Случи ми се нещо странно XXX

  • 74 270
  • 793
# 390
А на мен пък все по-често ми се случва да сънувам осъзнато. Понякога просто знам, че е сън, в други случаи осъзнавам, че точно когато си помисля за нещо и то се визуализира в съня, т.е. наблюдавам процеса на създаване на случващото се в съня, но все още не мога да го управлявам…т.е. нямам контрол над това, което измислям (подсъзнанието).
Виж целия пост
# 391
Постигам само две неща относно сънищата. Първото е да си "досънувам" същия сън оттам, откъдето е спрял. Примерно будя се, ставам, после много искам да се върна в него - успявам.

Второто е да успея да се "махна", тоест да се събудя, когато сънят е много страшен кошмар. Повтарям си, че трябва да "изляза" и излизам от него. Понякога "излизането" е сякаш падам от много високо в леглото или съм много тежка и всичко се срутва. Но се махам от най-страшното поне.
Виж целия пост
# 392
Да, все едно някой ме буди. Такова ми е усещането, почти за нечие присъствие, което не ти дава да заспиш. Слава богу, рядко става при мен.
Нервната система е напрегната. Случва ми се често и то предимно поради неправилна стойка. Като почне да ми се случва, отивам на масаж.

Последната седмица три пъти ми се случва да се будя точно в 2:55 ч. през нощта. Сънувам нещо, будя се, поглеждам часовника и все в един и същи час. Нищо няма като се събудя, обръщам се и пак заспивам.
Виж целия пост
# 393
Вчера тъкмо като си легнах и пиша на приятеля ми, че утре (за днешния ден), че е задушница и че сутринта ще ходя до гробищата. В момента, в който го написах, чух звук наподобяваш щракване с пръсти в стаята, а аз съм сама. И след това се почна - от масата започна да се чува шум, който оприличавам сякаш някой сгъва и разгъва някаква опаковка. В същото време започна рязко да пука гардероба и да чувам отново шумолене сякаш в празното пространство (в самия въздух).

Също така напоследък когато съм в родния ми дом и се събуждам през нощта и се чувствам сякаш съм се наспала и не мога да заспя отново.
Виж целия пост
# 394
Да споделя нещо странно, което наскоро разбрах. От няколко години периодично сънувам, че леля ми има още едно дете / има една дъщеря/. Винаги в съня си се чудех защо не го е родила, защо всъщност това момче в реалността го няма.. общувах с него, виждах го как изглежда... И винаги като се събудя се чудех защо всеки път сънувам едно и също дете, защо точно на леля ми и защо все се чудя защо не го е родила. Доста странно и откачено се чувствах от тези сънища.. наскоро разбрах, че всъщност тя е била бременна с второ дете,но го е махнала без никой да знае, дори мъжа й. Направо ме побиха тръпки меко казано....
Виж целия пост
# 395
По стечение на обстоятелствата, се върнах да работя пак на място, където бях преди осем години. Тогава бяхме фантастичен екип, нищо че бяхме малко сбирщайн, от всички краища на света. За съжаление, двама от колегите не са живи вече, а с единия от тях бях особено близка, дори на погребението ходихме с бившите колеги, отиде си, горкия, на 50 години без време през февруари тази година.
Когато през декември миналата година му писах да се видим, ми отказа, беше в терминален стадий, но се държеше, невероятен оптимист, каза ми, че като го затворят в ковчега нищо не свършва, не вярваше в края.
Тази вечер съм нощна смяна и се сетих за него, просто така. Светнах в коридора и една от лампичките(луни), започна да премигва, особено силно, всеки път като преминавах покрай нея. После отникъде видях пеперуда.
Знам, нищо не е, но може би той ме гледа от някъде. Все се каня да отида на гробищата, няма кой да го навестява вече (жена му се прибра с децата обратно в Испания), и все се отказвам, не ми е бил никакъв, освен най-близкия ми колега в онези години.
Изключителен човек, който никога няма да забравя. Почивай в мир, Естебан!
Виж целия пост
# 396
Според мен, щом се каниш да отидеш на гроба му, по-добре иди, не се отказвай. Веднъж дошло това намерение, ще се връща.
Още повече, че няма кой да го навестява.
Виж целия пост
# 397
Случка от днес. Мисля, че попада в категорията “странно”
Вървя си пеша по тротоара и незнайно защо си размишлявам за хората, които просят или просто искат пари от минувачите. И някак точно докато си мисля, че отдавна никой не ме е спирал да ми иска пари в далечината срещу мен върви мъж на средна възраст облечен с работно облекло (категорично не е просяк) …
Разминавайки се той ме заговаря с думите :
-извинете ?!
Аз се спирам и го поглеждам като той казва :
-имате ли възможност да ми дадете …
Не го изслушах и си продължих,но каква е вероятността да си мисля за това и в същата буквално минута да ми се случи при положение, че както вече казах не ми се е случвало от години някой да ме спре, за да ми иска пари…
Виж целия пост
# 398
Трябваше да му дадете.
Виж целия пост
# 399
Ами казват: Внимавай какво ще си пожелаеш. И има защо. А в България и поговорка си имаме: каквото повикало, такова се обадило. И в двата случая става дума за един процес, за който сме ние, (нашите помисли/желания )движещата сила.
Виж целия пост
# 400
Точно днес слушах една пенсионерка, която дала на просеща жена с Паркинсон. Заговорили се и жената споделила, че не е болна, но синът и я тормозел за пари. Пенсионерката каза, че повече на никой не вярва и няма да дава на просяци.

Една продавачка на закуски искаше към покупката ми да ми подари парче пица. Казах и да го даде на някой, който има нужда. И ми се развика....Полудя народът
Виж целия пост
# 401
Не съм съгласна. Давам, но рядко. Хора, нормално изглеждащи, винаги имат възможност да изкарат някой лев. Не подкрепям хората - жертви на всички и всичко - те трябва сами да си помогнат, а не да чакат постоянно помощ от някъде/някого.
Виж целия пост
# 402
Не съм съгласна. Давам, но рядко. Хора, нормално изглеждащи, винаги имат възможност да изкарат някой лев. Не подкрепям хората - жертви на всички и всичко - те трябва сами да си помогнат, а не да чакат постоянно помощ от някъде/някого.
Абсолютно!
Мен от такива уж добре изглеждащи, но “искащи/просещи/ ме побиват тръпки и в този случай, също не бих помогнала. Как да знам дали няма да ми извади някой нож или нещо да ме ограби и т.н.. опасни са ми и винаги гледам да минавам настрани..
Виж целия пост
# 403
По принцип също не давам на просяци и случайно спиращи ме хора. Особено на непознати мъже, които ме спират и ме заговарят.

В конкретната ситуация обаче, аз бих го приела като някакво мини изпитание за съпричастност. Както Adella9 отбеляза, какъв е шансът точно в момента, в който разсъждава над въпроса, да я спре някой с такава молба... Някаква вселенска синхроничност.
Виж целия пост
# 404
Аз също не давам, но имайки предвид темата, мислех че се набляга на странното съвпадение и че съфорумката е дала...като в приказките Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия