Как да постъпиш с болен родител

Ами няма как да не е мотивирана, първо тя няма избор, ти пО имаш.
Точно на тая възраст майката на моя съученичка получи инсулт. Съученичката ми чакаше дете. Беше зле в началото, после се оправи до степен да е напълно самостоятелна, и оттогава станаха 25 години вече. Но имаше загрижен съпруг и явно е била мотивирана, а може и късмет да е имала с възстановяването. Иначе и там не бяха много добре отношенията с дъщерята, търкания постоянни, обвинения от роднини също на моменти, обаче всеки относително самостоятелен, най-малкото няма грижи на легло. В последните години бабата е зле и пак е на ръцете на съученичката ми, баща и почина, но на 75+ не е като на 55. Та има шансове, но зависи от човека и от състоянието му.

Майка ти никакво свое жилище ли няма? Ако не в същия град, наблизо?
Може би начинът е да живее отделно с наглеждане от тебе. Тъкмо ако може, да се мотивира.

Няма никакво собствено жилище, мотивация не мисля,че има защото не иска да си прави дори ,,домашните,, от логопеда и физиотерапевта. Като цяло хората след инсулт правят най-големия напредък за първата година. Ако успее да ходи стабилно с бастуна ще е постижение. Тя не е лош човек, порока и е алкохола винаги бил и депресията, не и бил лек живота изобщо, просто тя самата никога не е имала волята да промени каквото е било нужно. В пика си в силните годините, когато изкарваше много хубави пари ги раздаде на нейното семейство, майка и сестра и. И двамата и родители починаха, една от сестрите и също и тя просто падаше все повече в дупката.. 

Когато се прибрахме от чужбина и се разбра,че чакаме малката се надявах това да я мотивира ама не помогна.

Съпруга ми не иска да живее с нас естествено, но би ме разбрал ако поискам друго. Много го говорим, проблема е,че аз не се решавам, усещам го като предателство някак си, въпреки, че осъзнавам какво ще ми коства на мен, на нас.

Не си съсипвай живота. Имаш семейство, което се нуждае от теб. Игнор на приказките на роднини - щом те толкова се вълнуват от живота ви на двете с майка ти, да дадат пари, за да й осигурите хубав дом.

Ако сега всички си представят, че това е тяхното дете, което пита във форума как да постъпи в ситуацията, какъв съвет биха дали тогава ? Или всеки си казва-  моето дете не може да направи така, аз не съм го възпитала да се отнася по този начин...  или това не може да се случи на мен  или ако ми се случи няма да се държа като майката на авторката ... Все пак това е реална житейска ситуация в която аз виждам , че авторката и майка й никога не са били близки. Не казвам дали е добре или е зле, но това се чете между редовете.

От лечение е имала нужда майка ти, не от някакви външни мотивации. Рядко се постига успех по такъв начин.

Лошото е, че и жилище няма тази майка.
Според мен читав хоспис е най правилното в случая.

 Изведи я от София. В малко селище квартирите са по евтини. Като има асистент - ще и назначат такъв и  ще добавяте по-малка сума. Ако не е съгласна, дом за стари хора. Където и  да е  ,където я приемат.  Тя  и тях ще подлуди. Никакви скрупули. Никакви контакти с роднини, какви са тези роднини ,същите ,на които е помагала? Да върнат жеста. Като знаят много.

 Има такъв случай , подобен ,при нас, роднини, дъщерята притискаха ,леля  и, сестра на майка и да я гледа , взе майка си, има свекърва, стана нещо и  я върна. /имаше брат тук, вече и той почина, намерихме го след дни , като не го виждахме да излиза/ Не и  попречи оплюването ,хората винаги намират за какво да те плюят, няма угода.
 Ако излезеш на квартира, рискуваш себе си. Няма да намалеят разходите, нищо не се спестява от това.  Намаляват възможности да намериш свястна работа. Рискуваш да си като нея,  безотговорна майка, защото  ...няма нужда от обяснение ,сещаш се.
 И случаят ,дето ми е пример, има имоти, има наследство, жената  възрастна и ментално   трудна, съблича се ,  две възрастни не става заедно.
 Моята майка не прие да дойде при мен,  защото имам свекърва и няма да е добре. На крака бе до последния си ден,/84 години/ ходех веднъж седмично за малко. Но разсъди ,че няма да е добро да си напусне дома и премести, не се и наложи, а  и имам брат  там.
 При твоята ситуация е чудно как си запазила доброто  у себе си да изпитваш угризения  и да ти пука какво мислят и  казват другите.
  Винаги е по-евтино да платиш, отколкото да  съсипеш живота си. Не разчитай на  партньора  и за дълго, но като начало може да помогне с издръжката, докато се стабилизирате финансово .
 Да е  мислила за себе си. И е цинично ,но като не иска да се бори за себе си, прав и  път. Никой не е длъжен за такъв човек особено.

Чета тука думите "хоспис" и "дом за стари хора".
Тя не е за там обаче, според мен. Въобще не е стара, на 55 години е.
И за хоспис не е, защото не е тръгнала да умира.

Някакво лечебно заведение за рехабилитация трябва вместо хосписи и старчески домове.
Нещо такова:
https://serdika.com/stroke-rehabilitation/

или да и наемете рехабилитатор да ходи в дома и, или да я водите на рехабилитация.

Въобще, няма ли някакви изисквания? - за хоспис да си нелечимо болен. А за старчески дом, да имаш някаква минимална възраст?

2000 за 15 дни, 3600 за месец в софийския филиал. То хубаво, но не всеки може да плати.
 Не  е отговорност на дъщеря си, още повече ,че е млада ,на 26 години, не е  мастит бизнесмен  и мъжът  и.
 При нас има хоспис ,зависи от състоянието, не съм скоро попадала на инфо за цени ,но не са софийски. При пенсия и  малко помощ, мисля , че ще се смести. Последно за 1200 на месец, да са се повишили, колко да  е.
 Не давайте съвети  , дето и  сами няма да спазите. Реалностите са различни.
 за себе си - надявам се на бързо  разрешаване, но ако се случи друго,  има и почасова грижа , местни жени  на минимална заплата от социални грижи,  като имаш дом - става на място да ти помагат.
 Тя избягала от болница веднага след операция ,дали ще се намери кой да я  търпи и гледа въобще.
 И без това - тя ти е майка.
 Пак цинично ,но има една приказка ,на болния  умряла жена му. Да гледаш болен  е трудно , меко казано. А инат и глупак - още повече.

Много смислени съвети и мнения има споделени тук.

Аз също имам подобен житейски опит, макар че майка ми беше прекрасен човек и много се обичахме, но освен здравословни проблеми имаше проблем и с алкохола - това без изключителна воля трудно се преодолява.

Та избягах на друг континент съвсем млада, живея си живота както аз си искам, но прекарах години в тих ужас какво и кога може да й се случи, пращах десетки хиляди за лечения, трябваше да се връщам мигновено като стане нещо… За съжаление  почина и сега на мой гръб лежат баба, дядо, баща ми, изплащане на стари кредити. Като се върна в България и само проблеми, изисквания и пак проблеми…

Ти си направила нещо много важно , създала си собствено семейство, постави ги на първо място. Помагай на майка си, ама без да се вкарваш в дългове и излишни драми. Ако роднините ти дуднат, много добър съвет ти дадоха, кажи им да ти помогнат финансово (или физически) и ще си бият камшика веднага. Не я мести при вас, както и не търси квартира, докато не сте добре финансово.

И работи за своето развитие и кариера, човек трябва да живее за себе си, не за други хора, дори да са му най-скъпото нещо на света.

Майка ти сама си е съсипала живота, както и твоето детство. Няма нужда да съсипваш и твоя живот заедно с детството на твоето дете. Пращаш я в хоспис, има сравнително добри, където полагат достатъчно грижи и не са непосилно скъпи.
Морално няма защо да изпитваш угризения, ти не си била за нея на първо място, няма нужда да и бъдеш болногледачка през цялата си младост

Хосписи и домове не са ти опция в това положение, тя не е на умирачка, нито стара.
Доколкото четох и разбрах, струва ми се, че майка ти избягва леченията. Ти пък си в майчинство още и явно хората те виждат като човек без важни занимания, който спокойно може да поеме бърсането на лайната.
Бих помагала до граници, които предполагат, че е самостоятелна, обслужва се и се лекува. Разумен брой посещения, понякога пазаруване и дребни услуги тип плащане на сметки и подобни, ако ми е по път и не е чутовна сума. Мисля, че най-добрата ти опция е да я настаните в малка квартира тип гарсониера или студио на разумно разстояние от вас - същия или съседен, или лесно достъпен от вас район - и евентуално да плащате част от наема или комуналните. В никой случай съвместен живот.
Въпреки че човек, който излиза от болница часове след операция, която изисква лежане, не знам.

Лежа в сердика няколко месеца, сумата е безумна, грижата не добра. За няколкото месеца там дори не ходеше, не я обслужваха добре, не я къпеха, не и сменяха памперса. За сумата която искат грижата е никаква.

В хоспис се изпращат терминално болни, опитахме, ама вие представяте ли си да пратите жив човек които няма да умира е сега   На място пълно с умиращи?

Били сме близки, и сме все още, защото аз съм и простила тези неща, тя не е същия човек след инсулта. Цялото и семейство е починало, семейството на ММ най-много ме обвинява как така не искам да се грижа за нея, явно майка му ще очаква същото,ако нещо се случи.  Ще видим на колко часа ще и дадат личен асистент и пенсия, ще опитаме да извлечем максимума. Аз вярвам искрено,че тя е правила най-доброто на което е била способна, като родител не я разбирам, но като дъщеря съм го приела.

Някак оставам с впечатлението, че сте оставили приятеля на майка ви да поеме цялото нещо физически и психически, което е безумно за сам човек. Трябвало е още в началото да се включите, за да го облекчите максимално, дори и да не е с лична грижа, поне 8 часа грижи от друг човек, за да не се стига до това положение. Ако успеете да го убедите, че ще предоставите помощ, може би ще се съгласи тя да продължи да живее в квартирата с него.

Тя до началото на тази година беше в Сердика, помагам колкото мога. Тя е на 40 минути пеша от мен, няма удобен транспорт, ходя там, тя има занимания всеки ден почти логопед, терапевт. С бебе не е толкова просто колкото си представяте. Не мога да държа детето вързано в количката, дома и е пълен с опасности. Той е доста твърд с нея, тя направи и този напредък благодарение на това, защото мен ме пуска по пързалката. Аз се грижа за всичко документално, проучвам,чета обаждам се където трябва, намирам логопеди, рехабилитатори. Аз не очаквам той да го прави, дори това което направи е много, той не искаше да взимаме личен асистент, за да се спестят парите за рехабилитации