Работа, CV-та, HR-и, съвети - 93

В България много обичаме да се сравняваме с другарчето дори и да не сме на едно ниво. Затова прозрачността на заплатите ще е само в минус - тези с по-ниските заплати няма да се мотивират да заслужат по-високи, а точно обратното - ще са демотивирани, ще смятат, че не е честно и ще повлияят негативно и на атмосферата на работа.

Ако в един екип има два броя служители и те имат еднакви задължения,  но единият е с висока заплата,, защото е ефективен и работи, то каква е причината да задържат другия? Като ще има претенции за ЧР и мениджмънт, редно е който се скатава да бъде освободен или поне официално понижен. Щото съм била в компания, в която след идването на нов финансов директор се разбра, че е имало хора с три-четири пъти по-високи заплати и никакъв резултат от работата им, от който фирмата да спечели. Намалиха заплатите, сложиха бонусна система, а в други отдели ги увеличиха. И чудо, фирмата не фалира, даже започна да се развива по-добре.

В един идеален свят ще е перфектно. Обаче поне на местата, на които съм работила не винаги се търси висока ефективност, а средно работата да върви. Също така никой мениджър не си плюе на името сам да търси кусури на собствените си служители. Трудно се уволняват хора на постоянен договор. При нас въобще не се уволняват такива. Ако минеш шестте месеца, ще седиш завинаги. Освен ако не се случи нещо крайно - да дойдеш пиян на работа или нещо подобно. Но ефективността се мери трудно, за да бъде доказано как този човек не работи и ще го уволним.

Иначе ако един екип трябва да е 10 човека, той ще бъде 10. Няма да е 9 или 11, защото един работи на 30%, а другите на 100%.

Примерно в моя екип не работим обща работа, а всеки по неговите си клиенти. Ми не ме интересува особено дали Пенчо е забатачил 100 неща и клиентите му дали са доволни от него. При нас мениджъра всичко вижда и наблюдава от близо без да прави микромениджмънт. Ясно е кой бяга по тъча, но нито ще ги уволни, нито ще ги махне. И те няма да напуснат.

Много неща сте изписали от предната тема, ама да започна с това, цитираното. Причината е проста и тривиална - в България е практически почти невъзможно да бъде махнат човек. Кодексът пази служителя и хубавите сцени от американските филми, в които шефа идва и ти си събираш нещата в кашончето са на практика невъзможни.

Колкото до заплащане и обявяване на рейнджове - как точно ви помага рейндж от 1500 до 18 000 лв?

Напоследък доста фирми работят с очаквания. И нашата така. На пърия разговор с ЧР се питат няколко важни неща: ОК ли е човекът с модела на работа при нас (хибридно), ОК ли е да се релокира в София (ако не е от София) и колко пари иска. Всеки кандидатствал при нас получава генерирана от системата ОВ, че не продължава/поканен е на второ интервю с назначаващия мениджър. Във втория случай има и обаждане от ЧР, че хората често не си четат мейлите. Всеки кандидат получава или оферта (ако е одобрен) или генериран мейл от системата, че сме се спрели на друг кандидат. И да, генерираният мейл не е конструктивна обратна връзка.

Когато аз кандидатствам за нова работа, казвам колко пари наистина искам. Обичайно ги смятам като текущата заплата + сума за риск от смяната и неиздържане на евентуалне пробен срок + евентуални годишни индексации за 2 години напред. В крайна сметка, новото начало е възможност, ама е и риск.

Между другото - колко е текущата Ви заплата - никога, ама никога не отговарям. В повечето фирми това се счита за конфиденциална информация, ако отговорите - може да се счете, че не умеете да пазите фирмени тайни. А любимо ми е да видя заплатите написани в си ви-то. Ако ви зададат въпроса колко Ви е заплатата - кажете - моят минимум е X пари. Не мога да кажа текущата, тъй като имам клауза за конфиденциалност в договора.

Клауза за конфиденциалност на заплатата в договор мисля, че е нищожна. Тоест работодателите си я включват, но ако се стигне до съдебен спор, ще бъде призната за нищожна.

Трудното уволняване на хора не е български феномен, така е в целия ЕС. В САЩ е съвсем различна системата, както впрочем абсолютно всички системи, като почнем от изборния им процес, минем през здравеопазване и стигнем до пазара на труда. За съжаление просто консумираме прекалено много американска култура.

Правният аспект не е от такова значение, по-скоро назоваването на заплатата би направило негативно впечатление на новия работодател, тъй като по всяка вероятност и той има подобна политика за конфиденциалност.

То много пъти е точно така. В предния ми екип имаше хора, които не можеха Б да кажат и постоянно питаха тези, които можеха и знаеха, а разликата в заплатите им беше 500+ лв. Това се знаеше и винагие било причина за негативни емоции.
Според мен оправдани. На нашата длъжност всички взимахме еднакво, по зададения бюджет, само увеличенията бяха различни в последствие.

Сега практиката е да се дава цялата сума в офертата и трябва да се взима предвид при договаряне. Мисля, че бях писала - дадоха ми на последното интервю поисканото, но включая ваучерите, макар да бях уточнила, че говоря за заплата и облагаем доход.

Нищожна е, да. Реално всеки може да излезне и извика на площада колко получава. А и тия неща се разчуват. Почти винаги съм знаела заплатите на целия екип. Хората си казват - я директно, я индиректно, чрез инциденти (един колега си шерна екрана с пейслипа по време на кол). На интервю е проява на лош вкус да те питат изобщо за заплатата, камо ли да си я казваш самичък.

Моето лично мнение е, че разликата в заплатите на една длъжност трябва да е в интервал от едни проценти, защото от там нататък вече става нереалистично.
1. Ако разликата в квалификацията на два кадъра е толкова голяма, то следва да заемат и различни длъжности.
2. Ако не е голяма, то сейлс уменията не са толкова важни за всякакъв тип длъжност.

Khufu, да, точно така, а и не само. За доста хора това е генерална червена лампа, че човекът не може да пази фирмена тайна - сега е заплатата, утре може да е някаква оферта, ценовата лииста, ценовата политика и т.н. Никой няма да тръгне да го съди, че си е казал заплатата.

Тя клаузата и да е нищожна, може да служи за перфектно извинение да не споделиш. На интервю ме питат какво очаквам, а не колко взимам. Аз колко взимам не казвам, дори сред приятели и познати за мен е проява на лош вкус да се задават подобни въпроси. Просто такава клауза за конфиденциалност е идеално извинение да приключиш темата в разговор.

Tова с трудното уволняване - и аз, и много близки сме видели уволнения в компании, държавните служби не ги броя. Има си законови начини и това, че някой ЧР или мениджър блее и не познава законовите възможности, си е негов проблем.

Аз впрочем съм се съгласила доброволно да си тръгна, след втора година майчинство. Въпрос на разговор и подходящо обезщетение. Ако слушаш форумите - то това невъзможно, ама как така, ама не може, трябва да се съдите.

О, то не е трудно - плащат се там колко заплати и се уволнява с предизвестие. Но най-често работодателят не иска да плаща тези заплати.

То със заплатите е ясно. Обаче компаниите не обичат да плащат.

За това има други начини - затрупване с работа, за да напусне сам човек. Да го повишат и в периода на изпитателния срок да го махнат. Или просто да не му вдигнат заплатата много дълго време и да се принуди сам да си намери нова работа. В това отношение поне при нас чак такива неща няма. Или са рядкост.

Уволняват без проблем ! Плащат ти неустойката и ти дават кашончето. Причината - свиване на щата и липса на работа/проекти. Не преназначават в друг отдел,защото свиването е всеобщо и така.
В момента масово не се отговаря на потенциалните кандидати които кандидатстват за работа. Просто пълно мълчание. Защото ако има някой подходящ и се издъни, да имат вратичка да намерят друг. И оправданието е тромави процедури в компанията.

Съкращение без презизвестие с минимум 4 брутни заплати не е равно на уволнение. Правете разлика.

Да де, то начини винаги има, но предимно искат от водата сухи да излязат. Да не плащат, да не си създават главоболия документално, абе ако може ей така да се изпари човекът все едно не е съществувал