Моля за мнение.Преместване обратно в чужбина / Шотландия

От другата страна на самотата стои реалната преценка ще можеш ли да се върнеш в чужбина след време. Т.е доколко е реално след 2-3-5г да имаш примерно жена, жилище (а дотогава - само под наем? Или ипотека?! А как?) И спестени пари, за да тръгнеш отново. Доколко е реално да си намериш работа по интернет (за някои специалности вероятността клони към 0). Или ще трябва да напускаш работа и да разчиташ само на спестявания, за да заминеш, наемеш квартира и търсиш нещо там на място? А жената, дали ще е съгласна с всичко това?
Или другия вариант - доколко ще си ок, ако трябва да останеш в Бг? Огледаш се след 2-3г, имаш връзка (дай Боже), замислите се за жилище (да не говорим какво води след себе си идеята за съвместно жилище с някого на практика). Шанс за заминаване - примерно 0.. Ще можеш ли да се смириш с това? С липсата на перспективи, с цялата л*******щина наоколо си, с мисълта, че не си опитал поне да си дадеш шанс? И да си окей с всичко, и да не изливаш недоволство върху всичко наоколо си?

НЕ въвличай друг човек в нерешените си проблеми. Първо вземи решения за себе си. А за България си помисли като за брака - ако не можеш да бъдеш тук "в добро и зло, в бедност и богатство, в радост и мъка", т.е с ВСЯКА възможна гадост, която виждаш и дори още не си видял.... Можеш ли?

Мисля, че си имал идеализирани представи за България, всъщност която и да е страна. Светът върви напред и такива изявления/обобщения, че България не е това, което е била… говориш за сплотеност, за мен ти имаш нужда от семейна среда и приятели. Проблемът е вътре в теб, не в България, сякаш очакваш хората да се въртят около теб, да те разнообразяват, да се почувстваш част от общност. Но и животът на всички върви забързано и всеки се е във въртележката.
В Шотландия съм учила и живяла, не бих живяла там, заради времето, да, сериозно.
Не знам какви илюзии имаш за евтини имоти специално във Великобритания…
Ще ти дам съвет, вгледай се в себе и какво точно искаш, да работиш, от живота. Искаш да запълниш някаква емоционална празнота и товариш България с очаквания, имотите скъпи, работата Еди-какво си, тръгни на психолог и разбери какво искаш.

А за финансовата част, не си единственият, който е без имоти, но много бързо се отказваш и влизаш в ролята на жертва. Никъде не е лесно с пораженческо мислене. И много се сравняваш с хората, този, онзи къде работел, родителите му.

Не искаш /приемаш критика, искаш съчувствие или да те ожалим. Млад, здрав с образование си, проблемът не е че нямаш имоти, нямаш самочувствие и хъс. Ако толкова беше научил нещо от живота на острова, не на 8-9, на 80 интервюта се ходи.

Много от хората, които се връщат са в същата ситуация.
Техните стари приятели в България са си изградили живот, среда и приятелства и идващият отвън трудно се вписва.
Особено ако е бил навън и е сам, а тук търси тепърва половинка, среда и т.н.
Минали са поне 10 години в чужбина, в които предимно е работил, доказвал се е и т.н. Накрая е седнал, направил е равносметка и нито има повече свободно време, нито имоти, нито приятели.

Дай си сметка за плюсовете и минуси и с какво можеш да живееш и с какво не.
Забелязала съм, че когато са в чужбина българите са нахъсани, готови да работят много, да се докажат. Като се приберат тук това някак си залязва. Не знам на какво се дължи това.

Не вземай решение когато си тъжен. И не го прави импулсивно.

Аз смятам, че проблемът идва от града, който е избран за живот в България. София (за мен) е ужасен град и смятам, че животът другаде в родината ще донесе донякъде търсеното удовлетворение. Макар че за всичко отговорът е жена, любов, а това не се знае откъде, дали и кога ще изскочи.

Доколкото разбирам основният проблем за вас в България е невъзможността да закупите жилище, дори в дългосрочен план. Предвид ситуацията в която се намирате - не знам какъв съвет може да ви се даде. Правилно го казахте, без подкрепа от семейство/възможност за наследство на имот при сегашните цени/инфлация/заплати този проблем няма решение за хора във вашето положение. Принципно ако имате приятел с който да станете съквартиранти и да делите наема това ще ви помогне, както и след няколко години като смените 3-4 позиции/работи заплатата ви ще стане по-висока не само от средната за България, но и от тази за София, но ще отнеме време и нерви. Като цяло добрите позиции няма да ги намерите "отвън". Тези позиции се заемат вътрешно и въобще не стигат фирмите да ги обявяват по сайтове. Така че ще трябва да търпите определено време лоша позиция, и да търсите възможност вътрешно да се преместите към по-добра и по-добре платена, но това е също въпрос на време и късмет. Но дори и при този късмет, това означава че поне едно още 10+ години ще минат преди да може да купите жилище, и сигурно ипотеката ще я плащате докато сте 60-70 годишен.

Това което не разбирам е как този проблем ще ви е по-лесен за решаване в Шотландия. Там едва ли ще ви е по-лесно да закупите жилище. Или може би там преценявате че няма нужда човек да има собствено? Така както описвате нещата не изглежда като там да имате повече възможности или по-малко проблеми. Но в крайна сметка вие знаете ситуацията и трябва сами да решите дали там този проблем няма да го има, и дали си заслужава премествано отново предвид другите неща които тук ви харесват повече.

Мен и с опрян пищов в главата не могат да ме накарат да живея в UК, но всеки сам си преценява все пак.

Ох, моята тема…
Хващайте си куфара и обратно, усещам, че нищо не Ви свързва с България.
Ако работата в Шотландия е сигурна, може в някакъв момент да си закупите жилище, има как да вземете гражданство - вървете.
Самолетите летят, утрешният ден не знаем какъв ще е.

Авторе, никой не ти е виновен, че си тръгнал с нереалистична представа и за България, и за себе си. Такива като теб ги има много - върнат се от чужбина и започват да мрънкат колко е зле тук. Ами отивайте обратно, кой ви спира? Само че истината е, че и в чужбината нищо особено не сте постигнали. Дали ще можеш да изплащаш ипотечен кредит наистина зависи от заплатата ти в България напред във времето. Но ти дори и пари за първоначална вноска не си успял да събереш, значи и в Шотландия заплатата ти е била колкото да си покриваш ежедневните разходи. Не знам защо си очаквал тук да е различно, особено в началото. Няма как наистина със заплата на обикновен служител да си купиш жилище, ще трябва да действаш в посока кариерно развитие, но това в рамките на 8 месеца няма как да се случи. Не знам кой те е заблудил, че понеже идваш от чужбина, ще прескочиш директно хора, работещи в някоя фирма от години, и ще те назначат за шеф. Самият ти нищо особено не предлагаш и с нищо не изпъкваш - език и диплома. Езикът е английски, само че тук всеки знае английски, повечето говорят по два езика минимум. Дипломата - всеки казва, че образованието навън е с по-добро качество, което най-вероятно е вярно, но това дава предимство само непосредствено след като си завършил. Може би наистина си имал повече знания в сравнение с някой, учил в Бг. На твоята възраст вече се гледа опитът, а не дипломите, и едната хартийка, ако ще и издадена в чужбина, не ти носи особени плюсове.

Така че слез на земята малко и помисли как да се развиваш кариерно и да си повишиш доходите, защото ако смяташ цял живот да си обикновен служител, и в Шотландия собствено жилище няма да видиш.

Направо да ходи в трета държава, ей я Канада чака с отворени врати, целия ЕС ако иска да си е близо до Черноморието, дори на самото Черноморие, тамън там ще си поговори с чужденци, ще му разкажат кой в коя държава е и как е там, ще знае от първа ръка.

Обожавам хора като теб, които се изживяват ръководител движение на една малка, похлупена гара и организират движението на хората.
Всъщност в България е зле, иначе стандартът на живот на хората нямаше да е толкова нисък.
Твърде грубо коментираш като за успял човек.

Напълно вярно е това, че хората идващи от чужбина, не трябва да очакват по-различно отношение. В моя кръг не се и случва и е единството от значение кой как се справя.
Аз също се чудя защо авторът не е успял да задели нещо до сега при разликата в стандарта.

Само че аз никъде не съм написала, че в България е толкова добре, колкото е в Шотландия. Обаче на авторът явно не му е било чак толкова добре там, иначе щеше да си е купил жилище, или поне да е спестил една солидна сума, в случай, че не е бил на сто процента сигурен там ли иска да остава, или тук. Опитах се да му обясня къде е сгрешил - решил е, че тук ще получава голяма заплата, само защото в завършил и живял в чужбина. Но не може да се обобщава така, важно е конкретният човек какви умения има. В неговия случай английският не е особен плюс и това не го пиша от злоба, просто такава е реалността на нашия трудов пазар. Остава бакалавърската му степен и е можело преди да реши да се мести да проучи горе-долу каква заплата може да очаква, да провери и цените на жилищата и да прецени какви възможности има. Но той се е надявал, че за него ще е различно. Ами не е.

На работа е само от 8 месеца, в България никъде не увеличават заплата, ако не си навършил година поне във фирмата. Не вярвам и в Шотландия да го правят, колкото и по-добре да е там. А за повишение трябва няколко годинки да почака.

Щом целта му е собствено жилище, трябва да работи в посока повишаване на доходите. Да прецени в коя държава има по-голям шанс за кариерно развитие и да се установи там. Другият вариант е да се примири, че ще живее под наем и ако ще е така, Шотландия определено е по-добрият избор, защото в чужбина живеенето под наем е много по-разпространено и по-добре регулирано законово.

Всъщност е крайно време да се разбере, че хората, завръщащи се от чужбина очакват и изискват различно отношение не защото са се върнали от чужбина, а защото там са изпитали и свикнали на едно нормално, добро, възпитано отношение (в повечето случаи). Същото важи и за отношението към работника, клиента, колегата. Обаче “тука е така” е нещо, с което българинът е свикнал, търпи и даже не желае да променя. Ето и коментарите по темата напълно го доказват. Обвиняваме някого в претенции, свръхочаквания, неинициативност. Даваме оценка на качествата му и даже определяме успял ли е или не в чужбина. Общо взето се въртим около тезата, че българите в чужбина чистят тоалетни и живеят скотски по много души в мизерна квартира. (И в главата ни се върти оная картинка на Дженифър Лопес на работа в чужбина и как се връща лъскава в родината. И въртииим, въртииим тая изтъркана плоча “можем да се оправим и без вас”).
А проблемът му е тъй простичък и несвързан с жилището. Просто той има база за сравнение и знае вече, че не всичко що блести в чужбина е злато, но също така знае, че в България “камъкът НЕ си тежи на мястото”. Трябва да претегли плюсовете и минусите и да избере това, което е най-добро за него.

Така е, но проблемът тук е, че той така и не може да намери най-доброто за себе си място. Имаме това, което наричам „синдромът на дървото без корени“. За разлика от възрастния човек от едноименния разказ на Хайтов, който много добре даже се чувства в собствения си дом на село, тук имаме човек, който никъде не се чувства добре. А това вече е проблем на вътрешна нагласа и субективни усещания, не толкова на обективната реалност.

Крайно време е да се разбере, че ако във вашата среда се държат зле, не навсякъде е така и че ние съвсем нямаме това предвид.
Едва ли обобщенията какъв бил българинът са проява на висока чужбинска култура.

Какво значи дърво без корени, че чак пък и синдром му предписахте? Човекът е на 30г и е загубил родителите си, а все още няма семейство или кариера. Аз когато бях на тази възраст, познавах малко, които се бяха установили и в работата и в семейството, и в България, и в чужбина. Това е нормално, не живеем в 19в.

Човекът също си е писал, че иска да остане в България, - погледнете му постовете. Но също, съвсем рационално си и задава въпроса, дали това е най-доброто решение за него при описаните обстоятелства. Само някой, живял дълго навън може да сравнява, а той поне е точно в тази ситуация.