Как да постъпиш с болен родител

Търсете всякакви варианти да не живеете заедно, ще си съсипете семейството. Предполагам свекърва ти оказва натиск, ами, да си гледа работата. На запад хората учат и курсове карат, за да се грижат за подобни хора, срещу добра сума, а тук се приема че млад човек, с малко дете, трябва да си плюе на живота, за да обслужва и обгрижва човек, който на всичкото отгоре сам не полага усилия. Не позволявай да ти вменяват вина. Трябва само със съпруга си да обсъждате ситуацията. На всички други казваш - така решихме, и повече не се обясняваш.

Искам да ти кажа само едно.

Никога, ама никога, недей да се обвиняваш заради това, което майка ти сама си е причинила.

Четох, четох и в момента, в който стигнах до алкохола - картината се преобърна. Майка ти се е докарала до тук. И не си й длъжна особено много. Дъщеря си й, направи каквото е по силите ти, но нямаш дан към нея по никакъв начин, точно ти да я гледаш.

Инсултът и инфарктът са генетично детерминирани, но най-вече са вследствие на определено поведение, едно от които е практикувала майка ти. Изследвай си Lp(a), за да видиш дали си предразположена към сърдечно-съдови инциденти и т.н., и се грижи за себе си. Предава се генетично и е хубаво да знаеш.

Ще се справиш. И знай, че нито си виновна, нито си длъжна.

Заведете я на кардиолог и ако лекарят прецени, че може – да я приемат и да ѝ сложат стентовете. После с всички диагнози се опитайте да вземете максималното от ТЕЛК, плюс личен асистент. Когато си има инвалидна пенсия и пари за асистент, вече е друго. Говорете с партньора ѝ дали няма да се навие на вариант да продължат да живеят заедно, като наемете човек да я гледа и да ѝ помага почасово, като и вие се включвате според времето и възможностите си.
На роднините им кажи или да я вземат те да я гледат, или да си гледат работата. Има по-важен от синовния дълг и това е дългът към собствените ни деца. Детето ти е на първо място и не бива да допускаш то да остане неглижирано заради баба си. Знам, че е жестоко, но това е животът – новото поколение е с предимство. Особено пък в случая, когато бабата сама се е подредила до такова състояние...
Кураж и дано всичко се нареди по най-добрия начин. Гледай кой вариант е най-щадящ за твоето семейство и да не ти пука какво говорят хората.

Едно от най-изразените ми качества е злопаметността. На тази част с гоненето от вкъщи рязко изгубих всякаква симпатия към тази "майка".

Ако хипотетично се съгласите да й станете асистент, имайте предвид, че асистентите са на 7 часов ТД на минималната работна заплата, тоест, няма да взимате и тези 933лв, които са в момента. Значи с тези пари няма да можете да покривате дори наема, какво остава за Вашите нужди. Наема, казахте, е около 1200лв. Сметнете го за година. А за 10 години? Не Ви ли се иска да използвате тези пари за образование на детето си? Или да му купите жилище, за да не му се налага един ден да прави семейство в детската стая, докато Вие с мъжа Ви си стареете в другата? Ако вземете майка си да я гледате, първо ще ощетите себе си (което си е Ваш избор), но ще лишите и мъжа си и детето си от спокойствие, пространство, средства. Те заслужават ли го?

Не на последно място, да изберете специализирано заведение, където да се грижат за нея също е грижа. Не я изхвърляте на пътя все пак. Имам съсед, който не успя да се възстанови след операция на тазобедрена става и остана на легло. Сутрин жена му ставаше да го обслужи преди да отиде на работа, после през деня идваше един друг съсед в определени часове, за да се погрижи за тоалета му. Та този човек сам драпаше да се настани в такова заведение. Вече повече от половин година е там и се чувства чудесно. Не се чувства, че е в тежест на околните, рехабилитаторите там успяха да го вдигнат на крака, колкото да няма нужда от памперси. Наскоро говорих с жена му, тя го карала да се прибира вече, но той не искал. Там му било добре.

Разбирам очакванията да се посветиш на майка си, особено на чужд гръб и от хора, които не са засегнати. А също и от майка ти, която обаче някак е пропуснала да се посвети на теб.

Даже и да беше добра майка, пак не е нормално ти да си зачеркнеш живота и здравето, да си разбиеш семейството - защото мъжът ти няма да понесе съвместното живеене с майка ти, не се заблуждавай за това. Отново пиша - даже да беше най-добрия човек на света тази жена. И от своя страна да станеш лоша майка на собственото си дете, като така моделът продължи.

Категорично не съм на мнение, че дъщерята трябва да се поболее, за да гледа майка си. Затова ти предлагам да наемеш малка квартира на майка си, ако партньорът не се съгласи тя да остане при него. Ако може и той да се включи малко в разходите, както сам е предложил, добре, ако не, не. И наемете човек на половин ден. Ето този асистент, за който стана дума, впоследствие ще го замени. Ще минавате с мъжа ти да оставяте продукти. Ще се наложи да отивате поне по веднъж на ден на първо време, да давате лекарства, сигурно взима такива. Впоследствие не знам тези асистенти дали са на цял ден, ще може и не всеки ден да минавате.

За храната - жената, която наемете, а после личният асистент, може да готви. Но храна може да се взима и от социален патронаж. Има и фирми, които доставят по домовете диетични храни за стари и болни хора, но е по-скъпо. Намират се лесно в интернет.

Дано вземете мъдро решение за общо добро и не се подведете по хорските приказки, в това число и по изискванията на майка ти, които очевидно са нереалистични, още повече ако тя саботира лечението си.

По-нагоре някой писа нещо, с което съм много съгласна - тази жена Ви е съсипала детството, не оставяйте да Ви съсипе и младостта. Не разбирам как така свекървата ви вменява вина, че не искате да живеете с майка си и да я гледате, като доколкото разбирам мъжът Ви не е съгласен. Според мен е вариант да и наемете малка квартира и да наемете болногледач да се грижи за нея. Ако има болногледач през по-голямата част от времето вижте дали пък партньорът няма да се съгласи да я остави да живее у тях.

Асистент и отделна квартира. Нито е нехуманно, нито егоистично. Всеки живот е ценен, в това число и вашия и на семейството ви. А малко дете си изисква основни грижи и внимание.

Сравни си първите постове и последния - в първите реално разказваш, че тя не е добра майка, в последния реално започваш да оправдаваш нея и да търсиш вина у себе си.
Нормално е нейният партньор да се грижи за нея, което е и направил, не разбирам защо чувстваш вина, че не си помогнала. Отказала ли си му помощ, когато е искал?

А боксониерите в София как вървят? На нея една боксониера й е напълно достатъчна. Предполагам с пенсията от ТЕЛК ще може да си я плаща.
Оттам нататък като социална услуга може да минава човек веднъж на ден за малко, малко ти, малко тя самата и така ще закърпите грижите по нея, без да й ставаш роб физически и финансово.
От социалните мисля, че предлагат и едно хранене на ден, което също ще спести малко средства и най-вече време за приготвяне.

Ти не искаш да я гледаш, пишеш го още в първия коментар. Разбирам те напълно и аз като другите ще кажа, че нищо не и дължиш, че трябва да гледаш детето си и т.н. Май остава възможност за човек да я гледа срещу заплащане. Говори със сегашния и приятел да пробвате поне няколко месеца така. Поне ако той поема наема и храната, вие да осигурите другата грижа. На майка си кажи, че ако не положи усилия и няма видим напредък отива в дом до няколко месеца.

Още един глас да НЕ живеете заедно.
Била съм в подобно положение - с дете във втора година майчинство и придошъл болен родител, който също не е бил добър родител. Имаше огромно напрежение.

Имай предвид това, че болните хора стават големи егоисти. Не че майка ти и преди не е била. Но сега очевидно започват манипулации, играене на жертва, за да бъде тя център на вселената. Просто знай, че това е нормално, обичайно, че без да щат, и добрите хора го правят. Задейства им се инстинктът за оцеляване.
Така че игнорирай всякакви такива сценки и драми. Нещата са достатъчно сериозни за вас и без театър. В интерес на всички, в това число и на майка ти, е ти да запазиш здравия си разум и да не поддаваш, а да си следваш курса, който си избрала.

Ама ако собствената й дъщеря не е длъжна да си жертва живота, защо се очаква от бившия й партньор да го прави? Той вече няма никакво морално задължение към нея. Вероятно и той е млад човек, ако е на нейната възраст, и иска да е свободен, активен, спокоен. Даже мисля, че досега е проявил достатъчно разбиране, като я е оставил в дома си, докато се намери някакво по-трайно решение. Така той не може да покани никого в дома си - деца, внуци (ако има такива де), приятели, нов партньор...

За мен изходът е поделяне на грижите. Социален асистент, дъщерята, може и отделен човек за час-два срещу заплащане. Така авторката ще може да диша, даже, като види как вървят нещата, ако са що-годе добре, може и да не ходи всеки ден, а през ден да речем, за малко.

Ако я настаниш в отделна квартира и види, че поне част от времето е сама, може изведнъж да намери мотивация да стане автономна, поне донякъде. Който и вариант да изберете, приготви се за големи драми, за тежки думи и много фасони.

Доколкото помня от огледите ми за наем, е напълно възможно да намерите нещо на стойността на парите от ТЕЛК за инсулт.