Психично здраве при децата, възпитание, връзка с родителите - детски психолог Надя Димитрова

Здравейте,
това, което описвате, не звучи непременно като нещо тревожно или като знак, че с детето има психологически проблем. На тази възраст гризането и чопленето на нокти често са начин за саморегулация – детето несъзнателно използва повтарящото се действие, за да намали напрежение, да се успокои или просто защото навикът вече е автоматизиран.
Затова бих Ви посъветвала да не превръщате ноктите в постоянна тема и да избягвате наказания, засрамване
 и непрекъснати забележки. Горчивият лак например може да спре действието за момент, но не отстранява причината, поради която детето го прави. По-полезно е да наблюдавате кога се появява поведението – при умора, скука, напрежение, силни емоции, гледане на телевизия, преди заспиване и т.н. Така ще получите много по-важна информация.
След като описвате детето като по-емоционално и споделяте, че има моменти на силни изблици и трудно се успокоява, бих насочила вниманието именно към уменията за емоционална регулация – как разпознава и изразява емоциите си и как може да бъде успокоявана, без да се налага да използва тялото си за това. При близнаци бих обърнала внимание и на индивидуалното време и внимание, което всяко от децата получава.
Консултация с детски психолог според мен е добра идея – не защото описаното непременно означава проблем, а защото специалистът може да помогне да се разбере функцията на поведението и да даде на Вас конкретни стратегии. Ако детето разранява пръстите си, причинява си болка или поведението става все по-интензивно, бих препоръчала консултацията по-скоро. Най-важното е да подходим с любопитство, а не с тревога: не „Как да я накарам да спре?“, а „Какво се опитва да регулира чрез това?“

Здравейте! От това, което описвате, аз бих се фокусирала малко по-малко върху хентай сайтовете и повече върху цялостната промяна в поведението на сина Ви. Това, че едно дете, което преди е било мотивирано, успешно и ангажирано, постепенно губи интерес към ученето, приятелите и заниманията си, прекарва все повече време само и основно търси телефона, е нещо, което заслужава внимание.

На 14 години интересът към сексуално съдържание сам по себе си не е необичаен – това е възраст, в която сексуалността естествено се пробужда. Проблемът не е толкова в конкретния вид порно, а в това дали употребата му е станала натраплива и започва да измества съня, ученето, отношенията, реалните контакти и други занимания. От това, което описвате, изглежда, че телефонът вече заема много голямо място в ежедневието му.

Но бих Ви посъветвала да не влизате във война с телефона и порното, защото така много лесно ще се превърнете в „полицията“, а той ще започне да крие още повече. По-важният въпрос е: какво получава от телефона, което в момента не получава в реалния си живот? Там вероятно има нещо важно за разбиране.

Има и още нещо, което не бих подминала – казвате „към нищо не изпитва интерес“, „не му се учи“, „не му се излиза“, „нищо не му се прави“. Това вече не бих обяснила просто с пубертета или с мързел. Не означава непременно, че е депресиран, но е достатъчно основание да бъде оценен от детски психолог/психотерапевт. Добре е да се провери как се чувства вътрешно, има ли тревожност, потиснатост, проблеми със самооценката, трудности в училище или с връстниците, чувство за изолация, проблеми със съня и т.н.

И бих променила и подхода с „карай го да коси, да върши работа, да се разсейва“. Разбира се, полезно е да има движение, задачи и структура, но ако зад поведението стои емоционален проблем, повече натиск няма непременно да го реши. Понякога детето изглежда като че ли „нищо не иска“, когато всъщност му е трудно да се справя с нещо, което не може да обясни.

Опитайте да възстановите контакта с него извън конфликтите около телефона. Не разговор от типа „Колко време стоиш там?“, „Какво гледаш?“, „Защо си такъв?“ и „Преди беше отличник“, а разговор без обвинение: „Забелязвам, че напоследък сякаш нищо не ти доставя удоволствие и прекарваш много време сам. Не искам да ти се карам. Искам да разбера дали има нещо, което ти тежи и с което можем да ти помогнем.“

И бих Ви препоръчала да потърсите психолог, който работи с юноши. Важно е първоначално да се изгради доверие с него, а не специалистът да бъде представен като наказание за това, че гледа порно или не учи. Целта не е някой да го „оправи“, а да се разбере какво стои зад тази промяна и постепенно да се върне интересът му към реалния живот.

А ако забележите и промени в съня или апетита, силна изолация, постоянна тъга или раздразнителност, чувство за безнадеждност, изказвания от типа „няма смисъл“ или каквито и да е намеци за самонараняване или нежелание да живее, тогава не бих отлагала професионалната оценка.

Здравейте! Разбирам защо сте започнали да се притеснявате – когато забележим няколко повтарящи се поведения при толкова малко дете, естествено е да се чудим дали всичко е наред.

От това, което описвате, всъщност има много хубави неща в развитието му. На 13 месеца и половина той вече ходи, използва думи, посочва, играе с Вас, усмихва се, търси контакт, харесва други деца, разбира част от казаното и използва жестове, за да изразява нуждите си. Това са важни умения.

За останалите поведения бих Ви посъветвала първо да ги наблюдавате в контекст, вместо да ги разглеждате поотделно. Пърхането с ръце, оглеждането на ръцете, търкането на очите, скубането или дърпането на ушите могат да се появяват по различни причини – при умора, превъзбуда, скука, напрежение, но и когато детето изпитва чисто физически дискомфорт.

Всъщност при Вашето описание аз бих изключила именно такава причина като една от първите стъпки. Честото пищене, търкането на очите и особено запушването и дърпането на ушите заслужават да бъдат обсъдени с педиатъра. Възможно е например да има проблем с ушите, дискомфорт при никнене на зъби, раздразнение на очите или друг физически фактор, който не можем да разберем само по поведението. Това, че по-често дърпа ушите си по време на хранене, също е детайл, който бих споделила с лекаря.

Това, че понякога не се обръща, когато го повикате, също не бих тълкувала изолирано. На тази възраст вниманието е много променливо и детето може да е силно увлечено в това, което прави.

Опитайте се да не го наблюдавате постоянно като по списък – дали Ви е погледнал, дали се е обърнал, дали си е размахал ръцете. Това много лесно увеличава тревожността на родителя. По-полезно е да гледате цялостната картина и развитието му във времето.

Аз бих започнала с преглед при педиатъра, който да прецени има ли някакъв физически дискомфорт и при необходимост да насочи към УНГ или очен лекар. Ако след като се изключи физическа причина, поведението продължи да Ви тревожи, тогава спокойно може да се направи и консултация за развитието.

И най-важното – продължавайте да общувате и играете с него както досега, без да превръщате тези поведения в център на вниманието. По описанието Ви има много признаци, че детето активно общува, учи и придобива нови умения, което е чудесна основа.

Здравейте! Разбирам тревогата Ви, но бих започнала от едно важно уточнение: цитатът, който сте прочели, много лесно може да бъде разбран погрешно. Това, че в един документ се говори за определени теми, не означава, че на 4-годишно дете някой трябва да „преподава“ мастурбация или да го насърчава да докосва други деца.

Сексуалното образование при малките деца има много по-различен смисъл – познаване на собственото тяло, назоваване на интимните части, разбиране на личните граници, разликата между подходящо и неподходящо докосване и умението да казват „не“. Това всъщност е част и от превенцията на сексуалното насилие.

Що се отнася до Вашия страх, че детето ще разбере, че може да докосва друго дете за удоволствие – тук родителската роля е именно да постави ясни граници. Може спокойно да му обясните: „Твоето тяло е твое и тялото на другия човек е негово. Интимните места не се пипат от други хора и ние не пипаме чуждите. Ако искаш да си играеш с някого, има много други начини.“

Не е необходимо да го плашите, засрамвате или да представяте собственото му тяло като нещо мръсно. Любопитството към тялото е нормална част от развитието. Това, което трябва да бъде научено, са границите, съгласието, личното пространство и уважението към другия.

Ако имате конкретни притеснения относно това какво се преподава в конкретната детска градина, най-разумното е да поискате информация от самата институция какви материали и програми използват. Така ще реагирате на реална ситуация, а не на информация, която сте прочели в публикация или филм и която може да е представена извън контекста.

И бих Ви успокоила за още нещо – няма нужда да измисляте стратегия как да „тласнете момчетата по правилния път“. Вашата задача е много по-проста: да им дадете спокойна, ясна и възрастово подходяща информация и да ги научите, че собственото тяло заслужава уважение, както и тялото на другия човек.

Здравейте,
Големият ми син е на 11,5 години и по мое мнение му е още рано да влиза във възрастта на пубертета, но напоследък май натам клонят нещата.
Това, което ме притеснява е, че трудно намирам път към него. Постоянно е сърдит, труден е за комуникация, опитва се да се самоизолира, не иска да го караме нищо да прави, да няма никакви отговорности и все по-трудно ми става да се разбера с него по какъвто и да е въпрос. Има брат на 4 и започна много да му се изнервя, да го удря и то никак не на игра. Вика, тръшка врати, не приема не за отговор, ако иска нещо. Нямам идея какво да правя...

Здравейте! На 11 години и половина изобщо не е „твърде рано“ да започват промени, свързани с пубертета – при момчетата пубертетът обичайно започва в доста широк възрастов диапазон, а ранното юношество само по себе си носи повече нужда от самостоятелност и дистанциране от родителите.

Но това, което описвате, не бих обяснила само с „пубертета“. Сърдитостта и желанието за повече самостоятелност са едно, но удрянето на по-малкото дете, агресията, тръшкането на врати и невъзможността да приема граници са поведения, на които трябва да се постави ясна граница.

Опитайте да не влизате в постоянна борба за надмощие. Посланието може да бъде: „Разбирам, че си ядосан и имаш право да си ядосан. Нямаш право да удряш брат си.“ Когато е спокоен, говорете с него, а не по време на самия конфликт. Дайте му и повече възможности да взема решения сам, но в рамките на ясни семейни правила. На тази възраст нуждата от автономност е напълно естествена и ясните, последователни граници са особено важни.

И бих Ви посъветвала да потърсите начин да възстановите връзката помежду Ви извън моментите, в които трябва да го карате да прави нещо. Понякога на тази възраст родителят постепенно се превръща основно в човека, който казва „направи това“, „не прави онова“, и контактът започва да минава почти изцяло през конфликти.

Ако това поведение е ново, силно изразено или се засилва, бих препоръчала и консултация с детски психолог. Не защото непременно има сериозен проблем, а защото е добре да се разбере какво стои зад тази промяна – понякога има трудности в училище, отношенията с връстници, тревожност, ниско настроение, проблеми със съня или нещо друго, което детето не успява да изрази по друг начин. При агресия, която засяга друго дете, професионалната оценка е напълно оправдана.

И не на последно място – не се отказвайте от него само защото в момента Ви е трудно да стигнете до него. В тази възраст зад „Оставете ме на мира!“ много често стои и нуждата от повече самостоятелност, но едновременно с това от сигурна връзка с родителя.

Здравейте! Имам момиче на 1г8м, което разбира всички команди, които и кажем, например: дай книжката, седни на земята, донеси ми топката и т.н. Има очен контакт, назовава ни като тати, мама, казва звуците на животните, иска вече по-самостоятелно да се храни, например с виличка, сама иска да се съблича/облича. От преди около месец може би започна навън да се върти в кръг и да се смее, когато продължително се върти, докато залитне, може би усеща емоцията от замайването. Това проблем ли е някакъв или и на много други деца им харесва? Вечер докато заспива ме пощипва или драска и си върти понякога главата наляво надясно на възглавницата и го отдавам, че по този начин се успокоява да заспи. Това също донякъде ме притеснява. Когато обаче и кажа, че ме боли, тя спира, но след малко пак започва. Не се самонаранява тя, а използва мен, може би като средство за успокоение.

Здравейте!

 По описанието Ви има много добри неща в развитието на детето – разбира реч, изпълнява инструкции, използва думи и звуци с комуникативна цел, има очен контакт, обръща се към Вас, търси взаимодействие и проявява желание за самостоятелност.

Що се отнася до въртенето в кръг – да, това е поведение, което може да се наблюдава и при деца с различен тип развитие, но се среща и при напълно типично развиващи се деца. Самото наличие на такова движение не ни казва достатъчно. Важни са честотата, контекстът и най-вече какво представлява цялостната картина на детето. Ако го прави за кратко като игра, забавлява се, търси реакцията Ви и след това продължава с останалите си занимания, това е доста различно от ситуация, при която детето прекарва голяма част от времето си в повтарящи се движения и трудно се включва в общуване и игра.

При поведението преди заспиване също е възможно да става дума за саморегулация. Пощипването и драскането вероятно са се превърнали в приятно за нея усещане, което ѝ помага да се успокои. Бих поставила спокойна граница – „Знам, че ти е приятно, но мама я боли. Може да ме гушкаш/галиш, но не да ме драскаш“ – и бих предложила алтернатива.

Има обаче един детайл, който бих проследила по-внимателно: казвате, че въртенето се е появило едва преди около месец. Не бих се притеснявала от самото появяване, но бих наблюдавала дали това е просто нова игра, която постепенно ще отшуми, или започва да се увеличава като честота и да измества други занимания. Бих наблюдавала и дали има някаква друга промяна – в речта, общуването, играта, реакциите към хората или придобитите умения.

Тоест не бих поставяла акцент върху отделното поведение, а върху динамиката на развитието. Ако детето продължава да напредва, да общува, да проявява интерес към хората и средата и да придобива нови умения, това е много по-информативно от факта, че понякога се върти в кръг.

Ако въпреки това имате и други наблюдения, които не сте описали тук, или усещането Ви за детето е, че развитието му се е променило, тогава една консултация с детски специалист за цялостна оценка би била напълно разумна. Не бих чакала да се натрупат много тревоги, но и не бих превръщала едно-две повтарящи се поведения в повод за страх.


Поздрави,
Надя

Здравейте! Благодаря за отговора.

Прави го за кратко като игра и то в повечето случаи, когато сме на двора вкъщи, отдавам го на скука може би, че сме сами. Търси ни реакцията, чака да я спираме и се смее. Не измества други занимания.

В общуването има постоянното желание за общуване с нас, както и с деца на площадка, например, подхвърляне на топка, люлеене заедно едно до друго с друго дете, имитира други деца как се качват/слизат по пързалка/стълби.

Притеснява ме, че няма много думички в активния речник, но пък за сметка на това всичко, което се гоовори, го разбира.

Детето е на 4 г. От прохождането е постоянно в движение – тича, подскача, върти се, хвърля се и трудно се спира. Много е емоционално и реагира силно дори на малки неща. При силна емоция стиска ръцете си под челюстта.
Много трудно приема „не“, не може да чака и иска всичко да се случва веднага. Напоследък започна да удря, когато се ядоса, включително възрастни, което преди не е правела.

Има и много силна тревожност при раздяла с майката – трудно я пуска дори за кратко. В детската градина може да участва в занимания, но е значително по-сдържана.
Искам да разбера на какво се дължи това поведение и как можем да ѝ помогнем да развие по-добра саморегулация.

Аналогичен случай, само че дъщеря ми е на 2г.6м и хиперактивна от бебе. От захранването още храненето ѝ беше изключително избирателно. На всяко хранене по 5 различни пюрета и пасирани супи и манджи защото никога не се знаеше какво ще благоволи да яде. Захранването по схема беше пълен мираж. Използвах песничките от you tube първо за да я задържа легнала по гръб за да си изпие млякото. Иначе се завърташе по корем и пищеше в истерия че не може още да пълзи. После го ползвах и за да не скочи от стола за хранене още преди да е започнала да яде. Когато "проходи", тя всъщност непрестанно тичаше, пак с телефона се принудих да я накарам да спира да си почине. Иначе тичаше докато започне да залита и да пада на всяка втора крачка от преумора. Имах чувството че ако я оставя ще тича докато припадне.
Сега е на 2,6г. Не слуша,  прави каквото си иска, бие се, дере и хапе от 1.3м, въпреки че с много говорене и наказания ситуацията е значително по добра отколкото в началото когато ходех надрана и нахапана до кръв. Решила е че ще яде задължително това което тя реши и като каже че иска чипс за закускааа. Ама филийка, ама тост, ама макаронки, ама кроасан със шоколад..., нееее чипс искала тя. И няма сила на света която да я накара да хапне нещо друго.
Става време за обяд. Тя от сутринта на гола вода, щото няма чипс. На обяд от зор ще захапе някоя краставица или морков. За вечеря ще реши че иска торта. Ама от глад може и да яде чист хляб или някакви бисквити, от нея да мине.
В чудо съм се видяла и от ден на ден по зле става.
Днеска правих супа топчета. Тя наблюдава. Картофчето, морковчето, лукчето, сол, олио, гледахме я как ще се свари... И после я гледа все едно камъни ѝ предлагам да яде.
Даже бебешко пюре пробвах, че уж ѝ е нещо познато. От любимите ѝ взех.
И млякото отказа преди месец. Направо го излива демонстративно в мивката.
Не знам вече дали е само до характер или има и друго. Винаги е било проблем храненето, ама вече е фрапиращо зле.
Не знам вече хранителен терапевт ли да търся, какво ли.
С тичането и вършеенето не се спира цял ден. Даже сънят на обяд е с истерии и не всеки ден.
Редовно се прави че изобщо не ме чува докато прави каквото си е наумила.
Храненето също е предимно в движение. Дори в редките случаи когато успея да я накарам да седне на столчето си, се клати и върти на него докато падне поне няколко пъти. Става, тича, пак сяда...
Съответно използваме за нея малко столче и масичка. На висок стол просто не смея.
Непрекъснато се чуствам като провален родител.

ПП: От около 2 годишна започна и да лъже. Най вече когато я сложа да спи , а не иска. Казва например че ѝ се яде кисело мляко. Ставаме, давам ѝ кисело мляко, а тя започва да тича и да се хили и да се закача. И нищо не яде , но пък е абсолютно доволна че не е в леглото за да спи.