Психично здраве при децата, възпитание, връзка с родителите - детски психолог Надя Димитрова

Здравейте,

Решението за разделяне на близначки в първи клас е индивидуално, но в практиката често виждаме, че това подпомага изграждането на самостоятелност и собствена идентичност. Ако обаче децата са силно привързани, може да се подходи по-плавно, според това как ще го понесат. Например в началото да са заедно в училище.

Относно изблиците – на тази възраст те обикновено са свързани с трудност в емоционалната регулация, а не просто с „инат“. В момента на силна емоция дългите обяснения не са ефективни. По-скоро помага спокойна и ясна реакция – признаване на чувството, но и поставяне на граница за поведението (например: „Виждам, че си много ядосана, но не позволявам да хвърляш“). А след като детето се успокои, може да се обсъждат алтернативни начини за реакция. Това е умение, което се изгражда постепенно.
Ако изблиците са много чести или интензивни и не се повлияват с времето, е добре да се потърси консултация с детски психолог за по-конкретни насоки.

Поздрави,
Надя

Здравейте,

Преди изпити е нормално да има стрес, особено при деца, които искат всичко да е перфектно. Ето няколко неща, които обикновено помагат:
Дишане и релаксация – няколко дълбоки и бавни вдишвания, издишване спокойно, или просто отпускане на раменете и мускулите за минута-две, веднага се усеща разликата.
Кратки почивки – нека се правят на всеки час-два. Кратка разходка, разтягане или музика помагат на мозъка да се отпусне и да се подготви за следващото учене.
Визуализация – да си представят как спокойно правят изпита и как се справят, фокусирайки се повече върху процеса, а не само върху резултата.
Малки стъпки – разпределяне на задачите на части, вместо всичко наведнъж, намалява напрежението и усещането за претоварване.
Говорене за перфекционизма – важно е да разбере, че грешките са нормални и част от ученето, и че оценката не определя цялостната им стойност.
Също така, ако стресът е много силен или постоянен, е добре да се потърси подкрепа от психолог – понякога няколко индивидуални стратегии правят голяма разлика.

Поздрави,
Надя

Писах по-нагоре, но не получих отговор. И малко допълвам написаното.

Здравейте,
Синът ми е почти на 6, но трудно комуникира с възрастни, особено с непознати. Отказва да поздравява или да казва "довиждане", макар че го уча на това откакто се е родил. В градината се притеснява и чака да влезе заедно с друго дете, за да не го карат да казва "Добро утро". В магазина не смее да купи нищо сам, въпреки че има точни пари, например. Разговаряли сме, казва, че го е страх (може би трябва да се разбира -срам).  В къщи не му спират устата, като играе с деца - също. Но и на тях не иска да казва "здравей" или "довиждане", по телефона също не казва "ало" или нещо подобно, а стои и мълчи. Не иска да ми казва "мамо", а ме нарича по име. "Мама" беше първата дума, която каза като бебе. На баща си също не казва "тате", а "ей"...  Баща му е "баща ти", а не "баща ми", същото и с баба му. Обяснявам му как е правилно, но иска да е неговото.
Какво ще ми препоръчате?
Благодаря!

П.П. Напоследък започва да се пристрастява към гледане на телевизия и играене на игри на мобилния ми телефон. Въпреки, че за телефона държа строг контрол, забелязвам, че и в това ще имаме проблем. Пробвах да изтрия игрите на телефона, но не става. Търся съвет.

Здравейте, моля да ме извините, не бях забелязала въпроса Ви.

От това, което описвате за сина Ви, ми се струва, че става дума за комбинация от срамежливост и нужда от контрол върху социалните ситуации. Вкъщи и с връстници той е разговорлив и уверен, но при непознати или в ситуации, в които се чувства наблюдаван, се блокира. Това е съвсем нормално за деца с чувствителен темперамент или по-изразен стремеж към независимост.
Фактът, че не използва „мама“ и „тате“ и настоява за свои форми на обръщение, също е начин да заяви себе си и личните си граници. В психологическата практика това често се среща при деца, които искат да контролират своето пространство и да се чувстват сигурни.
Телевизията и игрите на телефона в този контекст могат да служат като начин да регулира напрежението и да се успокоява, което е естествено. Важно е да има ясни рамки, но и алтернативни занимания, които му позволяват да упражнява умения за социализация и регулиране на емоции.
Практически подходи, които бих препоръчала:
Малки стъпки за социални контакти – започнете с по-удобни ситуации, проигравайте диалози вкъщи, подкрепяйте го постепенно.
Признание на емоциите – кажете му, че е нормално да се чувства притеснен, без да го критикувате или натискате.
Подкрепа за автономност – даване на избори и контрол върху части от ежедневието намалява тревожността и увеличава увереността му.
Наблюдение на тревожността – ако блокажите започнат да ограничават ежедневието му, включително градина или контакти, е добре да се потърси подкрепа от детски психолог за индивидуална стратегия.
Общо взето, поведението му не е проблем, а начинът, по който неговата личност и темперамент реагират на социални ситуации и очаквания. С подкрепа и постепенни стъпки уменията му за социализация и изразяване на емоции ще се развиват и много често децата започват сами да се адаптират и да се чувстват по-уверени.

Другото, което си мислех е, че децата често са отражение на нашите взаимоотношения и поведения у дома. Задайте си въпроса как Вие общувате, какво вижда детето Ви, има ли напрежение и неуважителна комуникация....

Поздрави,
Надя

Здравейте! Пише Ви една огорчена майка от детските отношения. Дъщеря ми е на 11 г. и е много чувствително дете и всичко приема навътре.  В училише я тормозят психически.  Подиграват се и я унижават. Има моменти, в които не иска да ходи на училище. Говорила съм с класния ръководител, няколко пъти, но децата и съответно и родителите са ужасни.  Уж се водят приятелки, но унижението е доста жестоко. Консултирахме с детски психилог известно време, но решение на проблема имаше временно. Искам да може да се защитава, а не да плаче постоянно, което се отразява и на успеха и.
Поздрави!

Здравейте, имам момче на 3г и 5м. Ходи на ясла от две годишен, но първата година много боледуваше и почти не е ходил. Има леко забавяне в проговарянето и от скоро ходи на логопед. От септември тръгна на градина и мислехме, че се справя добре, повечето пъти влиза с желание, знае имената на децата, казва, че си е играл с някои деца. Но наскоро госпожата сподели, че там не говори нито с госпожите, нито с децата. Каза и че не си играе с децата, повече следи и ги наблюдава отстрани. А другите деца играят и си комуникират. Като цяло от малък е по-чувствителен и по-привързан към мен, например ако отидем на ново място, на РД се залепя за мен. Накрая се отпуска и се разиграва, но става време да си ходим. Ако се видим с приятели с дете, трябва другото дете да е по-активно и пак да мине време, за да се заиграят. После е щастлив, има желание да играе с децата, но е много пасивен. Как да му помогна да се отпусне, да е по-активен и по-спонтанен? Вкъщи не спира да говори, палав е, своенравен, а в градината казват, че е най-послушното дете и го дават за пример. Аз знам, че не е такъв, което означава, че там се притеснява и не може да се отпусне. Сега ще имат футболен турнир, който ще е в спортна зала, но не знам дали да го запиша, защото ние ще го заведем и има голям шанс да се залепи за мен и да не иска да участва. В такива моменти се започва едно убеждаване от всички, опитваме да го накараме да се включи по различни намини, но не се получава и накрая всичко сме разочаровани, защото гледаме как другите деца играят без проблем, а нашият седи залепен за мен. Моля за съвет какво да направим, за да му помогнем да се отпусне и да преодолее тези страхове и притеснения?

Здравейте,дъщеря ми е на 3г и 2м .Ходи на ясла от една година ,социална ,не се притеснява от непознати хора.Късно проговори,преди 2-4 месеца започна да прави изречение и да се опитва да обяснява.Притеснеието ми е,че е много инатлива,постоянно се тръшка ако нещо не получи и следва един истеричен рев до повръщане.След градина винаги е раздразнителна ,тръшка се по улицата .Вкъщи продължава с капризите бута чиниите с ядене .Незнам вече аз ли някъде бъркам?!След градина се прибираме вкъщи първо да хапне и след това да излезем навън,защото в парковете е пълно с изкушаващи -желирани и захаросани глупости.@Благодатя !

Здравейте, много съжалявам, че дъщеря Ви преминава през подобно преживяване – това, което описвате, наистина е форма на психически тормоз и е нормално да я засяга дълбоко, особено при по-чувствителни деца.
Важно е да знаете, че целта не е тя да „се втвърди“ или да не плаче, а да се изгради усещане за сигурност, граници и умения да се защити по подходящ начин.
Ще Ви дам няколко посоки, които обикновено са ключови в такива ситуации:
1. Валидиране у дома Продължавайте да ѝ показвате, че я разбирате („Разбирам, че ти е много тежко“, „Нормално е да те боли от това“). Това не я „прави по-слаба“, а ѝ дава опора.

2. Работа с реакцията, не само със средата. Важно е постепенно да се работи върху умения като:
как да казва кратко „Стоп, не ми е приятно“
как да се оттегля от ситуация
как да търси помощ в момента на тормоз (конкретен човек, не общо „учителката“)
Това се тренира, не става само с разговор.

3. Ясна училищна намеса. Ако вече сте говорили с класния, следваща стъпка е по-структурирана реакция – разговор с ръководството/психолог в училище, конкретни деца и конкретни ситуации, не общо „има проблем“.
Важно е да се следи какво реално се променя, не само да се „говори“.

4. Психологична работа с детето Временният ефект е често срещан, ако се работи само върху преживяването, без паралелно да се променя средата и поведението. Добре е да се търси терапия, която включва и тренинг на социални умения и увереност.

5. Вашата роля: най-важното е тя да не остава сама с усещането, че „трябва да се справи сама“. В момента най-лечебното е, че Вие сте на нейна страна.

Поздрави,
Надя

Здравейте,
много добре описвате ситуацията и всъщност това, което споделяте, звучи като типичен модел при по-чувствителни и срамежливи деца в нова или по-стимулираща среда.
Важно е, първо, да Ви успокоя – това, че вкъщи е говорлив, активен и „различен“, а в градината е тих и наблюдаващ, не е противоречие. Много деца имат т.нар. „външна затормозеност“ – в група се активира тревожност, която блокира спонтанността.
Това, което описвате (гледа, наблюдава, не участва в началото, но има желание и после се отпуска), най-често означава адаптационен стил с по-бавно разгръщане, а не липса на социални умения.
Целта не е „да го накараме да се включи“, а да му се помогне да се чувства достатъчно сигурен, за да го направи сам.
При натиск („айде, включи се“, „виж другите деца“) тревожността обикновено се засилва и блокира още повече.

 Как да му помогнете реално?
1. Малки, предсказуеми ситуации По-лесно се отпуска в позната структура:
срещи с 1 дете, не група
кратки игри (10–15 мин)
познати активности (топка, рисуване, колички)

2. Време за „наблюдение“ е нормално Това, че стои и гледа, не е пасивност, а начин да „сканира безопасността“ на средата. Това е неговият стил на адаптация.

3. Без натиск за участие. Фрази от типа „хайде, включи се“ или сравнения с други деца често увеличават блокажа. По-полезно е:
„Можеш да гледаш, когато си готов“
„Ако искаш, можеш да пробваш“

4. Подкрепа чрез роля на възрастния. При такива деца е много важно първо да се включат „през родителя“:
Вие започвате играта
постепенно той се включва до Вас
чак после към другите деца

Ако го запишете на турнира, по-добре е да няма очакване, че „трябва да участва“.
Може да го приемете като:
„отиваме да гледаме“
„ако искаш – можеш да влезеш“
Понякога първите успешни опити идват именно когато отпадне натискът за участие.
Това, че се „залепя“ за Вас, не е лош навик, а сигнал, че Вие сте неговата сигурна база. При по-чувствителни деца това е основата, от която постепенно се отделят.
С времето, при правилна подкрепа, тази зависимост естествено намалява.

Поздрави,
Надя

Здравейте,

разбирам Ви напълно, защото това, което описвате, е много изтощаващо за родител в ежедневието, особено когато детето изглежда спокойно извън дома, а всичко „изпада“ след градина.
От това, което пишете, всъщност не виждам нещо необичайно за възрастта. На 3 години децата често още нямат стабилен контрол над емоциите си, а когато през деня са били в среда с правила, очаквания и много стимули, вкъщи просто „изпускат“ напрежението. И това понякога изглежда точно така – истеричен плач, тръшкане, отказ, дори до повръщане при по-силни кризи.
Много е важно да се знае, че това не е инат в класическия смисъл, а по-скоро невъзможност да се регулира напрежението в момента. Детето не го прави, за да Ви „дразни“, а защото вече е минало границата на своя капацитет.
Много често помага да се промени самият преход след градина. Ако веднага след прибиране има изисквания, разговори или дори тръгване към ново място, това допълнително засилва напрежението. По-работещо е първо да има едно спокойно „слизане“ от деня – нещо познато, храна, вода, тишина, без очаквания. Дори само това, че не ѝ се говори много и не се иска нищо от нея в първите минути, понякога прави огромна разлика.
Също така в моментите на силен емоционален изблик няма много смисъл от обяснения или опити да се „вразуми“. Тогава най-помага кратко присъствие и спокойни фрази от типа, че виждате, че ѝ е трудно и сте там, а не борба за контрол.
Границите, разбира се, са важни, но е добре да се държат спокойно и последователно, не в момент на пик на истерията, защото тогава детето просто не може да ги „чуе“.
И най-важното – това не означава, че не се справяте добре или че правите нещо грешно. По-скоро е етап на развитие, в който нервната система още се учи да издържа на натоварване и постепенно с времето и правилна реакция от страна на възрастните тези кризи намаляват.

Поздрави
Надя

Много ви благодаря!

Здравейте. Имам близначки на 5 години. Едната е много емоционална. Като цяло е весело и открито дете, но отвреме навреме има силни емоционални изблици и трудно се успокоява. Преди време забелязах, че си гризе ноктите на ръцете. Опитах с говорене, с горчив лак, но не помогна. Аз имам същия пробрем, който едва на зряла възраст успях да туширам донякъде. Вчера забелязах, че и ноктите на краката са изчоплени. Как да подходя? Мисля, че е нужна и консултация с психолог.

Здравейте,!
Не знам от къде да започна... Синът ми е на 14г., беше отличник, първенец в класа. Но от 6ти клас тотален срив, не му се учи, нищо не му се прави, не изпитва интерес към нищо, не излиза с приятели, просто и средата му е такава. Прекарва страшно много време на телефона и наскоро установих, че гледа много хентай сайтове. Това са порно сайтове с анимации, към които смятам, че много се е превързал и виждам проблем в това. Затваря се в тоалетната, стои поне 30 мин. Когато е с телефона е в тези сайтове. Опитах се да ги блокирам, но не успявам. Към нищоооо не изпитва интерес. Извикаме го при нас да стои, все си намира оправдание - изморен бил, не му се стояло при нас, защото все му се караме и т.н. Опитваме се да не викаме, но той просто ни предизвиква. Имаме вила, караме го да коси, да върши тя каква работа, малко да се разсея. Той или гледа как да се докопа до телефона или се вижда как ама въобще не му се занимава и през пръсти прави нещата.

Здравейте, имам син на 13 месеца и половина, като от доста време следя поведението му и започвам да се притеснявам. Ще започна с положителните умения: проходи малко преди да навърши 1 година, усмихва се, посочва, казва около 5-10 думи от сорта на "тате", "мама", "бау", "дай", "ела", "пари" и прочие, играем на ку-ку бау, общителен е и харесва деца.. изпълнява понякога команди и разбира г/д какво му говоря (знае доста думи), протяга ръце, за да го прегърна .. и дотук с положителните умения. Напоследък забелязвам, че постоянно пищи и то без причина.. запушва или дърпа ушите си понякога, търка си често очите, дори когато се е наспал, оглежда ръцете си и пърха с тях, скубе се от време на време (основно, когато го храня.. тогава тегли и ушите си), не всеки път се обръща, когато го повикам и не всеки път ме гледа в очите. Моля за съвет и мнение! Благодаря от сърце!

Здравейте,
Започвам с това, че съм Майка на две момчета. Но то дори и момиченца да бяха, пак щеше да ми е хипер гадно...
Наскоро прочетох това:

"Според Стандартите за сексуално образование на СЗО за Европа (стр. 38-50) децата от 0 до 4-годишна възраст следва да бъдат информирани за удоволствието, което изпитват, когато докосват тялото си, за мастурбацията и да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност. Децата между 4 и 6 години следва да бъдат запознати с ранна детска мастурбация, еднополовите връзки, различните концепции за семейство и уважение към различните норми за сексуалността. Между 6 и 9 г. да бъдат запознати с различните методи на зачеване, за мастурбацията и приятелството и любовта между хората от един и същи пол. Между 9 и 12 г. те трябва да се запознаят с различията между полова идентичност и биологичен пол и т.н.

Още по темата за сексуалното образование, насърчавано от СЗО и др. може да видите от 10-мин. документален филм "Войната срещу децата" от ТУК.

** Съгласно чл. 11 ал. 2 от Закона за предучилищно и училищно образование"
Краткото ми проучване, за сега, показва, че това е истина и останах шокирана...
Как мога да противодействам на тези "знания"?!
След една година детето ни ще стане на 4, и какво правя тогава?
Как мога да го науча да не се пипа и да не пипа другите деца там?! Ако слуша на тази тема възпитателките си?

И не, не питам за нормалните моменти, през които преминахме докато той викаше, че е като татко, "защото има пиш.."... Супер, добре, знае че е момче, но като научи че като пипне момиче в м/у краката, може да му достави удоволствие, като да му даде шоколад... Какво ще правя?!
Как като родител мога да го "озаптя"?!

Съжалявам, не знам как да изпиша тревогата си...  Но моля за съвет, защото явно трябва да имам подготвена стратегия как да тласна момчетата си по правилните пътища, където няма да станат жертва на интереса и любопитството си....
Благодаря!