Здравейте, предстои ми да взема сериозно решение и честно казано съм доста объркана. Аз съм на 26 години с дете на година и половина, живея със съпруга си в жилището му в което живее и свекърва ми ( обяснявам, за да ви бъде ясна картинката ). Жилището е на съпруга ми с доживотно ползване от майка му.
Моята майка (68 набор) миналата година август получи инсулт сериозен, дясната страна е засегната ръка/крак/говор. В началото беше адски зле, след лежане в рехабилитационен център и работа с логопед в някои аспекти нещата се подобриха. Вече говори-не особено добре, ходи с бастун, ноември счупи тазобедрена става също. В момента е на памперси ( още от август ) и не може да се обслужва сама. Много забравя, разсеяна е, не е и мотивирана според мен да стане автономна. В момента живее на квартира с бившия си партньор ( няма съпруг, баща ми не е в картинката ) които вече не може да се грижи за нея и иска да тя да живее с нас или съответно да я изпратим някъде тип assistant living, aко изобщо има в България нещо подобно. Той може да помага финансово до известна степен, чакаме да видим НОИ каква пенсия ще и отпусне, има право на личен асистент. За момента е добре здравословно-стабилна, има запушване на сънни артерии 70%/30% и може би ще трябва да и бъдат поставени стендове.
Та, за да заживеем всички заедно означава да излезем под наем ( двете майки няма как, нито жилището позволява,нито ние го искаме ). На мен тепърва ми предстои да си намеря работа, карам едни курсове ама какво ще стане времето ще покаже, на ММ му предстои смяна на работното място, понеже в текущата му фирма няма място за растеж нито кариерно, нито финансово. Живеем в София, наемите на жилище с две спални дори в евтин квартал като Люлин са 1200лв+ като това означава детето да продължи да спи в нашата стая. Малката е палаво дете, много любопитна и не седи на едно място, когато се е налагало да гледам майка ми и детето направо лудвам. Майка ми преди инсулта имаше проблеми с алкохола ( след него не пие ), като казвам проблеми така пиеше,че беше 40кг и на легло и памперси от изтощение на организма от пиене. В този период ние бяхме в чужбина и тя живееше сама. Целия ми съзнателен живот тя е пиела, в тинейджърска възраст, дори и по-рано ме е гонила от вкъщи, не ме е поставяла на първо място. Не се е вслушвала в думите ми, абе не беше добър родител, аз това съм го приела и съм и го простила, за да на мен да ми бъде по-леко. Сега в тази ситуация аз и моето семейство ли да платим сметката? Ако я изпратим някъде тя не просто ще се сърди, ще бъде съкрушена, че не искам да се грижа за нея, че съм я пратила някъде. Ще се кара с хората вероятно ( само изписа се от Пирогов със сменена става на 1 ден без да може да ходи ). Резервите ми за общото ни съжителство са много, някаква част от тях чисто егоистични, други логични. Не искам да бърша лайна неясно колко още години, искам да уча, искам да работя, искам да пътувам, искам още едно дете. Не искам това на което уча детето да не се чува, да и се дават неща които аз не позволявам и тн.
Както и да постъпя все ще се чувствам виновна по някакъв начин. Хората на които съм споделила ситуацията са 50/50, едни казват твой дълг е да я гледаш, други казват прати я някъде или пък не знам как бих постъпил, аз не искам семейството ми да страда, но не искам и родителя ми.
Ако тя има да живее 20/30 години? Детето ми ще порасне,ще става по-лесно, при нея ще има само регрес вероятно. Ами ако малката боледува много, ако я заразява и нея..
Искам да чуя различни мнения, нямам братя/сестри буквално освен мен няма никой. Аз също нямам никой освен ММ и детето, но аз искам детето ми да ми бъде приоритет, да имам енергия и желание да се занимавам с нея. Не искам да гледа болен човек всеки ден..
Виж целия пост
Моята майка (68 набор) миналата година август получи инсулт сериозен, дясната страна е засегната ръка/крак/говор. В началото беше адски зле, след лежане в рехабилитационен център и работа с логопед в някои аспекти нещата се подобриха. Вече говори-не особено добре, ходи с бастун, ноември счупи тазобедрена става също. В момента е на памперси ( още от август ) и не може да се обслужва сама. Много забравя, разсеяна е, не е и мотивирана според мен да стане автономна. В момента живее на квартира с бившия си партньор ( няма съпруг, баща ми не е в картинката ) които вече не може да се грижи за нея и иска да тя да живее с нас или съответно да я изпратим някъде тип assistant living, aко изобщо има в България нещо подобно. Той може да помага финансово до известна степен, чакаме да видим НОИ каква пенсия ще и отпусне, има право на личен асистент. За момента е добре здравословно-стабилна, има запушване на сънни артерии 70%/30% и може би ще трябва да и бъдат поставени стендове.
Та, за да заживеем всички заедно означава да излезем под наем ( двете майки няма как, нито жилището позволява,нито ние го искаме ). На мен тепърва ми предстои да си намеря работа, карам едни курсове ама какво ще стане времето ще покаже, на ММ му предстои смяна на работното място, понеже в текущата му фирма няма място за растеж нито кариерно, нито финансово. Живеем в София, наемите на жилище с две спални дори в евтин квартал като Люлин са 1200лв+ като това означава детето да продължи да спи в нашата стая. Малката е палаво дете, много любопитна и не седи на едно място, когато се е налагало да гледам майка ми и детето направо лудвам. Майка ми преди инсулта имаше проблеми с алкохола ( след него не пие ), като казвам проблеми така пиеше,че беше 40кг и на легло и памперси от изтощение на организма от пиене. В този период ние бяхме в чужбина и тя живееше сама. Целия ми съзнателен живот тя е пиела, в тинейджърска възраст, дори и по-рано ме е гонила от вкъщи, не ме е поставяла на първо място. Не се е вслушвала в думите ми, абе не беше добър родител, аз това съм го приела и съм и го простила, за да на мен да ми бъде по-леко. Сега в тази ситуация аз и моето семейство ли да платим сметката? Ако я изпратим някъде тя не просто ще се сърди, ще бъде съкрушена, че не искам да се грижа за нея, че съм я пратила някъде. Ще се кара с хората вероятно ( само изписа се от Пирогов със сменена става на 1 ден без да може да ходи ). Резервите ми за общото ни съжителство са много, някаква част от тях чисто егоистични, други логични. Не искам да бърша лайна неясно колко още години, искам да уча, искам да работя, искам да пътувам, искам още едно дете. Не искам това на което уча детето да не се чува, да и се дават неща които аз не позволявам и тн.
Както и да постъпя все ще се чувствам виновна по някакъв начин. Хората на които съм споделила ситуацията са 50/50, едни казват твой дълг е да я гледаш, други казват прати я някъде или пък не знам как бих постъпил, аз не искам семейството ми да страда, но не искам и родителя ми.
Ако тя има да живее 20/30 години? Детето ми ще порасне,ще става по-лесно, при нея ще има само регрес вероятно. Ами ако малката боледува много, ако я заразява и нея..
Искам да чуя различни мнения, нямам братя/сестри буквално освен мен няма никой. Аз също нямам никой освен ММ и детето, но аз искам детето ми да ми бъде приоритет, да имам енергия и желание да се занимавам с нея. Не искам да гледа болен човек всеки ден..
