Хиперактивно дете или просто криво

Не съм казала, да се чувстваш виновна. Това е просто в момента пипера в манджата, така да се каже.
Ако си мислиш, че аз чаках по малко за нашата клиника, жестоко се лъжеш. Дания не е в Амазония все пак.
Аз си смених тогава детския лекар, че първия не искаше да ми дава направление. Схващаш картинката, нали?
И аз чета книжки, и все за нормални деца и мога да то препоръчам някоя и друга, стига да искаш. Успех съм постигнала само, когато аз си промених отношението към детето си и го приех такова каквото е.

Аз съм съгласна с "Очиларка" - за отношението към детето и всичко, макар да го е казала доста остро! Но нервността не е нещо, което човек така лесно може да промени в себе си! Затова това, което аз бих направила в такъв случай, би било да потърся помощ от психолог, който да се занимава групово с МЕН и детето!
Във всеки случай ме учудва много това, че си "тренирате" детето да спи само от малко! И че го оставяте да плаче! Аз не бих направила това! Винаги си взимам "капризната" будеща се нощем дъщеря в леглото и си доспиваме заедно! Никога не я оставям сама да заспива (освен ако мен не са ме прихванали дяволите!) Зная, че ще дойде ден, когато тя сама ще стане по-самостоятелна! Но едно малко дете има нужда от емоционална близост с майка си! Ако твоето момченце е живяло така, без родителска обич и съчуствие, нищо чудно да има "анти-социално" поведение! Може и да греша! Но все пак, кои са дебелите книги, които четеш? Защото в много книги съм чела, че е добре да си оставяш детето да плаче...

Jabushka, права си, че се изразих остро, но аз минах по този път с подобни на нейните грешки.
Затова съм рязка и категорична. Даже отсега виждам, че ако тя не вземе мерки преди да роди, ще лудне. Разликата е много малка и ще и е безумно трудно.

Да... Мен ме сащиса последният постинг на Ники, където пише как го оставяли да се "дере"... За мен родителството не е борба за надмощие и налагане на воля!
Ники, има една книжка, на английски е "Between Parent and Child" на Dr.Haim G. Ginnot. На български е преведена "Децата и ние", от Хаим Гинът, или Гинот. Отново ти я препоръчвам, горещо, понеже каза, че следваш съветите на книгите. Тази, обаче, е тънка, не е дебела, и дори да не помогне в случая с твоя "хипер-активен" малък щурак, може да ти даде основни насоки на отношение!

Тук е нормално децата да спят в отделни стаи от родителите. Не съм чула някой да спи с детето си в едно легло. Аз спах в началото де. По-точно той спа, а аз го чаках да се събуди, защото ме беше страх да не го смачкам едно, и второ - хъркаше и не можеше да се спи. После си отиде в кревата, но си остана шумен. Да не говорим, че спи много леко и с мъжа не можем да си кажем една дума. Нямах друг избор освен да го преместя. Наложи се лятото да спи на едно легло с баща си. Цяла нощ шутове, крушета. Като се събуди веднага тръгва да се рахожда по него. И сега понякога го вземаме в леглото при нас сутрин, но той не може да лежи мирен 1 сек. Знам, че има деца които си спят с родителите и не обвинявам родителите, че го правят, щом и на двете страни им изнася. И не ми е приятно и мен да ме обвиняват, че детето ми не е като някои други деца и на мен ми се налага съответно да го третирам по друг начин. Защото давид определено няма нужда да спи с мен и да го гушкам цяла нощ, това го е доказал многократно. Поне със спането до сега съм решила проблема и това е идеалният вариант за всички. Така че относно спането нямам нито проблем нито въпроси. Нещата, които ме притесняват са свързани с др. неща, които вече съм описала. А пък извода, че детето ми е живяло без емоционална близост изобщо не разбрах как си го направи. Спането заедно с детето далеч не е единствения начин да си покажеш чувствата към детето. Не съм казала и не мисля, че синът ми има антисоциално поведение. Не е агресивен, напротив, с децата в яслата е много мил и добър и никога не прави и не участва в конфликти - или се оттегля или наблюдава от страни. Има проблем според мен проблем с концетрация, с податливост да бъде научен на нещо, от където и проблем с говора, проблем с храненето - също огромен, не харесва почти никакви вкусове. Инатът го приемам за черта на характера, с която съм  готова да се примиря до поносима степен - не смятам да го оставям да ни тероризира всичките и не мисля, че ще му направя добра услуга. От любов никога не бил лишаван и няма да бъде. Но че има някакъв ред в това семейство мисля, че е трябва да знае и да го спазва.
Сега не ми се търсят книги и автори да ти изписвам какви книги чета. Не мога да кажа, че в тях пише да се оставя детето да плаче дълго време. Но за макс 5 мин може, след което се успокоява, и т.н. Мисля, че ставаше дума именно когато плаче понеже примерно не иска да си спи в леглото или само в стая или... не си спомням.

Именно защото знам, че ще ми е безумно трудно и затова от сега съм се панирала. Но за съжаление както вече казах нещата тук стават адски бавно. Освен това е трудно да убедя хората, че детето ми има проблем, на такава възраст е, че поведението му спокойно минава за нормално. Може и да е и се надявам да не съм права в опасенията си. Но за сега никой не е успял да ме убеди, че не съм. Адски е дразнещо не само да не те разбират, ами и да те спъват зорлям, когато с еопитваш да предотвратиш нещо или да решиш свой проблем, който другите не разбират. Но няма да се предавам, защото знам, че ако го направя ще навредя още повече на семейството си. Ако все пак те се окажат по упорити от мен, в крайна сметка всички ще съжаляваме, защото добре се познавам и знам колко крайно действам когато ми прелее чашата. 

Няма борба за надмощие от моя страна. По-скоро има от негова. Виж, ако нямаш против да си играеш на гоненка цяла нощ с детето си понеже на него не му се спи, дерзай  На мен пък ми се спи и мисля, че съм си в правото си след като детето ми не е болно, гладно, жадно, напикано, уплашено и т.н. а просто му се щурее. Нека си щурее колкото си иска, ама в леглото. Оказва се обаче, че там никак не е гот да си седи и да си реве сам, така че се отказва бързо и си заспива като добро дете. Лошо ли е, че го оставям да се успои и да си заспи 

NikiFin, защо не пробвате в Швеция
не знам къде сте в Дания, но тя е малка и Малмьо е наблизо, до Стокхолм  е 1 час със самолет
прегледът без направление е 300 кр за възрастен, за деца е безплатно
просто трябва да намериш съответната клиника

ако искаш ми изпрати това, за което се притесняваш, на англ., аз ще се опитам да го преведа и да намеря съответната клиника

NikiFin, писала си, че не е агресивен. Защото при хиперактивните деца почти във всички случаи присъства агресия и липса на съчувствие. При това, в някои случаи агресията е доста изявена.

В нашия случай, Александър е агресивен само към батко си (10г.)  . С другите деца не е така, като се сдърпат за нещо, той винаги отстъпва и започва да плаче  . За липса на съчувствие не мога точно да определя дали има  . Примерно, ако някой си трие очите той казва "оооо, паче, паче" (плаче)  , но дали има съчувствие не знам  .

  Така е, съгласна съм.

Реших и аз да ти напиша моята история. Моята дъщеря беше на 2 години когато се промени много имам предвид поведението и, стана много буйна и превъзбудена беше се променила много.Когато споделих с приятелки и с лекарката даже ме уверяваха че това е от възраста.Но за мене не беше така тя беше станала ужасна, като се има предвид че като бебе всичко си правише добре.Нямах проблеми с храненето със спането, проходи рано, проговори на време въобще никакви проблеми и изведнъж както казваш ти нито на ресторант, нито на разходка тя беше развързана от всякъде. До като един ден не припадна в яслата обадиха ми се че са е закарали в спешното отделение в Бургас, направо изтръпнах първата ми мисъл беше че си е разцепила главата някъде докато е бесняла. Но нищо и нямаше никой не можеше да разбере защо е припаднала, държаха ни няколко дена и аз се изписах с детето и заминах в София. Препоръчаха ми да е закарам в "Свети Наум" болница за деца с различни увреждания на мозъка. За два дена и разбраха диагнозата беше с голяма киста в малкия мозък. От там ни препоръчаха тяхната психоложка да е прегледа и диагнозата и беше хиперактивна, всичко се дължало на това че кистата претиска такива центрове, който е карат да се държи толкова буйно. Пиша ти това не за да те притесня или да си помислиш че и на твоето детенце може да му има нещо такова, а просто защото може на толкова малко дете да се сложи диагноза хиперактивно. Никога не ми е минава ло през главата че детето ми може да се разболее от такова нещо, тя не проявяваше никакви признаци, освен това че се промени много. За наше щастие всичко приключи добре, направиха и безкръвна операция пи 6 месеца лекарства и всичко се приключи до там. Сега е на 5 години и е една послушна кака с която много се гордея. Надявам се при вас да не е нищо лошо а просто едно много буйно дете, което с възраста ще се промени. Успех.

А Давид към мен  Ама само като е ядосан. Или ми причинява болка на майтап и после ме гали и вика Ееее (датската версия на Оооо)

И моя прави точно така - катери се навсякъде, вземе си квото му трябва, обикновено нещо забранено и ми го донесе с най-невинно изражение. Наистина нямам избор - трябва да го държа под око. Въпреки че го изпуснам на моменти, през които винаги успява да свърши някоя беля. Чула съм, че е типично за хиперактивните да се катерят нявсякъде както и да си рискуват живота. Поради тези и др причини съм сигурна, че е хиперактивем. Но като видях какъв доклад са написали от яслата за него губя надежда да се класира за психолог. Там го изкарват свръхнормален. Единствените им притеснения са, че яде само хляб и нищо друго. Не знам как ще се боря с тези хора.