Психично здраве при децата, възпитание, връзка с родителите - детски психолог Надя Димитрова

Здравейте, ако имате усещането, че нещо Ви тревожи в поведението на детето - можете да се консултирате с детски психолог. А иначе всяко дете е различно като темперамент, навици, нужди и енергийно ниво. А и сега е в активен период на растеж, така че много неща ще се променят в предпочитанията му на хранене, режим и т.н.

Споделяте, че сякаш той малко излиза от това, което наричате "нормално", но това е доста субективно понятие, сама разбирате. Има деца, които проявяват хиперактвност, други са просто много тонизирани и енергични. Ако детето ползва електронни устройства, моля, ограничете ги до 1 час на седмица, разпределено по 10-15 мин и не всеки ден. Това често е причина за възбудимост на нервната система.

Професионалната оценка дали детето се развива адекватно в психо-емоционален план за възрастта си може да направи специалист.

Поздрави,

Надя

Здравейте и благодаря за въпроса.

Разбирам Вашите притеснения - децата ни ще си останат наши деца, дори и да са на 40-50 години. Все ще ни е мило и притеснено дали са добре, дали са здрави, дали не си вредят по някакъв начин. Усещам тревогата Ви.

В същото време разбирам, че момчето Ви е студент, който е над 18-г. възраст. И живее отделно от Вас. Тоест той има самостоятелност. Редно е той сам да решава кога и какво да прави, защото е пълнолетен човек. Това не значи зрял, но вече отговаря за собственото си поведение. От споделеното мога да предположа, че доста активно се опитвате да контролирате ситуацията около него и той реагира на поведението Ви с неща, които прави напук.

Да, когато идва у Вас, е необходимо да спазва нормите  - у Вас не се пуши и толкова. Когато Ви дойдат гости, Вие определяте правилата и това е нормално. Но и Вие бихте могли да уважите неговото решение да пуши (решенията за живота му са негови) - просто не у Вас. Неприятно е да гледаш детето си как се трови, но тук волята е негова и е на голям човек.

Моето впечатление е, че ако започнете да гледате на сина си като на голям човек, ще помогнете много и на себе си, и на него. Относно наркотиците - разговорите в тази посока се водят от много ранна възраст, сега нямате особено влияние върху това. Останете близки със сина си, уважавайте го и се надяваме той да няма нужда от опортюнистично поведение - но това много зависи от Вас. При добра връзка и доверие помежду Ви вие имате шанс и да научите лично от него, ако е имал досег с наркотици.

Поздрави,

Надя

Здравейте, доктор Димитрова! Имам дъщеря, която другия месец става на 7 години. Като цяло още от малка не е много общителна , може би, защото тръгна на детска градина когато навърши 4 години, а преди това не е имала много контакти с други деца. Много трудно се адаптира в детската градина и винаги е ходила без желание. Напоследък обаче усещам една такава апатия ако мога да го нарека. Например, когато децата играят в детската градина дъщеря ми сяда сама и си рисува, сподели ми, че този рожден ден не желае да го празнува с деца в детски кът ( както беше миналата година). Записана е на спорт в градината, на който също от днес ми заяви,че не иска да ходи. Когато я попитам за проблем в детската - отрича. Говорила съм с учителите - хвалят я ,че е много послушна и изпълнителна. Ще се радвам да чуя мнението Ви.

Здравейте,

споделяте, че поведението на детето напоследък се е променило, но нямам достатъчно данни, за да установя вероятна причина. Много неща са възможни - фаза на растеж, проблеми със самооценката ѝ, проблеми с други деца, учители, както и страх от бъдещо тръгване на училище, проблеми в семейната среда, някакво вътрешно притеснение, свързано с други нейни лични неща.... Има някаква причина, която тя може да осъзнава, а може и да не осъзнава... Ако не успеете да поговорите с нея, може би някой друг, важен за нея, човек може да успее да разбере как се чувства тя.

Винаги можете да запишете и час при специалист, който може да помогне да разберете какво се случва с детето Ви.

Поздрави,

Надя

Здравейте, да се включа и аз. Значи ли това, че трябва да приемаме решенията на нашите пълнолетни деца, макар и нездравословни и вредящи им, само защото са големи и могат да преценяват сами? Това не е ли прекалена мекушавост, граничеща с незаинтересованост? Авторката вероятно е провеждала много пъти разговори със сина си, докато е бил още дете, /а и той е израсъл в семейство на непушачи, но въпреки това е пропушил/, т.е разговорите не са дали резултат? Това приемане,търпение, любов, за което съветват психолози, не е ли в повече, в някои случаи? Много хора знаят, че имат вредни навици, но не могат сами да се откажат, носят се по течението, приемат ги и нямат достатъчно воля, за да променят нещата. Има случаи, в които натиск от близки и роднини влияе положително, все пак хората са различни и за едни натиск не е ОК, но за други е. Трябва ли просто да гледаме как децата ни си вредят, самоубиват се бавно, разрушават се- /нямам предвид само цигарите/, за да не им нарушим спокойствието? Не е ли полезно "да се хванат юздите", да се "притисне" човек, за да усети някакъв отпор и загриженост? Само разговори и обяснения не винаги имат ефект, животът и без това не предлага 100%-ов комфорт.

Здравейте!
Имам две момчета - на 4г и 1г. Имаме проблем напоследък - баткото явно започна да ревнува от брат си, което води до агресия от негова страна. Досега никога не е имал такива прояви към друг човек. Започна да го удря с играчка по лицето, да го щипе, днес го хвана и го разтресе силно за дрехите, вече се плаша да не му причини нещо наистина....
Накратко за него като дете - не ходи на детска по принцип, гледан е само вкъщи от нас, не е оставян на баби и тн. Общува нормално с деца - приятели, грижовен е,носи им ядене като имаме гости, черпи ги, дава си играчките и тн. С бебето беше също грижовен, сега като е в настроение ми казва да му направя пюре, пита дали е сменен памперса, в магазина винаги му купува нещо - пюре, бисквити... Но го обхващат някакви изблици и започва да го тормози.
Иначе обича някой да играе с него от малък- не иска сам, обича да му четем книжки , понякога по 4-5 на ден , което с малкия сега няма как, защото дърпа, къса.. преди като спеше повечето време и излизахме навън, нямаше такава ревност... Яд ме е , че разбира много за възрастта си ( знае всичко за динозаври, космос, океана и тн, знае буквите , пише ги, обича книжки с логически задачи), но за такова елементарно нещо като да не посяга на брат си, не можем да се разберем. Може ли идеи как да подходим? Понякога нервите ми не издържат и въпреки че не е правилно, му викам, той почва да реве и аз се изнервям още повече...  Мисля, че просто си иска предишното внимание и вижда, че малкият като расте, му " краде" от времето и вниманието ни, но от тук насетне не знам какво да направим....

Здравейте,

дали приемаме, или не приемаме решенията на нашите пълнолетни деца, не означава, че те са длъжни да се съобразят с нас. Те имат своя път, своите опитности, своите грешки. Трудно децата в такава възраст приемат родителските изисквания и съвети - по-скоро искат сами те да се сблъскат с нещата от живота и желаят да се отдиференцират от родителите си, което е напълно естествено. Това, че ние не можем да го понесем, не е проблем на детето.

Да, разбира се, че бихме могли да споделим как се чувстваме по въпроса, например: "Сине, тревожа се за теб и за здравето ти, когато те виждам, че пушиш, защото зная какви вреди нанася това действие. Мъчно ми е и се страхувам да не се разболееш. Трудно ми е да се справя със своите чувства. Ще се радвам да споделиш с мен какво мислиш по въпроса за тютюнопушенето, както и ми е любопитно да разбера повече за това кога започна, какво те подтикна към това действие. Искаш ли да подискутираме по темата? Интересно ли ти е да чуеш и моя опит с цигарите?". Този подход не предполага критикуване, а партниране. Тогава можем да влияем.

В случая мисля, че "Не е ли полезно "да се хванат юздите", да се "притисне" човек, за да усети някакъв отпор и загриженост?" няма да помогне на момчето да спре да пуши. Точно обратното.

Личните здравословни избори са въпрос на осъзнаване, на на натиск.

Поздрави,

Надя

Здравейте,

имаме момиченце на 1г. и 6м, със съмнение за аутизъм. Към момента никой не желае да работи с нея, понеже е все още малка и казват да изчакаме да навърши поне 2г. Насочили сме се към специалисти в София, но все още изчакваме часа за преглед. В нашия град сме посещавали невролог, който изписа хранителни добавки. От скоро време преди всяко хранене започна да се прави, че ще повръща, понякога дори го прави насила, още преди да е видяла какво ще хапва. По принцип се храни много добре, няма храни, които не обича. Първоначално и давам по малко да опита, налага се да пускам песнички (не гледа, а само слуша), за да я разсея и така започва да се храни. Смятате ли, че това е период или е типично за деца от аутистичния спектър.

Здравейте,

разбирам притеснението Ви и желанието да сте наясно за какво става дума при Вашето дете. За съжаление, не бих могла да кажа дали това е период, или е свързано с нещо друго, докато не се направи диагностика на детето. Мога да дам какви ли не предположения, но те ще са чиста спекулация, което вярвам, няма да Ви помогне.

Поздрави,

Надя

Здравейте! Благодаря за темата и за помощта, която оказвате на родителите!
    Имам близначки на 4 години. Разнояйчни са, не си приличат нито като външност, нито като характер. Ходят на градина, преди това на ясла. Там всичко е наред. Имам затруднения да преценя какъв е правилния подход при възпитанието. Не знам как да стимулирам индивидуалността им, при положение, че имат различни интереси, но всяка иска, каквото има другата. И така от всичко имаме по 2. Конфликтите са постоянни, предполагам е нормално. Виждам, че едната манипулира другата, но гледам да не се намесвам или може би трябва. Иначе са грижовни една към друга.
    Другият ми въпрос е свързан с така популярното напоследък разделяне на близнаците. Дали в различни групи в градината или в различни класове в училище. Какво Ви е мнението по този въпрос?

Здравейте!
На децата в детската ни градина правиха скрининг тест за 3 годишни деца,разбира се с наше позволение.
Доста се притесних,защото в становището пише,че постиженията на детето ми са под очакванията за възрастта,а именно:езиково развитие -ниски стойности,познавателно развитие -в норма,емоционално развитие -ниски сройности,социално развитие-ниски стойности,двигателно развитие-в норма.

Като цяло у дома е един,а в градината друг-бягат двамата с батко си,ритат топка,борят се,доста са енергични.Устата му не спира у дома,доста е емоционален,а в градината е коренно различен. До преди месец ме питаха дали говори,понеже в процеса на адаптация даваше пълен игнор на всички.Но пък му харесва там,иска да ходи и се вълнува. Доста стеснително дете е  в компанията на връстници,трудно се адаптира(с порастването става по-комуникативен).Когато е в група обича да наблюдава как другите играят,особено,ако децата са непознати.Изпълнително дете е е и често като беше по-малък, по-буйните деца му отнемаха играчките насила и той все беше изплашен.
Екранно време не е имал,докато не стана на 2 години(през деня пускаме телевизора за фон),проговори на възраст,в рамките на нормалното,съставя изречения.
У дома се заиграва сам,когато е без по-големия си брат.Работи му въображението,разиграва например ситуации с разни кукли или пластмасови фигури.Вдъхва им живот,така да го кажа.

Как бихте коментирали?Може ли на база направения скрининг да се правят заключения за предстоящи проблеми свързани с развитието или просто това са черти на характера?
Благодаря!

Пак здравейте, понеже моя въпрос остана без отговор, се самоцитирам.

Здравейте! Срещам трудност в това да формирам навици за задължения в дъщеря си, която е на близо 7 години. Последна група е в градината, започнаха да им дават домашни, за да посвикват с това , няма проблем, тях сама си ги има предвид, очевидно не иска само тя да няма занесено домашно и си ги движи. Но за всичко друго, като да си прибира дрехи, да не си губи нещата - постоянно като се тръгне някъде, нейните неща се търсят и не се намират никъде, не мисли къде ги оставя, не знае къде да ги търси. Грешката ми досега е, че все за всичко аз съм се грижила и мислила - готова ли ти е раницата, взе ли си това, нагласи ли си онова... И сега вече се опитвам да я накарам тя сама да ги мисли тия неща, но започвам да се ядосвам. Истината е, че не намирам чак толкова голям проблем в това, осъзнавам, че в детската градина децата още нямат навици за задължения вкъщи като домашни и т.н., но не харесвам как реагирам - ядосвам се, млъквам, "вкисвам се". А знам, че това не води до добро. Тя не прави напук, никога не е проявявала такова поведение, нито на инат, просто е свикнала, че за всичко аз мисля и се грижа. Може би е фрапиращо и това, че в почивен ден след ставане от сън, тя няма да се сети да отиде по малка нужда, докато аз не я подсетя. Така могат да минат часове. Това също всеки път вече ме ядосва много. Та въпросът ми е: какъв е правилният, добрият подход, за да я накарам да започне да свиква сама да си се грижи за лично нейните си неща. Последно й казах, че ако не се сети да си нагласи раницата за понеделник и ако я забрави, аз няма да отивам после да й я нося, ще отиде без нея. Но се поддавам и на раздразнение, което знам, че не е добре. Усещането ми е, че тя всячески се опитва да задържи, да удължи още положението, в което е била мъничка и за всичко се е грижила мама. Сега моята строгост и гняв в тия моменти са й нещо ново. Като цяло, винаги съм подхождала с добро отношение, не със строгости и наказания, и смея да твърдя, че това е довело до едно много разбрано дете. Но сега не съумявам да реагирам по правилен начин, затова моля за Вашата насока. Страхувам се да не разваля създадените близки до момента взаимоотношения. Благодаря!

Здравейте, съжалявам, че без да искам, съм пропуснала въпроса Ви.

А той е свързан с толкова популярна тема, касаеща появата на още едно дете в семейството и реакцията на по-голямото дете към него. От това, което споделяте, разбирам, че имаме класическа проява на чувство за несигурност у Вашето по-голямо дете. То вероятно се чувства застрашено - страх го е да не загуби любовта и вниманието към него. За децата сигурността е базова, водеща потребност и ние като родители е необходимо да я осигурим във всякакъв аспект - телесен, емоционален, психически... Реакцията му е напълно естествена - представете си, че вие трябва да се конкурирате за любовта на човек, когото обичате и с когото сте свързани - дали няма да реагирате с тъга и агресивно понякога? Никак не му е лесно на детето, правилно сте се ориентирали според мен.

Решението включва разговори с големия Ви син, в които нежно да му кажете, че любовта Ви към него не се е променила, да го гушкате, да го оставите и той да изкаже гнева си. Също така е необходимо да има специално внимание само към него поне по 20-30 мин на ден. Бебето да не е там, да не Ви прекъсва - стига да има кой да го поеме в това време. Качествено време само за Вас двамата, както и отделно за баща му и него. Нека усети, че е специален - всеки в това семейство е специален и заслужава специално време и внимание. Нека това е практика всеки ден. Разбира се, обяснявате, че бебето сега има нужда от грижи също и че той е бил бебе и сте се грижили по същия начин за него.

Това, което споделихте, а именно "но за такова елементарно нещо като да не посяга на брат си, не можем да се разберем", ми дава да разбера, че надценявате възможностите на детето си да се справи. Повярвайте, това никак не е елементарно. На нас, възрастните, ни е трудно да се справяме с емоциите и безсилието си, а какво остава за малко дете. Предлагам да преосмислите поведението си и нагласата си в ситуацията и да извикате у себе си повече съчувствие към него в този интензивен период Разбира се, на разположение съм, ако имате нужда от още идеи и конкретика за справяне. Нормално е да се ядосвате, разбира се - всички имаме и наш емоционален предел. Затова търсите и подкрепа - което е най-доброто решение за Вас и децата Ви.

Поздрави,
Надя

Здравейте и благодаря за въпроса.

Да, мнения има много и е трудно човек да вземе решения на базата на това.

На двете момичета им е дадено в живота да преживеят именно наличието на сестра близначка - явно това е опитът, който ще натрупат в този живот. Аз бих следвала вдъхновенията и интересите на всяко дете - в крайна сметка те са различни деца. Това, че телата им си приличат, не ги прави един човек. Да, те са силно свързани една с друга, понеже телесно и енергийно са първите човешки същества, които са докосвали и това е много специална връзка. А когато искат да имат това, което има другата, бих помогнала детето да се изясни само на себе си с думи като: " Добре, разбирам, че намираш еди-кое си на сестра ти за интересно. Какво друго/още, което теб те вълнува може би дори и повече, би искала да видиш, пипнеш, имаш/преживееш?".

Конфликтите са техните опити да изразят индивидуалността си и да намерят личните си граници. Там можете да ги подкрепяте в развитието им на осъзнато поведение - не като укорявате, а като изговаряте това, което виждате, като ги питате как се чувстват в този момент и какво биха искали. Зад поведенията стоят психологически нужди, които искат да бъдат удовлеторвени. Откривайте техните нужди.

Относно детската градина - не виждам причина да се разделят, освен ако те самите не желаят това. Работата индивидуално с всяко дете е работа и на добрия педагог - намерете подходяща градина.
Питайте децата си дали биха искали да са в една градина, или не.


Поздрави,

Надя