Баба, която пренебрегва така желаното си внуче

  • 4 726
  • 171
# 45
Не знам какво сте очаквала от майка си. Тя си е такава явно, не се умилява от деца, дори да са й внуци. Има такива хора, такъв им е характерът и те с нищо не са по- лоши от другите. Бебето може да е центъра на вселената за майка си, но за бабата ни най- малко не е задължително, тя си има свой живот, личен и професионален. И това не означава, че не го обича.
Когато на дъщеря ми й се наложи спешно секцио по- рано от определения термин бях на друг континент, бях си взела хапче за сън и си бях изключила телефона. Ами пропуснала съм всичките обаждания. Станала ли съм по- лоша баба от това? Не мисля.
Може би майка Ви е по- болна, отколкото показва. Може би не харесва приятелят Ви. Може и да е консервативно, но ако зет ми нямаше брак с дъщеря ми и аз нямаше да го харесвам. Може би наистина е имала претенции за името, много хора в това намират уважението. Поговорете си с нея. Аз не подкрепям това да я игнорирате, една е майката.
Виж целия пост
# 46
Не знам какво сте очаквала от майка си. Тя си е такава явно, не се умилява от деца, дори да са й внуци. Има такива хора, такъв им е характерът и те с нищо не са по- лоши от другите. Бебето може да е центъра на вселената за майка си, но за бабата ни най- малко не е задължително, тя си има свой живот, личен и професионален. И това не означава, че не го обича.
Когато на дъщеря ми й се наложи спешно секцио по- рано от определения термин бях на друг континент, бях си взела хапче за сън и си бях изключила телефона. Ами пропуснала съм всичките обаждания. Станала ли съм по- лоша баба от това? Не мисля.
Може би майка Ви е по- болна, отколкото показва. Може би не харесва приятелят Ви. Може и да е консервативно, но ако зет ми нямаше брак с дъщеря ми и аз нямаше да го харесвам. Може би наистина е имала претенции за името, много хора в това намират уважението. Поговорете си с нея. Аз не подкрепям това да я игнорирате, една е майката.

Относно умиляването. Това е голям парадокс, понеже от години намилаше как си е мечтаела за внуче, искала да стане баба, това дори бил смисъла на живота й, че нямало са умре спокойна ако не види внуче. Странно ми е просто на какво се дължи тази разлика в думите и държанието й.
Разбира се, че не ви прави лоша баба. Явно съм прекалила с очакванията си да си следи и да си слуша телефона, както правя аз.
Да, не харесва приятеля ми, но който и да беше на негово място нямаше.
За името и брака - на различно мнение съм от вашето, но всеки има право да има различни представи и възгледи.
Много пъти съм я питала за здравето й - твърди, че е само това.
Виж целия пост
# 47
Ми питай я бре.
"Майко, може ли да ми  кажеш на  какво се дължат празните ти приказки. Много говориш, но това, което правиш е точно обратното. Искаше да станеш баба, бил ти уж смисъла на живота, но сега не искаш внучето си да докоснеш дори"
Виж целия пост
# 48
Ти не харесваш майка ти като човек, обаче много държиш да станете супер близки заради бебето. За мен това е противоречие. Идеализираш баща си, но за тях двамата този модел е работел. А тя явно не е толкова зле, щом след смъртта му бързо се е научила кое как. Голяма драма, че те накарала да отидеш да ѝ оправиш телевизора, но че на стари години е останала без работа и въпреки, че е и болна, веднага си е намерила нова и не ви притеснява финансово, изобщо не го отчиташ. И много грозно изказване "предложи да плати раждането с парите, които наследи от баща ми". В същото време казваш, че той вършел домакинската работа, а тя "само работи". Т.е. и тя е имала доход и тези пари са общи семейни, а не са само на баща ти. Щом до такава степен не я харесваш и уважаваш тази жена, защо толкова държиш да присъства в твоя и на детето живот?
Виж целия пост
# 49
Ти не харесваш майка ти като човек, обаче много държиш да станете супер близки заради бебето. За мен това е противоречие. Идеализираш баща си, но за тях двамата този модел е работел. А тя явно не е толкова зле, щом след смъртта му бързо се е научила кое как. Голяма драма, че те накарала да отидеш да ѝ оправиш телевизора, но че на стари години е останала без работа и въпреки, че е и болна, веднага си е намерила нова и не ви притеснява финансово, изобщо не го отчиташ. И много грозно изказване "предложи да плати раждането с парите, които наследи от баща ми". В същото време казваш, че той вършел домакинската работа, а тя "само работи". Т.е. и тя е имала доход и тези пари са общи семейни, а не са само на баща ти. Щом до такава степен не я харесваш и уважаваш тази жена, защо толкова държиш да присъства в твоя и на детето живот?
Не мисля, че изказването ми е грозно. Написах го за да е ясно, че с каквото е могла е помогнала. Би било лицемерно от моя страна да пропусна този факт.
Да, не я харесвам, не я одобрявам като човек, но коя дъщеря не желае да се разбира с майка си и да иска да присъства в живота й?
 
Цитат
Ми питай я бре.
"Майко, може ли да ми  кажеш на  какво се дължат празните ти приказки. Много говориш, но това, което правиш е точно обратното. Искаше да станеш баба, бил ти уж смисъла на живота, но сега не искаш внучето си да докоснеш дори"
Точно така реших да постъпя днес. Ще споделя после какво е казала.
Виж целия пост
# 50
Не разбирам драмата ти. Жената явно си е такава - нейният живот и нейните проблеми са й най-важни. Егоист човек. Щом не искаш финансова или друга помощ я остави да си действа както иска. Не сте били близки, няма и да станете. Би било дразнещо да те търси само за да се оплаква, но ти я търсиш, тя се оплаква и не се вълнува от внучето и ти се ядосваш. Ами спри с този постоянен контакт. Чувайте се и се виждайте по-рядко. Приеми, че няма да има детето супер отдадена баба. Кофти характер е явно, но можеше да е по-зле - постоянно да ти се меси, да дава акъли и да те тормози с глупости.

Какви са тия очаквания от жена на 30 години майка Ви да ходи с вас на всеки преглед, да трепери и да живее вашия живот?!
Бременността и връзката Ви са си само са Вас, искате майка Ви да съпреживява живота.

Хем се оплаквате, че след секцио е трябвало да се грижите за нея, хем защо говорила за своите проблеми, има си проблеми жената, не сте вече малко дете а сте номер 1 в живота.
Виж целия пост
# 51
Не разбирам драмата ти. Жената явно си е такава - нейният живот и нейните проблеми са й най-важни. Егоист човек. Щом не искаш финансова или друга помощ я остави да си действа както иска. Не сте били близки, няма и да станете. Би било дразнещо да те търси само за да се оплаква, но ти я търсиш, тя се оплаква и не се вълнува от внучето и ти се ядосваш. Ами спри с този постоянен контакт. Чувайте се и се виждайте по-рядко. Приеми, че няма да има детето супер отдадена баба. Кофти характер е явно, но можеше да е по-зле - постоянно да ти се меси, да дава акъли и да те тормози с глупости.

Какви са тия очаквания от жена на 30 години майка Ви да ходи с вас на всеки преглед, да трепери и да живее вашия живот?!
Бременността и връзката Ви са си само са Вас, искате майка Ви да съпреживява живота.

Хем се оплаквате, че след секцио е трябвало да се грижите за нея, хем защо говорила за своите проблеми, има си проблеми жената, не сте вече малко дете а сте номер 1 в живота.

Отново казвам - не съм искала да идва с мен, нито да сърреживявя всичко. Очевидно не сте ме разбрали. Според вашата логика и нейните проблеми са си нейни, но аз да я изслушвам с часове и да не мога да взема думата от нея е приемливо?
Виж целия пост
# 52
Ами като е така, отрежи я. Кажи и "не искам да ме занимаваш с твоите проблеми така, както аз не те занимавам с моите". Но теб не те устройва такъв вариант, защото ти водиш някаква борба с нея. Не си доволна ако просто се дистанцирате една от друга, за теб е важно тя в някакъв момент да се огъне и да ти каже как не е била права и колко съжалява. Няма да се случи това никога.
Виж целия пост
# 53
Аз, от позицията на майката - замислих се, че и нашите разговори (с дъщеря ми) протичат по същия начин. Аз говоря - дреболии, глупости, които са ме развълнували. Но дъщеря ми почти не споделя и като й се обадя може да настане едно мълчание...(замислям се дали не обсебвам разговора все аз, така както чета темата).
  А за твоята майка - бих те посъветвала да осмислиш отношението на майка ти към теб. Когато си била малка. Да разгледаш вашите взаимоотношения, но от позицията на голям, възрастен човек. Да осъзнаеш липсите, които се надяваш да получиш сега.
    Сега в позицията си на майка виждаш какво даваш на детето си и осъзнаваш какво не си получила. Надяваш се майка ти да се промени и да даде на внучката това, което не е дала на теб. Така ли е?
   Няма да се промени(майка ти). От разговори с нея няма полза. Или няма да ти обърне внимание, или ако се почувства нападната - ще те изкара виновна и лоша дъщеря. А ти все още не си достатъчно пораснала за да се справиш с чувството за вина, което ти налага.
   Ако много ти тежи, напиши й писмо. Или копирай това, което си писала тук. Може и да не го пращаш. Самия акт на писане ще пречисти душата ти. Ако го напишеш на хартия - можеш да го изгориш.
   Сигурна съм, че след пускането на темата, се чувстваш по-добре.
   И това за хормоните е вярно - правят те по-чувствителна. След време ще го разбереш.
Виж целия пост
# 54
В два параграфа описвате подробно какви са Ви очакванията (бременност, раждане, що не се обадила) и понеже не се покриват с реакциите на майката, фрустрация. Границите в отношенията се определят от две страни, щом я изслушвате значи искате или не може да казвате “не”. Аз проблем не виждам, гледайте си детето и семейството и уточнете границите с майката в разговор.
Виж целия пост
# 55
Аз, от позицията на майката - замислих се, че и нашите разговори (с дъщеря ми) протичат по същия начин. Аз говоря - дреболии, глупости, които са ме развълнували. Но дъщеря ми почти не споделя и като й се обадя може да настане едно мълчание...(замислям се дали не обсебвам разговора все аз, така както чета темата).
  А за твоята майка - бих те посъветвала да осмислиш отношението на майка ти към теб. Когато си била малка. Да разгледаш вашите взаимоотношения, но от позицията на голям, възрастен човек. Да осъзнаеш липсите, които се надяваш да получиш сега.
    Сега в позицията си на майка виждаш какво даваш на детето си и осъзнаваш какво не си получила. Надяваш се майка ти да се промени и да даде на внучката това, което не е дала на теб. Така ли е?
   Няма да се промени(майка ти). От разговори с нея няма полза. Или няма да ти обърне внимание, или ако се почувства нападната - ще те изкара виновна и лоша дъщеря. А ти все още не си достатъчно пораснала за да се справиш с чувството за вина, което ти налага.
   Ако много ти тежи, напиши й писмо. Или копирай това, което си писала тук. Може и да не го пращаш. Самия акт на писане ще пречисти душата ти. Ако го напишеш на хартия - можеш да го изгориш.
   Сигурна съм, че след пускането на темата, се чувстваш по-добре.
   И това за хормоните е вярно - правят те по-чувствителна. След време ще го разбереш.

Това с мълчанието и при нас се е получавало. В такъв момент аз много бих се радвала непринудено да ме попита как ми е минал деня, ако се сещам нещо интересно и аз да разкажа, като след това ме изслуша и тя.
Така е. Просто аз отдавна съм отвикнала да споделям каквото и да е с нея. Тя нито ме разбираше, нито покрепяше, дори си е позволявала като имам проблем и да ми крещи, при положение че не искам да го реши, а просто да ме изслуша и ако може да даде съвет. Рядко е била и на моя страна.

Не очаквам от нея да даде това, което не е успяла да даде на мен на внучката си.
Това, което искам аз да покажа и да дам на дъщеря си е подкрепа и доверие, да не се страхува да споделя с мен.

Определено ми олекна след като пуснах темата. Научих много неща, за които не съм си давала сметка, а негативните мнения просто приех за градивни.
Виж целия пост
# 56
Може би съм се надявала с появата на детето да се промени. Това подозирам, че е една от причините да ми тежи.
Най-големите ни разочарования са свързани с нашите очаквания как ще се държат хората около нас спрямо нас или нещо което ни е скъпо. Очакванията ни са винаги че хората трябва да се държат така, както ние бихме се държали. Тази "проекция" обаче е илюзорна. Обичта към внучката не е безусловна като обичта на майката, а да бъдем по-коректни - дори обичта на майката не е безусловна. Има събития върху които не можете да оказвате влияние. Ако майка ви не се "тегли" към детето естествено, то и няма как да го постигнете чрез усилия. По същество тя не е задължена. Може да й трябва малко време да узрее, но трябва да приемете факта че може и да не узрее никога. Освен това, щом вие сте на 30 то тя е над 50 и това е период в който и на нея не й лесно. Част от възрастните се обръщат тотално навътре, почват да се интересуват само от себе си, да живеят за себе си, стават егоцентрици. Дали и добре или зле няма да коментирам.
Не се фикусирайте върху този проблем. Позволете си да сте над нещата. Това, че губи от комуникацията с едно прекрасно същество като внучка си е само неин проблем. Вие й осигурявате тази възможност, правите това, което зависи от вас. Но ако за нея това не е ценно, повече нищо не можете да направите.
Виж целия пост
# 57
От това, което описвате майка ви е принцеса, обича да я обгрижват и да е център на внимание. Погрешно сте очаквали, че след раждането на внучка си ще се превърне от принцеса в пепеляшка. Вероятно и от появата на бебето се притеснява, че няма тя да е център на внимание, а то.Дайте и време да свикне с промените.
Виж целия пост
# 58
Здравей. Аз ще допълня, че звучиш доста емоционално зависима от майка си и това ти пречи /щом се тормозиш и пишеш тук/. В детството ти ги е нямало нужната обич и емоционална близост, въобще нямате здрава връзка помежду ви, но сега всякак ги търсиш. Вероятно покрай бебето като се е отключил твоя родителски инстинкт и още повече е лъснала тази липса към теб. Страдаш, че тя не проявява грижа и интерес към теб и бебето, докато ти ходиш да й оправиш ТВ-то в късна вечер и т.н. Затова я допускаш до теб/вас с надежда да прояви, това което ти липсва, но вероятно няма да стане. Затова и нямате здрави полезни граници   голям човек<->родител  помежду си. НО тя няма да се промени, има такива хора, емоционално студени, дистанцирани, не са заслужили твоята грижа, но изискват твоето внимание, с което пък те облъчват негативно /да си излее тя за нейните си интереси и някой да я слуша/.  Егоисти, енергийни вампири, токсични, много вариации има, някъде в тези категории е тя според мен.  
Ако те интересува попрочети литература статии има много. Най-полезно е ако успееш да намалиш тези очаквания и потребност за "добрата майка и баба", приемеш нея каквато е и насочиш фокуса си към  3-ма ви като семейство.

Накратко с поговорка: Насила хубост не става
Виж целия пост
# 59
Ами ще кажа как е при мен: аз в момента съм бременна и майка ми още от сега почва да се меси: кога ще се връщам на работа, защо изобщо ще се връщам на работа, къде ще живееме и тн. Опитва се да налага мнението си на сила и то под прикритие “аз искам най доброто”
Това е още по зле, повярвай ми, скъсва ми нервите
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия