Баба, която пренебрегва така желаното си внуче

И двете изглеждат хора с еднакъв характер и затова предполагам и двете са разочаровани от другата. Авторката е очаквала да е център на внимание, защото е родила, а майка ѝ се е паникьосала заради операцията и е очаквала вниманието да е към нея. После и двете са се разочаровали и бабата спряла да контактува с внучето си, а авторката помни колко сметки е платила и как ѝ е оправяла дистанционното...

Другия път като ти звънне и кажи веднага
Ама не мога сега повивам бебето. Другия път и кажи че си заета че кърмиш. Да разбере че не е център на вселената.

Мен друго ме впечатли. Авторката упреква майка си, че е разчитала на помощ от баща ѝ в домакинството и подчертава, че приятелят ѝ не е такъв тип. Че и простира с бебе в кенгуру.
Това, че е очаквала майка ѝ да ходи с нея на прегледи, но не видях бащата дали е ходил, го коментирах
Авторке, не се вкарвай във филма да се доказваш колко си оправна и самостоятелна при наличие на партньор и в опита си да си противоположност на майка си.

Или приемаш майка си каквато е, или се дистанцираш. Разговори до нищо няма да доведат, ще излезеш ти виновна. Сега трябва да имаш други приоритети - бебе и мъж. Даже ти се чудя как имаш енергия да я изслушваш всяка вечер по телефона и да подскачаш като ти свирне... Липсата на телевизор не е животозастрашаващо състояние. Подозирам, че цял живот те е тъпкала и сега продължава както си знае. Жената е егоцентрична и се върти само около себе си. Внуче е искала, за да има ТЯ продължение или заради "какво ще кажат хората", а не за да го играе баба. Приеми го и продължи.

И според мен е време да се освободиш от всякакви очаквания към майка ти и да се отделиш от нея в главата си. Тя е каквато е, възрастен човек, прави каквото е преценила. Ти си на 30 години и със собствено семейство, също правиш каквото прецениш. Когато се засечете някъде в желанията и действията си, хубаво. Когато се разминете - пак хубаво, всяка си има отделен живот.

Поредната откачалка, която не може да обича. Не се натъжавайте, отпишете я, все едно е умряла. Тя не ви е близък човек и роднина реално, а само по документи. Не се тревожете, а се дръжте за мъжа си и детето. Ще ви го обясня по-ясно: Човек или може или не може да обича. Тя не е успяла да изгради емоционална близост с вас, няма как да го направи и с внучето, защото е неспособна на обич. И ако падне пак и и се влоши здравето - далече от нея. Тя интересува ли се сега Вие как се справяте с цялата умора покрай тази огромна промяна? Поведението и е анормално. Крива е на себе си и на целия свят съответно, защото струва малко като човек.

Майка ти е ярък представител на онзи тип хора, които в една тема тук наричаме невъзможни. Вероятно е да си приемала отношението и към себе си за нормално цял живот и сега с бебето да си се събудила и да си видяла какво представлява в целия блясък на нейните безчувственост и егоцентризъм. Върни се назад и ще видиш, че винаги е била такава. Ако пък не е била сериозно проверете да няма ранен Алцхаймер. Първите 10 години от този тип деменция са скрити и човекът удивително прилича на пълен психопат.
Ако няма Алцхаймер я дръж далеч от себе си и най--вече от детето. Липсата на интерес към него е най-големият подарък от подобен типаж. Излишно е и да я чуваш всеки ден, все едно всеки ден да се прострелваш в челото отново и отново. И малко хора ще те разберат, защото подобно чудо е невъобразимо за човек, който не е виждал лично за какво става въпрос.

Това няма значение. Отворете си устата и задайте въпроса. Няма да боли.
Но ще разберете истината и ще ви олекне.
И ако тя ви натоварва с нейните драми - ами прекратете това.
Обясняваш, че си има свои драми и по-важни неща от нея.
Чудя се как ви е отгледала вас тогава.

И се отдалечи от майка си, щом е такъв нарцис. Вземи стани и ти малко егоист. За себе си, детето, мъжа ти.
Хората не можеш да промениш, само себе си.



Изключително тъп и слабоумен човек може да се сърди за това.
Но има и такива хора. Моята баба беше ядосана, че бях кръстена на другата си баба и ме малтретираше години.
Всеки може да си кръсти детето както иска.

Може за повечето от вас това да се стори смешно, но ако една вечер пропусна да й се обадя ми се обажда тя под предтекст, че се била притеснила дали всичко е наред. Подозирам, че ако й откажа да се чуваме всек ден няма да го понесе добре психичски и ще изпадне в истерия.

Ами аз явно съм с грешна представа за допълващи се отношения. Баща ми носеше основния приход в семейството, вършеше ЦЯЛАТА домакинска работа, не е просто помагал, а тя само ходеше на работа и през останалото време не мърдаше от леглото или дивана. Не я очерням, това е истината . Не преувеличавам. 



Не, нямаше да ми хареса, разбира се.

Не се е надявала да е на нея, но и с това имаше драма. Не й хареса нашия избор, дори с ипозволи да ми вдигн скандал защо сме сме спрели на такова безсмислено и глупаво име, което нищо не означавало, пък и на всичкото отгоре нямало да има имен ден - за името Лина, става дума. Е, не я кръстихме така, добавихме една буква отпред в последствие. Тя до последно искаше да на научи как ще се казва в крайна сметка и й казах чак в деня на раждането.


Относно телефона - тя очаква на нея да й се вдигне на секундата, в противен случай започва да звъни на пожар, вкл. като съм на работа или на лекции.
Аз се обадих за да й кажа, че ни изписват и се прибираме у дома, мисля, че е нормално да знае това.
Относно сметките - въпроса не е финансов, разбира се, че ще ги платя, а това че можеше пре спокойно да го направи и сама.

Аз съм от тези многото жени, които си въртяха къщата и си гледаха детето от ден 1. Не знам кое в поста ми ви е убедило, че не е така.


Първото изречение предпочитам да не коментирам. Виждам, че не сте ме разбрали.
Идеята  разговорие ми с нея да бъдат двупосочни - всеки да сподели как е, да изслуша другия, да се води диалог вместо монолог.
Това относно "графика" ми звучи доста заядливо и също ще го пропусна.

Ами аз правя и четирите неща. С баща й сме взаимнозаменяеми и ме отменя за няколко часа, когато имам нужда.

Да, познахте. Баба ми ме е изгледала, въпреки че майка ми е ползвала 3 години майчинство, вкл. като бебе. Баща ми работеше в по-голямата част от времето.

Не съм искала да идва с мен, даже напротив. Но според мен разговор от рода на:
- Майко как си?
( 30 минути разкази за съседите, за на колежката мушкатото за турската сапунка)...
- А, ти как си?
- Бях на преглед днес.
- А, хубаво. Впрочем, чу ли че.... (още 10 мин)

На мен не ми се струва нормално и никога не бих занимавала детето си или който и да е с подобно нещо.

Никой не е очаквал реакция на бурна любов. Тя тогава се държа неадекватно просто - започна да дърдори, без да позволи на никой от нас да се изкаже.

Това го виждам като разумен съвет, в който бих се вслушала.

Това бих го приложила в случай, че с разговора не потръгнат нещата.
Ергономична раница е, не кенгуро. Грешката на езика, просто.

Точно това е. Търся отговори. Търся и причина в себе си. Не искам да е мечтаната баба, а просто нормална таква.

Пак казвам - не искам да съм център на внимание. Искам просто нормална, двупосочна комуникация, а не да слушам монолози.

Нямам енергия вече. Това е една от причините да пусна темата. Това с тъпкането е вярно.
Доста я интересува хорското мнение - кипи от желание да показва снимки на съседи, колеги и познати и да се хвали.

Колкото и на моменти да ми се е искало, не мога да я отпиша. Пък ако се случи нещо с нея и не съм насреща да помогна не бих си го простила.
Относно умората - не се интересува, само е коментирала в разгвор нещо от рода на: " ама то и на теб не ти е лесно" и някакви подобни.
Права сте - винаги е била такава. Точно така стана - събудих се и осъзнах доста неща.
Относно Алцхаймера съм си го мислила също. Баба ми (нейната майка) страдаше от деменция, след това разви и Алцхаймер. Познато ми е поведението, но още не мога да го разгранича дали е заради характера й или наистина е болна.


В обобщение относно мненията за здравословното й състояние, пазаруването и т.н. :
Тя не беше толкова зле. Претърпя рутинна артроскопска процедура, минимално инвазивна с много леко възстановяване. Според лекарите, дори е нямало нужда от нея. Препоръките бяха да приема колаген, да се опитва да се движи, без да натоварва коляното, както и да спазва  диета (с наднормено тегло е). Въпреки това според нейните думи - тя не приела препоръките и спорила с доцента в ортопедията да я оперира, при положение че той е отказвал до последно. Даже според мен го е направил за да му се махне от главата.
А периода, когато аз съм й пазарувала след раждането беше след като й беше минал контролния преглед и й е било обяснено, че ТРЯБВА да се движи, да работи и да върши ежедневните си дейности и в никакъв случай да не се обездвижва.

Така е. Но ще мине, повярвай.

Очакването да и вдигнеш телефона на секундата е твоя грешка. Само от теб зависи дали ще продължи да е така.

Знам, че грешката е моя. Ще се постарая да я поправя.

Гарантирам ти, че ако не отстъпиш, скоро ще си намери приятелки с които да се чува всеки ден и да си обсъждат болежките и сериалите. И за нея е по-добре така, да общува с хора със сходни интереси.

Ха, и  какво като изпадне в истерия.
Просто ще и кажеш, че си имаш работа и не и е до нейните истерии и затваряш.
Ти си тази, която си позволила да вдига скандал за името.
Границите ти си ги поставяш.
Такова празнословие като на майка ти аз не позволявам от години. Майка ми също обича да говори за дреболии, но с мен не го прави. Сещаш ли се защо?
Но майка ми е добре. Нейната сестра, леля ми е още по-зле.
Там трябва да прекъсвам и да напомням да минава по същество.

Няма да намери приятелки. Тя е крайно интровертен човек. Сама си е казвала - аз нямам приятелки, не искам и да имам, защото са завистнички и използвачки.  Общува само с мен, с леля ми и колежките й (те са на нейната възраст).

Жалко, но това пак си е нейно решение. Ти по никакъв начин не си отговорна за нейните решения. Нито трябва да компенсираш негативните последици. Като не иска да има приятелки резултатът е че ще стои сама, а не дъщеря и да компенсира това.