Баба, която пренебрегва така желаното си внуче

Радвай се, че не те занимават - аз също от сега знам, че ако родя някога нито майка ми нито баща ми ще се юрнат да помагат (логично - мен не са поглеждали остава внуци да гледат).
Свекърва ми обаче знам, че със сигурност ще се бърка. С голямата си уста успя даже да се скара с дъщеря си и бъдещият си зет. Нали... щото все тя да е права и на нейното да става. Месеци наред вече не се виждат и не си говорят. Това повече щеше ли да ти хареса?

Да не би майка ти да се е надявала да кръстите детето на нея, а вие да сте избрали друго име? Или е свикнала тя да е център на внимание, а сега се е появило бебе да я измести? Не разбрах тя платила ли е раждането ти, както е била обещала? Иначе поведението й не го намирам за чак толкова странно, просто прекалено много очакваш от нея.

Аз мисля, че още те блъскат хормоните.
Не си вдигнала телефона като сте звъняли…. е и? После се е обадила и зарадвала. Казала, че няма да дойде на изписването, ама вие сте и се обадили. Дошла и не гушнала детето, ами правилно кой идиот ходи при бебе на 5 дни да го прегръща. Един месец след секциото си платила 3 сметки и? Много жени веднага след секциото си въртят къщата и си гледат децата.
Tи имаш някакви очаквания дето са нереални. Хората не се променят заради едно дете.
Първо те питала през годините за дете, но на теб не ти било приятно, после що не питала.

Тази жена не е искала внуче за себе си, искала е нейното дете да е щастливо. Не ви се бърка.
Какво повече искаш?

Ясно, че хормоните Ви говорят, че сте снесла златното яйце, а милиарди хора по целия свят тънат в неведение, че слънцето изгрява, за да види "бебка", но за останалите Земята не е изменила траекторията си след февруари. Нормално е хората да се вълнуват от собствения си живот и нова работа, тъй като в момента "бебка" основно яде и изкарва изяденото и темата не е особено обширна, за да се обсъжда всекидневно.
За 3 месеца видяла бебето 3 пъти. Е, колко трябва, какъв е графикът, за да знам, когато стана баба?

Не иска да се занимава с бебета, иска да си гледа старините. Много такива има. Просто се примири че няма да си от тези, които излизат вечер с приятелки, ходят по маникюр или по почивки, а някой им гледа детето. С мъжа ти ще си го гледате.

Не знам защо някои се опитвате да й внушавате, че е нормално, нищо нормално няма. Но от предисторията става ясно, че тя винаги е била егоист човек, обърнат само към себе си и на тези години няма да се промени.
Авторке, много хубаво си си анализирала сама ситуацията, надявала си се, че майка ти и отношенията ви ще се променят след бебето, но за съжаление човек на тази възраст не се променя (освен към по-лошо).
Ще ти е трудно да се пренастроиш, но и аз мисля, че трябва да се дистанцираш малко. Не мисля, че ще има някаква полза да й кажеш всичко това, ти ше се натовариш, на нея ще й мине през ушите, а най-много да излезеш ти виновна.
Явно мъжа ти е читав, дръжте си се заедно, гледайте си хубавото семейство и толкова.

Бабата няма интерес да гледа бебета. Подозирам, че и ти си изгледана от баща си и бабите си. Може като детето поотрасне да започне да проявява по-голямо желание за комуникация, но пак няма да тича с нея по градинките.

Аз не виждам проблем, освен нереално високи очаквания.
Години наред си показвала на майка ти, че темата за деца не ти е приятна, а после си очаквала само това да коментира. И да ходи с теб на прегледи си очаквала, а нормалното е мъжът ти да ходи с теб и явно тя на това не е искала да пречи.
За телефона нямам коментар. Нормално е човек да не вдига веднага, особено щом не е очаквала точно тогава да родиш.
И здравословно не е била добре. Нима си очаквала да си отмени операцията, заради изписването. И новородено бебе на дни аз също не бих гушкала, когато има достатъчно време напред.
За пазара е можело да откажеш, щом толкова ти е натежало, но месец след секциото се предполага, че би трябвало да си била вече добре.
Изглеждаш ми дребнава. Веднъж си отишла в 22 ч., че си блокирала жената телевизора. Случва се. Че то на непознат човек би помогнал.

И да, нормално е бабата да не преритва да дондури бебето. То си има родители и те трябва да си го гледат. 
Пък и мъжът, веднъж сготвил на тъщата и понеже нямало реакция на бурна любов, директно се дистанцирал. Явно майката е такава. Неособено емоционална. Не всеки е.

Аз самата имам внучка на 7 месеца. Много я обичам. Виждала съм я на живо 2 пъти. Живеят далеч, но не това е проблемът. Тя си има родители и те се грижат. Аз пък имам мои ангажименти, вкл.бебе. Месец след раждането ѝ се разболях тежко и стигнах до кръвопреливане и животоспасяваща операция. Още месец след това дъщеря ми дойде с бебето да ме видят и да ми помагат. Втория път я видях за кръщенето ѝ по Великден и изкарахме заедно седмица. Беше вече на 6 месеца. Тогава чак я гушках. Това не означава, че при нужда няма да хукна и да хвана самолета, защото ми е мила, но на този етап тя има нужда от майка си и баща си, не да ходя да я мачкам всеки уикенд.

Моят съвет към теб е да послушаш приятелките си,защото според мен те най-правилно са те посъветвали да ѝ кажеш всичко,което мислиш и чувстваш,с риск да я нараниш.Нереално е да имаш внуче и дори да не го докоснеш или да попиташ как е.Обади ѝ се,кажи ѝ че искаш да говориш важен разговор с нея (най-добре очи в очи) и ѝ кажи всичко,което казваш на нас в този форум.Хем на теб ще ти олекне,хем и на нея ще дадеш повод да се замисли за действията си.

Хора,вие сериозно ли не намирате проблем в поведението на бабата?Да ви се роди внуче и да не го докоснете и питате как е и да говорите от сутрин до вечер само за вашите болешки?Вашите майка така ли подхождат с децата ви,че намирате това поведение за нормално (ако изобщо имате деца)?За мен авторката трябва да говори с майка си.

Имаш нереалистични очаквания към майка си, които тя никога няма да задоволи. Явно си е егоистка. С това, че си очаквала да се промени с внучката, ме изуми. Още ли има хора, които очакват мъжа/свекъра/свекървата и т.н. да се променят коренно с раждането на дете? Тя цял живот си е живяла така, ти очакваш сега да се обърне наопаки. И не е вярно, че освен нея и леля си нямаш други роднини. Имаш мъж и дете, явно имаш свекърва, която обичаш и те обича. Айде малко да се пооткъснеш от отровните отношения и да започнеш да приоритизираш важните неща в живота си, а не да се тормозиш, че майка ти не ти се била обадила. Кажи й всичко в прав текст, след което вземи да тръшнеш телефона и да не й вдигаш няколко седмици, а защо не и повече. Аз на мястото на мъжа ти щях да бъда много остра.

Мм,много странен пост. Аз не бих питаля тякива теща тук ,а направо бих говорила с майка ми нали ми е майка все пак,какво е това стеснение ...
Питаш директно това ,което те интересува ,не знам какъв друг съвет търсиш ?!
Питаш я защо няма интерес към внучето ,излагаш всички факти в случай,че каже че това не било истина и като видиш ,че овърта и няма желание просто спираш контакт,лесно е

+1.
Споделям напълно и следващите мнения на Enter Sandman и Fever Ray.
С майка ви не сте били досега близки по манталитет, емоционално.. Как изведнъж искате да стане?
Струва ми се, че загубата ви е накарала да се затворите в себе си и да виждате само своя свят. Би трябвало да се радвате, че родителите ви са имали допълващи се отношения, хармоничен семеен живот, а не да очерняте майка си, за това, че баща ви е помагал в домакинството. Що за липса на женска емпатия?

Болката в колената е толкова силна и режеща, че всяка крачка е голяма мъка. Ако нямате съчувствие към другия , няма как да го разберете.
Познавах жени, за които наистина копчетата на пералня, телевизор си останаха "ненаучаемо нещо", но имаха невероятни други качества, които компенсираха неимоверно проблема с копчетата.
Освен това майка ви е трябвало да смени работа, да се адаптира към нея, въпреки болки в краката, даже може би е трябвало да стиска зъбите и да си мълчи, щото никой работодател не иска да чува новодошлия, който започва с болки и болнични. Трябвало е, защото явно й трябват години за пенсия.

Не знам защо все още някои хора в България считат, че бабите и дядовците трябва да са сателити на младите, да припкат със и без повод около тях..
Като ви чета, не виждам да имате някакъв проблем. По-скоро вие не сте изживели 30-те си години, така че да разбирате хората, да общувате нормално, с лекота, с чувството, че ето животът е нещо хубаво, неповторимо като изживявания.
Замислете се само колко хора има с деца със заболявания, родители с Алцхаймер или други тежки болести, но не биха пуснали тема..
Защо ли?..

Един съвет малко извън темата - не носете бебето в кенгуру. В Интернет има достатъчно информация защо. Във фейсбук има групи за бебеносене и дават съвети кое е подходящо според възрастта.
И е абсолютно правилно след раждане първите седмици други хора да не прегръщат, целуват и т.н. бебето.
Аз също имах драми с моята майка след раждането, тъй като тя очакваш светът да се върти около нея след раждането. Имахме много караници, тъй като се месеше много. Дистанцирала съм се и се чувствам така супер.

Ясно ми е защо търсиш отговори. Не искаш да приемеш, че тя си е такава. Искаш да намериш обяснение, да видиш къде е проблемът и да го решиш. После нещата да се оправят и тя да стане мечтаната баба.

Слез на земята. Няма да стане.