ако професията му позволява, търсена е на място или може да работи дистантно, ето прекрасна възможност да се сдобие с жилище в невероятно красив и спокоен район и без да се заробва с ипотеки. Някои от жилищата даже нямат нужда от големи ремонти.

Между впрочем, преди повече от 15г един колега ми каза между другото, нали знаеш, че келтите са били и в България. Не знаех, мисля че ние самите знаем малко за тези времена, може би поради липсата на артефакти и археологически находки, които да разкажат повече за този период.

Това, off topic и между другото, за къщите и имотите в Южна Европа - да, на символична цена са, но работа там няма, та пак проблем….

В Глазгоу гледах цени по 120к за двустайни, при средна заплата 35к (паунди и двете). Все ми се струва в София цените май също са около толкова, но заплатата дали е толкова? А всички останали неуредици как им се слага цена? Да, услугите са по-евтини и мусаката е автентична, и гръцкото море е по-близко, …ма всеки си знае.