Скандинавска литература - тема №2

Моите си констатации:
- книгите на Кеплер (и като действие и като преразказ на случващото се) са кинематографични; като сценарий, който ни предоставят да прочетем. Тъй, възприемам Лина като герой от проект за сериал, а Хуле като герой от тежки романи.
- в „шведските трилъри” има повече къси пасажи, много пряка реч, детайли и показване на жестове, мимики и обекти от ин- и екстериора, сякаш следвани от окото на камера; в „норвежките” има отклонения, психология, страсти (и от двата вида), „гледане” отстрани и поводи за доразвиване на читателските разсъждения (отново – не само по сюжета и генералния въпрос „Кой е убиецът?”, също около вътрешни състояния на субектите, предистория за характеристични психози или патологии). Че са в различните полюси ме допълват и съвсем наскоро трите прочетени книги на Дамхауг – който като психиатър вмъква някъде важен детайл: дума, жест, предмет; но дори този похват да „става за филм”, Кеплеровите направо „пишат сериали”.
- сегашното време на Кеплерови vs миналото време на Несбьо в разказа – психологичен ноар срещу по-действен трилър/екшън.
Двамата протагонисти:
- личните им демони са „хартбрейк” трагедии в различен етап от живота им; практически най-важната загуба на Хуле идва чак в „Нож”, а и той в романа е по-често тежко депресиран и пиян – което също е добра посока в сюжета там, дали пък не е „натопен”. Докато Лина плаща последиците от разкриването на демоничен сериен убиец като сам се лишава от семейството си (което пък читателят ще разбере книга/книги по-късно от самия момент). Отделно, пак като парчета от „предисториите” им, единият е с много по-тежък характер от „колегата” си, показва саморазрушителни пороци и отвсякъде си е за кушетката на други герои от скандитрилърите – Себ Бергман, Хипнотизатора или Менталиста.
- в работата си имат еднакви успехи и репутация. Само че, Юна Лина е ченгето-супермен, а Хари Хуле е полицаят с човешко лице (и с повече жертви в личния си живот и поведение). Ходили са на курсове за профайлъри и разкриване на серийни убийци, но Хари е и „по-чуплив”. Да не забравяме, че норге-полисмените ходят без оръжие. Докато (пример от „Свидетел на огъня”) Юна влиза в склад срещу петима въоръжени и излиза победител с леки щети.
- имат различни шефове (макар политподлизурството да е разпространено и в шведските и в норвежките полицейски ведомства). Високите етажи над финландеца са по-добре настроени към методите му на работа. А при норвежеца дори имаше пряк началник, който се оказа бандит.
За да не стане „книга за книгите им”, спирам до тук. Това са най-важните (за мен) разлики, които мога да подредя като в тетрадка-речник с две полета. Харесвам ги почти еднакво. Сюжетите на Кеплер и Несбьо няма да обсъждам; всеки има право да хареса един и да не му допадне друг
Ако трябва с много лека шега да река кой ми е най-симпатичен, това е съдебният антрополог на Питър Мей (светла му памет! И почит за книгите и удоволствието). Като няма как да не спомена и странната птица от „Моста”.