Егоистично ли е да искам да съм сама като родител

Това е само и единствено нейно решение. Нито я насърчаваме, нито ѝ забраняваме. Всеки си казва личното мнение, пък тя, ако иска, ще си извади заключения.
На 35+ не са съвсем свършили хората, но, да, по-трудно е. Най-малкото човек не е така свободен да излизане, запознанства, както  е на 20 г. Не, че не искат да си намеря мъж, просто нямат подходящи в обкръжението си (примерно колеги), а за излизане е трудно, тъй като всичките приятелки са семейсни и вече ангажиментите са различни.

И да се разпадне семейството, бащата си остава баща. Ако един мъж е лош съпруг (от гледна точка на жената, а там нещата са много относителни), това не го прави автоматично и лош баща.
За значението на бащата в живота на детето няма да отварям дума – по въпроса е писано, писано... и то от компетентни хора.
Опитвам се да се поставя на мястото на тази жена и да си представя какво би станало след раждането на детето. Наличието на помощ е задължително условие – ако не роднинска, то срещу заплащане. Няма да повдигам и въпроса колко лесно се намират добри детегледачки. Но първото ми опасение би било – а какво ще стане с детето, ако нещо се случи с мен? Ако се разболея и дори умра? Има ли кой да го поеме, а аз имам ли му достатъчно доверие...
Следващият, не по-малко важен, въпрос е – какво ще кажа на детето, когато ме попита защо другите деца си имат бащи, а то си няма. А то непременно ще попита. Обяснението „Защото всички мъже са...“ ще нанесе такива вреди, че не ми се разсъждава повече в тази посока. И то без значение дали детето ще е момиче, или момче. Психиката му и възгледите му за хората и семейните взаимоотношения ще са изкривени, може би непоправимо, от най-ранна възраст. Лъжата, че бащата е умрял – също, защото рано или късно ще се намери някое подло човече да разкрие истината на детето.
Накратко – съветът ми е, ако авторката настоява да ражда дете без баща, то добре да помисли върху тези проблеми и да се подготви. С надеждни хора, които биха поели детето в случай на нужда, с честно, но щадящо детската психика обяснение за липсата на баща.
И да се подготви психически, че в един момент това дете ще тръгне да търси донора. Както осиновените деца са обсебени от желанието да открият биологичните си родители, така и децата от донори ще се опитат да открият този, който толкова много им е липсвал в детските им години.
Естествено, не е задължително боите да са толкова мрачни – може пък по някое време да се появи мъж, който не е като „всички мъже са...“ и дори да е съгласен да поеме ролята на баща. Дано!

Как Сийке, принципно си права за повечето неща, но това не отменя и факта, че хиляди деца с разделени родители живеят с мисълта - Защо баща ми не ме иска и не търси контакт с мен. Няма да се лъжм, че много мъже като се разделят с майките, спират да бъдат и бащи.

Отсега да се чертаят апокалиптични сценарий за нероден Петко е излишно. Реално в живота нищо не е обещано и да е завинаги, така че всяко решение е риск.

Тя авторката писа, че само малко да я издразнел и му казвала чао. Вие разсъждавате, че нямало как на тия години да намери свестен. Тя и да го намери, бързо ще го изгони и него. Аз не познавам хора, които никога да не се карат, да нямат някакви дрязги, дори и битови. Ако живее с идеята наистина за някой съвършен мъж , еми много ясно, че ще остане сама. Никои не е съвършен, във всяко семейство има по нещо, особено след децата. Ти, ако не можеш да правиш компромиси, а гледаш само себе си, не знам и дете как ще гледа честно казано. И то сама.

За най-малкото гони, ама иначе връзки 5+, едната с пиянде
Някой пусна тема и гледа сеир.

Какво са тези определения, че е неуравносена и психически нестабилна... нямам думи. Какви гръмки заключения!

Това говори повече за коментиращите отколкото за коментираната

Към това добавям и егоистка.

Вие четете какво е писала авторката като дяволът евангелието. Имала е връзка с алкохолик, и то дългогодишна. Човек, дето само малко да го издразнят и казва чао, надали би стоял 5 години с мъж със зависимости. Това е такава травма, че е нормално да е предпазлива и уплашена, защото е видяла обратната страна на медала. Напротив, нейната реакция ми се струва по-човешка и нормална от тази на други потребители. Малко трябва да бъдем и хора. И да ви кажа, в днешно време никой не е цъфнал обвързал, всеки с проблемите си. Затова и никой на никой не би се подигравал.

+1
И аз така.

Е, айде сега. Чета това, което тя сама е написала още в първи пост! Ако беше травма или страх да не попадне пак на алкохолик, примерно, щеше темата да е зададена по много различен начин. А не, с никой не ми се занимава, финансово стабилна съм и искам дете ама ако може като се разделим с бащата на детето да не се занимавам и с него! Пита дали е егоистично, всеки й отговори. То и детето ще я дразни и ядосва. И с него ли няма да иска да се занимава? Някой предложи котка. Един глас и от мен за котката!

Ама, моля ви се! Има ли дете, което да не ядосва родителите си, еле в пуберитета?!? Ама всеки си обича детето и си го търпи, щото си е негово.
Не видях да пише, че смята, че детето ще я дразни, а, че в момента не може да приема дори и дреболии от мъж (вероятно ги е търпяла дълго и затова не ѝ се занимава). Да, по-добре е детето да има баща, ама пък няма да е първото и последното, отгледано без.

Ако ще гласуваме, аз съм за каквото авторката реши. Ако иска дете, да има дете. Форумът изобщо не е представителна извадка. Слушай само своя вътрешен глас. На мен пък ми се струва, че с баща или без, ще си добра и грижовна майка. Никой няма да те съди в реалния свят за решението ти. Пък ако се появи подходящ татко, винаги може да се включи в гледането и след раждането.

Какво са ти направили животинките?? ЛГ по свои думи е от хората, които ще натирят савана и каракал за няколко бона на улицата, какво остава за някое не чак толкова марково коте.

Същото мисля и аз. Не с котка, а и с растение даже да не се занимава авторката, че ако с нещо я подразни, знае ли се какво ще стане.